Благодарение на Терзи ! 
Берен е зад тях .
Дано да има и снимка двамата с Киво !
Берен е зад тях .
Дано да има и снимка двамата с Киво !
Еха страхотни снимки
Re: Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 89
- Публикувана: 20 ян. 2013, 10:34 ч.
- Последно мнение: 20 март 2013, 21:47 ч.
# 390
20 фев. 2013, 14:03 ч.
Еха страхотни снимки
Виж целия пост
Еха страхотни снимки
# 392
20 фев. 2013, 16:45 ч.
Различно е, всеки път като отначало
Идваш и после си отиваш за дълго
Търся те навсякъде, но теб те няма
Обръщам се, а ти си там, да, ето те
толкова красив, както и на първата ни среща
Очите ти, сини като морето
Загубвам се в тях
Вече не знам, да ми липсваш ли
да се откажа ли
да те искам ли
има ли те
тръгваш ли си
идваш ли
С нея ли си, с мен ли си
Толкова въпроси
а отговорите знам
само ти можеш да ми дадеш
Виж целия пост
Идваш и после си отиваш за дълго
Търся те навсякъде, но теб те няма
Обръщам се, а ти си там, да, ето те
толкова красив, както и на първата ни среща
Очите ти, сини като морето
Загубвам се в тях
Вече не знам, да ми липсваш ли
да се откажа ли
да те искам ли
има ли те
тръгваш ли си
идваш ли
С нея ли си, с мен ли си
Толкова въпроси
а отговорите знам
само ти можеш да ми дадеш
# 393
20 фев. 2013, 18:07 ч.
Ще го има! Убедена съм! Защото пръщи и от красота и от талант, а в професията отдавна вече не е дилетант, а истински гигнат. 
Иначе ,здрасти
Виж целия пост
Ще го има! Убедена съм! Защото пръщи и от красота и от талант, а в професията отдавна вече не е дилетант, а истински гигнат. Иначе ,здрасти
# 396
20 фев. 2013, 21:56 ч.
Аз просто...
Когато съм тъмна и празна - без струни.
Когато съм нощ без врати.
Когато дъждът е стена помежду ни.
Тогава не мога без теб...
Когато съм зимна и празна - без слънце.
Не търся за раните лек.
Когато съм в плен на студа и гнева си.
Тогава не мога без теб...
Когато съм стръмна и празна - без птици.
Когато си търся небе.
И зная в кого си забравих очите.
Тогава не мога без теб...
Когато съм сляпа и празна - без страсти.
А утре е твърде далеч.
В погрешна пустиня събличам страха си.
Тогава не мога без теб...
Приличам на сляпо кокиче в съня ти.
Неделите нямат криле.
Когато се губя във нечии клетви.
Тогава не мога без теб...
Когато съм тиха и празна - без думи.
Гласът на страха е зелен.
Когато безсънно боля. Пълнолунно.
Тогава не мога без теб...
Когато съм вятър. Когато не чувам.
Когато съм пълна с море.
Когато във мене русалки танцуват.
Тогава не мога без теб...
Когато съм пропаст. Дълбока. Без дъно.
Когато си тръгвам във пет.
Когато съм празна, когато съм пълна...
Тогава не мога без теб...
И не, че... И не, че си търся причини.
За обич. За полети. Не...
Аз мога без слънце. Аз мога без синьо...
Аз просто... не мога без теб...
Селвер
Виж целия пост
Аз просто...
Когато съм тъмна и празна - без струни.
Когато съм нощ без врати.
Когато дъждът е стена помежду ни.
Тогава не мога без теб...
Когато съм зимна и празна - без слънце.
Не търся за раните лек.
Когато съм в плен на студа и гнева си.
Тогава не мога без теб...
Когато съм стръмна и празна - без птици.
Когато си търся небе.
И зная в кого си забравих очите.
Тогава не мога без теб...
Когато съм сляпа и празна - без страсти.
А утре е твърде далеч.
В погрешна пустиня събличам страха си.
Тогава не мога без теб...
Приличам на сляпо кокиче в съня ти.
Неделите нямат криле.
Когато се губя във нечии клетви.
Тогава не мога без теб...
Когато съм тиха и празна - без думи.
Гласът на страха е зелен.
Когато безсънно боля. Пълнолунно.
Тогава не мога без теб...
Когато съм вятър. Когато не чувам.
Когато съм пълна с море.
Когато във мене русалки танцуват.
Тогава не мога без теб...
Когато съм пропаст. Дълбока. Без дъно.
Когато си тръгвам във пет.
Когато съм празна, когато съм пълна...
Тогава не мога без теб...
И не, че... И не, че си търся причини.
За обич. За полети. Не...
Аз мога без слънце. Аз мога без синьо...
Аз просто... не мога без теб...
Селвер
# 397
20 фев. 2013, 22:12 ч.
Виж целия пост
РАЗЛИКА
/На К. Коларов/
Да, такава съм — несериозна.
И понякога — невъзпитана.
Боледуват очите — от грозното.
Боледува сънят ми — от питанки.
Все грижовни хора край мен.
Все живели и много патили.
Умножавам. Уча деление...
Тази предана математика
е решила човек да ме прави.
Да направи човек и детето ми.
Но в луната вкопчена здраво,
с мъдростта се разминах на метър.
Ще почакам — да се покарате.
Къде е кошчето за съвети?
Е, визитата свърши. Със здраве!
Делим се на хора и на поети.
Камелия Кондова
/На К. Коларов/
Да, такава съм — несериозна.
И понякога — невъзпитана.
Боледуват очите — от грозното.
Боледува сънят ми — от питанки.
Все грижовни хора край мен.
Все живели и много патили.
Умножавам. Уча деление...
Тази предана математика
е решила човек да ме прави.
Да направи човек и детето ми.
Но в луната вкопчена здраво,
с мъдростта се разминах на метър.
Ще почакам — да се покарате.
Къде е кошчето за съвети?
Е, визитата свърши. Със здраве!
Делим се на хора и на поети.
Камелия Кондова
# 403
21 фев. 2013, 19:14 ч.
Оххх, искам и аз, ама мъжът ми ще ме изгони и тук е държава, в която ще има основание 
Виж целия пост
# 404
21 фев. 2013, 19:16 ч.
Ромина, заради татуса или съдържанието му
Госпожата
Това не е ли усмивката на Киво
Виж целия пост
Оххх, искам и аз, ама мъжът ми ще ме изгони и тук е държава, в която ще има основание
Ромина, заради татуса или съдържанието му
Госпожата
Това не е ли усмивката на Киво
Препоръчани теми