оо, разбира се , че не му казах "Не", хора ние се обичаме, защо да му казвам не ? Ами последваха сълзи от моя страна, сърцебиене, прегръдки, дълги взирания очи в очи, сякаш исках да разбера наистина ли вярва, че аз съм жената, сигурен ли е...Малко след това дойде най- страхотната новина на света- ще имаме бебе:)) Е тази новина ви казвам тотално измести фокуса на сватбата:)) Ми не исках да съм бременна булка както 90% от случаите, при които се пришпорва набързо сватбата....И така, решихме, след като бебока се роди 
Ееее роди се , да ама покрай това стана както 90% от случаите- сватбата избледня , видяхме, че си живеем чудесно и така и кому е нужна цялата патардия , пък и харчлък. С течение на времето осъзнахме, че по нищо не се различаваме от сключилите брак. На моят мъж тази идея още не му е избита от главата, пак крои планове, ама за церемония в чужбина без каквито и да е роднини....явно е по романтик от мен и така.....
Поне този пост не ми го оплювайте, моля, доста лични неща споделих
Виж целия пост
Ееее роди се , да ама покрай това стана както 90% от случаите- сватбата избледня , видяхме, че си живеем чудесно и така и кому е нужна цялата патардия , пък и харчлък. С течение на времето осъзнахме, че по нищо не се различаваме от сключилите брак. На моят мъж тази идея още не му е избита от главата, пак крои планове, ама за церемония в чужбина без каквито и да е роднини....явно е по романтик от мен и така..... Поне този пост не ми го оплювайте, моля, доста лични неща споделих
Аааа сега си от наще. 
мисля си, че съм против, защото както казах не виждам с какво ще ми допринесе за щастието парчето хартия с подписите ни? В смисъл, доста време живеем така и всичко е ок, е тогава защо да го правим , като не виждам никакви пречки в досегашният ни живот без брак? Истината е ,че така отношенията между двама ни ми се виждат по- чисти, без странични мисли, всеки носи отговорност за себе си, а всъщност сме едно...абе знам ли съвсем ме объркахте вече.... 
И аз така. Тук мернах мнения за някакви материални неща, мииии и двамата сме на почти еднакви заплати, и започнахме от 0-та с никаква помощ. Така че не виждам за какви материални неща изобщо става въпрос. И решихме, че след известно време съвместно съжителство следващата стъпка е брак. Който няма нищо общо с детето. Изобщо старомодни сме си, сега и дете и всичко по реда си. Поне ми е по-лесно да казвам, мъжа ми така или иначе, преди беше приятеля ми, ама какъв приятел е трудно да се обясни. И като каже, че е женен конкуренцията дава на заден 