КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 25

Е, и аз най-обичам Мече 

спирам със спама

Ina82Ivanova, благодаря за думите, но за да сме обективни, вие откъде знаете, че аз наистина уча... И също съм анонимна. Освен това, ако наистина четете внимателно, ще видите на колко места Само за малко ме коригира, когато или съм просто близо до истината, но не съвсем, или откровено бъркам

Тук не е важно кой кого харесва, а кой какво получава като информация. Нито е важно как е представена информацията като тон. Аз лично се абстрахирам (когато мога, все пак и аз съм човек) от тона и наблягам на информацията и помощта.

Амаласунта, градината не ти е поддържаща причина в случая. Трябва да се работи в посока защо детето боледува на градина, а вкъщи не. Да, разбира се, че може и в градината да има две изнервени госпожи, които викат и наказват децата (че скоро и за бой се оплака една женица: "Аз не съм го била, тя ще ми го удря детето!"). Но помисли и за друг вариант: едно "тиранче" вкъщи, на което всичко е позволено и е "всевластно", как ще иска да ходи на градина, където има правила, ред, не е "най", трябва да дели играчките си, да бъде в група.... Градината е просто форма на социализация за мен. Или друго: плахо, мило, кротко дете, стоящо до мама почти непрекъснато...Е как да го пуснеш там между дечицата - кои по-палави...кои по-агресивни...
Тези деца също ще имат проблем в градината. Та в такива случаи аз виждам нещата така: Работи се с детето и с родителя задължително, защото детето не е такова плахо или дивичко заради себе си - това са неговите модели на адаптации. Родителят е ясен. Изобщо колкото деца с проблеми с градината, толкова причини. Но е факт, че наистина голяма част от децата приемат в началото ходенето на градина като изоставяне.

Не се връзвайте много на моите приказки за майчинството и децата, защото е вярно, че съм непрекъснато с деца (такава ми е компанията, всички имаме по две на възраст до 10 години), но пречупвам голяма част от виждането си за проблемите през собствените ми деца, което не е съвсем обективно.

И понеже съвсем като децата станахме - аз най-обичам Само за малко, а сега де! 

Ами обичайте се, няма лошо.  за да обичаш някой, трябва да го познаваш и лично. Аз казах само, че харесвам стила ви на писане.
 Дали учите? Непрекъснато го споменавате, а и наскоро се похвалихте с хомеопатичен комплект.

Споменавам го, за да се знае, че е напълно възможно да имам и сериозни пропуски в знанията си, което би било недопустимо, ако съм завършила. За важни неща пропуски. (защото разбира се, човек учи цял живот)
Ако ви кажа, че не уча, ще ми повярвате ли?

По въпроса с градината ми се иска да се включа,че ми е на дневен ред.Мече,а как става така ,че двете ми деца едното плахо, другото дивичко , а аз съм ясна мъжът ми и той.Съгласна съм,че ние изграждаме децата си като личности ,но не бива да забравяме и омаложаваме индивидуализма заложен у всеки един ,независимо родителите си.И двете ми деца имаха проблеми с градината ,каката ги реши когато аз се осъзнах,че съм повече нужна на нея отколкото на шефа си.Вече в училище започна да отстоява и защитава мнението си.Коментирано е на интервюто с хомеопата,но все си мисля ,че моята роля беше по-важна.Сега синът ми има проблеми с адаптацията казах на хомеопата ,но не беше обърнато голямо внимание.И като се замисля редно ли е да се лекува детето и от какво!?Говоря постоянно с него ,разпитвам го и всяка причина която ми се изтъкне я приемам при сърце.Говоря с госпожите ,измислих му песничка с която сутрин се събуждаме и той започна да си я пее.Иначе е малкото "тиранче" ,което трябва да спазва правила,но трябва да мине през тази адаптация.Мисълта ми е ,че не винаги е нужно лекарство .И нещо много важно искам да споделя много ама наистина много трябва да се  внимава какво се  говори пред децата  ,те чуват най-добре когато най-малко се очаква(гледа ТV , играе,рисува).Има една много хубава книжка на Кехоу за деца от 3 до 12 има доста ценни съвети.Иначе освен хомеопатията ние като родители е много важно да им внушаваме ,че са здрави ,силни и успешни.
А по въпроса за мигновеното действие и аз съм питала Александър дали е възможно или си внушавам.

Възможно е мигновеното действие, така е. И аз съм свидетел. По себе си първо - разказвала съм за възпаления ми троичен лицев нерв, болки ужасни, чак максиларният синус се възпали, снимаха ме, не знаели какво има вътре, щото било плътна маса, можело да е гной, но можело да е просто набъбнала цялата лигавица. Искаха пункция, искаха венозен антибиотик...(това стана през деня). Вечерта с три приема през 5 минути на лекарство, всичко мина. Заспах почти веднага и никога повече това "възпаление" (поне досега), не напомни за себе си.

За децата -  моите са така - голямото беше твърде плахо, малкото беше твърде диво. Голямото се отстоява твърде добре, малкото не е така нервно. Знам и на двете травмите и причините за това прекалено състояние, защото е обсъждано лечението им.

Разбира се, че невинаги е нужно лекарство. Индивидуално се решава и ако хомеопатът е преценил, че за момента това не е патологично, разбира се, че няма да се дава лекарство. Ето така стоят нещата от твоята позиция и това е твоята истина . Но ако нервните и "диви" изблици не са само по повод градината? Относно начина, по който говорим с децата, мисля, че трябва да има и баланс - Мисля, че е кофти (то надали някой го прави, но все пак) да се внушава на едно дете, че е най-доброто, най-умното и най- от всички. Трябва да ги подкрепяме просто в неуспехите им, без да им внушаваме, че трябва да успеят на всяка цена, защото рискът да станат прекалено конкурентни и да помислят, че ги обичат само когато са успешни, е много голям. Аз например много се дразня, като ми се случи например малкото ми дете да каже, че дядо му му казал, че не го обича като е "лошо". Онзи ден "застреляло" дядо си: Мама каза, че винаги ме обича, даже като правя лоши неща.... Та гушкаме се, говорим, обясняваме и виждам ефект.

Трудно е да накараш едно дете да проумее, че осъждаш лошата му постъпка, а не му слагаш цялостен етикет, че самото то е лошо, но не е невъзможно.

Ти самата, с тези песнички и разговори, въздействаш лечебно на  твоето дете. Хомеопатията е ситуационна, вербална и каква ли още не. Дори един поглед действа хомеопатично.

Няма две еднакви бременности, колкото и да ни се струва така. И физически, и мисловно и емоционално от страна на майката. Заложеността, генетичният материал също се онаследява по различен начин. Майката и бащата също са с различни характери, натури...прочие. Затова трябва индивидуален подход към възпитанието на децата, така мисля. С по-свободолюбивото, по един начин; с по-зависимото - по друг и т.н.

...

Майките от Пловдив, има ли при вас в града хомеопатични лекарства в потенции над 30, тоест не на Боарон и къде? Че рових с Гугъл, но на двете места, на които позвъних, имат само до 30 СН

Мече, пробва ли в аптека "Арника"?
Не знам дали имат високи потенции, не ми се е налагало да купувам, но може да пробваш...;

Иначе - от някой хомеопат може да намериш..

Може да питаш и в тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=697468.0
Доста от хората, лекуващи се с хомеопатия, не пишат тук...

Амаласунта  , Мече ви е отговорила изчерпателно за детската градина.
По отношение на сенната ви хрема, би трябвало с хомеопатичното лечение реакциите ви към тревичките да стават постепенно все по-слаби и по редки, докато изчезнат. Ако спрат рязко, това може да означава и потискащо лечение. Ако , обаче, направите силна реакция, която изисква остро лекарство, тогава би трябвало да настъпи подобрение веднага.
 

Мече, чуствата ни са взаимни

Ina82Ivanova, няма да участвам в размяна на измислени лични нападки. Дори да кажете, че съм кривокрака, кривогледа и гърбава, все едно
Кажете нещо за хомеопатията

Амаласунта , не ви обясних защо тревичките не са ви поддържаща причина. Те са част от естественото ни обкръжение към което човекът с алергия има затруднение да се адаптира. Т.е., това е нещо, което е за лечение. В процеса на лечение да, ще изнесете саксиите навън, но след лечението не би трябвало да имате проблем.
Аз лично не бих си изнесла и саксиите, защото при правилно лечение реакциите към тях ще отслабнат и ще се разредят още в началото.

Аз мигновено  действие на ХЛ съм виждала само веднъж при детето ,острото състояние,което беше с повръщане и диария беше отминало,но детето беше вяло,отпуснато и все лежеше,предписаха му ХЛ дадох му и го след 5-10 минути(сигурно ще кажете че това не е мигновено,но тогава мога да кажа най-бързото действие при него),детето стана като с магическа пръчка от леглото и живна изведнъж,и повече не легна до края на деня.
Иначе с хроничните му проблеми става изключително баааавно

Точно такава реакция се очаква в подобно състояние и това си е мигновена реакция.

И аз с въпрос!
Връзва ли се начало на диета с начало на хомеопатично лечение?
Нещо качих килца по празниците и ми се иска малко да посваля! Мисля си за 90 дневната диета, което си е разделно хранене без стресиране на организма и лишаване.

Кой е този хомеопат? Споделете го тук, че да се запишем при него? Само четем за такива чудеса, пък като отидем на интервю - картинката се оказва съвсем друга!