Съжителство без брак

 Идеални хора няма, пък и понякога не можем да се спасим от самите себе си, какво остава от разни з@дници (-чки)  .

Приемам това, само ако става дума за брак със силно финансово подплътен мъж. Но как си обясняваме това, че има жени, които се омъжват и за мъже със средни доходи и среден социален статус? Какви финансови мотиви да омъжиш за човек с 1000 лв. заплата, който получава 300 по документи, примерно

Това, че мъжът е финансово подплатен, не значи, че някой ден ще вземеш нещо. Имам познат, който е много богат, но няма нищо на негово име. По документи той се води управител на фирма на заплата. Нито жилището, нито колата му и сметките в банката, са на негово име. Някой ден освен издръжка от има-няма 100лв друго няма да получи жена му. Друг е въпросът, че ако човекът е съвестен, няма да остави децата си и ще им дава прилична издръжка.

Моя приятелка се омъжи заради баба си, щото жената щяла да хвърли топа, ако внучката й роди дете без наличие на подпис. 

И все пак темата е за съжителството без брак, а не за мотивите, поради които хората се женят. 

Не знам как е в Америка, някой го беше споменал по - горе, но от вуйчо си знам, че там онзи, който иска развод гледа да мине по бързата процедура и не иска да вземе нищо. Моя вуйчо остави къща (не изцяло изплатена, но все пак доста платена) и всичко прилежащо, тръгна си с парцалите на гърба. В момента приятелката му (родена американка) е на същото дередже, развежда се по бързата процедура и не иска нищо.

Не ми се коментира съвестта на родителите бащи. Практиката е показала, че в началото дават пари за издръжка, но минат се не минат 3-4 години, срещат нова жена, ражда им нови деца и за старите се забравя. И дори бих ги разбрала, бащите не са майки. Никой баща не чувства детето си толкова силно както една нормална майка (казвам нормална, че то ненормални майки под път и над път).

И поради тази причина с две ръце съм ЗА брака. Онези, които съжителстват без брак, бих разбрала само по две причини - финансови пречки пред вдигането на сватба или несигурност относно бъдещето с въпросния партньор.

Около мен има доста двойки, които съжителстват без брак, и мъжете са финансово добре. И колкото и жените им да крият, казвайки, че така са си решили, истината си лъсва. При едни е нежелание да се разведат с предходните съпруги, а и тая попара са я сърбали вече, да не говорим, че един развод означава да си поделят имуществото, което не са съобразили своевременно да запишат на фирмите си. При други мъжете просто не желаят да сключват брак, отново по същите финансови причини - нежелание да делят в бъдеще. А и за какво да се бракуват, и така са си добре.

Общо взето, бракът е традиция, бракът като идея за живот, едва ли не се е насадила в гените ни. Никой не може да ме убеди, че двама души с ясното съзнание, че са сключили ръцете си до края на живота си, съжителстват без брак просто ей така, щото било тъпотия и отживелица.

Киара,Киара....

Не можеш ли да приемеш,че има семейства,които просто не искат да се женят и това не пречи по никакъв начин на статута им на семейство,доходите им са общи,независимо кой колко печели и се разбират и се обичат...ти да видиш....?Ама нямат брак....и к'во от това?Не са семейство ли?

Не, не мога да го приема. Защото не съм го видяла. Като го видя, ще го приема.

Киара, издръжка на детето се плаща и когато няма брак.

Честно казано не успях да ти разбера много-много писанията. Сториха ми се неаргументирани и по детски инфантилни. 

Ми,ето ме,цели 8 г.-избрала съм мъж,който е отговорен пред мен и пред децата ни,не защото е женен за мен,а защото има нещо в главата....Подписа не те прави отговорен

Ако наличието на брак гарантира на детето ми някаква протекция, веднага бих се омъжила.
За съжаление, по българските закони, такава няма.
Тоест, само заради сигурността на детето бих се омъжила, не за друго!

.:Диди:., повярвай ми - никога не можеш да убедиш една самодоволна омъжена жена, гледаща с превъзходство над бедните непожелани/непоискани женици като нас, че бракът е просто една формалност. И че не подписът върху листчето е гаранция за щастлив семеен живот.  Мани, нека си се величаят и кефят сами на себе си. 

Права си,абсолютно безмислено е....

Мисля, че и двете много добре разбирате какво има предвид Киара. Никога не ми е била особено интересна женската гледна точка по въпроса за съжителството без брак. И не защото не уважавам женските мнения, а защото на всички ни е ясно, че съжителството без брак е почнало тогава, когато мъжете са спрели да преглагат на жените. В продължение на хилядолетия цялата история с брака е започвала с едно: "Ще се омъжиш ли за мен?" или "Господине, дошъл съм да поискам ръката на дъщеря Ви"... По някаква причина някъде след средата на 20 век мъжете малко по малко просто поспряха да я казват тая реплика. И не се лъжете, че не я казват, защото ги е страх, че някой ще им откаже. Просто феминизма и движението за полово равенство в крайна сметка облагодетелства именно мъжете. Именно те предадоха брачната институция и видяха колко удобно е без нея. Не жените. Точно затова на всички неомъжени жени (не броя гърмяни зайци като Тонкабонка) се гледа като на "горката, няма кой да й предложи" Еми, няма. И 100000 пъти една жена да обясни как никога не си се е представяла като булка, и как никога не си е мечтала някой да й каже онези думи горе... никога никой не й вярва. Щото просто не си е за вярване.

А иначе тенденцията е ясна. Защитниците на брака са обречени, включително и аз. За добро или зло в целия западен свят браковете намаляват стабилно от 60-те години насам. До такава степен, че след 20 години да имаш сватбена агенция ще е като да си коминочистач днес. Бракът е отживелица. И аз, който истински вярвам в него, дори и аз го признавам

Малко статистика. Средно в ЕС през 1960 г. са се случвали 8 брака на 1000 души годишно. Днес са 3,7. (България е на последно място с Литва по брой сключени бракове). Колко ще бъдат през 2030 г.? А през 2050 г.? Мисля, че на всички ни е ясно накъде отива брачната институция поне в нашия край на света - независимо дали сме за или против брака

Бракът до някаква степен вдига самочувствието на жените, че някой е засвидетелствал публично, че те са ЕДИНСТВЕНИТЕ. И в тази красива заблуда много от жените си мислят, че са хванали Господ за шлифера и си мислят, че спокойно могат да се разплуват и да затъпяват, защото видиш ли - мъжете им ги мързи или ги е страх да отидат до районния съд да се разведат.

nofelet, честно - хич не мечтая да се видя като булка. Сватбите са ми супер противни.

Нямам нищо против хората, за които бракът е важен, но моля ви госпожи, не изкарвайте половинките ни като хора, които просто се размотават с нас, окаяните дърти моми, не изваждайте глупави и инфантилни аргументи "за" брака и не се опитвайте да убедите някой, че като сте женени това ви прави повече семейство от несключилите брак.

miss july, много добре си го казала.   

Аз обичам да ходя на сватби, даже много се разчувствам понякога. Но за себе си не искам и толкоз.