"Да, мило"

  • 10 955
  • 85
Мами, имам един доста любопитен въпрос към вас.
Представете си следната случка - мъжа ви спори със свой познат по дадена тема и е убеден, че е прав. И вие сте сигурни, че е прав в дадената ситуация, но не подхождя по правилния начин. Затова се опитвате да укротите зверовете балансирайки и не заставате на ничия страна, в името на мира.
След това обаче мъжа ви ви изкарва че не сте част от "семейството", защото не сте застанали на неговата страна и не го подкрепяте..?

 Чудно ми е - винаги ли се съгласявате с мъжете си?

Аз хем го знам моя, че е много принципен и някой път като си науми аз доста често съм забравяла за моите принципи, за да го подкрепя, защото знам че е важно за него, но... как може да покажем на някой, че не действа по правилния начин, без да го обидим? Уж си го познавам от толкова години и пак се изненадвам някой път.
Виж целия пост
# 1
В ситуация, в която дори да е прав, много се вживява, съм му казвала тихичко "Остави, няма смисъл", но бих казала, че мисля като него.
Иначе има безброй ситуации в които не сме на едно мнение и едва ли бих му приела мнението, само защото той го казва  Laughing Всъщност- не бих, де  Mr. Green Обаче чак да споря разгорещено с него пред хора, едва ли. По-скоро бих замълчала многозначително, или бих променила темата.
Виж целия пост
# 2
Всъщност мъжът ми наистина няма нищо против да имам собствено мнение, ти да видиш  Shocked, и ме оставя съвсем свободно да си го изразявам, спорим на различни теми, понякога единият от двама ни поглежда с други очи на дискутираната ситуация, може да се съгласи с другарчето, а може и да не. Никога не се обвиняваме, че не сме част от семейството, защото не сме с еднакви мнения  Confused Имало е ситуации аз и негови приятели на едно мнение, той сам на друго. Е, голям комплексар трябва да е, за да държи да съм на неговото мнение и да подскачам с помпоните в негова чест  Laughing

Когато виждам, че според мен греши в нещо - в думи, постъпки, избор, говоря с него, спокойно излагам доводите си, защо мисля иначе. Той винаги ме изслушва и винаги се замисля над думите ми. Понякога вижда, че съм права и си променя мнението. Понякога държи на своето, като ме показва неговата гледна точка. До сега обаче не сме имали ситуация, от голямо значение, в която да си останем на коренно различни мнения, обикновено единия успява да убеди другия...  Wink Иначе за злободневни теми - различия в мненията бол, не ни пречи, ама хич. В спора се ражда истината Simple Smile
Виж целия пост
# 3
След това обаче мъжа ви ви изкарва че не сте част от "семейството", защото не сте застанали на неговата страна и не го подкрепяте..?
Това няма как да ми се случи. Мъжът ми знае, че си имам собствено мнение и то често не съвпада с неговото. В аналогична ситуация не бих се намесила, освен с: "Или намалете напрежението, или ви оставям да си блъскате главите и отивам на по-приятно място."
Виж целия пост
# 4
Чудно ми е - винаги ли се съгласявате с мъжете си?

Невинаги, само когато наистина съм на същото мнение. Peace
Това се отнася не само за него, а и за приятели, близки, и пр. - т.е. мнението ми по даден казус зависи само от това, доколкото отговаря на истината/така както аз я разбирам/, а не от това колко близък ми е човекът в дискусията.
Дори обратно, може и въобще да не ми е близък, но да споделя неговото мнение, ако съвпада с моето, и съм убедена за себе си във верността му.
Като при всички случаи не бих се притеснила да изразя това си мнение, независимо кому ще се хареса и кому - не. Ако пък човекът е много докачлив, ще го направя максимално тактично, но няма да отстъпя от мнението си, само за да му угодя и не го засегна.
Виж целия пост
# 5
Много зависи...Зависи с кого е спора, доколко е важен. Ако съм на същото мнение, бих го подкрепила поне частично. Но задължително след това насаме ще се опитам да обясня, че не съм съгласна с неговия начин. Не че би имало особен ефект де... ама.. Mr. Green
Виж целия пост
# 6
Мами, имам един доста любопитен въпрос към вас.
Представете си следната случка - мъжа ви спори със свой познат по дадена тема..................
Затова се опитвате да укротите зверовете................

Не ги укротявам.   
Оставям ги да си ...ги мерят.    Laughing
Без значение дали мисля като него или не.

Виж целия пост
# 7
Личното ми мнение е, че няма нужда да се намесваш, ако не го искаш. Мъжът ми няма нищо против това ми мнение. Обаче синът ми неведнъж ме укорява, че не заставам на негова страна. Според него трябва да го подкрепяме пред другите, независимо какво мислим иначе, после ще си го кажем. Уча се да го правя. Всеки разбира нещата различно и щом има нужда от подкрепата ти, трябва да я получава.
Виж целия пост
# 8
Цитат
Според него трябва да го подкрепяме пред другите, независимо какво мислим иначе, после ще си го кажем.
Абсолютно е така! Това е смисълът на семейството.
Виж целия пост
# 9
Да, винаги - когато сме с чужди хора. Той прави същото - иначе става страшно. Вкъщи можем доста да си поговорим после кой прав, кой крив. Ако пък е толкова неправ - сменям темата, но не заставам никога на друга страна - освен неговата - демек нашата  Wink
Виж целия пост
# 10
Мъжката гордост трябва да се пази  Laughing.
Аз поне така правя. Често с мъжа ми сме на коренно противоположни мнения, но когато сме пред чужди хода и видя, че е "подпалил" в спор с някого, ако не съм на неговото мнение винаги си мълча. Когато оставаме насаме, тогава му казвам мнението си, различно на неговото. Иначе се цупи, точно като мъжът на авторката, защото и моят е "принципен"
Виж целия пост
# 11
О, аз в друга тема бях споменала, че на мен "подкрепата" ми беше голям проблем с бившия съпруг. Не мога да подкрепям нещо, което е грешно или не съвпада с моите виждания, а той е доста войнствен, когато води спор без значение дали е прав или не Rolling Eyes Та после само ми се обясняваше как никога не съм го подкрепяла. Rolling Eyes
Иначе в дадената от авторката ситуация да сме на едно мнение, най-вероятно бих се опитала да помогна, подсилвайки аргументите му по по-правилен според мен начин  Crazy, но имайки предвид колко съм куца в споренето, най-вероятно в някакъв момент ще кажа "Зарежи, няма смисъл"  Laughing
Не се съгласявам винаги, как така ще се съгласявам, ха. Съгласявам се само за неща, за които не ми е голям проблем да са по друг начин и не си заслужава зорът да се сдърпвам с него заради тях.
Виж целия пост
# 12
Мами, имам един доста любопитен въпрос към вас.
Представете си следната случка - мъжа ви спори със свой познат по дадена тема и е убеден, че е прав. И вие сте сигурни, че е прав в дадената ситуация, но не подхождя по правилния начин. Затова се опитвате да укротите зверовете балансирайки и не заставате на ничия страна, в името на мира.
След това обаче мъжа ви ви изкарва че не сте част от "семейството", защото не сте застанали на неговата страна и не го подкрепяте..?

Чудно ми е - винаги ли се съгласявате с мъжете си?

Аз хем го знам моя, че е много принципен и някой път като си науми аз доста често съм забравяла за моите принципи, за да го подкрепя, защото знам че е важно за него, но... как може да покажем на някой, че не действа по правилния начин, без да го обидим? Уж си го познавам от толкова години и пак се изненадвам някой път.

Не, не взимам отношение, ако мъжът ми спори с друг, а аз не съм замесена.  Малко катил си падам. Ако пък според мен  той не е прав, просто ще игнорирам спора,  за да не се изправям срещу него в дадената спорна ситуация - независимо , че мисля различно от него. Ще го направя , защото спора няма да ме касае лично т.е. аз не участвам в него , а съм неволен свидетел. Виж, ако ние двамата спорим по между си е съвсем друго. Или пък ако спорът се разразява  в компанията между повече от двама, тогава пак е друго и бих взела отношение, но при персонални спорове не взимам и грам отношение.
Виж целия пост
# 13
Да имаш различно мнение от някого и да го подкрепиш когато трябва- това са две коренно различни неща. Мога да имам милион пъти по-различно мнение но когато има нужда от подкрепа и това за него е важно, ще го подкрепя. Като "подкрепя" не значи да лицемернича и лъжа относно отношението ми към казуса. Със сигурност в мнението му има зрънце истина или неговата позиция има някакво обяснение и мотивация. Може да изтъкнеш точно тези неща на преден план и да си спестиш критиките към тезата му без да си кривиш душата и да казваш на черното бяло.

Когато мненията ви по различни въпроси твърде често не съвпадат и партньорът не усеща че сте "на една вълна", т.е. не чувства подкрепата отсреща, това са първите признаци на началото на края. Аз дълго не бих живяла с човек който ми е опозиция. Предполагам ничие чувство не би устояло. Аз и приятели режа много бързо щом ми се противопоставят. Всъщност, приятели и познати за открита конфронтация режа веднага.
Виж целия пост
# 14
Зависи какъв е спора - обикновено подкрепата е логистична и доста пресилена.
Вижда ми детинско това, ако не е нещо реално сериозно.
Лизи, да имаш мнение различно от другия не е опозиция . И какво значи винаги на противополжното. Ти си доста крайна натура някак...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия