Но понякога или не можеш да ги изкажеш, или не ти се говори.
Иначе в кратуната ми ври и кипи
Ние събирахме цялата махала у нас и половин час преди майка де се прибере от работа, се активизирахме всички. Сега като си помисля, хлапашка работа! Пуснах един келеш да се качи чак на тавана, щото беше любител на гълъбите, пък моя милост му симпатизираше на ония ми ти буйни детски години.
Добре че не падна да се потроши.



Още от първи клас учех на 4-5 спирки с автобус от нас, а нашите нямаха как да ме водят и си ходех сама.Първия ден баща ми ме остави на спирката, след училище класната ме заведе на другата спирка и изчака с мен рейса.От там нататък до 12 клас никога не са ме водили и взимали.
Баща ми все беше наряд, майка ми и тя все работеше, нямаше как .
Аз също си мислех, че понеже го гледам сама и прекалено съм се вкопчила в него и прекалявам с обгрижването. Но няколко пъти съм говорила с хора, които имат деца на тази възраст, ами и те са така -водят , вземат, звънят по телефона. За съжаление времената не са такива, каквито бяха в нашето детство. Абе не случайно си има закон деца до 12г да не остават без надзор. Уж са големи, ама не е точно така.

Колкото и да пораснат децата ние си ги мислим .Това е !Препоръчани теми