Re: Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 89
- Публикувана: 20 ян. 2013, 10:34 ч.
- Последно мнение: 20 март 2013, 21:47 ч.
# 126
7 фев. 2013, 13:44 ч.
Виж целия пост
Истинският мъж е като любимата ти блуза в разхвърлян гардероб. Знаеш, че е някъде там, но никога не можеш да я откриеш, когато ти трябва. През ръцете ти минават десетки дрехи. Със съдържание на памук, което не отговаря на сезона, и цвят, който не отива на косата ти. Сигурна си, че няма да ти стоят добре, но ги пробваш. За всеки случай.
Първо навличаш на себе си любовта на обсебващия мъж, който ти поднася на тепсия своя свят и твоя свят, и всеки свят, който пожелаеш. Върти полукълбата им на върха на пръстите си и ако го накараш да изпълни пирует, а после да пикира в шпагат с тях, ще го направи. Без да ги изпусне. Но винаги е в грешка.
След това попадаш на самоцелния любовник, който старателно изписва женски имена така, както затворникът дълбае резките на дните си над леглото. Оставяш го, а той оставя няколко драскотини по теб, които дъждът заличава. Още на следващия ден. После обуваш ботушите на самовлюбения мъж, докато той се наслаждава на образа си в огледалото. И преценява дали цветът на косата ти подхожда на неговите очи, а статуса на фамилията ти на неговия имидж. Докато накрая те убеди, че всъщност предпочиташ да си боса.
Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина.
Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов.
Истинският мъж няма да изпълни твоите желания. Дори точно обратното. Заради него ще отидеш на планина, дори да мразиш снега. Ще караш сърф, дори да не можеш. Ще пиеш уиски на големи глътки, макар че предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивия малц с усмивка. Той ще те накара да си ревнива, ако не си. Да прегледаш пощата му, въпреки че никога не би го направила преди него. Да се мразиш. Да следиш камбаните в гласа му и по тях да отгатваш цветовете на настроенията му.
Ще те превръща от озверяло животно в безобидна буболечка - за секунди. С думи или действия. Или с липсата на такива. Заради него ще бъдеш мила, нежна, бясна, слаба. Ще те прекрои и ще те направи чисто нова. За да те постави внимателно в кутийка с етикет и никога повече да не я отвори.
Неговата цел не е страданието. Сълзите няма да помогнат, защото не обича да те вижда слаба. Той иска да стигнете докрай във всичко. Да докоснете ръба с върха на обувките си и да опъвате границите на възможностите си, сякаш играете на ластик. Ако успееш да издържиш теста, ще можеш да го задържиш до себе си. За още ден. Или седмица. Няма как да знаеш. Единственото, в което си сигурна, е, че скуката никога няма да се намърдва между вас.
Защото в момента, в който тя дойде, той ще си отиде. Но не при друга жена. Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Никога не държи на количеството. Защото е сигурен, че във време, когато можеш да легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа.
В сблъсъка с истинския мъж порастваш с десет години за една. Битката винаги е неравностойна, защото, докато ти влагаш цялото си сърце, твоят противник влага острия си като върха на игла мозък. Той се появява и те учи, че любовта без болка е като виенско колело без задвижващ механизъм.
Когато предаде своите уроци, той си тръгва. Задължително. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си.
"Мъже"- Цвета Стоева
Първо навличаш на себе си любовта на обсебващия мъж, който ти поднася на тепсия своя свят и твоя свят, и всеки свят, който пожелаеш. Върти полукълбата им на върха на пръстите си и ако го накараш да изпълни пирует, а после да пикира в шпагат с тях, ще го направи. Без да ги изпусне. Но винаги е в грешка.
След това попадаш на самоцелния любовник, който старателно изписва женски имена така, както затворникът дълбае резките на дните си над леглото. Оставяш го, а той оставя няколко драскотини по теб, които дъждът заличава. Още на следващия ден. После обуваш ботушите на самовлюбения мъж, докато той се наслаждава на образа си в огледалото. И преценява дали цветът на косата ти подхожда на неговите очи, а статуса на фамилията ти на неговия имидж. Докато накрая те убеди, че всъщност предпочиташ да си боса.
Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина.
Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов.
Истинският мъж няма да изпълни твоите желания. Дори точно обратното. Заради него ще отидеш на планина, дори да мразиш снега. Ще караш сърф, дори да не можеш. Ще пиеш уиски на големи глътки, макар че предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивия малц с усмивка. Той ще те накара да си ревнива, ако не си. Да прегледаш пощата му, въпреки че никога не би го направила преди него. Да се мразиш. Да следиш камбаните в гласа му и по тях да отгатваш цветовете на настроенията му.
Ще те превръща от озверяло животно в безобидна буболечка - за секунди. С думи или действия. Или с липсата на такива. Заради него ще бъдеш мила, нежна, бясна, слаба. Ще те прекрои и ще те направи чисто нова. За да те постави внимателно в кутийка с етикет и никога повече да не я отвори.
Неговата цел не е страданието. Сълзите няма да помогнат, защото не обича да те вижда слаба. Той иска да стигнете докрай във всичко. Да докоснете ръба с върха на обувките си и да опъвате границите на възможностите си, сякаш играете на ластик. Ако успееш да издържиш теста, ще можеш да го задържиш до себе си. За още ден. Или седмица. Няма как да знаеш. Единственото, в което си сигурна, е, че скуката никога няма да се намърдва между вас.
Защото в момента, в който тя дойде, той ще си отиде. Но не при друга жена. Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Никога не държи на количеството. Защото е сигурен, че във време, когато можеш да легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа.
В сблъсъка с истинския мъж порастваш с десет години за една. Битката винаги е неравностойна, защото, докато ти влагаш цялото си сърце, твоят противник влага острия си като върха на игла мозък. Той се появява и те учи, че любовта без болка е като виенско колело без задвижващ механизъм.
Когато предаде своите уроци, той си тръгва. Задължително. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си.
"Мъже"- Цвета Стоева
# 127
7 фев. 2013, 13:51 ч.
Аз настръхнах, обожавам тангото, сигурно се досещате защо. 
Тук ще видим Хазал Кая, добре се справя момичето. Много ми харесва. 
Виж целия пост
Тук ще видим Хазал Кая, добре се справя момичето. Много ми харесва. 
# 129
7 фев. 2013, 18:31 ч.
Много благодаря за това удоволствие, джанъм!
За не знам си кой път се убеждавам, че сърцето не е подвластно на разума и винаги се предава пред силата на любовта и страстта. Обичам този филм, той ме праща в друго измерение- нежно, романтично, витално...
И винаги ще помня онова "обичам те до лудост", там е цялата истина в този филм!
Виж целия пост
Много благодаря за това удоволствие, джанъм!
За не знам си кой път се убеждавам, че сърцето не е подвластно на разума и винаги се предава пред силата на любовта и страстта. Обичам този филм, той ме праща в друго измерение- нежно, романтично, витално...
И винаги ще помня онова "обичам те до лудост", там е цялата истина в този филм!
# 130
7 фев. 2013, 21:26 ч.
">#![/video]
Интересен поглед- компилация от личен и екранен живот...
Виж целия пост
Интересен поглед- компилация от личен и екранен живот...
# 131
7 фев. 2013, 21:31 ч.
Интересно, да ! А какво ли се случва в действителност с наш левент ? Тъжен, измъчен, яден...
Виж целия пост
">#![/video]
Интересен поглед- компилация от личен и екранен живот...
Интересен поглед- компилация от личен и екранен живот...
Интересно, да !
А какво ли се случва в действителност с наш левент ? Тъжен, измъчен, яден...
# 132
7 фев. 2013, 22:15 ч.
Виж целия пост
Ти знаеш ли как се обича жена
Ти знаеш ли как се обича жена?
Когато във нега очите ù плуват
и всичко за нея, пред тебе, не струва,
в недрата ù как се удържа страстта?
А знаеш ли как се докосва жена?
Как трепетно с кожата диша и чака
с целувка по-топла от дъжд за земята
без дъх да изпиеш на екс сладостта?
Ти знаеш ли как се закотвя жена?
Да мисли за теб шизофренно-хронично,
на педя далеч да не може да диша...
Да знаеше, щях да съм с тебе сега.
Ти питаш дали се забравя жена?
Когато в ръцете ти миг е трептяла,
отдала без памет съзнание, тяло?
Забравя се... Да, може би... след смъртта.
ria
Ти знаеш ли как се обича жена?
Когато във нега очите ù плуват
и всичко за нея, пред тебе, не струва,
в недрата ù как се удържа страстта?
А знаеш ли как се докосва жена?
Как трепетно с кожата диша и чака
с целувка по-топла от дъжд за земята
без дъх да изпиеш на екс сладостта?
Ти знаеш ли как се закотвя жена?
Да мисли за теб шизофренно-хронично,
на педя далеч да не може да диша...
Да знаеше, щях да съм с тебе сега.
Ти питаш дали се забравя жена?
Когато в ръцете ти миг е трептяла,
отдала без памет съзнание, тяло?
Забравя се... Да, може би... след смъртта.
ria
# 133
7 фев. 2013, 23:07 ч.
Виж целия пост
Как съм ли?...
автор: irini
Малко уморена, но пък много щастлива.
Порядъчно тиха, и тотално сама.
Обичайно така, ме отнася пак вихъра.
Поглед не свеждай, аз нямам вина...
Точно такава съм, и още по толкова.
Никак наужким, но пък много насън.
В 2-3 усмивки съм си скътала болките.
Ти да ме търсиш сред щурците навън...
Лятна съм, знаеш ли, лятна и есенна.
Цялата светло-зелена мъгла.
Много среднощна – като сънена песен съм.
Кой ще ме пее ли? И луната заспа...
Аз пък съм будна, тъй защото, напук.
Как се проспиват всички тихи вълшебства?
Има ме, няма ме, вероятно съм тук.
Правя си сбъднатост. Искаш ли? Лесно е...
Пълна ревизия. Няма скрито-покрито.
Обич разменям за звездно небе.
Как съм ли?... Само това ли попита?
Можех просто да кажа, че съм добре...
автор: irini
Малко уморена, но пък много щастлива.
Порядъчно тиха, и тотално сама.
Обичайно така, ме отнася пак вихъра.
Поглед не свеждай, аз нямам вина...
Точно такава съм, и още по толкова.
Никак наужким, но пък много насън.
В 2-3 усмивки съм си скътала болките.
Ти да ме търсиш сред щурците навън...
Лятна съм, знаеш ли, лятна и есенна.
Цялата светло-зелена мъгла.
Много среднощна – като сънена песен съм.
Кой ще ме пее ли? И луната заспа...
Аз пък съм будна, тъй защото, напук.
Как се проспиват всички тихи вълшебства?
Има ме, няма ме, вероятно съм тук.
Правя си сбъднатост. Искаш ли? Лесно е...
Пълна ревизия. Няма скрито-покрито.
Обич разменям за звездно небе.
Как съм ли?... Само това ли попита?
Можех просто да кажа, че съм добре...
# 134
7 фев. 2013, 23:10 ч.
Започвам да си мисля, че срещите на Къванч с Керем Чатай и Селчук Йонтем в последно време никак не са случайни след провала на Кузей/Гюней. Та очаквам скоро да изскочи хабер за нов проект! Хаирлия да е! 
Виж целия пост
Препоръчани теми