Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?
- Публикувана: 27 ян. 2013, 16:44 ч.
- Последно мнение: 26 май 2014, 11:26 ч.
# 1 457
6 фев. 2013, 11:39 ч.
http://www.dailymotion.com/video/x4b3hb_za-neshka-i-neinite-momicheta-1_sport
Има го и в тубата: http://www.youtube.com/watch?v=DP_OZ0Sk6aw
Цяла нощ това гледам. Каква красота беше гимнастиката, боже.
А Нинов е завъртял любов с това момиченце Бианка, дето изглежда десетгодишно? Ненормална история.
Виж целия пост
Има го и в тубата: http://www.youtube.com/watch?v=DP_OZ0Sk6aw
Цяла нощ това гледам. Каква красота беше гимнастиката, боже.
А Нинов е завъртял любов с това момиченце Бианка, дето изглежда десетгодишно? Ненормална история.
# 1 458
6 фев. 2013, 11:39 ч.
http://www.youtube.com/watch?v=DP_OZ0Sk6aw
Аз тук не видях някакви много сериозни караници и викове. Но пък ми направи впечатление каво напрежение е по време на състезанието за Нешка, супер психика трябва да има да издържи и преживее всяко изпъкнение на всяко съчетание на всяко от момичетата.
Виж целия пост
Може ли линк и към първата част?
Аз тук не видях някакви много сериозни караници и викове. Но пък ми направи впечатление каво напрежение е по време на състезанието за Нешка, супер психика трябва да има да издържи и преживее всяко изпъкнение на всяко съчетание на всяко от момичетата.
# 1 459
6 фев. 2013, 11:56 ч.
Да, лицето не Нешка е като отворена книга за емоциите й, докато ги гледа как играят. Това е невероятно напрежение. Всеки , който е излизал на сцена, без значение дали спортист , музикант и т.н. знае, че реално излизаш и мозъка ти е празен , забравяш всичко и всички и си като робот, затова и толкова много се репетира, упражнява всичко. Но за човека, който наблюдава е голямото изпитание, защото знае всичките слаби места, плюс риска да се допусне и грешка на съвсем ново място и е много напрегнато.
Аз се чуствах по подобен начин когато детето се яви на изпит по пиано, хем въобще не става въпрос за някакви такива значими неща. И тогава разбрах какво изпитват треньорите, учителите и как тези няколко минути ти се струват часове.Преди когато бях от другата страна мислех по съвсем друг начин
Виж целия пост
Аз се чуствах по подобен начин когато детето се яви на изпит по пиано, хем въобще не става въпрос за някакви такива значими неща. И тогава разбрах какво изпитват треньорите, учителите и как тези няколко минути ти се струват часове.Преди когато бях от другата страна мислех по съвсем друг начин
# 1 460
6 фев. 2013, 12:18 ч.
Значи само да кажа пак, че има 2 филма на Дюлгеров.
Единият ( първият) е За Нешка Робева и нейните момичета. В ю тюб го има.
Вторият е За момичетата и тяхната Нешка Робева, назад 1-2 страници са линковете.
Според мен и двата филма са много интересни, вторият като че ли ми беше по-интересен от гл. точка на представянето на процеса. Първият сякаш набляга на жертвата, трудностите, зора, умората. Във вторият филм са разгледани и отношения и по-детайлно как точно се случват нещата.
И при двата не остава човек с чувството, че е жури на открит урок, в същото време със сигурност има много спестени неща, те си дават сметка, че има камери и микрофон там и процесът едва ли е представен съвсем прозрачно, но за мен достатъчно да се ориентира човек и по ?сите за грубостта и режима.
Виж целия пост
Единият ( първият) е За Нешка Робева и нейните момичета. В ю тюб го има.
Вторият е За момичетата и тяхната Нешка Робева, назад 1-2 страници са линковете.
Според мен и двата филма са много интересни, вторият като че ли ми беше по-интересен от гл. точка на представянето на процеса. Първият сякаш набляга на жертвата, трудностите, зора, умората. Във вторият филм са разгледани и отношения и по-детайлно как точно се случват нещата.
И при двата не остава човек с чувството, че е жури на открит урок, в същото време със сигурност има много спестени неща, те си дават сметка, че има камери и микрофон там и процесът едва ли е представен съвсем прозрачно, но за мен достатъчно да се ориентира човек и по ?сите за грубостта и режима.
# 1 461
6 фев. 2013, 15:06 ч.
EliG,
страхотно си го написала.Хубаво е ,когато децата и родителите им съзнават, каква работа е положил и полага един треньор, учител или преподавател, за да бъде достигнат даден резултат.
Бих допълнила още два детайла към натоварването за треньора/учителя при изява на техните питомци:
1.Състезанието/концертът представляват уникален момент на стресова ситуация, който при тренировки не може да бъде симулиран.Трябва да се наблюдава реакцията и поведението на изпълняващия, за да бъде изготвена още по-добра стратегия за последващите тренировки, които да го изведат на още по-високо ниво.
2.Самият треньор трябва да бъде ментално в пълна бойна готовност, за да реагира адекватно и при възможни промени, да не допусне объркване и хаос при смяна на часови термини и прочие организаторски страни.
Виж целия пост
Да, лицето не Нешка е като отворена книга за емоциите й, докато ги гледа как играят. Това е невероятно напрежение. Всеки , който е излизал на сцена, без значение дали спортист , музикант и т.н. знае, че реално излизаш и мозъка ти е празен , забравяш всичко и всички и си като робот, затова и толкова много се репетира, упражнява всичко. Но за човека, който наблюдава е голямото изпитание, защото знае всичките слаби места, плюс риска да се допусне и грешка на съвсем ново място и е много напрегнато.
Аз се чуствах по подобен начин когато детето се яви на изпит по пиано, хем въобще не става въпрос за някакви такива значими неща. И тогава разбрах какво изпитват треньорите, учителите и как тези няколко минути ти се струват часове.Преди когато бях от другата страна мислех по съвсем друг начин
Аз се чуствах по подобен начин когато детето се яви на изпит по пиано, хем въобще не става въпрос за някакви такива значими неща. И тогава разбрах какво изпитват треньорите, учителите и как тези няколко минути ти се струват часове.Преди когато бях от другата страна мислех по съвсем друг начин
EliG,
страхотно си го написала.Хубаво е ,когато децата и родителите им съзнават, каква работа е положил и полага един треньор, учител или преподавател, за да бъде достигнат даден резултат.
Бих допълнила още два детайла към натоварването за треньора/учителя при изява на техните питомци:
1.Състезанието/концертът представляват уникален момент на стресова ситуация, който при тренировки не може да бъде симулиран.Трябва да се наблюдава реакцията и поведението на изпълняващия, за да бъде изготвена още по-добра стратегия за последващите тренировки, които да го изведат на още по-високо ниво.
2.Самият треньор трябва да бъде ментално в пълна бойна готовност, за да реагира адекватно и при възможни промени, да не допусне объркване и хаос при смяна на часови термини и прочие организаторски страни.
# 1 462
6 фев. 2013, 16:19 ч.
Така е, аз мисля, че вече споменах, че цялото ми детство е минало в Двореца на пионерите и лятото ходехме на лагери с "Росна китка", тия деца непрекъсато танцуваха, часове наред, и във времето за почивка пак се хванат по две-три и тропат. Свекърва ми им беше години наред корепетитор, до днес ми ги дава за пример колко здрави са били физически, ни болест ги лови, ни нищо, настинка даже, макар че не се пазят изобщо и не ги плаши ни пек, ни дъжд
Но държа да отбележа, че за толкова години не съм видяла лошо, или просто студено отношение към дете, напротив, всички възрастни ангжирани с тях бяха грижовни.
Аз започнах в Росна Китка, но почти веднага се прехвърлих в Изворче където играх 5 години преди да се прехвърля в кварталния ансамбъл. И са ми се карали /свекърва ти познава, сигурна съм/ другарката Сярова и другарката Петрова. Особено Сярова доста ни се караше, включително и както споменах за коремчето ми, което нямаше къде да дяна, при положение, че бях кльощава. Но то си стърчеше като на сомалийче. И винаги ми е топло на душата, очевидно въпрос на възприемане
Иначе за всичко друго споделям. И сега като чуя народна музика, душата ми играе.
Аз съм кадър на Росна китка от 6 годишна, в последствие - ансамбъл София. Пътувах по фестивали и в чужбина - беше истинска казама. От тогава имам някои положителни странични ефекти - като безапелационна точност и възможност за мобилизация във всякакви ситуации, НО на това не е за всяка психика...
Виж целия пост
Работата в залата,особено,когато се прави нещо ново за предстоящ концерт,не може да се опише с думи...
Така е, аз мисля, че вече споменах, че цялото ми детство е минало в Двореца на пионерите и лятото ходехме на лагери с "Росна китка", тия деца непрекъсато танцуваха, часове наред, и във времето за почивка пак се хванат по две-три и тропат. Свекърва ми им беше години наред корепетитор, до днес ми ги дава за пример колко здрави са били физически, ни болест ги лови, ни нищо, настинка даже, макар че не се пазят изобщо и не ги плаши ни пек, ни дъжд
Но държа да отбележа, че за толкова години не съм видяла лошо, или просто студено отношение към дете, напротив, всички възрастни ангжирани с тях бяха грижовни.
Аз започнах в Росна Китка, но почти веднага се прехвърлих в Изворче където играх 5 години преди да се прехвърля в кварталния ансамбъл. И са ми се карали /свекърва ти познава, сигурна съм/ другарката Сярова и другарката Петрова. Особено Сярова доста ни се караше, включително и както споменах за коремчето ми, което нямаше къде да дяна, при положение, че бях кльощава. Но то си стърчеше като на сомалийче. И винаги ми е топло на душата, очевидно въпрос на възприемане
Иначе за всичко друго споделям. И сега като чуя народна музика, душата ми играе. Аз съм кадър на Росна китка от 6 годишна, в последствие - ансамбъл София. Пътувах по фестивали и в чужбина - беше истинска казама. От тогава имам някои положителни странични ефекти - като безапелационна точност и възможност за мобилизация във всякакви ситуации, НО на това не е за всяка психика...
# 1 463
6 фев. 2013, 16:49 ч.
Така е, но никой още не е написал такива спомени за "Росна китка", нито е обвинил Петър Григоров в тормоз 
Виж целия пост
# 1 464
6 фев. 2013, 16:51 ч.
На първите изяви на децата щеше да мисе пръсне сърцето. И не защото ще сбъркат, а да не би ако сбъркат, да вземат да се паникьосат. С времето свикнах и съм като фен, а не толкова като майка.
За водата, доколкото зная, има механизъм в мозъка, май беше някаква "помпа", която дава сигнал за жажда. Обаче съвременните хора пият много по-малко вода в сравнение с предишните поколения заради застоялия начин на живот - когато цял ден седиш на бюрото с часове не се сещаш и една глътка да изпиеш, макар да усещаш, че си жаден. Храната също влияе - толкова много белтъчини и въглехидрати поглъщаме, че им трябва повече вода за обработката. Хубаво е на работа човек да си държи едно шише вода на бюрото и да отпива, вместо да си казва "ей сега, да свърша и тази работа,и ще отида да пия вода", ама след тази работа идва друга, и така стои жаден с часове.
няма как без дисциплина и правила да се овладеят толкова много хора като в народните ансамбли. Но в индивидуалните дейности казармата е излишна.
Виж целия пост
За водата, доколкото зная, има механизъм в мозъка, май беше някаква "помпа", която дава сигнал за жажда. Обаче съвременните хора пият много по-малко вода в сравнение с предишните поколения заради застоялия начин на живот - когато цял ден седиш на бюрото с часове не се сещаш и една глътка да изпиеш, макар да усещаш, че си жаден. Храната също влияе - толкова много белтъчини и въглехидрати поглъщаме, че им трябва повече вода за обработката. Хубаво е на работа човек да си държи едно шише вода на бюрото и да отпива, вместо да си казва "ей сега, да свърша и тази работа,и ще отида да пия вода", ама след тази работа идва друга, и така стои жаден с часове.
няма как без дисциплина и правила да се овладеят толкова много хора като в народните ансамбли. Но в индивидуалните дейности казармата е излишна.
# 1 465
6 фев. 2013, 17:50 ч.
Не, не беше баш класически тормоз - на сила никой не караха, оставахме само тези с устойчива психика, другите просто отпадаха в процеса.
Аз лично само "получих" от методите и методиките на Григорови (баща и син)
Виж целия пост
Така е, но никой още не е написал такива спомени за "Росна китка", нито е обвинил Петър Григоров в тормоз
Не, не беше баш класически тормоз - на сила никой не караха, оставахме само тези с устойчива психика, другите просто отпадаха в процеса.
Аз лично само "получих" от методите и методиките на Григорови (баща и син)
# 1 466
6 фев. 2013, 17:57 ч.
Възхищавам се на Нешка, как е успявала да извади най-доброто от всяка гимнастичка, като физически качества, темперамент и чувственост. Не ѝ е било лесно да спори с всяка една от тях, защото те са били в пубертета - един особен период. А това, че ги кара всяка да измисля сама елементи е страхотно, защото всяка от тях познава най-добре тялото си и какво може да направи с него. Всъщност процеса на поставяне на съчетанието е взаимен гимнастичка-треньор.
Виж целия пост
# 1 468
6 фев. 2013, 18:12 ч.
Е, колкото и късно да е почвал, не е почвал на 25, така че все при нея са си го карали.
Виж целия пост
при тях пубертетът е настъпвал малко по-късно
Е, колкото и късно да е почвал, не е почвал на 25, така че все при нея са си го карали.
# 1 469
6 фев. 2013, 18:23 ч.
Изгледах филма, като се има предвид кога е правен - останах със страхотни впечатления и вълнения, много добър филм 
Абсолютно съм съгласна, видях Нешка в друга светлина - въпреки изискванията, смазващите тренировки и караниците, тя до болка обича своите момичета и в хубаво, и в лошо..Как трепери докато ги гледа на състезание, как ги целува, как се радва за тях...
http://www.dailymotion.com/video/x5i822_neshka-robeva-2-10_sport#.URJ1BWdZeSA тук, в тази част са героините на темата. Мисля, че Бианка е слабостта на Нешка
Виж целия пост
Възхищавам се на Нешка, как е успявала да извади най-доброто от всяка гимнастичка, като физически качества, темперамент и чувственост.
Абсолютно съм съгласна, видях Нешка в друга светлина - въпреки изискванията, смазващите тренировки и караниците, тя до болка обича своите момичета и в хубаво, и в лошо..Как трепери докато ги гледа на състезание, как ги целува, как се радва за тях...
http://www.dailymotion.com/video/x5i822_neshka-robeva-2-10_sport#.URJ1BWdZeSA тук, в тази част са героините на темата. Мисля, че Бианка е слабостта на Нешка
Препоръчани теми