Нужен ми е поглед отстрани ...

Тези дни отново съм на ръба да приключа всичко ... Не става явно ... толкова усилия положих и все съм черна и проклета ...
Два примера от тази седмица - не отива да се подпише на едно определено място , откъдето идва всеки месец определена сума към него . След два поредни месеца неявяване му се спира сумата . Той вдига рамене и се отказва от всичко ... Заедно с изказвания от типа как щял да зареже всичко и толкова ...
След това ми удари колата , напук на мен , защото му обърнах внимание , че няма да мине през този завой по този начин .
Накрая излязох виновна за всичко , защото една кола била по - важна от него 
Как да му обясня на това същество , че не колата или аз сме виновни , а проклетата му разсеяност и безотговорност ...
Помага в къщи , след което не пропуска хапливо да се заяде как и какво бил направил . Все едно , че това , че той го е направил е изключително постижение , а за мен да го върша е разбираемо по дифолт
И върха от преди малко - караме детето на тренировка , той паркира и ми заявява - не знам дали ще се оправиш , че ти не можеш да караш назад    За Бога , добре че беше той да ме уведоми ... стана разправия естествено , защото всяка реплика към мен му е с една ирония и заядливост ... ами ... майната му . Дотук бях .

Той вероятно усеща на къде духа вятъра. Страх го е и не знае какво да направи. Затова става гаден и заядлив. Това е защитна реакция някак - моя мъж в един даден период постъпваше целенасочено така - от безсилие. Слава Богу - беше няколко дена и само веднъж и аз директно му го казах в очите. Той отрече, но в погледа му видях - че се чувства дори засрамен, че се е държал така. Както и да е - идеята ми е, че този мъж усеща и не знае как да се справи. Не че има значение - пак на теб ще падне тежестта от решението...

Ми така като те чета-взаимно сте си вече така. Що не се разведеш и да мирясате. Той съвсем тенденциозно си е в защитна позиция. Познато ми е до болка, защото съм била в такава аз самата.
От теб като струи НЕобич, дори да си мълчиш, си личи от 1000 км. Човека го усеща, знае развръзката (не си мисли, че ще се сгромоляса без теб, и аз си мислех така за себе си навремето).
Освободи го от това бреме-да се състезава с очакванията ти-и ти ще намериш успокоение, и той ще отдъхне.
Млади сте.
А, Вили е писала нещо подобно.Само дето едно е няколко дена, друго е година на преса той да не е такъв, а онакъв. Това е дори нещо като опит той да се съхрани.
Нека не изглеждат думите ми като защита на едната или другата страна-не ги познавам, нямам отношение.
Прилагам моите усещания в изключително сходна ситуация, с цел разбиране на другия, а не оправдание или каквото и да е.

Вили , аз като му обърна внимание за държането му , казва , че имам психически проблеми или , че понеже съм се изнервила от работа си го изкарвам на него  Никога за тези десет години той не е бил виновен за нищо ... все съм аз ...
Жиз - може да си права . Но какви очаквания имам толкова  Едно задължение има - да отиде да се подпише веднъж в месеца и той не го прави ... бил много изморен  Е , аз пък лежа по цял ден за сметка на това 
Както е да е - в очите на околните аз ще съм виновна и черна и злобна , че видиш ли оставила добрия и хубав мъж ... но не ми пука ... да си го вземе която иска . Съжалявам .

Елия, в темата си изредила много очаквания, не се хващай за последното си точно. Оставам с усещането, че от минимум година си в такъв ступор ти към него, а може и да са две и повече.жТо се натрупва. Един път роднини и куче, втори-кола, трети-че не се развива според твоите искания и очаквания, пети, шести....не е само до този подпис сега, съгласи се.
...аз съм се счупила, според моите разбирания и на финала на месеца мъжа ми точно такива реплики мяташе за нещо, което аз не съм направила, на фона на стоте неща, които съм направила, сякаш направеното бе невидимо и как той се само трудил, но не и аз. Със същата ирония. Та-има и друга гледна точка и тя не е задължително на твоя полюс. Примерно само ти казвам. И тогава осъзнах, че той наистина не вижда това, което съм направила, защото се е вторачил в онова, което той иска аз да направя и очаква. И тези неща бяха необятни-един ден е вечерята, друг ден е заплатата, трети ден е друг повод-все важни за Него неща, а аз в опита си да догонвам и поправям тези Негови искания, естествено издишах и се провалях. Нещо като вица за Зайко-със шапка или без шапка-все виновен.
Истината е, че при наличие на любов, тези неща не се случват. Ти не го обичаш и се дразниш, това е.

И на двама ви на плещите има скала, не е само на твоите. Ти поне само се дразниш. Той вече също ти се дразни, очевидно от заяжданиците на дребно, но е и в несигурност, защото може би има чувства към теб и се чуди Защо, и Къде греши. Не може да ти угоди и това го е ранило много. Лашка се.
След като ти си тази без чувства вече, може да вземеш ти решение за раздяла, докато той те иска, не очаквай от него да се откаже от теб и да отдъхнеш. След като не го обичаш, просто го обяви.

Eлия, чета темата от известно време и честно казано мислех, че нещата ще се наредят, но след последния пост мнението ми , че е по-добре да се разделите докато не сте се намразили безвъзвратно.
Може и да не е развод, временна раздяла или нещо такова, но е добре да си вземете почивка един от друг..

То и моя мъж никога не е виновен и винаги си има обяснение – от коренно противоположния ъгъл. Но аз си знам, че е до характер, той не обича критики и да си признава грешки. Пък иначе усещам кога самия той се усеща – нищо, че не признава. Това по повод виновните.
Иначе при вас, както казаха и двете преди мен – според мен е в липсата на чувствата вече. Когато човек има такива – то той е склонен да прощава, да преглъща и да подминава – без това да му носи негативизъм. Ама ако няма чувства – и най-малкото вече ни дразни...
Когато минаха първите да кажем 3-4 години, откакто сме с мъжа ми – имаше един период, в който бях много объркана. Защото беше преминало влюбването и вихъра и аз започнах да поизтрезнявам за неговите недостатъци и подобни. При него нещо подобно стана май, защото за месец-два бяхме като куче и котка. После лека полека нещата улегнаха и аз усетих, че нито му се сърдя, нито му се ядосвам – по-скоро започнах да приемам, че е такъв. НО имаше чувства и това стана естествено и без сътресения. Като правя сравнение с вас сега – при вас е обратното точно.
Ако си готова да запазиш този дом в името на детето и хората – направи го и си търси удовлетворението вън. Ако не можеш така и не си такъв човек и натура – по-добре сложи края сега, защото си е направо агония вашето и така или иначе ще стигнете до край...

И аз малко по случайност попаднах на темата, та надниквам от време на време.
Струва ми се, че вече няма никакво значение кой крив, кой прав. Последното може да се нищи до припадък; в крайна сметка всеки си има гледна точка.

Но просто не виждам никакъв смисъл да се измъчвате взаимно, честно 
Наистина, поне вземете да се разделите временно.

В понеделник заминавам командировка в Германия . Ще съм там 10 дни. Надявам се това време да е от полза ... наистина искам да остана сама 
Благодаря много на всички . Особено на Жиз - за специалната гледна точка.
Ще пиша като се върна   

Лек път и успех!

А, случват се. Обожавам съпруга си, но за какви неща му се дразня...
Друга ми е мисълта, обаче...
Има поведение, от страна на партньора, което независимо дали има или няма обич, е приемливо за нас или не.
При развода си, още обичах бившия си съпруг, но не можех да преглътна неща, които ми беше причинил,
не можех и да приема черти от характера му.
Отдавна не съм негова жена, тези черти вече не ме засягат и сега си го обичам, дори не като приятел,
по-скоро брат, бил е черен и ужасен, но искам и се надявам винаги да е добре.
Разказвам това, опитвайки се да кажа, че не съм съгласна с това акцента при вземането на решение
за раздяла да е-има или няма обич и любов. За мен наличието на такава, не е достатъчно
за хармонична връзка и щастливо семейство. Историята знае силни любови, а връзките-агония.
А и колко пъти сме съветвали в този форум-обичаш го, но бъди силна и се махай, той не е за теб!

Така бих посъветвала и Елия. Няма значение обича ли го или не. Не бих си и 'признала' подобно нещо.
Казвам-не харесвам това, това и това, дадох шанс, не мога да живея така.
Ама ти не ме обичаш вече...ами това няма значение и да те обичам, пак-не харесвам това и това
и най-важното-от дълго време не съм щастлива и загубих вяра, толкова.
Изобщо не бих се впускала в обследване на чувствата.



 

Разбира се, има различни измерения на любовта, на обичта.
Хората обичат различно.
Написаното от мен така извадено самостоятелно разбира се, че не е общовалидно.
Написах го в контекста на разговора по принцип, може и да не е вярно, общовалидно.
При Елия има наслояване във времето и от ни една нейна дума не лъха обич към този човек, затова съм го написала. Освен това, както писах, пиша мнение от  другата страна-да го кажем-била съм подложена на поведение, досущ като нейното, тук на моя тема твърдяха съвсем различни неща и сякаш имам дежа вю по темата. И не пиша кой крив , кой прав, а просто как съм се чувствала в тези дни, какво съм анализирала, и т.н.
Та не любовта бе акцента при моите постове специално. А в нетърпимостта, която вече се наблюдава и от другата страна. Започват война, която никому не е нужна.