Ивайла спи с еднометров мечок (иска да го носи на зеленото у-ще) и плюшен далматинец Сами, който купуваме за трети път вече (добре че го има). Похвално е, че вече спят на 2 легла, а не на едно.
Калоян се бууди с кански ревове час след като е заспал (кво му става на това дете), после заспива и в 2-3 часа си пристига в нашето легло.
2. Таня и Оги като го питам кои са му приятели. Всичките му останали приятели са на кака му на приятелките братчетата и сестричетата (те често са у нас).
3. Няма. На кумата ми щерка и си имаше доста дълго време, намирам го за съвсем нормално.
4. На периоди - гледане до безкрайност едно и също. Гледа 100 пъти Toys Story, после Хари Потър,, после Ледена епоха, сега сме на пинко и том и джери, Дора - на сутрешно разсънване, Гъмбо и време за приключения - вечер преди сън понякога.
5. Дадох ви сайта, надявам се да ви хареса.
Според мен лично много, ама много по-покъртително е съдържанието на поне половината приказки - български и чуждестранни. Честно - не знам как да чета на детето как ловецът разпорил търбуха на вълка, извадил бабата и внучката, наблъскал го с камъни и вълкът се удавил в кладенеца. Или пък как дядото от "Дядовата ръкавичка" извадил една тояга и започнал да млати животинките в ръкавицата, а после занесъл на бабата вкъщи пълен човал с животински кожи (а до преди малко сме чели как сладко си гукали на топло мишенцето, меца, вълчо и т.н.). Или пък как малката кибритопродавачка умряла от студ по улиците на връх Коледа (понеже баща й не я обичал) и отишла при баба си на небето. И т.н и т.н.
Аз края на историята в Кибритопродавачката я бях забравила и като я четохме първия път се разплахах. После я прибрах в гардероба с идеята да не я четем. Дори за Червената шапчица бях забравила колко в същност брутален е краят и всеки път опитвам да подменям някои думички, белким прозвучи по-малко брутално.
Върна ме в много хубави детски спомени.... Откога търся всички тези любими приказкиии...
, за българския Великден ще повторим упражнението
. Добре е, 4е има голяма дистанция м/у двата празника, 4е да ми се боядисват отново яйца.
Мисля, 4е трябва да са по-големи, за да ги грабне това, но за мен именно липсата на конкретни образи дава тласък на фантазията. Условие за слушането е в стаята да няма други разсейващи фактори от рода на ТВ, компютър, други хора- тоест е нужно усамотение.
) "ами мамо, то такова, ето виж, те са невъпитани, така не се говори", бла-бла...
Много неочаквано, никой нищичко не каза, не даде причина, просто ей така изневиделица. Страшно съм объркана, естествено ми е болно и криво. Но като сложа ръка на сърце в същност съм страшно облекчена! Просто не бях щастлива на тази (да кажем нова) работа и знаех, че никога няма да се почувствам добре там. Имам обаче сериозна дилема. Баш от началото на този месец започнахме да работим за бебче. (Естествено не стана от първия път) Исках да си забременея и да си изляза спокойно в болнични почти от началото, тъй като напрежението под което работя е просто непосилно за мен и сега, камо ли за една бременна жена. А сега? Какво да правя? От следващия месец съм без работа, без осигуровки, на борсата.