- Хип и Хумана са на основата на обикновено краве мляко, не са с АМ - разликата от обикновено кисело мляко е в съдържанието на добавени витамини и минерали, както и липсата на живи култури.
- Нестле имат йогурти с намалено съдържание на белтъци, което изтъкват като предимство за възраст преди 1 год. - но пък е и въпрос на доста силен маркетинг.
- Йогуртите като десерт и като състав на пюретата са по-близки до сметаната например, отколкото до истинско кисело мляко с живи бактерии и съответните ползи от тях. Същото се отнася и до изварата във вносните пюрета – по-скоро е млечен продукт от типа на сирене-крема, отколкото суроватъчна извара, която се предлага в бг-магазините.
Киселото мляко:
- Не е сладникаво и детето свиква с вкуса от началото.
- Липсата на захар и добавки е безспорно предимство, но донякъде - все пак има марки йогурти без подсладители и пр.
- Относно безбройните теми за качествата на киселото мляко и пълнителите в него:
* факт е, че киселото мляко не търпи много добавки, защото не може да се кваси;
* факт е, че киселият вкус не е показател за истинско мляко, зависи какво е съотношението на млечно-киселите бактерии в закваската;
* факт е, че няма актуални и достоверни проучвания за различните марки.
Според официалните схеми на захранване на повечето педиатрични организации:
- Кисело мляко и сирене (т.е. стандартни или детски продукти с пресечен белтък от нормално, неадаптирано краве мляко) = 8-10 м.
- Краве мляко (т.е. прясно мляко) = след 1 год.
Защо преди 1 год.
- Преди 1 год. може кисело мляко. Препоръките варират между 8-10 или 10-12 м. Целта е предпазване от алергия.
- Преди 1 год. киселото мляко се предлага в малко количество и единствено като допълнение към кърмата или АМ.
Защо след 1 год.
- След 1 год. киселото мляко може да замести кърмата или АМ - изцяло или частично, според личната преценка.
- След 1 год. може да се предложи кисело мляко за първи път. Целта не е предпазване от алергия, а гаранция, че до 12 м. детето е получавало само млечни продукти, които имат най-подходящия хранителен принос (кърма, АМ, обогатени детски млечни продукти).
Периода за въвеждане между кисело мляко и сирене 15-20 дни.
Казеинови млека:
- краве
- овче
- козе
- биволско
Албуминови млека, освен кърмата:
- магарешко
- кобилешко
Сирене:
Сирене = най-рано на 8 м.
За начало (около 8-10 м.) са подходящи сирената от типа на изварата, чедар, моцарела, някои свежи несолени сирена.
След това (около 11-13 м.) са подходящи топените сирена, твърдите жълти сирена и т.н.
Сирене и алергия
- Вероятността сиренето да отключи алергия към белтъка на кравето мляко е по-малка (в сравнение с прясното мляко), защото белтъкът му е пресечен от сирната мая и се обработва по-лесно от стомаха. В тази категория е кашкавалът и подобните сирена, но те са за по-късен етап заради солта и твърдостта. При изварата белтъчните остатъци се разкъсват при изваряването на суроватката.
- По тази логика следващият подходящ млечен краве продукт е киселото мляко (неговият белтък е пресечен при ферментацията с помощта на млечно-киселите бактерии).
- На последно място е прясното мляко, което се въвежда задължително след 1 год. Белтъкът му попада непреработен в нежното стомахче и е тежък за него т.е. вероятността за алергия или непоносимост към него е най-голяма.
- По принцип при по-леките форми на алергия към белтъка на кравето мляко е възможно да се толерира краве масло и сирене, евентуално кисело мляко, но не и прясно мляко и сходни продукти.
Гауда е подходящо към 1 год., понеже е от типа на българския кашкавал като масленост, сол и твърдост. Повечето гореизборени сирена - също. Няма стриктни правила кога точно да се въведат, но може преди 1 год., защото са безопасни. Оттам нататък зависи от конкретната марка и местния пазар.
Фета също става – макар че в повечето схеми за захранване не се препоръчва, защото се слага в категорията на сирената от непастьоризирано мляко. Но реално не е така. От една предишна тема:
Прилики между фета и българско сирене:
= саламурено сирене
= солено сирене
= консумира се добре узряло
= от непастьоризирано мляко (в оригиналните рецепти, но промишлено обикновено се пастьоризира)
Разлики между фета и българско сирене:
# фетата е основно овче мляко и малко козе мляко (горе-долу ¾ към ¼)
# българското сирене традиционно е или краве, или овче
# маята е различна
# маслеността е различна
Наименованията:
- На етикета трябва да пише точно 'фета' и да е произведено в страна от ЕС. Това означава, че има описания по-горе състав; иначе може да няма много общо с истинското бяло сирене.
- Според актуалното европейско законодателство всяко бяло саламурено сирене има свое наименование в зависимост от състава си - например датската апетина преди се е казвало фета, но сега не може да носи това наименование и т.н.
Косе Босе, искам да те питам какво сирене може да се дава на бебе? Чела съм за даването на обикновено българско сирене от 7-8 месец. А какво ще кажеш за разните други видове сирене - като моцарела и т.н.
Първото и най-важно условие е да бъде от пастьоризирано мляко.
От тази гледна точка безопасните сирена са: рикота, пармезан, чедар, моцарела, едам, вариантите на крема-сирене, топените сирена, разновидностите на котидж чийз, свежите сирена (които са смес от 2-3 вида млечни продукти).
Другите критерии са съдържанието на мазнини (поне 25-30%) и сол (възможно най-малко). Нискомаслените млечни продукти като някои видове извара стават за захранване, но не и за всеки ден. Сирената с прекалено голяма масленост (някои са с над 50-60% мазнини) също не са подходящи за храносмилането.
Моцарелата обикновено се въвежда като втори-трети вид сирене, след изварата или други не много твърди сирена като чедар и пармезан. Има и официални мнения, че може да бъде първи вид сирене след киселото мляко, най-вече заради съдържанието на сол и консистенцията. В доста европейски страни се препоръчва някое детско сирене (кири или подобно), но както при детските йогурти, не е задължително да се предлагат обогатени млечни детски продукти при нормално захранване.
Извара
Захранване
Подходящ, но спорен продукт по няколко причини:
- Концентрация на белтък: приема се, че има ниско съдържание на остатъчни пресечени белтъци, но има и мнения за обратното.
- Състав: възможни са други млечни примеси, ако не е спазен стриктно стандарта за производство.
- Трайност: истинската извара има максимална трайност 36 часа.
- Ако не е в състава на пюре: предлага се сирищна или кашкавалена извара, а не от пресечено прясно мляко.
Хранене
Сиренето, изварата и киселото мляко са млечни продукти с пресечен белтък и съответно подходящи за първи млечни храни.
Изварата може да се включи успешно, но основният млечен продукт е сиренето. Има допълващ ефект в млечното меню поради ниското съдържание на мазнини и калций.
Основното й предимство в детското хранене е, че е богата на млечни белтъчини, които се усвояват пълноценно.
Мазнини на 100 гр по БДС:
- Извара обезмаслена: 0.6%
- Извара пълномаслена: 16%
- Сирене (най-често): 19-20%
- Сирене краве (по стандарт): 25%
- Сирене овче (по стандарт): 27%
- Кашкавал (краве, овче): около 30%
- Сметана: 45%
==> В ранна детска възраст (до 2-3 год.) се предлагат основно пълномаслени продукти.
Калций на 100 гр:
- Извара: 100 мг
- Прясно мляко 3%: 100 мг
- Кисело мляко: 120 мг
- Кашкавал: 360 мг
- Сирене: 520 мг
==> Съдържа значително по-малко калций от сиренето.
Масло
Количество по възраст
До 12 месеца: до 5 г масло + до 5 мл олио (общо от 1/2 до 2 ч.л. дневно)
12-18 месеца: 5 г масло + 5 мл олио (общо 2 ч.л. дневно)
18-24 месеца: 10 г масло + 10 мл олио (общо 3-4 ч.л. дневно)
Мерителни единици
5 г = 1 кубче масло 1 х 1 х 1 см = колкото лешник
7 г = 1 кубче масло 1.5 х 1.5 х 1.5 см
10 г = масло колкото орех
5 мл = 1 к.л. олио
10 мл = 1 с.л. олио
Не че маслото е задължително всеки ден – но спокойно и без притеснение може да се предлага всекидневно в указаните количества. Няколко важни витамина и много калории в малък обем. Освен това витамин Д в маслото подпомага усвояването на калция – което осмисля от друга гледна точка комбинацията от сирене и масло в различните варианти на зърнени закуски.
Топено сирене
Преди 1 година:
- произвежда се от пастьоризирано мляко
- богато на мазнини
- повечето топени сирена се предлагат след 9-12 месец (когато се въвежда кисело мляко или след бялото сирене)
- подходящи са само някои марки и видове (най-вече тези за деца)
След 1 година:
- високо съдържание на сол
- има разнороден млечен състав (мляко, масло, сметана)
- технологията предполага използването на отпадъчни млечни продукти
- съдържа оцветители, ароматизатори, емулгатори (за хомогенност и дълга трайност)
- силно преработен продукт
- запича
- съдържа по-малко калций от същото количество бяло краве сирене
Кашкавал:
* От 1 год. нататък, по преценка.
* Не трябва да е много твърд, нито прекалено солен.
* Количество – подобно на сиренето, до 50-60 г на едно хранене са достатъчни. Може и повече, ако не е прекалено солен. 40 г кашкавал се равняват на 170-200 мл мляко.
* Стандартният български кашкавал има подходяща масленост. Някои други видове кашкавал/сирена имат прекалено висока масленост и са тежки за стомахчето.
* Може да се ползва за овкусяване на храната вместо сол – напр. настърган кашкавал към безсолни зеленчуци.
Овесените ядки съдържат гликоподобен протеин, който според най-новите проучвания от последните 10-12 години не е проблем сам по себе си в голяма част от случаите на цьолиакия. Но тъй като овесът е замърсен с глутен от другите зърнени култури при отглеждането, транспортирането и обработката, всъщност овесът съдържа минимални количества глутен. Следователно овесените ядки са подходящи за захранване с глутен.
Овесът в пюретата, кашите и стандартните храни съдържа глутен.
Овесът е замърсен с глутен от другите житни култури при отглеждането и преработката. Самият гликоподобен протеин в овеса (авенин) не е проблем според повечето проучвания от последните 15 години.
За да не съдържа глутен, овесът трябва да е специално отгледан и това да е изрично означено на етикета. Има някои такива марки овес.
Според различните педиатрични школи възрастта за включване на глутен е:
1) глутен = 6 месеца
2) глутен = 8 месеца
ГЛУТЕН
Коректно е да се прави разлика между въвеждането на глутен при бебета, непоносимост към глутена или установена цьолиакия.
Веднъж въведен глутен, не означава успешно въведен.
Симптомите за непоносимост към глутена се проявяват най-често между 1-вата и 2-рата година или между 9 и 24 месеца според различни източници.
Симптомите при деца са по-специфични.
Късното въвеждане също може да бъде рисково.
Става въпрос за възраст след 7-8 м.
Причината е, че за кратко време в менюто се включва по-голямо количество глутенова храна - на възраст 8-9 м. децата ядат повече и по-често.
Има редица съвременни изследвани по въпроса, това обяснява защо според повечето европейски педиатрични школи глутен се въвежда на 6 м.
Непоносимостта към глутена не е сериозен повод за притеснение, ако:
- няма наследствена обремененост (това е факторът с най-голяма тежест)
- възрастта е подходяща = 6 или 8 месеца (най-опасната възраст е преди 4 м.)
- се кърми по време на въвеждане на глутена
- се кърми след въвеждане на глутена
- глутенът се вклюва плавно (от храни с ниско към храни с високо съдържание на глутен)
- глутенът се предлага редовно в началото (за да се проявят евентуални проблеми)
Според съветите на Косе Босе глутена се въвежда в последователност овес>>ръж>>ечемик>>пшеница
Затова е по-добре глутенът да се въведе оттук нататък с каша, пюре, сухари или бисквити като нова храна, а коричките хляб могат да се дават за чесане на венците. Глутенът трябва да се предлага редовно в началото и в нормално количество след първоначалното въвеждане. Това се отнася най-вече за първия месец, след това детето така или иначе консумира по-разнообразни глутенови храни.
Глутенът е протеин, който се намира в пшеницата, ръжта, ечемика и овеса. Алергията към глутена често продължава цял живот. Следователно, при такава алергия следва да се избягват гореизброените продукти, както и всички храни, които ги съдържат. Ако детето ви има такъв проблем, консултирайте се с лекар, как да му осигурите подходящ разнообразен хранителен режим, за да не му се отразят ограниченията в диетата.
Симптомите за алергия към глутена обикновено се наблюдават при бебета между 9 и 18 месеца и включват разстройство, загуба на тегло или бавно наддаване, недохранване, анемия, липса на апетит и коремни болки. Вероятно бебето ще е неспокойно и раздразнително.
Ако на бебе под 6-месечна възраст се дава каша, тя трябва да не съдържа глутен, да е например оризова или царевична. Препоръчва се също кърменето да продължи поне 6 месеца. Ако в семейството има история на алергии, астма, екземи или хронични ринити, бебето да е само на кърма до 6-месечна възраст. С цел намаляване вероятността от проявата на алергии, да се избягва отбиването преди навършени 4 месеца.
Бебетата, които са склонни към алергии, обикновено отказват твърдите храни до навършване на 7-8 месеца, а някои - дори до 10-месечна възраст.
Ако захранвате бебето след навършване на 6 месеца, не се притеснявайте за глутена. Вероятността за алергия е минимална, особено ако бебето е било само на кърма до този момент. Глутенът трябва да се избягва като първа храна на бебето. Това е лесно изпълнимо, ако приготвяте вкъщи храната на бебето. Но ако купувате готови каши, имайте предвид, че следните наименования могат да означават, че кашата съдържа пшеница и, следователно, глутен:
• пшеничен зародиш, брашно, нишесте, модифицирано нишесте, хидролизирано нишесте, растителни протеини, растително нишесте
Разбира се, ако знаете със сигурност, че брашното или нишестето не са пшенични, можете да купувате съответната храна.
Ако решите да захраните бебето си, преди да е навършило 6 месеца, избирайте внимателно храната му. Ако, без да искате, предизвикате алергия, преминете отново само на кърма и захранете детето, след като навърши 6 месеца
Относно глутена в овесените ядки
Протеинът/белтъкът в овеса, който се счита за проблемен, е авенин.
За него обаче има нови практически изследвания от почти две десетилетия насам, според които не е проблем при повечето болни от цьолиакия.
Проблем обаче е, че овесът е замърсен от другите житни култури и реално съдържа глутен (т.е. съдържа техните глутенови протеини).
По тази логика овесът е подходящ за въвеждане на глутен.
Препоръчително е захранването на Глутен с овесени ядки, след това се захранва с ръв и ечемик поотделно. Пшеницата е последна.
глутенът се въвежда в последователност овес>>ръж>>ечемик>>пшеница
Ръжени и ечемичени ядки се приготвят както овесените. (Продават се в хранителните магазини)
Добре е се накиснат за 8-10 часа, не е задължително.
Варят се 5-6 мин. (след накисване), 9-10 мин. (без накисване) или до пълно омекване.
След като са готови, остават малко по-твърди в сравнение с овесените ядки. В началото може да се предложат пасирани с мъничко от водата, в която са сварени.
Комбинират се или се предлагат самостоятелно точно както овесените ядки.
Не са леки за храносмилането, добре е да се включат след 10 м., но зависи и от детенцето.
Косе Босе, а според теб кое е по- добре като продължение за въвеждане на глутена след овеса (като се има предвид, че малкия е на 8,5 месеца):
1. ръжени/ечемичени ядки
2. пшеница в каша
3. пшеничено нишесте или
4. бебешки бисквити , сухари
Ечемичени ядки – може след овесените ядки, но малко количество и ако се понасят добре от стомахчето. Ръжените ядки и изобщо ръжените пълнозърнести продукти са доста тежки за храносмилането, с тях може да се изчака още малко, поне до 10 м. Ръж може да се предложи по различни по-щадящи начини, ако се приготвя домашна храна. Иначе е по-добре да се включи с готова каша или ръжен непълнозърнест сухар вместо ръжени ядки.
Каша - след ечемика може да се включи нещо на пшенична основа или дори изцяло от пшеница, няма значение какво. Пшенична каша може и директно след овеса - тъй като е бебешки продукт скорбялата и изобщо самата пшеница ще се приеме по-лесно в сравнение с други пшенични варианти за захранване с глутен (корички хляб, сухари и др.). Захранването става бавно.
Бебешки бисквити, сухари (пшенични) – друг хубав вариант след овеса. В началото се предлагат за дъвчене т.е. малко количество. След това се слагат вече в храната. В този случай след овеса се въвежда пшеница, след 8 м. този ред на въвеждане също е подходящ. На по-късен етап е добре да се включат все пак и другите глутенови зърнени храни – вече с цел разнообразие.
Нишесте - също вариант, но засега най-неподходящ, тъй като е 100% стандартен пшеничен продукт и трябва да се включва по-бавно. Глутенът в овеса е съвсем малко, а в пшеницата е около 50% от всичките й протеини.
Редът на въвеждане 'овес - ечемик и/или ръж - пшеница' е свързан не само със съдържанието на глутен, но и със смилаемостта на различните продукти. За да се изпълни на практика, все пак много зависи дали се предлага домашна или готова храна. В някои схеми този ред на въвеждане не е задължителен, пшеницата може да се включи като втори глутенов продукт (обикновено след овесена каша).
КИСЕЛ
И как точно правите кисел, има ли нишесте специално за бебета или...и какво е нишестето, щом не е брашно?
Няма нишесте за бебета – ползва се натурално царевично нишесте. Има и натурално пшенично. Няма оцветители и аромати. На кутията пише 'натурално'.
Нишесте = скорбяла
Брашно = смлени зърна (само сърцевината на зърното при белите брашна или сърцевината заедно с по-външните слоеве на зърното при пълнозърнестите брашна)
Брашно от зърна = 65-85% нишесте
Брашно от картофи = 25-30% нишесте
Брашно от ориз = 75-80% нишесте
Нишестето е по-лесносмилаемо от брашното. Но пък не съдържа витамини и микроелементи за разлика от рафинираните и особено от пълнозърнестите брашна. В някои бебешки храни нишестето е модифицирано т.е. още по-лесносмилаемо, но това в пакетчетата е най-обикновено.
Кисел = нишесте + мляко + плод
Идеята е да се предложи плодово-млечно хранене с достатъчно калории.
Съставки
нишесте = царевично натурално (без глутен), пшенично натурално (с глутен)
мляко = кърма (прясно изцедена или замразена), АМ, прясно мляко, сухо мляко
плод = пресен пасиран, от пюре
захар = нежелателна (внася още калории, но разива ненужно вкус към сладкото и вреди)
При кърмаче
[нишесте + вода + плод] + кърмене 30-60 мин. преди/след хранене
[нишесте + вода + плод] + изцедена кърма към готовото охладено нишесте
Приготвяне
Вариант 1:
Нишестето се вари с вода.
След като се охлади до температура за ядене се добавя пресен пасиран плод или плодово пюре.
Ако се добавя кърма, нишестето се приготвя максимално гъсто (например в съд с незалепващо покритие), за да поеме повече кърма.
От ензимите на кърмата се втечнява до няколко минути.
Вариант 2:
Пресните плодове са варят леко в повече вода.
След това се добавя нишестето, размито в малко студена вода, и са вари до готовност.
Този вариант в удачен, когато детенцето все още не е захранено със сурови плодове и не се предлага готово плодово пюре.
Може да се добави кърма.
СУПИ
откога мога да давам супички и по - точно как да ги предлагам, със сухар, с хляб
Вие какви готвите и как?
От 8-10 м. нататък може да се включи супа преди основното хранене. Не е задължителна част от менюто преди 1 год., но е полезна заради минералните соли и витамините. Около 8-10 м. детенцето вече има някакви хранителни навици и поема по-сериозни количества храна, така че супата има полезна допълваща роля, а не изместващ ефект спрямо основната храна.
Супа без добавки = преди хранене = до 40-60 мл
Супа със сухар = супа с хляб = основно ядене
Супата или бульонът има за цел да подготви храносмилането и да стимулира апетита. Ако е с добавка на хляб, няма да има тази роля. Може да се предложи като основно хранене – като се добави хляб, сухар, сирене, жълтък и др., за да бъде достатъчно калорична.
- Най-лесният начин е супа от общата храна. Отсипва се малко преди да се добавят подправките (вкл. сол) или застройката (зависи какво е въведено до момента).
- Вместо супа може да се предлагат няколко лъжици от бульона, в който са сварени зеленчуците или месото за пюрето. В този случай може да се добави 1 ч.л. масло, ако е въведено – така бульонът е по-калоричен и се осигурява част от дневния прием на мазнини.
Соевото олио не съдържа протеините на самата соя, които иначе предизвикват алергична реакция. Това е информацията, която се среща в повечето източници, посветени на детското хранене и на алергиите.
Ако соевото олио е с добро качество и в малко количество (както в бебешката храна), обикновено не се счита за алерген. Избягва се единствено при много чувствителни към соята хора.
Същото се отнася за фъстъченото и сусамовото олио – приема се, че съдържат пренебрежимо малко количество протеини. По принцип се счита, че нямат алергенен потенциал за разлика от другите производни, освен в единични случаи.
Попарата:
- това означава въвеждане на сирене и масло, не е задължително въвеждането на глутен със сухар (т.е. пшеничните сухари или хляб могат да се заменят с елда, просо или други зърна)
- може да се въведат сирене, масло и глутен, но не заедно като попара (например сиренето може да се добавя в пюрето, след седмица-две се включва маслото, след седмица глутен или в друг ред по преценка)
- глутен може да се въведе и в края на 6 м., и през 7 м., и през 8 м. (зависи как е най-удобно спрямо другите нови храни)
Хранителeн принос на попарата:
--> сирене (млечен продукт + калций т.е. храненето остава млечно)
--> краве масло (мазнина т.е. мазнините са важни до 2 год., трябва да са разнообразни)
--> хляб или сухар (въглехидрати т.е. правят храненето достатъчно калорично)
--> шипков чай (по избор)
Всяка една от съставките може да се замени - равностойно или по-успешно с друг продукт според възрастта:
--> Вместо сирене: кисело мляко (като се има предвид, че 30 г сирене = 120 г кисело мляко), извара, йогурт и т.н.
--> Вместо хляб: елда, просо, овесени ядки, други пълнозърнести ядки, подходящи бисквити, чист грис, кус-кус и други източници на въглехидрати (пълнозърнестите продукти внасят повече витамини и минерали и регулират стомахчето; повечето от изброените продукти нямат излишно количество сол, мазнини и консерванти за разлика от хляба и сухарите)
--> Вместо масло: ако се добавя масло в зеленчуковото пюре, може да се добавя евентуално друга растителна мазнина към зърнената закуска сутрин или следобед. Мазнините в случая повишават калоричността на порцията, а това е важно. Маслото е традиционна съставка, тъй като витамин Д в него подпомага усвояването на калция.
--> Вместо чай: количеството витамин С в 100-200 мл чай е доказано доста малко, освен това шипковият чай има запичащ ефект - не е задължителна и незаменима съставка.
Вид риба
Възраст
- 8-10 м. е най-често срещаната препоръка
- след 1 год. при алергична обремененост или лична преценка
- няма основание за отлагане на рибата с цел предпазване от алергия (за разлика от други храни)
Захранване
- както всяка нова храна: в продължение на 3-5 дни (от 1-2 лъжички до пълната доза за възрастта)
- най-подходящи са 'белите' видове риба (хек, мерлуза, треска и пр.)
- алергична реакция може да се прояви както към рибата изобщо, така и към конкретния вид риба
Количество след захранване
- количеството на рибата е колкото на месото за възрастта
- след 1 год. рибата може да бъде малко повече от месото (напр. вместо 50 г месо може 60-70 г риба)
Колко често
- рибата е алтернатива на месото в детското меню (редува се с него)
- 1-2 път седмично до 1 год. (зависи от педиатричните школи и традициите)
За домашните пюрета – точно за рибата може би не е удачно за дете под 1 год., въпреки че съм привърженик изцяло на домашната храна. Освен ако има вариант да се купи био-риба.
Риби преди 1 год.:
- хек
- треска
- мерлуза
- пангасиус
- пастърва
- калкан
- щука
- евентуално някои по-мазни риби (напр. шаран)
Риби след 1 год.:
- всички бели риби
- шаран
- сьомга
- скумрия
- херинга
- тон
- сом
Риби, които се избягват:
- акула
- риба меч
- консервирана скумрия
- консервирана риба тон
Сьомгата е мазна риба, тежка е за нежното стомахче.
Съединителната тъкан и мазнините в белите видове риба са по-лесносмилаеми.
Живакът не е проблем при сьомгата.
Това се отнася за едрите хищни риби като акула, тон и подобни.
Не е проблем, че е купена от магазин - зависи дали е от свободен улов или изкуствено отгледана в рибарници.
От това зависи съдържанието на ценните Омега-3 ненаситени мастни киселини.
Риба преди 1 год. или за захранване:
- всички бели риба = лека за храносмилането, слаб алерген (хек, мерлуза, треска, пастърва, калкан, щука и т.н.)
- може и някои по-мазни риби, по преценка или според местните педиатрични препоръки (напр. шаран) = мазнините са важни за възрастта под 1 год.
Риба след 1 год.:
- всички бели риби
- повечето по-мазни риби (шаран, сьомга, скумрия, тон, сом и т.н.)
Риба, която се избягва при малки деца:
- едри морски риби (заради натрупването на тежки метали)
- морски дарове, разкообразни (силен алерген, обикновено след 3 год.)
- консервирана скумрия и риба тон (особено под 1 год., съдържа хистамин)
Сладководна или морска риба
Морска:
- Предимството на мазната морска риба са високите нива на омега-3 полинаситени мастни киселини (зависи от вида риба).
- Недостатъкът е, че често може да съдържа живак и олово над допустимото (особено по-едрите и хищните риби).
Сладководна:
- Предимството на сладководната риба е, че е по-слаб алерген и лесносмилаема.
- Недостатък е, че най-често става въпрос за изкуствено отглеждана риба, която се храни със стимуланти, модифицирани храни и антибиотици. Рибата от естествените водни басейни е 'склад' на токсичните отпадъци на околната среда.
Възраст
Конкретно за рибата възрастта няма толкова голямо значение. Въпреки че рибата е сред топ-алерените, механизмът на рибната алергия е специфичен и се счита, че отложеното въвеждане не предпазва от алергия.
Въвежда се като нова храна поне за 2-3 дни, за да се тества алергия.
За захранване е подходящо пюре, но на 1.5 год. може и задушена риба от общата храна.
Като начин на съхранение
По правило прясната риба е за предпочитане пред дълбоко замразената.
МЕСО
Месо = 6 м. (или в края на 1-ия месец от захранването)
Месо = 8 м. (или около 2 месеца след захранването)
* И двата подхода се препоръчват.
* Възрастта за месо е една от основните разлики между повечето европейски и американските схеми.
* Отложеното въвеждане на месо е доста критикуван подход през последните години. Факт е, че вече са налице промени.
* По-късното въвеждане на месо също има логика
А месото как се въвежда? Колко дни се дава първия вид месно пюре? След колко време се въвежда следващия вид? След това как се дава всеки ден ли?
Кога месо
Месото се въвежда около 1 месец след началото на захранването (според европейските схеми) или около 2 месеца след това (според американските схеми).
Какво месо
За начало може всяко месо, което отговаря на две условия:
- крехко
- без мазнини
В повечето схеми на захранване като първо месо се посочват равностойно: птиче (пиле или пуйка), телешко, агнешко. Заешкото почти не се среща. На следващ етап се включва риба, свинско, бройлер или някои от червените видове месо.
Ред на въвеждане
Редът на въвеждане няма значение или пък зависи в голяма степен от местните традиции. Препоръката да се започне с бяло птиче месо е по-скоро в смисъл да се започне с някакво крехко месо, без мазнини.
Пауза между видовете месо
Между първите 2 вида месо е добре да се направи пауза от около 20 дни или 2 седмици. Веднъж включено в менюто, месото се счита за въведено. Обаче тъй като е възможно детенцето да направи някаква реакция към състава на самото месо например, добре е да се въведе по класическото правило 3-4 дни. Така се дава и възможност да храносмилането да се приспособи.
Дни на въвеждане
Първият вид месо се въвежда се 3-7 дни. Дозата за 6-8 м. е около 15 г. Най-напред може 2-3 лъжички от готово пюре, после 1/3 бурканаче, после 2/3 в продължение на ден-два-три, после цяло. Може и по-бързо, по преценка. Зависи как ще се разпредели готовото пюре или дали ще се приготви домашно.
Когато се въвежда, месото се дава всеки ден. След това се редува през ден със зеленчуци (и жълтък, когато се въведе).
Колко често месо
До 10-12 м. се редува през ден месно и зеленчуково пюре. След 1 год. е добре месото да се включи по-осезаемо и да се предлага 5-6 пъти седмично.
Как се въвежда месо от пюре
Примерна схема:
* 3-4 лъжички месно пюре 1-ия ден
* 1/3 от пюрето през 2-ия ден
* 2/3 от пюрето през 3-ия ден
* цяло пюре
* предлага се през ден или всеки ден
Може и по-плавно въвеждане.
Хубав ориентир е как най-удобно да се разпредели едно бурканче.
Месо се въвежда според правилото за всяка нова храна - 'лъжичка по лъжичка'. Месото в готовите пюрета е 8-12% от общото количество – въпреки че е малка част от пюрето, това е цялата доза нова храна. Пълната доза месо, вкарана наведнъж, може да натовари стомахчето. Освен това, за да се тества алергична реакция (колкото и слабоалергенно да е месото по принцип) трябва да се дава още 2-3 последователни дни т.е. ако отново се предлага пълен грамаж, това би могло ненужно да затормози стомахчето.
Отделен е въпросът, че месото съвсем не е малко, зависи какви препоръки се гледат и колко често се предлага месо според възрастта. Тези 8-12% се равняват на 15-20 г месо, което е препоръчваното количество при въвеждане и през първия-втория месец от захранването с месо.
Свинско
- 8-10 м. (или около 2 месеца след захранването с месо)
- въвежда се след основните видове месо или заедно с тях (но не сред първите 1-2 вида)
- достатъчно е да бъде крехко и без мазнини
- няма основания за изключване от детското меню (незаслужено лоша репутация)
- предлага се в неголямо количество и не много често
- спорни алергенните свойства (присъства в списъци с алергени, но се препоръчва на някои алергични деца за разлика от пилешкото)
- самото месо много рядко може да бъде алерген, но поради антибиотиците и други химикали (стабилизатори, консерванти и пр.) може да предизвика реакция
Примерно дневно количество месо*
6- 7 месец - около 15 г. дневно
7 - 8 месец - 30 г. дневно
9 - 10 месец - 40 г. дневно
11 - 12 месец - 50-60 г. дневно
1 - 3 години - 70 - 80 г. дневно
3 - 6 години - 100 г. Дневно
Количество месо по месеци
Зависи от педиатричната школа.
Зависи кога се въвежда месо (на 6 или 8 м.)
Зависи дали се предлага всеки ден.
Формула за количество месо
- започва се с 10 или 15 г
- всеки месец се увеличава с 5 или 10 г
- на 1 год. се достига количество между 30 и 80 г
Количество месо на 1 год.
Няколко примера за количество месо, което трябва да се достигне на 1 год. - най-често срещаната препоръка в различните схеми:
- българските: около 50-60 г
- руските: 70-80 г
- френските: 30 г
- испаноезични: 40-50 г или повече
- американските, канадските: 50-80 г
и т.н.
Месото се предлага всеки ден. Количествата в различните схеми на захранване по принцип се препоръчват на базата на всекидневен прием на месо, не редуване през ден със зеленчуково пюре.
В месните пюрета месото е както съвсем точно дозирано, така и недостатъчно – зависи от стандарта, спрямо който се сравнява
2 к.л месо (пасирано или ситно скълцано) = 10 г месо
2 с.л. месо (пасирано или ситно скълцано) = 25 г месо
3 с.л. месо (пасирано или ситно скълцано) = 40 г месо
1 с.л. месо = 1 парченце 2х1 см = 10-15 г месо
1/8 чаша = 30 г
1/4 чаша = 60 г
Количесво твърда храна и кърма
При 7 навършени месеца какво е препоръчителното количество пюре, без да се замества хранене /за 6 месеца ми бяха казали 70-80г/.
Зависи от детето.
Звучи банално, но е така.
За да се замести хранене, правилно е да се дава толкова, колкото засища детето до следващото хранене след 3 часа. Може да са 120 г, може да са 190 г за възраст 7 м. Зависи от детето. По тази логика – за да не се замести хранене, пробва се и се установява някакъв режим.
За начало може да опиташ с 80-120 г, след това кърмата. За възраст 7 м. (т.е. втори месец от захранването) максимумът е 160-170 г твърда храна на едно хранене, ако детето е активно кърмаче.
КАШИ
Ориз = 6 м.
Кафяв ориз = 6-7 м.
Елда = 7 м. (може и на 6 м.)
Царевица = 7-8 м.
Просо = 7-8 м. (има препоръки и за 6 м., и за 9 м.)
Амарант = 7-9 м.
Киноа = 7-9 м.
Оризовата каша е добра за начало. Ако оризът не е въведен, това позволява комбиниране на ориз с въведените зеленчуци. Кашата може да е директно от пълнозърнест ориз, в случая не е необходимо да се минава през белия ориз – детенцето е захранено вече с доста неща, така че няма да е тежка за стомахчето.
Елдата е добро продължение. Не е тежка за захранено дете, не е сериозен алерген, регулира стомахчето, добавя още желязо и важни белтъчини. Може да се редува равностойно с ориза.
Царевицата не е толкова ценна - няма важна хранителна стойност и не е безобидна откъм алергии. Ако не е в голямо количество или е под формата на царевично нишесте, може около 6-7 м., иначе около 8 м. Може да се въведе преди просото защото често присъства в състава на готови пюрета или за да се предлага многозърнеста каша или кисел за разнообразие.
Просото не е съвсем леко за храносмилането, но се приема сравнително добре и има отлична хранителна ценност. Може да се включи през 7-8 м., евентуално малко преди това като съставка на каша или като заместител на ориза в зеленчуково пюре. Добре се съчетава със зеленчуци, особено такива с повече желязо, не само като самостоятелна каша.
Киноата има отлични хранителни качества, по-добри от тези на останалите зърнени храни по няколко показателя. Освен това не е типичен алерген. Не е задължително да се бърза с нея – когато детенцето напредне със захранването, например около 9 м., тогава може да се включи като самостоятелна каша и да се използват хранителните ѝ предимства. Преди това по-важни остават класическите зърна (ориз, царевица и т.н.) и успешното им включване им в менюто. След това вече може да се разнообразява с различни зърнени храни и комбинации.
Амарантът се въвежда подобно на киноата – може да бъде едно от безглутеновите зърна, но може и да се даде след въвеждането на глутена с цел по-богато хранително меню. Амарантът е след киноата като хранителна ценност.
Колко вида каши една след друга – например:
7 дни = оризова каша (бял или кафяв ориз)
7 дни елда (ако са въведени досега поне 3 вида плодове)
или
7 дни оризова каша
4 дни нов плод
7 дни елда
Следващите каши могат да се въвеждат по 4-5 дни.
Каша от елда:
За бебче на 6-7 месеца е по-подходяща каша от брашно от елда (готово или домашно).
Съотношението брашно-вода е горе-долу 1:2. Ако е с накисване – малко повече вода.
Вари се 6-10 мин.
Отдръпва се от котлона и още толкова се оставя под капак.
Смесва се с кърма, плод/плодово пюре или чиста, според етапа на захранване и предпочитанията на детенцето.
(мелене/брашно) --> (накисване) --> варене --> пасиране
За бебче на 6-7 месеца е по-подходяща каша от брашно от елда (готово или домашно).
Мелене
Ако е леко изсушена на фурна, елдата се смила по-фино.
Накисване
Накисването е препоръчително за пълнозърнестите продукти (зърна или брашно). Фитиновата киселина (която се съдържа в обвивката на зърната) се свързва в чревния тракт с калция, магнезия, желязото и най-вече цинка, образува неразтворими комплекси и не позволява тези вещества да бъдат усвоени. Разгражда се чрез накисване на зърната или чрез ферментация. Едва тогава полезните минерали могат да бъдат напълно усвоени.
Няма проблем зърната/пълнозърнестите брашна да се използват и без накисване – те си изпълняват функцията на "метла" на червата заради по-високото съдържание на целулоза. Но не се усвояват ефективно минералите и е възможен дефицит на калций, цинк и прочие.
Необходимо време за накисване:
- 7 часа минимум, за да се неутрализира голяма част от фитиновата киселина
- 12 часа е напълно достатъчно време
- 24 часа е най-добре, ако има възможност
Елдата, кафявият ориз и просото съдържат по-малко фитати (затова са и по-лесно смилаеми), така че времето за накисване е по-малко. Овесът и другите глутенови зърнени храни е добре да престоят 24 часа. Брашното също се накисва - когато е за каша. Иначе за приготвяне на хляб се предпочита технологията на ферментацията.
* Кафявият ориз, елдата и просото съдържат по-малко фитати (затова са и по-лесно смилаеми), така че времето за накисване е по-малко. Другият вариант за елиминиране на фитиновата киселина е да къкрят на много тих огън около 2 часа.
* Овесът и другите глутенови зърнени храни е добре да престоят 24 часа.
* Брашното също се накисва - когато е за каша. Иначе за приготвяне на хляб се предпочита технологията на ферментацията.
Вода:
Зърната се накисват във вода със стайна температура или леко затоплена. Може в леко подкиселена вода или кисело мляко. Съдът - на стайна температура.
Водата се изхвърля по принцип. Виждала съм тази препоръка на опаковките (не тук). С водата (особено от скълцани зърна или брашно) вероятно се изхвърлят и някои хранителни съставки, разтворими във вода.
Варене
Съотношението елда-вода е горе-долу 1:3. Ако е с накисване – по-малко вода.
Вари се около 8-10 мин. (брашно) или 10-15 мин. (зърна)
Оставя се под капак още 10 мин.
Пасиране
Сварената елда да не е много суха – иначе остава лепкава и трудно се пасира.
Пасира се лесно ако се добавят парченца пресен плод или плодово пюре.
Може да се добави и малко кърма - втечнява се.
Комбинира се добре и с варени зеленчуци.
/Елдата на зърна обикновено е кафеникава т.е. преминала е термична обработка и се предполага, че е загубила част от свойствата си.
Целта е да бъде по-трайна. Суровата елда е жълтеникаво-розова./
1. Вчера въведох елда, но се чудя трябва ли да я давам през ден редувайки с месото или нямат връзка?
Мисля че Косе Босе беше писала да не се дава в един и същ ден елда и ориз, а месо
2. Също така досега съм дала пиле,пуйка и заек - какъв е редът за въвеждане на другите меса?
Елда и месо е отлична комбинация, особено ако се дават заедно на едно хранене (примерно месо+зеленчуци+елда вместо ориз). Растителното желязо от елдата се комбинира с хемовото желязо от месото и така се оптимизира усвояването му.
Елда и ориз може в един и същ ден – например ориз в обедното пюре и каша следобед или две различни зърнени каши за закуска сутрин и следобед. Иначе във всеки конкретен случай на захранване може да има различия и специфични неща.
Няма значение какво е следващото месо.
Може да е телешко - богато на желязо.
Може да е агнешко - слаб алерген, подходящо за храносмилането.
Може да е свинско - има своите предимства в детското хранене, но не се предлага често.
Всички основни видове месо могат да се въведат преди 1 год. Не че е задължително да се изредят.
Кога и защо - телешко, свинско, агнешко, риба
От кой месец телешко, свинско, агнешко
Каша от просо:
Единият вариант е от изпечено и смляно просо. Технологията е като при елдата.
Другият вариант е директно варене на зърната. Нужни са около 25-30 мин. После – пасиране.
Просо се препоръчва след 9 м.
Каша от кафяв ориз:
- изсушава се ориза във фурната за около 1.5 час (на 90-100 градуса)
- накисва се предварително брашното за 8-24 часа (ако е от кафяв ориз)
- съотношението вода-брашно е 3:1
- вари се 10 мин. (за да е максимално щадяща за стомахчето)
- оставя се под капак (5-10 мин.)
Каша от ръж:
Варианти:
* Ръженото брашно се накисва предварително, после се вари поне 15 мин. (проблемът е да се прецени кога е наистина готово)
* Ръженото брашно се препича, залива се със студена вода и се вари.
* Ръженото брашно се добавя към овесени или други ядки, накисват се заедно, варят се (сместа се вари по-продължително заради брашното)
* Ръжените ядки са най-лесният вариант (задължително се варят, за разлика от овесените например)
Ръжта е трудносмилаема: ръженото брашно, вкл. непълнозърнестото, има доста високо съдържание на влакнини.
Пълнозърнестото например може да съдържа над 20% фибри.
Ръжта има по-ниско съдържание на глутен (той е в по-неустойчива форма) – в сравнение с пшеницата.
Това е в общия случай, иначе хлебните и кулинарните брашна имат различно съдържание на протеини и глутен в зависимост от вида на зърното и коя част от него е използвана.
Домашната оризова каша е отлична алтернатива на готовата.
Домашно приготвеното оризово брашно е за предпочитане, предлага се и готово. Приготвя се 1 път в месеца.
Вид ориз:
- Рафиниран: подходящ е всеки вид полиран ориз, който не е бланширан.
- Кафяв/пълнозърнест: отлични хранителни качества и регулиращ ефект, но от гледна точка на захранването и детското хранене е препоръчително е да се избягва като първа храна изобщо или при чувствително стомахче.
- Полупълнозърнест: добра алтернатива на кафявия ориз при чувствително стомахче.
- Обогатен: добри хранителни качества, въпреки че не е истински пълнозърнест ориз, а рафиниран с последваща добавка на част от външния зърнен слой.
- Био-ориз: по възможност, независимо от вида.
Технология на приготвяне:
Една изпитана технология (с допълнения към описаното по-горе в Библиотеката):
- оризът се пече т.е. суши във фурна за 1.5 час (на 80-90 градуса, така ензимите запазват био-активност)
- най-добре в широк и плитък съд, за да бъде на тънък слой
- разбърква се на всеки 15 мин. (за равномерно сушене)
- смила се с кафемелачка или блендер
- слага се в добре затворен съд
- ако е от кафяв ориз, брашното се накисва преди варене (8-24 часа)
- вари се в съотношение вода-брашно е 3:1 (след накисване е нужна по-малко вода)
- вари се поне 10 мин. в началото (иначе кашата изглежда готова след 3-4 мин.)
- може да се остави под капак, за да набъбне (5-10 мин.)
При захранване:
Към сварената и охладена до стайна температура каша може да се добави кърма.
Внимание: кашата се втечнява бързо от ензимите на кърмата.
Кашата може да се приготви максимално гъста в съд с незалепващо покритие, за да поеме повече кърма. Първоначалните малки количества каша могат да поемат не повече от 20-30 мл кърма.
Разлика от готова каша:
Домашната каша не е напълно гладка като купената. Консистенцията е като на много ситен пясък или фино-зърнеста, но е мека и се преглъща лесно. Някои дечица могат да я приемат по-трудно, в този случай е добре да бъде по-течна от нормалното.
Добре е да се предвидят 2-3 дни повече за въвеждането й, за да се даде максимална възможност на крехкото храносмилане да свикне с нея и да се избегне подуване на стомахчето.
Съхранение:
Може да се приготви по-голямо количество оризово брашно, например за месец напред. Държи се в плътно затворен съд. Съхранява се без проблеми 1-2 месеца, брашното запазва хранителни си качества.
Накисване (за кафяв ориз):
Накисването е силно препоръчително за пълнозърнестите продукти – независимо дали са под формата на зърна или брашно. Целта е да се усвоят по-ефективно минералите, съдържащи се в обвивката на зърната (т.е. в най-външния слой на неполираното зърно) чрез елиминиране на фитатите.
Други зърна (елда, просо, полупълнозърнест ориз, амарант и др.):
Може да се приготви брашно по същата технология.
За съхранението – важно е брашното от пълнозърнести продукти или самите зърна да се съхраняват на по-хладно и тъмно място. Те съдържат мазнини, които се окисляват бързо и влошават хранителните качества на брашното.
Брашното или зърната се накисват преди варене.
Каша от просо
Домашно брашно: технологията е като при елдата.
Варене:
Съотношението брашно вода е 1:3 - просото се раздува повече от елдата (горе-долу като ориз).
Вари се около 10-12 мин.
Консистенция и вкус:
Ако се накисне предварително, брашното от просо и водата имат доста неприятен аромат. Но след сваряването става вкусно и сладникаво.
Може да се ползва като алтернатива на ориза.
Смесва се с кърма, плод/плодово пюре, зеленчуци или чиста. От кърмата кашата се втечнява.
Варене и пасиране на цели зърна
Сварената елда или просо могат направо да се пасират – сместа не става гладка, остава леко зърнеста. Подходяща е за детенце над 8 м. или когато е готово да я приеме.
Сместа става малко по-фина, ако елдата или просото се пасират заедно с плод например.
Пасира се докато сварените зърна са топли.
Ако зърната се накиснат предварително - увират по-бързо.
Просото може да се ползва вместо ориз за обедното хранене.
Варианти:
1. Брашно от просо се добавя при варенето на зеленчуците - за сгъстяване и калоричност на сместа.
2. Зърната се варят със зеленчуците, а после се пасира всичко заедно.
3. Към готова каша от просо се добавят пасирани зеленчуци – просото е 1/3 или 1/4 от цялата порция, останалото е зеленчуци.
Добри комбинации с просо:
* просо + броколи (витамин С от броколито подпомага усвояването на желязото в просото)
* просо + карфиол (същата причина)
* просо + червена чушка + морков (червените чушки имат 2 пъти повече витамин С от зелените, но е добре да се дават поне след 8 м.; морковът може да се замени с друг зеленчук, в случая допълва комбинацията за вкус и обем)
* просо + спанак + морков (същата причина; комбинацията е за след 8-10 м.)
* просо + всякакви зеленчуци (просото има мек и неутрален вкус, съчетава се добре с всички традиционни зеленчуци)
* просо + месо + зеленчуци (хемовото желязо от месото и нехемовото растително желязо се усвояват по-ефективно, когато се консумират заедно)
Засега кашите са добър избор. Достатъчно е да се редуват различни зърна и комбинации.
Няма проблем да се дават зърнени храни 2 пъти дневно, дори е желателно, особено ако кашата се комбинира наполовина с плодове. Може да се дава още нещо зърнено втори път в рамките на деня – с въвеждането на глутена няма да е 2 пъти каша, но засега остава този вариант. Един доста общ, но полезен ориентир за дневните количества:
количество зърнени = количество плодове = количество зеленчуци
Просото може да се ползва за закуска:
- с плодове и/или
- масло и/или
- млечни продукти според възрастта (АМ, сирене, кисело мляко)
Просото може да се ползва за обедно хранене вместо ориз:
- Брашно от просо се добавя при варенето на зеленчуците - за сгъстяване и калоричност на сместа.
- Зърната се варят със зеленчуците, а после се пасира всичко заедно.
- Към готова каша от просо се добавят пасирани зеленчуци – просото е 1/3 или 1/4 от цялата порция, останалото е зеленчуци.
Каша от брашно = след 7-9 м.
Сварени зърна (с/без насикване, с/без пасиране) = след 8-9 м. или при готовност на детето
... каша от ръж ...
Варианти:
* Ръженото брашно се накисва предварително, после се вари поне 15 мин. (проблемът е да се прецени кога е наистина готово)
* Ръженото брашно се препича, залива се със студена вода и се вари.
* Ръженото брашно се добавя към овесени или други ядки, накисват се заедно, варят се (сместа се вари по-продължително заради брашното)
* Ръжените ядки са най-лесният вариант (задължително се варят, за разлика от овесените например)
Ръжта е трудносмилаема: ръженото брашно, вкл. непълнозърнестото, има доста високо съдържание на влакнини. Пълнозърнестото например може да съдържа над 20% фибри.
Ръжта има по-ниско съдържание на глутен (той е в по-неустойчива форма) – в сравнение с пшеницата. Това е в общия случай, иначе хлебните и кулинарните брашна имат различно съдържание на протеини и глутен в зависимост от вида на зърното и коя част от него е използвана.
Едно време са започвали със лъжичка сокче.Защо сега това се отхвърля?
Преди - да
Причината да се наложи практиката на захранване със сок е следната: преди 20-30 години (когато много от нашите педиатри са получили дипломите си) продължителното кърмене не е било толкова подкрепяно, а изкуствените млека са били много далеч като състав и качества от сегашните АМ. И ако едно дете не получава (достатъчно) кърма и се храни с изкуствено мляко, на възраст 2 месеца това мляко няма нужната хранителна стойност откъм желязо, мазнини, въглехидрати и пр. Затова тогавашните млечни смеси се допълват със сокове и бульони, тъй като това е единственото нещо, което едно бебе на 2-3 месеца може да яде. Вредата от сокове на тази възраст е ясна.
Сега - не
Сега ситуацията е друга: ползите и насърчаването на изключителното кърмене първите 5-6 месеца са безспорни и много популярни. Ако едно детенце е на кърма 5-6 месеца, то няма нужда от допълните калории и витамини на сока. Кърмата е изключително балансирана и достатъчна като състав. От 6 м. нататък детенцето вече е физиологично готово да приема твърда храна, вкл. плодови пюрета. От 8 м. може и пасирани пресни плодове. А плодовете имат по-важна хранителна ценност от соковете (заради фибрите, пектина, повече витамини и пр.)
Сок 6-12 м.
Соковете съвсем не са забранена храна за периода 6-12 м., напротив. Все пак в доста схеми на захранване присъстват като препоръка, макар и в неголямо количество и до един път дневно. Но тъй като в началото на захранването е по-важно детенцето да свикне с истинска твърда храна и всяка негова хапка е ценна, за да покрие повишените му енергийни нужди, сокът не е толкова важен елемент от детското хранене за тази възраст.
==> Така логически мястото на сока като продукт с важна хранителна стойност идва някъде около 9-12 м., когато вече не може да бъде за сметка на кърмата или другата храна, а е полезно допълнение към тях. Дечицата вече упражняват дъвкателните си умения и 'тренират' храносмилането с плодове и други храни, така че сокът не може да обезсърчи детето да яде повече твърди храни или да увреди стомахчето му.





, дори и смесено с друг зеленчук не го иска.
да се притесняваш?
Дано да свикне лесно там. В игрите ще е добре, но ядене и спане на чуждо място...особено яденето...
