Сексът или отношенията/битът са по-важни за съхраняването на семейството?
- Публикувана: 22 ян. 2013, 11:09 ч.
- Последно мнение: 14 март 2013, 15:42 ч.
# 75
22 ян. 2013, 18:52 ч.
Много мразя да обяснявам, но явно понякога се налга.
Не сядаме на маса за да си говорим за подобни неща, но отиваме на ресторант и там има семейство с детенце с disability - в количка - той коментира, че гледката му идва в повече. От там аз набирам скорост и се стига до скандал.
Същото е и с циганите - не ги понася, а аз съм работила по програми и претендирам, че ги разбирам.
Не е само това драмата между нас. Той може 5 часа да гледа ТВ с детето и това се третира като добре прекарано време, аз не съм съгласна.
Аз държа на семейните връзки, той не. Карам го да покани родителите си, на другия край на света сме, а те не стават по-млади, но той не ги иска. Аз загубих родителите си и съм по-чувствителна явно, но и на него ще му дойде до главата и е добре да ги види, докато са млазди.
Виж целия пост
Не сядаме на маса за да си говорим за подобни неща, но отиваме на ресторант и там има семейство с детенце с disability - в количка - той коментира, че гледката му идва в повече. От там аз набирам скорост и се стига до скандал.
Същото е и с циганите - не ги понася, а аз съм работила по програми и претендирам, че ги разбирам.
Не е само това драмата между нас. Той може 5 часа да гледа ТВ с детето и това се третира като добре прекарано време, аз не съм съгласна.
Аз държа на семейните връзки, той не. Карам го да покани родителите си, на другия край на света сме, а те не стават по-млади, но той не ги иска. Аз загубих родителите си и съм по-чувствителна явно, но и на него ще му дойде до главата и е добре да ги види, докато са млазди.
# 76
22 ян. 2013, 19:04 ч.
Доста опростяваш нещата. Хората се развиват в различна среда и тя им оказва влияние. За мен е важно да съм на една вълна с партниора си, защото заедно възпитаваме дете. Важно ми е да мога да говоря с него без да се карам, а на последък не ми се получава. Важно ми е да се чувствам обичана, а пак не ми се получава, което си е самоо мой проблем де.
Темата е за секса и връзката. Според мен и двете трябва да са в баланс, за да има нормални отношения.
Никоя връзка не е 100% пълноценна при липса на привличане или общуване.
Виж целия пост
Темата е за секса и връзката. Според мен и двете трябва да са в баланс, за да има нормални отношения.
Никоя връзка не е 100% пълноценна при липса на привличане или общуване.
# 77
22 ян. 2013, 19:17 ч.
Свидетел съм и на двата варианта.
И в двата бракът се запазва.
Този с добрия секс и лошите други отношения. Карат се, обиждат се, дори се бият, но продължават да правят супер секс (по техни думи).
Този с добрите отношения и не съвсем добрия секс - жената си има любовник и пие успокоителни, но иначе са семейство за пример.
Виж целия пост
И в двата бракът се запазва.
Този с добрия секс и лошите други отношения. Карат се, обиждат се, дори се бият, но продължават да правят супер секс (по техни думи).
Този с добрите отношения и не съвсем добрия секс - жената си има любовник и пие успокоителни, но иначе са семейство за пример.
# 78
22 ян. 2013, 20:27 ч.
нещата са си прости, нямат нужда от усложняване: ти си толерантна към различността по отношение на раси, култури и физически особености, но не си толерантна към мирогледа на партньора си. Това се нарича двоен стандарт. И има много просто обяснение, което изразих с популярен виц по-горе (argumentum ad hominem): тъй като няма вече физическа връзка, всякакво друго общуване е поставено под въпрос, съответно дразнител ... резултата ти го знаеш по-добре от всеки.
Виж целия пост
Доста опростяваш нещата. Хората се развиват в различна среда и тя им оказва влияние. За мен е важно да съм на една вълна с партниора си, защото заедно възпитаваме дете. Важно ми е да мога да говоря с него без да се карам, а на последък не ми се получава. Важно ми е да се чувствам обичана, а пак не ми се получава, което си е самоо мой проблем де.
Темата е за секса и връзката. Според мен и двете трябва да са в баланс, за да има нормални отношения.
Никоя връзка не е 100% пълноценна при липса на привличане или общуване.
Темата е за секса и връзката. Според мен и двете трябва да са в баланс, за да има нормални отношения.
Никоя връзка не е 100% пълноценна при липса на привличане или общуване.
# 79
23 ян. 2013, 04:13 ч.
Аз те разбирам. И аз не търпя такива хора и въобще не ги приемам за нормални, въпреки че и в семейството си имам расисти. Не можете ли да намерите път един към друг? С моя мъж също имаме различни гледни точки по някои неща, предимно политически, но се изслушаваме и опитваме да разберем гледната точка на другия. Аз съм приела някои неща, които ме дразнеха, той също. Все пак семейство сте, обичате се.
За мен обичта, отношенията и споделеният мироглед, уважението и старанието носят един брак. Сексът е един голям плюс. Кеф ни е заедно, но с хубав секс е още по-кеф.
Виж целия пост
Съпругът ми е расист, докато живеехме в България не съм го забелязала.
Не приема хора с disabilities, натрупват се различия и аз не мога да се преборя с тях. Всеки разговор се превръща в спор.
Не приема хора с disabilities, натрупват се различия и аз не мога да се преборя с тях. Всеки разговор се превръща в спор.
Аз те разбирам. И аз не търпя такива хора и въобще не ги приемам за нормални, въпреки че и в семейството си имам расисти. Не можете ли да намерите път един към друг? С моя мъж също имаме различни гледни точки по някои неща, предимно политически, но се изслушаваме и опитваме да разберем гледната точка на другия. Аз съм приела някои неща, които ме дразнеха, той също. Все пак семейство сте, обичате се.
За мен обичта, отношенията и споделеният мироглед, уважението и старанието носят един брак. Сексът е един голям плюс. Кеф ни е заедно, но с хубав секс е още по-кеф.
# 80
23 ян. 2013, 08:09 ч.
Мога да говоря само за себе си и може би за своето семейство. За мен по-важно е отношението - липсва ли уважението, зачитането мнението на другия, нежността, пиши го бегало това семейство. Не важи непременно за всички останали, затова и не мисля, че има универсално решение или становище по въпроса.
Наскоро прочетох един цитат на принц Филип, съпруга на Елизабет II, който цитирам по памет, не го помня буквално. Той казва, че уважението, толеранса към партньора трябва да присъства във връзката, нищо че в добри времена това не е важно, защото в лоши обаче е критично - това е спойката, която задържа двойката заедно. Хареса ми.
Виж целия пост
Наскоро прочетох един цитат на принц Филип, съпруга на Елизабет II, който цитирам по памет, не го помня буквално. Той казва, че уважението, толеранса към партньора трябва да присъства във връзката, нищо че в добри времена това не е важно, защото в лоши обаче е критично - това е спойката, която задържа двойката заедно. Хареса ми.
# 81
23 ян. 2013, 09:25 ч.
Моят отговор го няма.
За мен са важни и двете неща. Не мога да живея без секс, който да ме задоволява. Иначе започвам да гледам навън. Не мога да живея и в караници и лоши отношения.
И едното, и другото, ако го няма, води до проблеми.
Е, естествено, някои хора се примиряват. Зависи какви са им приоритетите, какво търсят/искат и т.н.
Виж целия пост
За мен са важни и двете неща. Не мога да живея без секс, който да ме задоволява. Иначе започвам да гледам навън. Не мога да живея и в караници и лоши отношения.
И едното, и другото, ако го няма, води до проблеми.
Е, естествено, някои хора се примиряват. Зависи какви са им приоритетите, какво търсят/искат и т.н.
# 82
23 ян. 2013, 09:33 ч.
По повод появилите се след 10тина години различия...трябва да си доста ограничен, за да не виждаш развитието и промените в хората наоколо и да не можеш да си обясниш сам как така става. Елементарно е. Но трябва и ти да вървиш напред - за да можеш да го о съзнаеш...ако си стоиш на едно място, в твой си свят - трудно ще приемеш, че света се променя и хората - също.
Виж целия пост
# 83
23 ян. 2013, 09:49 ч.
Няма "моят отговор го няма, важни са ми и двете"! Ще правиш избор!
Вили, човек много често не забелязва, а и не го интересува много промяната у другия, защото е твърде зает със своята си промяна и своето си "дупе" - той да е добре, той да си задоволи потребностите, той да постигне целите си (това, на което му казваш вървене напред"), и някъде по пътя забравя за другия. Осъзнаването настъпва често твърде късно, когато вече на другия му е писнало да търпи.
Виж целия пост
Моят отговор го няма.
За мен са важни и двете неща.
За мен са важни и двете неща.
Няма "моят отговор го няма, важни са ми и двете"! Ще правиш избор!
Вили, човек много често не забелязва, а и не го интересува много промяната у другия, защото е твърде зает със своята си промяна и своето си "дупе" - той да е добре, той да си задоволи потребностите, той да постигне целите си (това, на което му казваш вървене напред"), и някъде по пътя забравя за другия. Осъзнаването настъпва често твърде късно, когато вече на другия му е писнало да търпи.
# 84
23 ян. 2013, 09:53 ч.
Ааа, момент! Ако другият е търпял, без да вземе мерки – проблема си е негов. Но ако познаваш човека до теб – не може да не забележиш промяна и често тя не е положителна само. Не говорех и за процеса на осъзнаване в двойката – кой кога, а че се случва. Защото назад определени дами не можеха да разберат как тъй хората се променят...та затова казвам – че между тенджерите – няма как да стане.
Виж целия пост
# 85
23 ян. 2013, 10:01 ч.
1.А какво се случва в момента, в който се разбере, че единият или двамата партньори търсят и намират секс извън семейството? Какво се случва с отношенията?
2.Ако хората не се харесат на никакво ниво, ни секс, ни отношения ще се случат, да не говорим за семейство. Дори когато се женят за пари.
По т.1- 
- най-фрапиращия поне за мен случай е на женени от 25 години зрели хора, с две внучета вече дори, при които мъжа от 13 години има връзка с друга, жената знае, дори знае коя е 
и....дотук. Живеят си като семейство, тя го пере, глади, чисти, готви и т.н. все едно нищо няма.Не правят секс /е, в това не мога да съм 100% сигурна, но понеже мъжа ми е добро приятелче и си говорим..../, но пък той на 99% осигурява семейството и се грижи за всичко, плаща сметки, заеми, издържа деца-помага им , и т.н.
Жената явно я устройва това положение .
Е, Анди, ти как би изкоментирала това?
По т.2: Харесали се хора-първосигнално, за месец време си легнали два пъти и жената забременяла.Сватба, деца....да, ама годините минават, идва скуката и еднообразието и "откритието", че има и други жени/мъже, които или с които ти е в пъти по-добре, и...ето ти паралелните връзки.Хем се случило семейство, хем и секс имало, и харесвани имало, пък накрая с времето...видели се различията.
Та идеални хора, респ. двойки няма. С времето толкова неща се променят, и хората, и обсоятелствата, и ако не съумееш да правиш компромиси и да отсяваш плявата в името на разбирателството и уважението между двамата , то тогава наистина връзката няма смисъл.Секса е важен, но не най-важен. Поне за мен. Можеш да го намериш навсякъде, но другото....то не се намира така лесно.
Виж целия пост
1.А какво се случва в момента, в който се разбере, че единият или двамата партньори търсят и намират секс извън семейството? Какво се случва с отношенията?
2.Ако хората не се харесат на никакво ниво, ни секс, ни отношения ще се случат, да не говорим за семейство. Дори когато се женят за пари.
- най-фрапиращия поне за мен случай е на женени от 25 години зрели хора, с две внучета вече дори, при които мъжа от 13 години има връзка с друга, жената знае, дори знае коя е и....дотук. Живеят си като семейство, тя го пере, глади, чисти, готви и т.н. все едно нищо няма.Не правят секс /е, в това не мога да съм 100% сигурна, но понеже мъжа ми е добро приятелче и си говорим..../, но пък той на 99% осигурява семейството и се грижи за всичко, плаща сметки, заеми, издържа деца-помага им , и т.н.Жената явно я устройва това положение .
Е, Анди, ти как би изкоментирала това?
По т.2: Харесали се хора-първосигнално, за месец време си легнали два пъти и жената забременяла.Сватба, деца....да, ама годините минават, идва скуката и еднообразието и "откритието", че има и други жени/мъже, които или с които ти е в пъти по-добре, и...ето ти паралелните връзки.Хем се случило семейство, хем и секс имало, и харесвани имало, пък накрая с времето...видели се различията.
Та идеални хора, респ. двойки няма. С времето толкова неща се променят, и хората, и обсоятелствата, и ако не съумееш да правиш компромиси и да отсяваш плявата в името на разбирателството и уважението между двамата , то тогава наистина връзката няма смисъл.Секса е важен, но не най-важен. Поне за мен. Можеш да го намериш навсякъде, но другото....то не се намира така лесно.
# 86
23 ян. 2013, 10:11 ч.
Как да вземе мерки? Да го хване и да му изкрещи, че му е писнало и се чувства пренебрегнат, или да си проси "откровен разговор", от който другият от гузна съвест ще приеме като нападение или критика, че искат да го накарат да се чувства виновен и отношенията още се влошават? Гнусно е.
Виж целия пост
# 87
23 ян. 2013, 10:22 ч.
Моля? Кое е гнусното? За мен е гнусно да си мълчиш и преглъщаш пък. Или да не вярваш, че човека се е променил, да се опитваш да си затваряш очите и да не правиш нищо.
За каква гузна съвест иде реч? Чия? Накъде задълба не разбирам...
Ставаше въпрос за следното. Хората се харесват, женят се, има добър секс, добри отношения, деца им се раждат. Мъжът през това време напредва в работата, работи на едно и също място, поиздига се, започва да печели повече. Налагат се командировки, повече работа, по-напрегнат става човека, вече не мие чиниите заедно с жена си. А тя, гледа децата вкъщи , затъпява от стоене и става мрънкало. Е - мъжът ли трябва да се върне назад или жената да върви и тя напред или поне да приеме ситуацията? Ако не й утърва - да отиде да му каже, да се разберат кой как. Каква съвест и гузност тук...
Виж целия пост
Как да вземе мерки? Да го хване и да му изкрещи, че му е писнало и се чувства пренебрегнат, или да си проси "откровен разговор", от който другият от гузна съвест ще приеме като нападение или критика, че искат да го накарат да се чувства виновен и отношенията още се влошават? Гнусно е.
Моля? Кое е гнусното? За мен е гнусно да си мълчиш и преглъщаш пък. Или да не вярваш, че човека се е променил, да се опитваш да си затваряш очите и да не правиш нищо.
За каква гузна съвест иде реч? Чия? Накъде задълба не разбирам...
Ставаше въпрос за следното. Хората се харесват, женят се, има добър секс, добри отношения, деца им се раждат. Мъжът през това време напредва в работата, работи на едно и също място, поиздига се, започва да печели повече. Налагат се командировки, повече работа, по-напрегнат става човека, вече не мие чиниите заедно с жена си. А тя, гледа децата вкъщи , затъпява от стоене и става мрънкало. Е - мъжът ли трябва да се върне назад или жената да върви и тя напред или поне да приеме ситуацията? Ако не й утърва - да отиде да му каже, да се разберат кой как. Каква съвест и гузност тук...
# 88
23 ян. 2013, 10:26 ч.
Merri_An, след като и двамата ги устройва това положение, какъв е проблема?
Това че хората отстрани се чудят и маят как може така....ами може....
Като изключим секса, който мъжа си е намерил на вън, иначе може да са добри приятели, да се подкрепят и т.н.
И защо пък сте решил, че жената си "мълчи"? Може да са разговаряли, ама едва ли са били тъпана и обяснявали на всеослушание...
Виж целия пост
Това че хората отстрани се чудят и маят как може така....ами може....
Като изключим секса, който мъжа си е намерил на вън, иначе може да са добри приятели, да се подкрепят и т.н.
И защо пък сте решил, че жената си "мълчи"? Може да са разговаряли, ама едва ли са били тъпана и обяснявали на всеослушание...
# 89
23 ян. 2013, 10:29 ч.
Не виждам проблем в откровените разговори между хора, които би трябвало да са достатъчно близки, за да не се страхуват да провеждат такива. Не виждам дори проблем в скандали с цел изпускане на напрежението между хора, които са си достатъчно близки. А ако не са си достатъчно близки, защо изобщо са заедно?
Виж целия пост
Как да вземе мерки? Да го хване и да му изкрещи, че му е писнало и се чувства пренебрегнат, или да си проси "откровен разговор", от който другият от гузна съвест ще приеме като нападение или критика, че искат да го накарат да се чувства виновен и отношенията още се влошават? Гнусно е.
Не виждам проблем в откровените разговори между хора, които би трябвало да са достатъчно близки, за да не се страхуват да провеждат такива. Не виждам дори проблем в скандали с цел изпускане на напрежението между хора, които са си достатъчно близки. А ако не са си достатъчно близки, защо изобщо са заедно?
Препоръчани теми