Малена е болна, с бронхит, та си е в къщи, гледат се с таткото.
Относно агресията, последно време не мога да я позная. Не знам бебешки пубертет ли я хвана или какво, но е тръшкане, рев и писъци за всяко едно нещо, което не стане на нейната. Извива се назад, ляга и реве по земята, абе направо чудо. Вече сама избира дрехите си и е абсурд да й облека нещо, което аз съм решила. Събува на момента и хвърля на земята. Често се улавям, че й повишавам тон, но на моменти нервите ми не издържат.
Приспиването е АД
Но има нещо, което ме притеснява. По принцип, когато излизаме навън, тя казва че я е страх от бубите (всякакви буболечки, мухи и други насекоми). Когато легнем да спим започва да казва, че има буби по тялото и ме кара да й ги махам - по краката, ръцете. Вчера дори си оглеждаше ръцете, все едно наистина има буболечки по тях и ми викаше да ги махна. Аз започвам вече да се притеснявам, защото виждам че не си го измисля, буди се и започва да реве, че имало буби в стаята. Иска да спи върху мен, в буквалния смисъл. Не до мен на леглото, не легнала наполовина, а цялата разположена върху мен. В момента, в който усети, че съм я сложила в леглото се започва пак същото. иска да спи гушната в мен. Мислех си, дали по този начин не иска да привлече вниманието ми, да е по-близо до мен, зашото това започна от както тръгна на ясли. Усещам я, че й липсва времето с мен и баща й и когато излизаме заедно грее от щастие. Гледам да я гушкам когато сме заедно, да си играем, галя я и я целувам. Не знам какво е, ако някой се е сблъсквал с подобен проблем нека сподели.
))
Не знам как ще я кара от септември на градината, там вече 3-годишните явно никой няма да ги гони с лъжица, разчитам само на стадното чувство и инстинкта за самосъхранение