Баща му се намеси...

Не виждам в тази ситуация какво пречи да се нарече по име. Но разбирания и нрави всякакви.

А защо на тъста и тъщата се казва "баба" и "дядо" ми е пълна мъгла. 

Ама и аз явно нещо съм лишена усещане за традиции и не намирам никаква романтика в тях. В моите очи сватбата е сеир за околните и определено трудно бих си причинила това да се изправя пред купчина народ да ми оглеждат роклята и прическата; в семейните сбирки и официалните съобщения не намирам никаква романтика, а само неудобство; годежът пък изобщо не мога да му разбера функцията на днешни времена (едно време е бил като "предварителен договор", да, но сега - или се жениш, или не, такива обещания са безсмислени), камо ли да го сметна за романтична проява. Романтика разбирам в отношения между нас двамата, а не някакво показно засвидетелстване на чувства пред околните.

Женската сватба започва още в началото на седмицата и повече минава в грижи и приготовления, в невесели прощални обичаи и знаци или в такива, които говорят н показват какво бреме очаква младата девойка, след като се раздели от майчино и бащино крило, след като се откъсне от венеца на дружките си весели и влезе в чужда къща при свекърва, при зълви и девери, при стопани, дето ще преглъща горчиви сълзи — чужда между свои, — Ще се покорява, ще слугува, ще люлее люлки и ще погребе късове от сърцето си. Дано стопанинът и бъде ясно слънце за нея, да бъде и тя достойна стопанка и дано тоспод я благослови с рожби мили и премили. Веселбата започва едва в съботата срещу неделя, продължава до някое време през нощта и малко нещо на другия ден, неделята, докато дойдат сватовете на младоженеца, за да отведат капналата от умора н обляна в сълзи невеста в църквата и оттам в новия й дом. Тъкмо тя най-малко се радва на сватбата си. Ех, женско чедо! Знае ли то какво го чака, щом излезе от бащиния си дом?

Пред портата спря кола с два коня, в двора нахълтаха шумно млади люде — зетьови пратеници — да вземат чеиза на младоженката. Лазар отиде да помага да изнасят и товарят. Колата пак потегли, претоварена, покрита с нова вълнена черга, та шарките й ярко пламтяха на слънцето. Дворът и къщата се изпълниха с още повече люде, наближаваше време да дойдат кумове и сватове да отведат невестата. Тя стоеше затворена в една от стаите пременена вече, с тежък венец на главата, и плачеше толкова много, че шумната дружина девойчета, които бяха при нея, непрестанно надигаха викове, пееха песни, кикотеха се пресилено, за да я успокояват и развличат. Най-сетне дойдоха да я отведат — младоженецът с всичките си свати и сватове. В двора сега свиреха две гайди, свиреха тъжно, на раздяла.

Имаше един старовремски обичай, шумен и весел, та се насъбраха люде да гледат как ще се изпълни. Дойде да погледа и Лазар заедно с други младежи, които все около него се навъртаха. Деверите и всички другари на младоженеца се струпаха пред стаята, дето беше младоженката с другарките си, а вратата беше здраво затворена. Започнаха да тропат, да блъскат с юмруци, с колена:

— Отворете, отворете! Дошли сме да си вземем невестата. Отворете!

Чуха се дружни момински викове иззад вратата:

— Нема да ви отворим! Не ви даваме невестата! И пак тропот и блъскане — вратата започна да пропуква:

— Отворете!

— Нема да ви отворим!

Най-сетне вратата едва-едва се открехна. Протегнаха се една през друга отворени шепи:

— Дайте откуп!

Зачу се звънтеж на монети, шепите се затвориха и се дръпнаха назад, но пак се показаха още повече отворени, момичетата пак нададоха викове:

— Малко е, малко е! Дайте още! Не се дава лесно такава хубава невеста.

Пак се чу звънтеж на пари, вратата се отвори широко, деверите влязоха да изведат невестата.