Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

Публикувана: 27 ян. 2013, 16:44 ч.
Последно мнение: 26 май 2014, 11:26 ч.

95 848
1 812

Анонимен

Е

Почетен член

# 150 28 ян. 2013, 11:38 ч.

О, ама вие оспорвате съществуването на прословутите "методи" на Нешка?
Спортен режим и диети?
Или не сте информирани или тренираните от нея гимнастички са били засегнати от масова халюцинация.

Виж целия пост

C

Почетен член

# 151 28 ян. 2013, 11:42 ч.

На мен не ми направи добро впечаление Кеворкян на интервюто с Нешка, как показа интервю на Бианка П от преди сто години, когато е била дете и се изказва ласкаво за Нешка.
ами какво да каже едно дете , да се изпляска как се чувства малтретирана..

Има 3 неща, които според мен са важни в полза на това, че дявола не е бил толкова черен.
Едното е, че сто години минаха и няма много, които да са се изказали като Бианка П. Самият факт че Лили Игнатова винаги и като гимнастичка е била в конфликт с Нешка Р. на мен ми говори, че явно мелачката не е била чак толква ситна, ако беше яка репресия щеше да я смели и изплюе Лили Игнатова.

Но за всички е ясно, че методите на социалистическия спорт са различни от тези сега ( визирам точно Илиана Раева). И пак могат да се постигнат някакви резлутати без задължителната за онова време истерия да сме първи на всяка цена / за което сега съжаляваме Китай, Северна Корея../ Обаче гимнастиката и бг спорт произведе големи личности, още едно за мен д-во, че не е била яка пресираща машина. Едни крайни репресии не могат да произведат личности.

И третото е, че много от гимнастичките които излязоха навън казват, че са пренесли българската школа в гимнастиката, това съм го чела сто пъти. Отиват 'там' и им правят система в спорта. Много от днешните федерации по гимнастика в чужбина са изградени от български гимнастички и по българския тертип. Италианската включително. Сигурно са махнали част от методите, които са остарели и твърде строги за спорта сега, но като цяло са си пренесли наученото.
та, за никакво промиване на мозъци не мога да се съглася с Бианка П, че е било.
Една репресивна машина не признава лично мнение и отношение, не признава личности и не вади капацитет.

Виж целия пост

Т

Трещерица

Ветеран

# 152 28 ян. 2013, 11:48 ч.

Бъркаш личности с имена.

Виж целия пост

M

# 153 28 ян. 2013, 11:51 ч.

Помня го онова време на златните момичета и момчета (в щангите), говореше се тогава, че децата едва ли не са изпивали и водата от вазите, в които са стояли букетите им, толова е бил суров режимът. Аз бих я прочела книгата на Бианка, най-малкото за да разбера и нейната версия.
Спомням си след един турнир в Зимния дворец неофициално играха малки момичета, които представиха като следващото поколение след Илиана, Анелия, Диляна и Лили. Бианка беше най-запомнящата се от всички, беше на всички уреди перфектна и стабилна, докато другите имаха по един-два добри уреда. То си личеше, че ще стане шампионка от нея. Явно и Нешка много е заалагала на нея, та затова беше толкова драматично развитието след това. Като я е пердашела и и викала "курва" (то близко е до ума, че си е бая съмнително един женен масажист да върти любов с поверената му непълнолетна гимнастичка), не е предполагала, че работата е била повече от мимолетна авантюра.

Държавна сигурност според мен употреби момичето, за да си разчисти сметките с Нешка, което беше жалко и за двете, а и за спорта.

Виж целия пост

Северина

Редовен потребител

# 154 28 ян. 2013, 11:54 ч.

Цитат на: Вселена в пн, 28 яну 2013, 11:36

Защо в такива случаи се появява един чичко от ЦК на БКП и обяснява на теб и родителите ти, че в теб са вложени много средства, че разчитат на теб, че трябва "За родину" и пр. и пр. /изобщо пробват се различните варианти, докато поддадеш/ и ти дава ясно да разбереш, че няма така лесно да си вдигнеш дупенцето от залата и да разчиташ на светло бъдеще след това. ........

И все пак, Бианка и другите не са някои незаменими спортни генийчета. Тогава е имало огромна маса гимнастички, които биха могли със същите методи и методики да постигнат сходни резултати.

И да, колкото и да се възмущавате, професинален спорт без изнурителен къртовски труд, стриктен режим и желязна дисциплина няма. В момента важат същите правила. Това ако искаш реални и значими успехи. А ако искаш да подрипваш небрежно в залата два пъти седмично за по час, не се сърдиш когато на стълбичката са други. Wink

Wink

Виж целия пост

Т

Трещерица

Ветеран

# 155 28 ян. 2013, 11:58 ч.

Мисля, че има и нещо друго освен режима и диетите, за да не могат тези жени след 30 г. да се отърсят.

Виж целия пост

Е

Почетен член

# 156 28 ян. 2013, 12:00 ч.

Цитат на: Вселена в пн, 28 яну 2013, 11:36

Защо в такива случаи се появява един чичко от ЦК на БКП и обяснява на теб и родителите ти, че в теб са вложени много средства, че разчитат на теб, че трябва "За родину" и пр. и пр.

Да, и този момент защо го пропускат питащите? Особено като говорим за време, когато за да се измъкнеш от хора (певчески), трябваше да водиш разговори на високо равнище. Хеле пък ако си олимпийска надежда, представям си. Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

А

Анонимен

# 157 28 ян. 2013, 12:03 ч.

На мен открай време Бианка ми е скучна гимнастичка.
Някак си не се вълнувах особено като я гледах. Другите ми се струваха далеч по-технични и артистични, имам предвид Анелия, Лили и Диляна.
Елизабет Колева пък изобщо не си я спомням. Някъде от Бианка нататък художествената гимнастика престана да бъде за мен това, което беше. Хем уж тогава съм била малко по-големичка и би трябвало да ми е по-интересно.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 158 28 ян. 2013, 12:04 ч.

Цитат на: Северина в пн, 28 яну 2013, 11:54

И да, колкото и да се възмущавате, професинален спорт без изнурителен къртовски труд, стриктен режим и желязна дисциплина няма. В момента важат същите правила. Това ако искаш реални и значими успехи. А ако искаш да подрипваш небрежно в залата два пъти седмично за по час, не се сърдиш когато на стълбичката са други. Wink

Wink

Естествено, че е така. Лошото е, че в съвременния спорт освен къртовски труд, режим и дисциплина има и много химия. То не че преди нямаше, но у нас едва след като един 19 годишен щангист от Варна почина от инфаркт започна да се говори за това. Кеворк Кеворкян разнищваше случая във Всяка неделя. Пейчо се казваше щангистът и е бил приятел на мъжа ми.
Леля ми цял живот работи в спортния диспансер и в спортното училище. Та помня купичките с хапченца на плота в кабинета.

Анди, мъжът ми е бил активен спортист, футболист. Бил е и юношески национал. Разказва за тежки триразови тренировки, лагери, режими и т.н. Това не му е попречило обаче да влезе в Морско училище и да го завърши. Много от приятелите му футболисти сега са треньори, съдии имат бизнеси. Контактите в тези среди са доста полезно нещо. Да ти кажа честно, познавам много повече дипломирани и нереализирани юристи, отколкото нереализирани спортисти.

Виж целия пост

Е

Почетен член

# 159 28 ян. 2013, 12:10 ч.

Жалко че сега няма кой да "пердаши" гимнастичките и да им крещи "курви", ще си останем без златни момичета. ooooh!

ooooh!

Виж целия пост

А

Анонимен

# 160 28 ян. 2013, 12:19 ч.

http://senzacia.net/%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B8/%D0%B1%D0%B8% … D0%B7%D0%B0-35568

Скрит текст:

"Исках да се самонараня

1988 година беше много неуспешна за мен. Неуспешна въпреки прекомерните тренировки. Може да се каже, че това бе вторият ми рекорд на Гинес, за който съм убедена, че никоя гимнастичка нито от моето поколение, нито от сегашното не е в състояние да повтори. Беше един късен следобед, когато нещо се случи и започнах да греша на обръч…

Нешка Робева

Нешка премина в агресивна атака – т.е. започна с наказанията, като мислеше, че така ще се стресна и ще преодолея блокажа. Не се получи… В 23 часа солидарните треньорки казаха „Лека нощ“ на Нешка и заминаха. Анета, жената, която отговаряше за храната ни, донесе на една табла вечерята на Нешка и я сложи на бюрото пред нея. Ясно. Нямаше мърдане…

Преминавах последователно и безразборно през всички нюанси на гнева, отчаянието, страха, жаждата, глада, слабостта, омразата… към 1 часа след полунощ Нешка освободи Ники – пианиста ни, и той унило напусна залата. Нешка премести касетофона на бюрото си, така че да е удобен за пускане и спиране. Останахме само аз и тя. Минаваше 1 и половина. Погледна ме и каза: „Явно не ти се спи, щом като не искаш да се мобилизираш и да го изиграеш това съчетание!“.

Как да не ми се спеше! И как да не исках да го изиграя това проклето съчетание! Според мен – вече го бях изиграла поне 50 пъти без грешка, но тя… Тя не го зачиташе.

Нешка бръкна в чекмеджето и извади плетката си. Играех съчетание и почивах за минута и половина и пак заставах за цяло, почивах, започвах, почивах. И така до безкрай.

„Ааа, тъкмо ще си изплета пуловера!“ – тананикаше Нешка със задоволство.

Дразнеше ме. Сигурно беше любопитно докъде мога да стигна. Колко мога да издържа? Общият брой на изиграните цели за деня бе вече над 120. Не ме поправяше. Просто мълчаливо записваше целите в дневника и клатеше глава: „Не се зачита. Не се зачита. Не се зачита..“.

Таванът и подът на залата вече ми се сливаха в едно. Спях и играех. Не знаех къде съм., Копнеех този кошмар да свърши. Исках да избягам от тази вмирисана, мрачна и пуста зала… Сълзите ми се стичаха до бузите.

Тогава реших, че единственият начин да приключи този садистичен експеримент бе да се контузя. Речено-сторено. Започнах да се приземявам нарочно отпуснато, без контрол, така исках да си счупя нещо… След няколкото истински и самоотвержени опита разбрах, че дори и това не бе възможно – да се контузя…

2 часът след полунощ, 129 съчетания, една физика и психика, доведени до предела си. Пълно безумие…

Към 2 и половина Нешка уморено отметна преждата от врата си. Протегна се на стопа и блажено се прозя. Заставах за поредното си, 130-о съчетание. Бях в залата от 7 часа сутринта. Последно бях слагала нещо в устата си преди дванадесет часа. Устата ми бе пресъхнала и втвърдена, но това дори не го забелязвах на фона на другото. Вече ми бе все едно, бях включила на автопилот. Като някакъв роботизиран идиот, без чувствителност и без живот.

Към края на съчетанието изведнъж забелязах раздвижване у Нешка: „А така! Хайде сега… Ето това е!“. Завърших цялото. Останах просната на пода. Дори пулсът ми не бе ускорен. Не чувствах нищо… Абсолютно нищо.

След Сеул

Лежах в леглото в чистата хотелска стая в Япония. Не можех да се наситя на чувството, което изпитвах. Нямаше повече да съм гимнастичка! Нямаше да се налага да ставам в 5,30 сутринта, да се мъча, да треперя от нерви и да гладувам,.. Нямаше да се налага повече да ме боли. Да преодолявам болката.

Не, това не можеше да бъде вярно. Изглеждаше като някаква жестока шега. Беше ми толкова леко и в същото време нереално и лъжовно. Бяхме приключили с договорените няколко продукции в различни японски градове и се връщахме у дома. Край на мъките! За първи път от толкова дълго време поех дълбоко дъх въпреки болките, които изпитвах по тялото и в душата си.

Това лежерно усещане за свобода не трая дълго. Съвсем скоро бе заменено с убийствения ефект от речта, която Нешка дръпна пред целия отбор.

Събра всички в стаята ми и обясни колко низко съм паднала, какъв предател и родоотстъпник съм се оказала и само ако някой посмее да разговаря или пък да поддържа отношения с мен! Всяка нейна дума ми действаше като парен чук, който ме забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в земята. Мечтаех да мога да изкопая сама дупката, в която ме бутаха, за да се свра там по-бързо. И цялата тази екзекуция да свърши по-скоро.

Всички подаръци от почитатели и организатори ми бяха отнети. „Ами да! Не ги заслужавах! Бях си изпуснала бухалките. Нарочно! За да проваля България. За да съсипя всичко, което с толкова труд други бяха постигнали…“ Всякакви отношения с останалите момичета ми бяха забранени. Куфарът ми бе подложен на щателна проверка и мизерното ми багажче едва удари 12 кг, при условие че бях живяла в Япония месец и половина и бях получила толкова много трогателни дреболийки от почитатели и приятели, които са със сантиментална стойност за всяко момиче на моята възраст.

Стоях като пиле и не можех да се защитя. Вменяваха ми вина и аз я допусках. Ограбваха ме и мълчах. Разпъваха ме на кръст и умирах бавно.

Старши треньорката приключи с тирадата си, взе незаслужените от мен вещи и даде знак на всички да си тръгват. Момичетата бавно станаха и мълчаливо започнаха да напускат стаята. Докато се възцари гробна тишина.

От която… някак си аз трябваше да се измъквам сама и да се правя, че нищо не е станало. Бях отхвърлената, низвергнатата, отлъчената, заплютата…

Психическият натиск започна още преди да сме се върнали в България. Никой не говореше с мен. Никой не искаше да се обвързва с мен. Сега си давам сметка, че това е било просто презастраховане. Трябвало е да повярвам във „вината си“. Някой трябваше да обере последствията за провала на художествената гимнастика на Олимпиада’ 88 и това трябваше да бъда аз.

В България медиите, колкото и малко да бяха по онова време, но затова пък гледани и четени, (основно верните на Нешка спортни журналисти Сашо Диков и Ваня Влашка) ме разпъваха на кръст. Гръмнаха за грандиозен скандал между състезател и треньор. Разнищваха ме. Родителите ми едва успяваха да ме предпазят от враждебни хули и нападки.

Не излизах навън. Не смеех да гледам хората по улиците в очите. Чувствах ужасна вина и срам. Нешка бе успяла да ми вмени вината, че съм родоотстъпник и заслужавам презрение.... "

Виж целия пост

C

# 161 28 ян. 2013, 12:22 ч.

Цитат на: Фри в нд, 27 яну 2013, 23:13

мислено я прегръщам за мъките на които е била подложена

Ау, на какви ли мъки е била подложена дъщеря на офицер от Държавна сигурност!

Виж целия пост

C

Почетен член

# 162 28 ян. 2013, 12:27 ч.

Цялата драма с Чавдар Нинов и това, че всички са били против връзката му с Бианка П е, че той е бил женен и с дете, а тя току що е излязла от пубертета негова пациентка. Представям си какъв скандал е било това в тези години, не че сега не би бил.

Виж целия пост

R

Ветеран

# 163 28 ян. 2013, 12:28 ч.

Струва ми се, че се фиксирате повече от нужното в т.н. соц методи - в няколкото ам.медии, които следя, непрестанно излизат стряскащи данни за състезателите по футбол например.
Да не говорим за количеството словесна агресия и обиди, изливани тук непрестанно от дами, които все пак пишат, дори и не говорят, дори и не са поставени в непосредствена ситуация. Малко ми идва лицемерно да се вторачвате толкова в една хипотетична обида, вероятно изречена в момент на афект, при наличие на подобна връзка между състезателка и по рехабилитатор/масажист.

пп. реакциите и на нешка и на стефан данаилов си ги обяснявам с възрастта. просто човек започва да губи позицията си на професионалист, естествено, и все повече започва да му пука за името му. И двамата оттук насетне няма какви върхове или постижения да правят, остава им само да си пазят репутацията. В този ред на мисли за мен е много подло да си правиш ПР чрез ваденето на подобни кирливи ризи, хеле когато опонентът не е в апогея си.

Виж целия пост

Вселена

Пристрастен

# 164 28 ян. 2013, 12:29 ч.

Цитат на: Трещерица в пн, 28 яну 2013, 11:58

Мисля, че има и нещо друго освен режима и диетите, за да не могат тези жени след 30 г. да се отърсят.

Ако наистина й е казала "курва" Shocked

Shocked

, значи нещата още тогава са излезли извън спорта и са преминали на лична основа. И сега Нешка няма какво да се чуди какво и защо й е дошло на главата. Реакцията й беше прекалена, даже леко истерична /което е супер странно за нея/ и все повече се убеждавам, че Бианка е настъпила някакво болно място. Нека да е преувеличила повечето неща, но има поне едно нещо, което е вярно и жестоко засяга Нешка. Възможно е да чувства вина към Бианка, заради тази обида /все пак тези са доказали любовта си, семейство са толкова години, Бианка е отгледала и големия му син/, а можа да се е засегнала, че в книгата се споменава собствената й влюбовна история? Thinking

Thinking

Виж целия пост

Препоръчани теми

Фигурно пързаляне - 11

23 454
622

Спортни фенове

Проблем с майка ми, надробих голяма каша.

20 527
181

Лични и семейни отношения

Сериозен проблем с математиката

2 557
4

Средно образование

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.