Съжителство без брак

А какво пречи на женените да го направят? 

Добре де, имах предвид при продажба
Защото ако си купя кола, тя става семейна - придобита е по време на брака. За да я продам - ще трябва съгласието на другата половинка и подписи и т.н.
Както и да е. Идеята ми е, че брака е "договор". Това не звучи много любовно.

Просто попитах. 


Въпрос на гледна точка.

Неандерталци като теб наистина не трябва да живеят в брак Те всъщност изобщо и във връзка не трябва да живеят. Разбиранията ти са на праисторически дочовек от периода преди брачната институция да възникне.

Еййй, колко са прекрасни тези крайни обобщения  
Жената споделя свое виждане за брака и личния си избор, а не търси мнение

Понякога се чудя, как толкова перфектни и възвишени хора като някои пишещи въобще стъпват по земята, а не разперят крила и не отлетят нанякъде  

Да не посмее човек да е искрен и става дочовек.  Всъщност, Нофелет, подозирам, че много хора имат такива колебания, съвсем разбираеми, впрочем, но не се престрашават да ги споделят публично. Себепознанието е нелека задача.

Ще ми се да споделя нещо с вас, дами Доста дълго съм била мома и някак неусетно вече почти 10 години не съм, така, че имам добър поглед и от двете страни на медала... Когато се зажетихме с моя благоверен той се опита да ми предложи да поживеем малко, пък после да видим, пък не знам кво си, но аз бях категорична, че държа на брака и ако той мисли друго, може да се разделим докато е време. Вече много добре знаех, че ако живея с някого просто така, вероятността при неразбирателство да изчезна е много голяма, а ще призная, че съществува и обратната вероятност - и аз не бях лесна Та 4 месеца след запознанството си спретнахме не помпозна, но много готина сватба. Имало е много моменти, когато ми се е искало да крещя, когато съм се чувствала в капан и когато съм си мислила, че съм нямала акъл да се оженя толкова бързо, но е имало 100 пъти повече моменти, в които съм била щастлива точно от този капан и от това, че разправиите по един развод са доста и не съм била готова да ги преодолея....Аз съм от типа хора, които, за да преодоляват препятствията трябва да са поставени до стената. Имам ли пътечка за бягство - дим да ме няма.. Естествено не всички жени са такива, но според статистиката само 2 % от жените наистина не искат да се оженят  - другите просто не си го признават или половинките им не желаят. Е, това е статистика..., но реалността странно я потвърждава /поне при мои близки/...
А що се отнася до колебанията - всеки ги има - нормално е, но все си мисля, че поведение подчинено на инстинктите е по характерно за четириногите ни приятели. Хората сме надарени с разум, чувства, сърце и все такива маловажни неща Но ако наистина някой живее непрекъснато с чувството, че "Най - доброто предстои", то по - добре е да не се обвързва, защото вероятността да нарани другия е голяма...
р.р. Извинете за дългия пост

Ако двамата партньори съжителстват от дълго време, не виждам
брака като проблем , но бракът е избор и всеки решава сам.
Като студентка бях омъжена 4 месеца (толкова се проточи развода),
от които съжителство 4 дни и 4 часа (медения месец).
(Като разбрах, че темринът ми е на 4 април претърпях тотален крах,
но пък беше стимул отново да обикна цифрата. )
Против това съм - хората да сключват брак без да се познават!
Патила съм си и не е особено приятно. Защото сте ми приятелки, ви казвам!

  4 верно не е готино число, число на ограниченията е , на зимата...И аз ви го казвам, щото сме ми приятелки.

Съгласен. Всеки обществен процес си има някакво начало. Стартиращ фактор. Нежененето и живеенето на "семейни начала" е започнало от мъжете. За това съм абсолютно категоричен. Во век и веков изреченията "ще се омъжиш ли за мен?" и "мога ли да поискам ръката на дъщеря Ви" са били казвани от мъжете. Просто дойде време, в което те спряха или поне рязко намаляха изричането им. Съгласен съм, че има жени, които биха казали "не" на любимия си, но.... съгласен съм и че броят им е пренебрежително малък. Едно "не" с каквито и финтифлюшки да бъде загърнато, колкото и розово и шеговито да бъде казано си значи само едно. Значи "ами ако утре срещна по-добър от теб? ами ако утре спра да те обичам". В крайна сметка развеждалите се знаят много добре какво е един развод. Дори и по взаимно съгласие той е в пъти, в пъти по-тежък, по-тромав и по-бавен и натоварващ от всяко "скъсване" на съвместно съжителстващи хора.

Бях омъжена преди години и изобщо не съм се почувствала в някакви семейни отношения.
От 12 години живея с половинката ми без брак и го чувствам като съпруг. Който разбрал - разбрал. Кака повече няма да се жени (омъжва).  

Повечето ни приятелски семейства живеят без брак. Имат си деца, гледат си ги, обичат се. И изобщо не им пука кой какво мисли за тях.

... ми то и на нас не ни пука... Хората обикновено се бракуват не защото ги интересува кой, кво мисли за тях, а защото искат просто. Логично е също като при теб, не мислиш ли?!

Не знам кои сте вие, но в 21 век определено все още има идиоти, които смятат, че живеещите без брак са някакви безотговорни отрепки.

За мен няма значение дали някой има брак или не. Важното е да има любов и разбирателство. 

Накарахте ме да се замисля... Нямам познати и приятели, живеещи БЕЗ брак.
На 12.05 съм на сватба. 

Това наистина ми е трудно да го повярвам. 

Както вече писах, повечето ни приятелски семейства живеят без брак.
В групата на дъщеря ми половината родители - също.
В моята част от офиса работя с колега и колежка - и те живеят без брак с половинките си...