Съжителство без брак

Нина, по-скоро част от пишещите го взимат твърде насериозно.  Всичко е в контекста, амин.

Оспамихте темата. Сега ще е затишие, докато се намеси някой нов играч. Ние си поомръзнахме вече
[/quote]

ТИ да си ми омръзнал - никога.

П.П. Ами хубаво е малко да я оспамим тази тема, защото вече станахме брутални в изказванията си. То не бяха неудачници, огромни пениси /някои както стана ясно - обрязани/, недоклатени и отхвърлени жени.

И закостенели, самодоволни женени, хайде да не ги забравяме. 

хихихи

Да си самодоволен си е хубаво нещо бре мацки 

Изглежда за мъжа е по-лесно да направи дете на една жена, но предложение за брак не би получила всяка ? Наистина странно!

Финансите са причината май май в повечето случай,като съдя от приятелки.

Не финанси ,а истинска обич!

Ей, веднага пък лепнахте етикета. Обичат си се хората около мен и без заветното "да" в ритуалната зала. Едни не искат да са център на внимание, други съсвсем откровено не вярват, че семейство и брак е едно и също... Просто приемете, че не всички са като вас, за някои любовта я има и без символа на предложението.

Какво да ви кажа... аз както бях "все тая е", сега минавам лека-полека от другата страна на бариерата =) Ще ви кажа след няколко месеца, живот и здраве, дали е същото, но честно да ви кажа, почти убедена съм, че няма разлика.
Но определено няма нищо по-хубаво (поне в живота ми до сега) от това любимия мъж да ти предложи. 

Друг е въпросът, че имам близки и приятели, които са на мнение, че бракът е тотална отживелица и едва ли не ако подпишете после отношенията ви се променят коренно и животът ви се променя коренно и едва ли не ще развалите всичко. "Стойте си сгодени". Странно ми е.

Унизително е, и аз така смятам.

Да се закача за това мнение и да пиша общо по темата.

И аз живея без брак. Моят човек по някаква причина смята сключването на брак в днешно време за глупост. "Безбрачието" не ми пречи. Не казвам "все едно ми е", още по-малко казвам, че предпочитам така - бих се омъжила, ако ми беше предложено. И бих си сменила фамилията, че моята в съчетание с първото име не ме кефи (поотделно са добре). Но и настоящото положение не ми пречи никак. Единственото по-проявено неудобство е, че често не знам как да наричам в трето лице човека до мен - "мъжът ми" ми звучи тъпо и невярно, макар че той ме нарича "жена ми". Та пред познати - по име, пред непознати - както дойде.
При абстрактни разсъждения бих се съгласила напълно, че нежеланието да се сключи брак е червена лампичка, сигнал за вероятно нежелание за обвързване, както и че няма причина някой да не се ожени за теб, щом било все едно. Да, ама ето - хората си имат някакви причини, техни си, субективни. Сега какво - да го напусна ли, щото съм била, видите ли, в неустановено положение? Ами това ще е най-глупавото нещо, което мога да направя. Познавам си човека вече добре и нямам никакви притеснения, че иска да си оставя вратички за бягство - от мен, от отговорност и прочие. Всъщност и преди не съм имала.
Той самият казва, че детето е онова, което свързва двойката, защото брак се разпада, а детето остава.
Не виждам и с какво съм незащитена. Не се чувствам набутана имуществено. Имам си известно лично имущество и собствени доходи. Ако бях домакиня, издържана от мъжа - ОК, но не съм. Още повече, че от няколко години насам може да се избере режим на разделност на имуществото при брак (и никой не пита какво мислите за това, както се пита какво мислите за съжителството без брак ).
Единствената разлика е, че няма да го наследя - голям праз, виж по-горе; и че, не дай си боже, при евентуална моя нетрудоспособност той няма да ми дължи издръжка. Ако се стигне дотам обаче, човек да търси принудително изпълнение на задължения към партньора - пиши го бегало.
По отношение на детето няма никаква разлика, казвам го като юрист.
Минус е, разбира се, че в очите на околните съжителстващите без брак жени са ощетени и непожелани, но какво пък - за мен като една ССФ общественото мнение няма значение.

Има ли нужна една двойка от документ за отношенията им(брачно свидетелство)-пиши я "бегала".

Разбирам те. Не всеки мъж има емоционалната, финансовата и житейската зрялост да предложи брак на любимата си жена.

............забрави - и голям пе**с 
Сори, не се сдържах 

Между другото онзи ден една приятелка ми разказва, че срещнала някакъв далечен познат, който се бил оженил наскоро. Тя му честитила, а той с въздишка на облекчение й казал "Да, супер - вече ще има кой да ми помага да си плащам кредитите"  Какъв емоционално и най-вече финансово узрял късметлия.
За пореден път - всичко е относително и това, че някой предлага брак не означава, че обича половинката си повече от някой, който е решил, че бракът е излишна хартия. Най-важно си остава причината двама души да са заедно, а именно любовта и разбирателството, които не зависят от правен документ, а от същността на хората.

Той си е необходим и с брак, и без брак Никога не вреди да го имаш