Съжителство без брак

Ако няма предложение - няма лябов...да, това е разликата - във възприятието, не впарите, сигурността или баба ми 

В нито един свой пост, надявам се, не съм изглеждал като някои други материални защитнички на брака в тази тема. При мен е много просто. Помня още някога преди много години любимият ми покоен дядо, той казваше: "Ще пораснеш, ще се изучиш, наживей се и после си намери момиче, което обичаш и се ожени за нея".... В приказките като бях малък все принца предлагаше на принцесата. Последното нещо, за което някога съм мислел е за материалните зависимости. Мис Джулай ясно е написала на няколко места, че съвременното право дава възможности всякакви и на практика нито бракът, нито небракът могат да са сами по себе си някакъв имуществен проблем. Единственото, което мислех, е как някога ще зарадвам една жена, като й кажа по особен, уникален, несравним с нищо друго начин, че я обичам и искам да сме завинаги заедно.

Знакът, символът, формата са важни неща за мен и за хората като мен, които виждат брака в тази светлина  (не онези, които се женят с имуществени мотиви). Има някаква символика брутално силна и завладяваща в това нещо. И както и преди съм казвал, за мен жената е просто респондент при този процес. Всичко тръгва от един мъж, който знае какво може и какво иска и застава и задава големия въпрос. Оттам нататък тя просто казва "Да" или "Не". За мен цялата работа със съквартирантството е тръгнала от тогава, когато мъжете просто усетили колко гот е да живееш без брак и обвързване. И спрели да предлагат. Оттам нататък жените просто не са имали друг избор освен да се адаптират към новите условия. Част от тях недоволстват от това, друга част бързо са се трансформирали във видни защитнички на новото статукво...

nofelet, видя ли, че не беше толкова страшно да си изразиш мнението по човечен и интелигентен начин. Хареса ми поста ти. Харесаха ми доводите ти за брака. Защитничките на брака трябваше да напишат тях,  вместо да ми размахват правни казуси и да ги "решават" по абсурдни и неправилни начини.

Естествено, съгласна съм, че има мъже, на които им е по-удобно да не предлагат брак, но не всички небракувани са такива и не всички неженени мъже не са предлагали на половинките си. Просто в днешно време стана нормално да се живее на семейни начала и никой не вижда лоши задни мисли зад това. А и хората видяха, че с брак или без  - все тая и решиха, че им е по-евтино да не се женят.

И защо е гот? Защото вече не са равни, както при социализма и започнаха да вадят кинти и какво си викат - лелеее, сега ако се оженя, пък после ми скимне да си чукам младо, жена ми ще ми свлече десет кожи като ми бие шута...

Бракът винаги и преди и сега, е уреждал имуществени (и неимуществени - изневяра, деца, насилие) отношения между съпрузите (и децата). Затова съществува като правен институт.

Та така, затова така са решили мъжете. А жените какво да правят, отвръщат на удара с удар. Като не иска да ми предлага брак, в един момент като му дойде акъла, ще бъде късно, защото аз ще съм майка на децата му! В крайна сметка мъжът и жената не могат един без друг, така ни е устроила природата.


Защитничките на брака отдавна изложиха тези доводи, върни се назад и прочети. Обаче виж как реагираха защитничките на безбрачието по отношение на точно тези доводи - почувстваха се "нападнати", обидени и огОрчени, аморални и к...ви. Нямам думи направо!

Това за имуществените отношения просто вече не е вярно. Поне откакто Семейния кодекс даде възможността в брака да има избор от 1. семейна имуществена общност, 2. разделен режим или 3. договорен режим. Т.е. ръцете на хората са развързани да си уреждат и подреждат имуществените си отношения както решат дори и в института "брак". Което е прекрасно.

И днес вече е възможно да си сключиш договор със съпругата, да си подредите всичко имуществено както смятате (за онзи далечен хипотетичен период, в който ще се мразите и развеждате  и т.н.) и вече можете да си се ожените ей така, просто ей така  - за тръпката, за символа, за радостта, за халката, за статуса, за веселбата, ей така, просто заради старите детски приказки, в които принцът взел принцесата. А не за да си гарантирате активите.

Принципно не знам дали знаете за мащабите на феминизма днес, което също е в пряка връзка...

А що се отнася до брака като правен институт - това не е съвсем вярно, защото преди 30 години е било въпрос на морал или съответно срам, а не само правата и парите...

Ще му свлече, ако не си е вързал гащите. Иначе може хем да си чука младото, хем жена му нищо да не вземе.
Възможни са и двата варианта - омъжена жена да не вземе нищо, а неомъжена жена да си е опекла питката по отношение на имуществото, придобито по време на съвместното съжителство. Мислех, че сме го изяснили тоя въпрос.

И кое по-точно му е прекрасното? След като държавата се е оттеглила от защитната си функция и е оставила на "по-умния и хитрия в двойката" да си уреди нещата, не виждам кое му е прекрасното на това...след като уж сключват някакъв вид договор да живеят заедно и да градят заедно, подписвайки се. Какъв е смисъла на брака при това положение? Не знаех, че толкова са се променили нещата в България, трябва да разгледам Семейния кодекс.

П.С. А тези със завареното положение какво да правят?

Брачен договор може да се сключи по всяко време вкл. и по време на брака. И след 10 г. може да го сключиш и да си уредиш отношенията в случай, че се случи хипотетичната случка някога.

Popule, би ли се омъжила за мъж, гол като пушка, иначе казано - беден?
Понеже не се спря да пишеш за имоти, пари, сигурност и пак - пари, пари...

Искам да ви кажа, че на мен лично би ми било обидно мъжът до мен да поиска договор. Това ще утрепе цялата любов, наистина...

Вече съм го правила. 

Тогава сигурно е кофти тръпка беден мъж да ти изневери с доста по-млада жена.  
Написаното е във ваш стил или казано иначе - иронично, ама от гадната ирония.

Това не е ли причина да не искаш повече подписи примерно?