......Затова всяка жена трябва да може да се издържа сама
? Освен ако няма да си живее сама за напред. Няма ли да има деца? Няма ли да ражда и отглежда децата си? Или и през това време ще бачка 
. Само еманципирани глупости 
! Съжителство без брак
- Публикувана: 7 фев. 2013, 08:19 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2013, 21:30 ч.
# 165
28 фев. 2013, 13:17 ч.
? Освен ако няма да си живее сама за напред. Няма ли да има деца? Няма ли да ражда и отглежда децата си? Или и през това време ще бачка . Само еманципирани глупости !
Виж целия пост
Определено няма как да стане, а за какво и е по принцип това
? Освен ако няма да си живее сама за напред. Няма ли да има деца? Няма ли да ражда и отглежда децата си? Или и през това време ще бачка . Само еманципирани глупости !
# 166
28 фев. 2013, 13:29 ч.
Определено няма как да стане, а за какво и е по принцип това ? Освен ако няма да си живее сама за напред. Няма ли да има деца? Няма ли да ражда и отглежда децата си? Или и през това време ще бачка . Само еманципирани глупости !
ти пак не си ме разбрал.
Да си излезе жената в майчинство, все пак е 2 години. Ако има свестен мъж нека си стои вкъщи, по-добре за децата. Но ако той не изкарва достатъчно няма лошо да работи на 4 часа примерно. Мъжът като ходи на работа да не би да няма деца вкъщи или да не е добър баща?!
Виж целия пост
......Затова всяка жена трябва да може да се издържа сама
? Освен ако няма да си живее сама за напред. Няма ли да има деца? Няма ли да ражда и отглежда децата си? Или и през това време ще бачка . Само еманципирани глупости ! ти пак не си ме разбрал.Да си излезе жената в майчинство, все пак е 2 години. Ако има свестен мъж нека си стои вкъщи, по-добре за децата. Но ако той не изкарва достатъчно няма лошо да работи на 4 часа примерно. Мъжът като ходи на работа да не би да няма деца вкъщи или да не е добър баща?!
# 167
28 фев. 2013, 14:10 ч.
Контекста е друг, едва ли аз съм виновен, че не съм разбрал ...
Аз пък не се срамувам,нито пък страхувам, че съм зависим от съпругата си, макар че понякога демонстрирам "че не съм". За мен тази зависимост е естествена!
ПП не говоря за финансова!
Макар, че ако говорим за това, в наше време малко хора имат финансова независимост (те пък имат друга зависимост, понякога такава
ако не слушат), най-малкия проблем би била семейната финансова зависимост 
!
Виж целия пост
Аз пък не се срамувам,нито пък страхувам, че съм зависим от съпругата си, макар че понякога демонстрирам "че не съм". За мен тази зависимост е естествена!
ПП не говоря за финансова
!Макар, че ако говорим за това, в наше време малко хора имат финансова независимост (те пък имат друга зависимост, понякога такава
ако не слушат), най-малкия проблем би била семейната финансова зависимост ! 
# 168
14 март 2013, 10:48 ч.
И аз да изкажа мнение
Ние сме заедно 3 г. Честно казано не съм много тип излизам и ми е супер весло са,а аз съм по-домашар човек, имам нужда от семеен уют и мъж , който да е край мен. Престанах да се лъжа за себе си,че ми се ходи напред назад по дискотеки - е не съм такава, и не ми пука, че приятели не ме разбират или хора на които разказвам. Аз съм си аз.
Обичам да готвя, да ме хвалят колко добре съм сготила. да ходим някъде двамата, изобщо да правим заедно нещо.
Вчера се заприказвахме с моя шеф и на майтап той каза така " Мъжа трябва непрекъснато да е под напрежение, иначе те приема за мебел".
И в този ред на мисли , само да вметна че искам да се омъжа. Не свързвам брака с материални неща. Аз съм на принципа,че които каквото си е заработил е негово, ако са двамата все ще го поделят по някакъв начин. Без лоши чувства.
Ние с моя човек говорим за бъдещето,че искаме дете, къща, как ще остареем заедно.
И както и да е - прибрах се вкъщи и разказвам как ми е минал денят ми, при което след споменах за сватба той нищо мне каза освен "да готов съм". после ми каза "ми незнам , на мъжете нали знаеш че ни е малко страх от това"
Замислих се, боже какво става. А се обичавамем уважаваме, всичко е хубаво, само това снощи. Как мислите, а?
Виж целия пост
Ние сме заедно 3 г. Честно казано не съм много тип излизам и ми е супер весло са,а аз съм по-домашар човек, имам нужда от семеен уют и мъж , който да е край мен. Престанах да се лъжа за себе си,че ми се ходи напред назад по дискотеки - е не съм такава, и не ми пука, че приятели не ме разбират или хора на които разказвам. Аз съм си аз.
Обичам да готвя, да ме хвалят колко добре съм сготила. да ходим някъде двамата, изобщо да правим заедно нещо.
Вчера се заприказвахме с моя шеф и на майтап той каза така " Мъжа трябва непрекъснато да е под напрежение, иначе те приема за мебел".
И в този ред на мисли , само да вметна че искам да се омъжа. Не свързвам брака с материални неща. Аз съм на принципа,че които каквото си е заработил е негово, ако са двамата все ще го поделят по някакъв начин. Без лоши чувства.
Ние с моя човек говорим за бъдещето,че искаме дете, къща, как ще остареем заедно.
И както и да е - прибрах се вкъщи и разказвам как ми е минал денят ми, при което след споменах за сватба той нищо мне каза освен "да готов съм". после ми каза "ми незнам , на мъжете нали знаеш че ни е малко страх от това"
Замислих се, боже какво става. А се обичавамем уважаваме, всичко е хубаво, само това снощи. Как мислите, а?
# 169
14 март 2013, 11:14 ч.
Не те разбрах много-много.
Приятелят ти е казал, че е готов за брак, а после си е променил мнението?
Виж целия пост
Приятелят ти е казал, че е готов за брак, а после си е променил мнението?
# 171
14 март 2013, 14:35 ч.
Хаха, спокойно, това е нормална реплика за повечето мъже 
Поне според моите наблюдения.
Колкото и да са сигурни, че искат да са с даден човек, колкото и да са отдадени, домошари, привързани към семейния уют, е напълно нормално да изпитват странно чувство при мисълта ОФИЦИАЛНО да скъсат с ергенлъка. В кръвта им е просто, но това не означава, че не иска да остарее с теб или че не те обича.
Може да си живее като "женен" в битово и мисловно отношение, но подписа да го плаши, въпреки че на практика нищо няма да се промени
Виж целия пост
Поне според моите наблюдения.Колкото и да са сигурни, че искат да са с даден човек, колкото и да са отдадени, домошари, привързани към семейния уют, е напълно нормално да изпитват странно чувство при мисълта ОФИЦИАЛНО да скъсат с ергенлъка. В кръвта им е просто, но това не означава, че не иска да остарее с теб или че не те обича.
Може да си живее като "женен" в битово и мисловно отношение, но подписа да го плаши, въпреки че на практика нищо няма да се промени
# 172
14 март 2013, 14:36 ч.
Типична мъжка реакция"Ами не знам, Ами айде друг път, Ами сега не мога..такова...онакова".
Повечето мъже се плашат от брака, но ако ти му кажеш така, да видиш как ще се оцъкли
Виж целия пост
Повечето мъже се плашат от брака, но ако ти му кажеш така, да видиш как ще се оцъкли
# 173
14 март 2013, 14:44 ч.
Пък може и наистина да не е готов, но да ти е казвал така, за да не ти охлажда ентусиазма. Но сега като си поставила ребром въпроса, да е усетил, че нещата отиват към подпис и да е размислил поне на този етап.
Виж целия пост
# 174
15 март 2013, 14:36 ч.
Мъжете ги било страх...а жените са е@ати смелите тогава...пълни безсмислици. Ако си брак/т.е. бракуван като некачествена стока/ и без семeйното значение на думата пак ще си си брак. Играта на думи в определените ситуации са много удобни за неуверените хора, които не знаят какво точно искат от живота и партньора си. Те често робуват на една тъпа максима" не знам какво ще стане утре..." Вярна е , но не е причина да не взимаме решения по принцип не единствено за бракът.
Виж целия пост
# 175
15 март 2013, 14:41 ч.
Форчън, не виждам нищо ненормално в това да не знаеш какво искаш понякога и да се чувстваш несигурен. На теб не ти ли се е случвало или си се родила с план-програма, която неизменно следваш и знаеш всеки момент, как ще реагираш и как ще се почувстваш?
Хайде, стига с тези обобщения
Виж целия пост
Мъжете ги било страх...а жените са е@ати смелите тогава...пълни безсмислици. Ако си брак/т.е. бракуван като некачествена стока/ и без семeйното значение на думата пак ще си си брак. Играта на думи в определените ситуации са много удобни за неуверените хора, които не знаят какво точно искат от живота и партньора си. Те често робуват на една тъпа максима" не знам какво ще стане утре..." Вярна е , но не е причина да не взимаме решения по принцип не единствено за бракът.
Форчън, не виждам нищо ненормално в това да не знаеш какво искаш понякога и да се чувстваш несигурен. На теб не ти ли се е случвало или си се родила с план-програма, която неизменно следваш и знаеш всеки момент, как ще реагираш и как ще се почувстваш?
Хайде, стига с тези обобщения
# 176
15 март 2013, 14:43 ч.
Аз знам по принцип какво искам, когато решавам важните си неща. Да не знам какво искам в бита е нещо нормално за всеки. Нямам предвид това. Мисля съвсем добре го разбра. Не обобщавам, а изразявам лична мисъл Смоук.
Виж целия пост
# 177
21 март 2013, 15:57 ч.
Бракът според мен е въпрос на доверие. Не бих раждала деца на човек, който ми няма доверие и не иска да се обвърже с мен. Бракът е ангажимент, обвързване, отговорност.
Виж целия пост
# 178
21 март 2013, 22:48 ч.
Отдръпването от приятелките и превръщането на мъжа във всичко за теб не води до хубаво. Емоционално ставаш доста по-зависима към него. Друг е въпроса, че ако нямаш своето лично време и пространство най-вероятно ще се опиташ да лишиш и него от неговото, при което той да почне да се чуства обсебен... И ако случайно не остарете щастливо заедно, а се появят проблеми и се разделите се чустваш сякаш си изгубила всичко на тоя свят...
Виж целия пост
И аз да изкажа мнение
Ние сме заедно 3 г. Честно казано не съм много тип излизам и ми е супер весло са,а аз съм по-домашар човек, имам нужда от семеен уют и мъж , който да е край мен. Престанах да се лъжа за себе си,че ми се ходи напред назад по дискотеки - е не съм такава, и не ми пука, че приятели не ме разбират или хора на които разказвам. Аз съм си аз.
Обичам да готвя, да ме хвалят колко добре съм сготила. да ходим някъде двамата, изобщо да правим заедно нещо.
Вчера се заприказвахме с моя шеф и на майтап той каза така " Мъжа трябва непрекъснато да е под напрежение, иначе те приема за мебел".
И в този ред на мисли , само да вметна че искам да се омъжа. Не свързвам брака с материални неща. Аз съм на принципа,че които каквото си е заработил е негово, ако са двамата все ще го поделят по някакъв начин. Без лоши чувства.
Ние с моя човек говорим за бъдещето,че искаме дете, къща, как ще остареем заедно.
И както и да е - прибрах се вкъщи и разказвам как ми е минал денят ми, при което след споменах за сватба той нищо мне каза освен "да готов съм". после ми каза "ми незнам , на мъжете нали знаеш че ни е малко страх от това"
Замислих се, боже какво става. А се обичавамем уважаваме, всичко е хубаво, само това снощи. Как мислите, а?
Ние сме заедно 3 г. Честно казано не съм много тип излизам и ми е супер весло са,а аз съм по-домашар човек, имам нужда от семеен уют и мъж , който да е край мен. Престанах да се лъжа за себе си,че ми се ходи напред назад по дискотеки - е не съм такава, и не ми пука, че приятели не ме разбират или хора на които разказвам. Аз съм си аз.
Обичам да готвя, да ме хвалят колко добре съм сготила. да ходим някъде двамата, изобщо да правим заедно нещо.
Вчера се заприказвахме с моя шеф и на майтап той каза така " Мъжа трябва непрекъснато да е под напрежение, иначе те приема за мебел".
И в този ред на мисли , само да вметна че искам да се омъжа. Не свързвам брака с материални неща. Аз съм на принципа,че които каквото си е заработил е негово, ако са двамата все ще го поделят по някакъв начин. Без лоши чувства.
Ние с моя човек говорим за бъдещето,че искаме дете, къща, как ще остареем заедно.
И както и да е - прибрах се вкъщи и разказвам как ми е минал денят ми, при което след споменах за сватба той нищо мне каза освен "да готов съм". после ми каза "ми незнам , на мъжете нали знаеш че ни е малко страх от това"
Замислих се, боже какво става. А се обичавамем уважаваме, всичко е хубаво, само това снощи. Как мислите, а?
# 179
22 март 2013, 02:05 ч.
Хубаво го споделяте и му се радвате на този цитат, но той абсолютно не означава възможен само за хората сключили брак!
Ние живеем без брак. Получих най-хубавото предложение за брак- с много смях и от моя и от негова страна. Защото си се знаехме що за стока сме- и двамата не обичаме институционните явления. Но пък предложението, точно заради това ми се струва още по-тежко, още по-истинско! и така вече 11 години.....
Имаме и женени и неженени приятели....На две от семействата сме кумове. Харесвам сватбите, харесвам вричането, което хората си правят.... Но не се виждам в такава сцена. Ние си се врекохме по наш си начин- с ясен поглед, с ясен ум, с много смях!
Виж целия пост
Нещо по встарни и не съвсем
Споделям това
*цитата е първия от темата на Chanel
Забелязвам,че много от жените,живеещи без брак с партньора си,някак неуважително се отнасят към това да си омъжена.Слава богу,че нямам брак...бракът е отживелица...-все такива наострени заключения,през които издайнически прозира едно слабо място.Аз мисля,че има живеещи без брак,защото има мъже,които не искат да сключват брак.Тоест,мъжете играят играта,а жената играе по свирката на мъжа.Не всяка жена има късмет да й предложат брак.Предложението за брак е нещо много важно за едно момиче.Да не се залъгваме,прекрасно е!Чувстваш се по-специална за някого.Хубаво е да те пожелае някой завинаги,дори и да не се получава точно така винаги.Мъжът не предлага брак на коя да е,но не му е проблем просто да живее с която и да е.Вие какво мислите по въпроса?Аз мисля,че предложението за брак е явно доказателство,че този мъж ,поне в този миг иска да бъде завинаги с тази жена.
Споделям това *цитата е първия от темата на Chanel
Хубаво го споделяте и му се радвате на този цитат, но той абсолютно не означава възможен само за хората сключили брак!
Ние живеем без брак. Получих най-хубавото предложение за брак- с много смях и от моя и от негова страна. Защото си се знаехме що за стока сме- и двамата не обичаме институционните явления. Но пък предложението, точно заради това ми се струва още по-тежко, още по-истинско! и така вече 11 години.....
Имаме и женени и неженени приятели....На две от семействата сме кумове. Харесвам сватбите, харесвам вричането, което хората си правят.... Но не се виждам в такава сцена. Ние си се врекохме по наш си начин- с ясен поглед, с ясен ум, с много смях!
Препоръчани теми