ко ми е странно как издържате да стоите по цяла вечер настрана и да си мълчите, когато сте излезли уж на разтоварване с приятели? Това по повод многото на брой мнения - нека мъжете си говорят/оправят, аз си мълча...Не бих издържала в такава компания, честно.
Виж целия пост
"Да, мило"
- Публикувана: 1 фев. 2013, 11:47 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2013, 18:12 ч.
# 61
5 фев. 2013, 19:08 ч.
Става въпрос за породил се спор 
не за приятно събеседване/хортуване
Не ми е приятно да си развалям настроението , въвлечена в безмислени спорове
Обикновенно мъжете спорят за щуротии
Виж целия пост
не за приятно събеседване/хортуване Не ми е приятно да си развалям настроението , въвлечена в безмислени спорове
Обикновенно мъжете спорят за щуротии
# 62
6 фев. 2013, 09:17 ч.
Аз имам обратното наблюдение – обикновено жените са тези със споровете, цупките и фасоните, много по-рядко мъжки разговор може да стане натоварващ и напечен. Честно казано – не съм попадала в такава ситуация май...освен с роднини обаче, това назад още го споменах, там измъкване няма при нас 
Виж целия пост
# 63
6 фев. 2013, 10:59 ч.
Защо трябва да се намесвам в спорове? Мъжа ми е голям човек и може да се оправи сам, няма нужда жена му да лае в такт с него!
Когато се поиска моето мнение-давам го, когато съм ядосана, защото мъжа ми е прав в спора, но отсрещната страна дори и не мисли, казвам си...и така.
Не виждам, защо пък е нужно постоянно да му пригласям, все едно е малко дете и не умее да води сам спор....
Виж целия пост
Когато се поиска моето мнение-давам го, когато съм ядосана, защото мъжа ми е прав в спора, но отсрещната страна дори и не мисли, казвам си...и така.
Не виждам, защо пък е нужно постоянно да му пригласям, все едно е малко дете и не умее да води сам спор....
# 64
6 фев. 2013, 11:31 ч.
Винаги се съгласявам. Вече. След като си имах неприятности поради неподкрепа 
Сега вече хич не гледам кой прав, кой крив, съгласявам се с мъжа ми и толкова.
Виж целия пост
Сега вече хич не гледам кой прав, кой крив, съгласявам се с мъжа ми и толкова.
# 65
6 фев. 2013, 14:35 ч.
Веднъж когато бях заела страна, не тази на мъжа ми в безмислен спор После ми бе заявено че съм му забила ноЖ в гърба 
Щом не ни касе нас като семейство , чесно не ми пука за какво спори/обеснява и ръкомаха
Виж целия пост
в безмислен спор После ми бе заявено че съм му забила ноЖ в гърба Щом не ни касе нас като семейство , чесно не ми пука за какво спори/обеснява и ръкомаха
# 66
6 фев. 2013, 14:51 ч.
Аз никога не съм попадала в идентична на описаната в първия пост ситуация, нито пък мъжът ми води такива бурни дебати с приятели та някога да ми се наложи чак да вземам страна.
Случвало се е обаче, нееднократно, да има различни позиции с хора от семейството -визирам майка ми и неговата такава, при които случаи аз, очевидно, не съм рипнала на момента да заема неговата страна и като така, съм се изложила много в неговите очи, и ми се натяква при всеки удобен случай. Затова вече подкрепям и хич не гледам кой прав и кой крив, както каже той - така.
Виж целия пост
ко ми е странно как издържате да стоите по цяла вечер настрана и да си мълчите, когато сте излезли уж на разтоварване с приятели? Това по повод многото на брой мнения - нека мъжете си говорят/оправят, аз си мълча...Не бих издържала в такава компания, честно.
Аз никога не съм попадала в идентична на описаната в първия пост ситуация, нито пък мъжът ми води такива бурни дебати с приятели та някога да ми се наложи чак да вземам страна.
Случвало се е обаче, нееднократно, да има различни позиции с хора от семейството -визирам майка ми и неговата такава, при които случаи аз, очевидно, не съм рипнала на момента да заема неговата страна и като така, съм се изложила много в неговите очи, и ми се натяква при всеки удобен случай. Затова вече подкрепям и хич не гледам кой прав и кой крив, както каже той - така.
# 67
6 фев. 2013, 14:56 ч.
Натякване има и у нас, но от страна на семейството - фамилията ми. Значи - има спор, мъжа ми изказва мнение, което аз подкрепям - защото тия сем.въпроси винаги се обсъждат предварително все пак и логично ние с него имаме обща позиция - обаче тогава например баба ми скача - и после се цупи със седмици - ама ти застана на негова страна, не на моя, а аз съм те отгледала 
Виж целия пост
# 68
6 фев. 2013, 15:46 ч.
Е, ние явно сме късметлии, че не водим такива семейни спорове засега.
Виж целия пост
# 69
6 фев. 2013, 17:21 ч.
+ 1
Когато едно сем. е самостоятелно/независимо
рядко се случват роднински/фамилни спорове 
Мое мнение/наблюдение
Виж целия пост
Е, ние явно сме късметлии, че не водим такива семейни спорове засега.
Когато едно сем. е самостоятелно/независимо
рядко се случват роднински/фамилни спорове Мое мнение/наблюдение
# 70
6 фев. 2013, 17:44 ч.
Аз по-скоро за събеседване си мислех, до по-сериозно не съм попадала, но някои хора и при подобни дискусии се обиждат, че не намират подкрепа. Аз пък не мога да си представя да седна да защитавам теория, добре че сме на едно мнение по основните въпроси
Семейни нямаме засега, да чукам на глава, че никога не се знае какво може да връхлети едно семейство...
Виж целия пост
Става въпрос за породил се спор не за приятно събеседване/хортуване
не за приятно събеседване/хортуване Аз по-скоро за събеседване си мислех, до по-сериозно не съм попадала, но някои хора и при подобни дискусии се обиждат, че не намират подкрепа. Аз пък не мога да си представя да седна да защитавам теория, добре че сме на едно мнение по основните въпроси
Семейни нямаме засега, да чукам на глава, че никога не се знае какво може да връхлети едно семейство...
# 71
7 фев. 2013, 09:47 ч.
+ 1
Когато едно сем. е самостоятелно/независимо рядко се случват роднински/фамилни спорове
О, пораждат се, пораждат се. Може би ако не се виждате изобщо, или сте в друга държава и да не се случват, но ако по принцип сте близки и си общувате, неминуемо се случват.
При нас изкарахме 15-тина години в любов и взаимно възхищение, след което се породиха и пукнатините и то изцяло по вина на майка ми. То добре , че все пак доста дълго време се държа прилично.
Виж целия пост
Е, ние явно сме късметлии, че не водим такива семейни спорове засега.
Когато едно сем. е самостоятелно/независимо
рядко се случват роднински/фамилни спорове О, пораждат се, пораждат се. Може би ако не се виждате изобщо, или сте в друга държава и да не се случват, но ако по принцип сте близки и си общувате, неминуемо се случват.
При нас изкарахме 15-тина години в любов и взаимно възхищение, след което се породиха и пукнатините и то изцяло по вина на майка ми. То добре , че все пак доста дълго време се държа прилично.
# 72
7 фев. 2013, 11:01 ч.
Май някои не отчитат факта, че хората са различни – има такива скандалджии, има уравновесени, има комплексирани, има старомодни, въобще...толкова е шаренко. Човек може да е отговорен единствено за своите реакции, дела, но не и за тези на околните.
Виж целия пост
# 73
7 фев. 2013, 12:12 ч.
Е, сега, не говорим за някакви махленски спорове. Дори при културна размяна на мнения - противоположни обаче, понякога се налага човек да вземе страна, да подкрепи едната или другата гледна точка... Та е по добре да е тая на милото.
Виж целия пост
# 74
7 фев. 2013, 13:01 ч.
Роднинските спорове гледам да ги парирам в зародиш. Знаят, че не позволявам да ни намесват семейно в разни сапунки. Това естествено поражда лошо мнение у роднините, но нас не ни пука.
п.п. Ирис и това съм отиграла с културната гл.т. и стова има оправия, но пак се сърдят де.
Виж целия пост
п.п. Ирис и това съм отиграла с културната гл.т. и стова има оправия, но пак се сърдят де.
Препоръчани теми