Съжителство без брак

Не, не съм поживяла. Винаги съм смятала, че мога да съм жена само на сериозен и отговорен мъж, който не се страхува от обвързване с мен. Истината, колкото и на някои да не им харесва е, че съжителството без брак, е съжителство без обвързване. Бракът е обвързване.

"Бракът е тайнство, в което на младоженците, които пристъпват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред свещеника и Църквата да пазят съпружеската вярност. При самото тайнство  чрез благословение от свещеника се дава свише божествена благодат. Тя освещава техния брачен съюз, възвишава го до духовното единение на Христа с Църквата и им съдействува да постигнат целите на брака: единодушие между двамата, взаимно подпомагане в нравственото усъвършенствана и спасението, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание." от тук: http://www.pravoslavieto.com/docs/tainstva/brak/index.htm

И после друго - един истински мъж ВИНАГИ изкарва повече пари от жената. В този смисъл наистина не мога да разбера как една жена може да работи сама срещу себе си, бягайки от обвързване с такъв човек. Защото все пак, при развод, съгласно законите жената получава половината от материалните придобивки, което не е без значение, особено ако трябва да отглежда сама децата си след това. А и нейният принос за материалното благоденстване на едно семейство не е за пренебрегване - с други думи, така е честно. Затова, да ме извинят жените, които декларират, че не желаят да се омъжват, но смятам, че това им мнение е продиктувано или от наранена гордост - просто не са им предложили - или мъжете им не носят достатъчно вкъщи, за да намират те за необходимо да се обвържат с тях - все пак, сестрици, нека си признаем, жените си падаме по лъскавките неща в живота (парцалки, къщи, коли, колкото повече, толкова повече). Лично мнение. Дори Кари от "Сексът и градът" накрая все пак реши да се омъжи за Биг, колкото и да се дърпаше в началото (това за разведряване на атмосферата)...

Хубаво си разбрала. Аз обаче не разбрах какво е живеенето заедно в безбрачие? Любов?

Слънце ще викаш на дъщеря си .

Щот гледам днес си решила да си опозиция на всички, а пък аз съм в настроение, та ще поясня.
За мен, когато в една връзка се появи детето (което Е желано и от двете страни и правено, а не случайно станало), това е точно символа за сериозността на отношенията на двама души, които единодушно са решили да продължат себе си. Т.е. символ на чувството ти на обвързаност към другия човек.

А всички останали случаи на "ще му родя дете/ второ/ трето/ , за да го задържа" - никога не се получава. Децата не са за скрепяване на разклатени отношения или връщане на отдавна изчезнали взаимоотношения.
Или пък "Щом има дете от мен, няма да погледне друга и ще си седне на задника" - даже е причина за по-често кръшкане.
И пр., и т.н. в цялостен и обобщен план, всеки си запазва правото да е част от изключението
И въобще за мен наличието на брак не е никакъв признак за сериозни намерения. Само когато си готов да създадеш с някого дете, за да го отгледате заедно, тогава мога да приема сериозно отношение. (което не значи, разбира се, да раждаш на всеки, който ти поиска ).

А че има инфантили с комплекси и проблеми какви ли не - няма какво да го коментираме, бягаш далече и силно от тях и не се обръщаш.

Много често именно бракът е повод единия или и двамата партньори да спрат да се стараят един за друг, защото знаят, че другия няма да посмее да се разведе, защото видиш ли, разведената жена е гнила слива, нежелана от обществото. Не случайно много хора надебеляват и занемаряват хигиената си след като сключат брак. Вече половинката няма къде да бяга и може да се правят свинщини на воля. Извънбрачните връзки /деца/ въобще няма да ги коментирам. Понякога "спокойствието", което носи бракът е нож с две остриета. Аз затова държа мъжа ми под напрежение, като не се женя за него. Да не се отпуска 

  Правилно! Само напрежение и гърч!
р.s. Поголовно забелязвам това с "брак-отпускане-занемаряване". Жалко е! Някой възрастни хора изглеждат по-добре от младите.

Като станете на по 50 ще ви питам. Тогава някоя хубавелка да се завърти около мъж ви, пък той навсичкото отгоре и неженен за вас - няма какво да му вземете, та да се вразуми или поне за отмъщение. Леле, леле!

Ама стига с това вземане! Вие да не би да се жените с мъсълта, че, ако се разведете, трябва да получите половината от материалните придобивки? Някои не получават и една тенджера след развода. Ами съжалявам, но не гледам на мъжът ми като на куче-касичка. Каквото имаме, го постигаме заедно. Не страдаме от липса на пари, не му искам имотите, нито пък той моите.

Аз лично и затова се женя. Бракът ми дава сигурност.

Аз лично и затова се женя. Бракът ми дава сигурност. Мъжът ми да му мисли.

Това, че си на 50+ не значи, че ще имаш имущество, което да делиш. За разлика от много 30+ хора, които имат по няколко имота, които при малко мозък, ще са придобити в съсобственост. А и като става въпрос за делене и за прецакване, възможно е жената да е богатата във връзката и да се окаже, че не само хубавелката й е откраднала мъжа, а и че прехваления й мъж ще си отмъкне половината имущество, закупено със средства основно на измамената съпруга.

С мъж по мой вкус значи. През никакъв случай хубавелката няма да ми отмъкне нещо, което ми се полага. Само тюфлекът, ако е толкова зашеметен.

Бог ме е опазил, поне до момента, от подобни проблеми. Обаче знае ли се?

Айде бе! А като ти извади в съда документите, че той е платил 3/4, а ти 1/4? И си аут от съсобствеността с шут отзад, пък и ще има да го чакаш да ти изплати делът... И после хубавелката ще има да ти чатка с токчета из спалнята...

Ами това се опитвам да кажа в тази тема. Ако си достатъчно умен и хитър ще си наредиш нещата така, че да не си прецакан след време. А и няма значение кой колко е платил за даден имот. Има значение само какво пише в нотариалния акт.
А ти не се заканвай много, защото животът носи много изненади. Може да смяташ, че мъжът ти "ти се полага", ама той може да смята, че му се полага да си ляга с 25г. секси мацка.

Може да си хитра колкото си искаш, нямаш ли КЕТАП, си до там. След това само парите говорят. А мъжът ми не ми се полага, само неговото имущество!

Майтапът на страна - била съм умна, сключила съм граждански брак. Какво да се прави, законите са си закони...и трябва да се спазват. Дори хубавелката не може да промени този факт.

Мисля да спра дотук със споделянето на житейски опит - кой разбрал, разбрал!

Ами законът урежда и едно животно наречено "съсобственост". Не знам какво имаш предвид под Кетап, ама аз имам един такъв - диплома по право. Много женени жени са били достатъчно правно неграмотни, за да се набутат така, че дори и след развода да продължават да са финансово набутани от мъжете си.
Въпросната ми съученичка, която наскоро се ожени за Царя на кредитите скоро ще усети колко е яко да си бракуван, като изнесат жилището на благоверния й съпруг на публична продан и запорират заплатата му. Ама нищо де - нали са семейство, в богатство и бедност. Ще отидат да живеят при нейните родители и ще се издържат с нейната заплата.