Два примера от тази седмица - не отива да се подпише на едно определено място , откъдето идва всеки месец определена сума към него . След два поредни месеца неявяване му се спира сумата . Той вдига рамене и се отказва от всичко ... Заедно с изказвания от типа как щял да зареже всичко и толкова ...
След това ми удари колата , напук на мен , защото му обърнах внимание , че няма да мине през този завой по този начин .
Накрая излязох виновна за всичко , защото една кола била по - важна от него
Как да му обясня на това същество , че не колата или аз сме виновни , а проклетата му разсеяност и безотговорност ...
Помага в къщи , след което не пропуска хапливо да се заяде как и какво бил направил . Все едно , че това , че той го е направил е изключително постижение , а за мен да го върша е разбираемо по дифолт
И върха от преди малко - караме детето на тренировка , той паркира и ми заявява - не знам дали ще се оправиш , че ти не можеш да караш назад За Бога , добре че беше той да ме уведоми ... стана разправия естествено , защото всяка реплика към мен му е с една ирония и заядливост ... ами ... майната му . Дотук бях .