Моят е особен ви козирог явно.Много трудно се спогажда човек с него.Казваш му нещо съвсем нормално, той го разбира по друг начин и се почва сърдене със седмици.Съвети не приема.Накрая ти излизаш права, но той не признава.
По-право хич не ме вълнува, ще ме признае ли за права, или ще ме гледа накриво. 
Може да ви изглежда неправилно, грубо или супер егоистично /в общоприетия черен смисъл/ но тая думичка "компромис" мисля, че я е измайсторил някой, седнал връз нечие гърло удобно, по-височко и повтарящ на тоя отдолу - Нужно е да правиш компромиси, за да продължава да ни е така хубаво!
Ненавиждам компромисите - те не носят нищо добро за мен. Компромисът е стъпка срещу теб самият. Подкрепата, разбирането и обичта в семейството ненужно се заменят с тоя келяв "компромис" - не може да ги замени, но може да ги изличи. 
После врещя как съм се жертвала и накрая като видя, че той си е пън изтривам жертвата и си правя това, което съм си мислела по начало 
Защото видиш ли в една програмаза безплатни смс- явно тайно съм прибавила един негов приятел и си пишем.Което абсолютно не е вярно, просто му хрумна, заради едни мои думи.И реши, че мога да съм си писала с въпросния човек 
...... 
... ама така по ще му мяза, ако се губя малко всред коментарите. Пък и по принцип като стане по-разговорливо тук, ми е изключително приятно да ви чета. Даже с нетърпение отварям темата. 
Ей, на! Казах си. Когато нещо не ми е на вълната в момента, но някоя от вас го е написала, установявам, че то и аз така мисля, действа, реагирам, или съм го правила по същия начин преди. Нещо като да потъвам в размножената АЗ. Има ли смисъл да обяснявам, защо го любя туй упражнение??? 
