За съвета

Djoi, първо сори, не се зачетох в детайлите и не разбрах, че си мъж.
Второ, аз като не знам нещо - питам. И то когото трябва. Т.е.-социалните. Нито съм чела тук /не знаех за този форум/, нито друга литература. Водих се от тях и играх по правилата. И правилата ми се отблагодариха - чаках 1 ден. Е, после съда ми е.....ката 5 месеца, ама да не псувам. Исках да кажа, че тоя скептицизъм ни кара да не ползваме и да не се позоваваме на правата, които имаме. Аз никога не съм нарушавала правилата, нито съм искала нещо, което не ми се полага, или с което ще се уредя, прецаквайки някой друг....И за това никой е нямал причина да ми иска пари. Защото съм играла по правилата и съм ползвала правата си, които закона ми дава. Нищо повече.
Който непрекъснато говори, че всичко става с пари и връзки - пратете ми го. Никога и за нищо в тоя живот. Но то трябва дупе, не мрънкане.
Малко се отплеснах, просто исках да кажа - за да победиш, трябва да играеш играта по правилата, иначе няма как. Поне аз така приемам нещата от живота. Може съм малко германка, не знам, обичам правилата и реда.  Е, и творчекия хаос от време на време.

Това че се играе в повечето случаи по правилата е добре и това искам да чуя

Аз също се присъединявам към горното мнение - просто следвай правилата и ще стане. Кога по-бързо, кога по-бавно.... но ще стане- бъди сигурен! 

аз ще подкрепя мнението на Кудку - докато чакаш чети - чети не статистика кой кога станал родител и колко чакал, чети какво те чака като дойде детето в къщи, вместо да си губиш времето 

Джой, не се плаши от чакането. Вярно, че минутите са часове, а дните месеци, но после изведнъж всичко се променя.
Ние чакахме два месеца. С нас чакаха колежки, роднини, комшии, приятели... , дори и в двете квартални магазинчета брояха писмата. Първият месец и аз като теб се ядосвах, че без никакво изискване за етнос не ни викаха за детенце. После се поразрових из статистиките на децата в домовете и разбрах, че по-голямата част от тях са без отказ, с наминаващи три пъти в годината майки, което ги държеше извън регистъра за осиновяване. И си казах - стари сме (на 36-40г., пък и с едно рождено дете) - няма да ни извикат скоро. И в разгара на сериозният ремонт в къщи дойде ПИСМОТО. Тогава наистина стана сложно - с две заплати трябваше да се довърши ремонта, да се набавят основните неща за едногодишно дете и да се финансират ежеседмични пътувания от София до Стара Загора, барабар с целодневен престой там (храна, кафе, обеди, и това за трима - почти 100лв. ни отиваха само за това). Тогава чакането (от виждането до делото) стана още по-тежко. А от делото до взимането, след 14 дни, щяхме да се пръснем от напрежение! И заедно с нас всички изредени горе...
Единственото, което и до ден-днешен не мога да си обясня е: как служителите от съвета нацелиха точното дете. Съвпаднахме си по темперамент, интелект, интереси, та дори и по спане - обича като нас да спи до късно, вечер не започва да хленчи в осем часа и с удоволствие спи по два-три часа следобед!

С всичко това се опитвам леко да изместя гледната ти точка. Съсредоточи се върху бъдещите действия и не мисли за чакането. Или поне мисли за него само вечер, преди да заспиш. И трябва да си сигурен, че когато детето дойде, само след два-три месеца и ти като мен ще се чудиш как така сте се събрали точно с него?

Килгара 
Описваш точно това през което минаваме и няма как да е иначе
И вие сте минали през същото
Готвим се малко по малко взели сме количка легълце и някой дреболийки
Знам че има още доста неща но всичко ще си дойде на мястото
Парите наистива са важен фактор особенно когато са кът но пък си говорим в къщи че сме давали пари и то не малко за най различни неща и като се огледаме малко по-късно нищо на мегдан и всичко е било за едната емоция
За детенцето винаги ще намерим
Благодаря ти за коментара 

знаеш ли, кое ми е интересно - четеш и отразяваш само и единствено мненията, свързани с финанси и материално осигуряване на детето, но когато се заговори за чувства и проблеми пренебрегваш нещата. Успех ти желая, каквото и да ви предстои 

Прегледай коментарите ми и не говори на изуст
Благодарил съм за всеки един съвет...е може би теб не съм те отразил някъде и за това така мислиш
Извинявай

ами прегледах ги - пак - аз нямам предвид твоите чувства в момента, докато чакаш - имаш достатъчно време да се подготвиш за после, когато детето реално се появи в дома ви, защото осиновяването не е като раждането и осигуряването на материалните нужди на детето не е най-важното, но естествено това е моето мнение. И понеже си мъж, а мъжете обикновено са насочени точно към решаването на практичните проблеми, последно - защо не посъветваш жена ти да попрочете за периода на адаптация след осиновяване на детето например 

аз приключвам с темата - който разбрал - разбрал, последен успех от мен 

Благодаря ти
Оценявам съвета ти

Ние чакахме 2 години за такова ... без претенции за етнос и със забележка, че сме готови да се борим и със здравословни проблеми. Явно късметът ни е бил такъв . Леко чакане ви желая  .
Относно материалните неща - раничко ми се вижда. Като ви запознаят с детенце ще имате време да се организирате. Нашите приятели ни затрупаха (и продължават) с инвентар, играчки и дрешки като се появиха дечицата ... Сега го предаваме нататък  .

Ива ти направо ме разби
Как така 2 години
Обезсърчаваш ме тотално
2 години чакане няма да мога да ги изкарам
 

Ива пропусна да каже, че това е било чакане за второ дете. То е по-различно. Минала съм по този път. така че по-споко.

Ганка е права - 2 години чакахме за второ, 10 месеца - за първо ... и в двата случая без претенции за етнос, възраст до 1,5 годинки, преодолими здравословни проблеми (първото е мулатче и дойде с астма, второто е от ромски произход и беше родено с обърнато стъпалце на едното краче - и двата проблема отшумяха без следа и последствия).

http://vbox7.com/play:917032e34e&al=2&vid=14011352
 
Вярвам че някой горе пази най-доброто за нас ...за накрая