Ще имам близнаци! Тема с продължение....26!

Честита Баба Марта, момичета! Пожелавам на вас и на себе си здравички и розови Пижовци и Пенди, които да гушнем възможно най-близо до термин.
 

 Здравейте,двойни и тройни мами!
Честита Баба Марта,да сме здрави и да родим здрави, румени и засмени бебоци най-близо до термин.
Аз не съм писала в тази тема, но съм изчела повечето теми от форума.Та така и аз мечтаех да стигна до 36 сдмица, а вече и до 38.Така, че кураж момичета,спокойствие и почивка , ще успеем.Килограмите не ги мислете, друго е 2 бебчета, особено ако са и двуяйчни.
Вярвам,че ще
издържим,щом сме богословени от тази двойна радост!

 

geri_di, и аз съм от Ямбол, при кой лекар ще раждаш  

Честита баба Марта и от мен момичета!!! С пожелания за много здраве, щастие, успехи и греещи усмивки! И нека всяка една от нас да успее да изнеси бебчетата възможно най-дълго и близо до термина    

Здравей те момичета.Искам да ви питам някоя от вас решила ли е къде ще ражда и как секцио или нормално.Аз ще съм секцио но имам много въпроси но още ми е рано да разпитвам въпреки понеже съм голямо шубе и искам всичко да знам ;дали боли ;след това в реанимация дали боли много като се прибира матката ;дават ли обезболяващи много такива въпроси.Като търся из Интернет няма много информация от други родилки относно секциото и затова задавам тук въпросите.

относно секциото аз също се интересувам, защото за сега се очертава така да раждам

Здравейте и от мен, аз ще раждам в Щерев секцио. Колкото до раждането позволявам си да публикувам поста на една мама, която подробно е описала раждането си и престоя в Щерев:

Иначе за секциото - аз забременях "спонтанно" по терминологията на лекарите в Щерев, т.е. без процедури, бременността ми беше нормална, като по учебник, нямах и изрични медицински показания за секцио (освен леките проблеми с кръвното ми към края на бременността), но реших за по-голяма сигурност на бебето да е секцио. Имах притеснения от болките при секцио, но Александров ми каза, че болките при операцията не са толкова страшни и понякога нормалното раждане е много по-болезнено и опасно. Така че - речено, сторено, определихме дата за секцио в 39-та седмица, пиех си чинно магнезия, ходех на тонове ден след ден и чаках с нетърпение появата на синчето ми. На самия ден (15.08) отидох 2 часа преди операцията (беше планирана за 10 сутринта, а в същия ден имаше още две операции непосредствено след мен - и все Александров беше в екипа, горкият ), поеха ме веднага акушерки, заведоха ме в една стая в стационара където си оставих нещата и се преоблякох в нощница, после следваше клизма (нищо страшно, нито унизително, правят я в една малка стая с магаре, тоалетна и душче, акушерките са много тактични), а след това престой в предродилна с измерване на тонове, поставяне на абокат, вливания на физиологичен разтвор и Деган против повръщане. Тоя Деган против гадене има страничен ефект - действа приспивно и толкова ми се доспа по едно време, та си помислих, че като нищо ще проспя раждането и звучи смешно, ама направо се притесних  След това ме поведоха към операционната, сложиха ме да легна в ембрионална поза за поставянето на упойката (това е малко кофти, защото трябва да се сгънеш максимално, а с огромния корем е много трудно упражнение, та анестезиологът и сестрата здраво ме натиснаха), усетих, че сложиха и упойката и анестезиологът започна да ме разпитва докъде усещам нещо (боцкаше с игла или подобно по гръбнака). Тук ми беше голям стресът дали ще ми подейства упойката, но явно действаше, защото в един момент останах "без крака". Никакви усещания. Александров дойде, явно направи преглед за разкритие, но аз нали нямах крака и таз, нищо не усетих - иначе разкритие нямах, само леки контракции (но това е нормално, защото вливат окситоцин). И така - дръпнаха перденцето и операцията започна. През цялото време анестезиологичната сестра (много красива жена с още по-красиви очи, много ме успокояваше като ме погледнеше и питаше как съм) и анестезиолога си водеха някакви леки разговори, може би за да ме разведрят и мен, а аз бях адски стегната, защото очаквах някакви усещания, болка. Така и не усетих болка обаче, само натиск и дърпане - иначе доста силно дърпаха, по едно време усетих, че цялата маса се тресе, обаче усещания абсолютно никакви. Така на 10-тата минутка някъде извадиха бебо, той изплака няколко пъти и го отнесоха да го оправят, само ми казаха, че имам момченце  Тук ми се завъртя главата и се разплаках от умиление , а Александров се измайтапи, че ей-така изведнъж и съм станала мама. Малко след това дойде д-р Дачева (неонатоложката) и ми даде сведения за бебо - успокои ме, че всичко е наред с него. Операцията оттам нататък си продължи - зашиха ме и т.н. По едно време приключиха и докараха едно подвижно легло, и изведнъж се събра някаква огромна тълпа от лекарите и акушерките, които дружно ме преместиха на леглото, защото още бях без крака  След това ме отведоха в реанимация, която всъщност е една обикновена приветлива стая, само че има апарат за кръвно към всяко легло и стойки за системи. Включиха ме на апарат за кръвно (много досаден, включваше се на 15 минути автоматично), започнаха и вливания, а докато аз се съвземах (това е силно казано, чувствах се съвсем добре, а и упойката още действаше), оперираха и другите две момичета, планирани за същия ден и ги настаниха при мен в реанимацията. Цял ден идваха хора да ни поздравяват, звъняхме по телефоните и чакахме с нетърпение да ни покажат бебетата - близките ни вече ги бяха видели, а ние едва вечерта - тогава акушерките ни ги донесоха и ги гушнахме за първи път. (Тук е моментът да споделя, че при мен лично майчинското чувство тогава беше много слабо - изпитвах умиление, любопитство към малкото човече, но още не асимилирах, че съм му майка. Майчинското чувство, истинското, се появи много по-късно, а сега вече много добре знам какво е - но може би просто е нужно време, за да се появи.) Нощта мина спокойно, гледахме до едно време телевизия, опитахме се да спим (не е лесно, когато си с катетър и система), през няколко часа минаваше акушерка да ни чисти лохиите, да подменя торбичките на катетрите, да пусне вливания и да ни записва кръвното. На сутринта вече ни казаха, че можем да се пробваме да станем - оказа се не чак толкова трудно, малко ти се завива свят, но е за кратко, коремът поопъва, но не е страшно, пък и припкахме до стаята на акушерката да видим бебетата  (Иначе за корема - след операцията слагат пясък и колан за стягане, пясъкът го махат след няколко часа, когато се прибира матката, а коланите ги носехме през трите дни престой, но това е по избор). Малко по-късно през деня с едното от момичетата ни преместиха вече в нормална стая (другото момиче остана в реанимация още една нощ, защото родилно беше запълнено както никога и нямаше място за нея), докараха ни и бебетата в количките и оттам нататък си стояха при нас - това е за препоръчване, иначе ги хранят под час, през нощта от 12-06 часа не ги хранят и те съответно се дерат... А и ние искахме да пробваме да кърмим, така че си искахме бебчовците при нас. Опитвахме се да ги храним с коластра, иначе ни носеха и адаптирано мляко (Хип Комбиотик) като добавка, взимаха ги само за смяна на пеленките и къпане. С моята "съквартирантка" останахме в стаята само 2 нощи, реално на третия ден от секциото (18.08) ни изписаха, защото явно беше пълно родилно, а и ни казаха, че сме възстановени и можем да се прибираме вкъщи, ако сме съгласни. Иначе самата стая беше приятна, знаете как изглеждат, предполагам, имат си телевизор, баня, дадоха ни и комплект с всичко необходимо - нощници, кърпи, чехли (много се пързалят обаче, по-добре домашни), тоалетни принадлежности. Единствено превръзки не бяха предвидени, така че е добре да се купят предварително. Храненето беше идеално - носеха меню и от него си избирахме какво искаме за следващия ден, правеха страхотни супи и др. такива подходящи за оперирани неща. Иначе коремите ни ни боляха сериозно тези дни, уж ни даваха свещички Профенид за обезболяване, но аз не усетих особена полза , болеше здраво като станех и след 2-3 минути трябваше да седна, нямаше как. И на самото изписване бях така, болките ми минаха може би седмица след раждането. (Около месец след раждането обаче бях съвсем забравила, че съм раждала - никакви болки и усложнения) Операцията беше зашита с абсорбиращи се конци, така че акушерките ни махнаха на третия ден лепенките от операцията и повече манипулации по самата рана нямаше. Според мен докторът си беше свършил работата чудесно - нямах проблеми с операцията и раната. Единствено шевът ми не е много малък - към 12 см, но това си зависи от големината на корема все пак и положението на бебето, а моят корем беше огромен  Казаха ни да отидем до месец на профилактичен преглед и това беше всичко. На 18.08 ме изписаха с малкото съкровище, беше голяма еуфория (е, в този момент всички от семейството бяха тотално объркани и некоординирани, добре е да предвидите от преди раждането кой какво ще носи и т.н. за изписването), за жалост Александров междувременно замина на море (е, не си ли го беше заслужил човекът ), та той не присъстваше, но подарихме дарове на екипа, те ни дадоха от своя страна една термочанта подарък (пълна с всевъзможни рекламни материали от типа на играчки, биберони, шишета, козметика и пр. - много полезни!), платихме таксата на касата и това беше всичко. Аз останах безкрайно доволна от професионализма, грижите и отношението (не беше изкуствено, всички бяха мили и учтиви, без да се преминава в някаква лигавщина), и определено бих родила там отново (дай Боже да се случи!) - доволна съм, че в България вече има и такива родилни клиники, защото знаете как е в повечето държавни, а и не само. Чудно ми е толкова ли е трудно появата на нов живот, този толкова специален момент в живота на една жена, да е съпътстван от хубави емоции, толкова ли е трудно да се опиташ да създадеш подобна атмосфера и защо се среща толкова рядко по повечето клиники? Затова и писах по-горе, че за мен е много ценна не само професионалната грижа, а и самото усещане за домашен уют и спокойствие, което имах там и заради които не съжалявам изобщо, че платихме една немалка за българския стандарт сума. Изобщо безкрайно доволна съм и пожелавам на всички ви едно толкова позитивно посрещане на рожбите ви 

 
 
 
 

Да но ние сме с две бебета ако тръгнат да се раждат по рано при Щерев ще направят ли секциото.Аз също се наблюдавам при Щерев при д-р Савова но там нямат неонтология и незнам как ще стане иначе и аз искам там защото си имам доверие на докторката.
Да ви се оплача днес като си измих зъбите и отхрачих два съсирека от гърлото и страшно много се уплаших и ходих до Исул до гастрото понеже имам рефлукс и страшно много се уригвам и ми се подува стомаха и немога да ям и ми смениха лекарствата а и съм на Фраксипарин а и гърлото леко ми гори все едно ми е възпалено;от оригванията и връщането на храна по хранопровода май съм го възпалила и гърлото също се възпалява така се уплаших че плаках и още ме е страх .

Аз пък разсъждавам по следния начин: АГ е учил десетки години, за да стане специалист, каквото каже той за раждането, така ще раждам На мен последния път като ми каза, да си решавам и аз му казах, че няма да решавам, аз съм завършила Счетоводство и контрол (хубава специалност, ама нищо общо с АГ) И леля лекарка имам, на много голяма длъжност с много тесни специалности е жената и с нея не съм говорила как да раждам, защото и тя не е АГ  Каквото каже той, това, все пак не е ветеринар да му нямам доверие 

glezotiika_1 Ako тръгнеш да раждаш преди 36 седмица , ще те пратят в МД или Токуда. Те не поемат за раждане жени преди тези седмици.

Именно аз затова искам да ходя и при някои друг лекар завсеки случаи ;защото ако тръгна да раждам по рано .

Нана,позволявам си да отбележа, че не е съвсем така. Специалистите и те са хора, понякога бъркат, понякога не са толкова добри специалисти колкото изглеждат, понякога им се иска да си организират по-добре нещата, за да излязат в отпуска, понякога имат лош ден, както всички нас... Раждането е твое и на твоите (вашите) деца и е добре решението ви да е осведомено и информирано, а не базирано само на това, какво казва "някой специалист". Въпроса не е да нямаш доверие, а да имаш и ти информация и избор. Има неща, които можеш да направиш и ти - като решение за избор на болница или на спецалист, решение как искаш да родиш, ако има възможност за това, решение, дали таткото да присъства на раждането, децата ти да се родят в болница, в която да са с теб колкото се може по-скоро, да имаш неограничен достъп до тях и да се насърчава кърменето, например... Това са толкова много неща, за които ако не помислиш и ти и най-добрия специалист може би няма да организира и обмисли вместо теб.
Не те критикувам, просто ти пиша и от собствен опит, раждането е наистина един необикновен и прекрасен момент, може би най-необикновеното и прекрасно нещо, което може да се случи в живота ни на жени, и и точно затова е редно да не го оставяме просто така в ръцете на някой друг.  
Това не важи само за теб, а и за всички останали бъдещи двойни мами.  

Здравейте на всички!! Бих искала да се запиша във вашата темичка, тъй като и аз съм една бъдеща мама на близнаци. На 27 г. съм, първа бременност и спонтанно забременяване с близнаци, без да имаме в родата такива. Моите близначета са две момченца  . Вече съм почти 17 седмица. Чувствам се много добре към момента, но в 13 седмица ме приеха в болница, тъй като имах малко кървене. Стоях 1 седмица там и ме изписаха - така и неустановиха от какво се е получило кървенето. Бебоците са добре, развиват се нормално, даже са малко едрички и са абсолютно еднакви едно с друго. Забравих да кажа, че са разнояйчни, всяко си има отделна плацента.
Ще се радвам да ви следя, да си пиша и споделям с вас, тъй като имам толкова много въпроси и чуденки - не само че ми е първа бременност, ама даже и с близнаци.
Хубав ден на вскички.

Добре дошла звездичке 

добре дошла 
питай каквото те интересува и не се притеснявай