За частното образование, за частните училища (2)

Всичките са от Азбука на мисленето на Румен Генков.
Ето тук са качени 3-те части на тази Азбука:
http://dox.bg/files/dw?a=90809fc0b8
http://dox.bg/files/dw?a=9c7324954b
http://dox.bg/files/dw?a=27e63049c0
Иначе се продават в книжарницата на НУКК, но са 45 лв.

В Монтесори градината децата не само се обучават, но се и възпитават. Двете неща са неразривно свързани. Забелязвам, че в класическия тип училище това не е така, затова го споменавам.
Имам опит и наблюдения само върху държавно училище, затова за него ще говоря.
Може би най-важната страна за мен е социализацията и превръщането на една произволна група деца в колектив. В Монтесори системата супер основно е залегнала идеята за кооперативност. Децата не просто си помагат във всеки един етап от ежедневието, а просто то се базира на тази кооперативност. Ако някой не може нещо, иска помощ и най-отвизчивите деца се втурват да му помогнат и да го научат.
Тази среда научи моята дъщеря да бъде много дружелюбна, да не обръща гръб на никое дете, да прощава и да вижда и оценява положителното в околните. Това качество й помогна да се социализира много успешно в класа си и по принцип да се впише във всякаква група от деца. Тя е може би единствената в класа си, която се разбира с всички, без изключение. Самите деца се делят на групички и се опитват да се изолират, да се присмиват на някого и т.н. А тя е приятелка и с "дебелото" дете и с "бедното" дете и с "циганчето" и с детето със СОП с еднакъв успех, както и с останалите, защото тя не се опитва да им се подиграва, а им показва, че вижда и оценява най-хубавите им страни.
Това за мен категорично е резултат от живот в Монтесори среда.
В училище нещата стоят по коренно различен начин. Учителките реагират с безразличие на обидите и тормоза между децата и по този начин показват, че това поведение е приемливо и му дават зелена светлина да се развихри.
Затова според мен е огромен късмет, че детето ми първо е било в Монтесори среда и въпреки че постепенно научава всички лоши практики (примерно като се ядоса на някого да каже, че ще го убие, размаже, обезглави и т.н., каквото преди и през ум не й е минавало не само като реплика, но и въобще като реакция на конфликтна ситуация), все пак има една много добра основа, на която за момента силно разчитам.

По отношение на обучението: Децата в Монтесори градините се научават много по-рано да четат, да пишат, да смятат и научават страшно много информация, защото тя им е достъпна под формата на интересни материали.
Единственият проблем, който такова дете може да има в  училище е, че може да скучае, защото знае материала. Но така или иначе в един клас всички деца са на различно ниво и винаги има някой, който знае точно това, което в момента се преподава и е задължение на добрия учител да ангажира всички деца с урока.
Това, че детето до този момент е учило само по свое желание и инициатива не значи, че не може да възприема и преподаван материал. Това, което се учи в предучилищна не е ново за дъщеря ми и не знам как би протекъл учебния процес, ако беше ново, затова ще дам пример с пианото където всичко й е напълно ново. Всяка песен трябва да се упражнява до втръсване и отвъд, трябва да се полагат съзнателни усилия, да се свири дори когато вече не е забавно, да се пишат домашни с ноти, което не е най-забавното нещо по принцип, но тя въпреки това го прави.
Уточнявам го, защото се смята, че дете, което се е научило да прави само каквото му е интересно и да го повтаря толкова пъти, колкото му е забавно (каквото представлява работата с Монтесори материалите), не може да се научи да полага съзнатени усилия отвъд забавлението и да изпълнява задачи, които са му поставени "отгоре", а не си ги е измислило то само.
Но очевидно не е така.
С какво имаме проблеми, обаче:
1. Учителки, които  крещят, наказват прав до стената.
2. Учителки, които имат авторитарен подход, държат се властно и изискват подчинение.
Като цяло ми е трудно да й обясня, че учитеката трябва да се слуша, каквото и да поиска и колкото и да е несимпатична. На учителки, които са проявили лошо отношение към нея, по никакъв начин няма да се подчини. Може да им скъса нервите и да ги остави с убеждението, че е най-ужасното дете, с което просто не могат да се справят по никакъв начин, освен да го ошамарят.
Учителка, която се държи нормално и с уважение, не среща никакви трудности с дъщеря ми.
Ако бихме продължили в държавно училище, това можеше да се окаже огромен проблем, но аз не искам повече да експериментирам. Сигурно в някакъв по-късен етап от възрастта си ще разбере защо трябва да се подчинява дори на най-неприятната учителка, но за сега не го умее. 
В Монтесори учителките не са авторитарни фигури, а по-скоро приятелски. Там по принцип се учат да уважават всеки и учителките също подхождат с уважение към децата и когато разговарят с тях им показват, че зачитат мнението и личността им. Може би затова за дете, свикнало на такова отношение е много обидно да го наказват право до стената и да му крещят.
Другите деца в класа обаче също имат проблеми с подобно отношение от страна на  учителите. Сещам се за поне две деца, които се разплакват, като им се карат, без да са имали нещо общо с Монтесори.
Аз си знам, че имаме нужда да работим в посока "подчинение пред авторитет", но вярвам, че нещата не са безнадеждни и след известно време ще свикне.