Трудно проговаряне -тема 11

Може би аз не съм се изразила правилно, но по песните, които пее и по стихотворенията, които казва го съдя/преди ги казваше много по-ясно и разбираемо/. Не знам дали съм споменавала преди, но приятелка ми каза, че с говоренето е ок и всичко й разбира, а тя има 2 деца все пак.

Пред малко се обади майка ми, може да пие и от чашата, значи не е невъзможно, всичко е въпрос на инат при нея, от днес скриват шишето и биберона, защото е голямо момиче вече, ще помрънка, но ще й мине.

Тя моята изречения прави, това не ме притеснява.Казва мамо/тате ела тук, мамо свали си блузата.Мамо телефона ти звъни, поне за телефона е хубаво, че ми казва, че звъни, защото аз не го чувам.Казва мамо сложи обувки /пантофи и т.н.


Освен повтаряне, нищо друго не мога да дам като съвет.И четене на книжки, приказки и пр.Аз й купувам от тези, които излизат в петък по 90 ст, ама само чета.Проява интерес детето към тях, но само към картинките и се прави, че чете, но книжката след няколко минути и омачкана и хвърлена на пода

Дано нещата при Гала се наредят.Взете й от книжките на Пан с картинки и думи и така ще се научи, моето знае всички работи по картинките, изобщо много полезни книжки, при първа възможност ще допълня с още книжки от поредицата, че имаме само две.

То лятото миналата година бяхме много зле, изобщо не говореше, казваше само мама, баба и тати и само ъкаше.От юли 2012 година до сега виждам огромен напредък в говоренето.И мъжът ми късно е проговорил, пък и той не е от най-разговорливите и до сега, само с да и не отговаря.Как ще се научи това дете да говори тогава.То и аз съм така, но поне се опитвам да я заинтригувам с приказки и стихчета.

Именно Ели, желанието. Уж 30 деца, на кое по-напред внимание да обърнат. ама все си мисля (може да не съм права де), че повече внимание все пак е нужно да се обръща на дете, което не може,отколкото на можещо. То с можещо и баба знае. Не знам. Не искам повече да се ядосвам. Мъчим се...Не случвам на държавни специалисти и това си е
gitadam, чакай че се обърках малко - кое те притеснява - беден речников запас, неправилно изговаряне или?
Последния номер, който логопедката на Гого прилага, а и действа, защото му е интересно - изрязани картинки от каталози (един ден дрехи, един ден мебели и тн) и ги лепят двамата на лист хартия. Подай Гого пералнята и от всички картинки трябва да вземе пералнята. Така се вижда и знае ли той думата пералня или не. Сега де видя каталози прибирам като клошарка, че да има мат'риал
Хриси събира Била стикерен албум. Гого прояви и той желание и сега събираме втори Та тази сутрин ми носи един стикер, албума и ми вика - лЕпи

Дони,   разбирам какво ти е... Аз като разбрах, че Мишо ще има тържество и изтръпнах. Дори си мислех, че няма смисъл да го водим следобяд за самото тържество, но после реших, че дори и да не направи нищо, дори и да не слуша, ще присъства. За моя радост госпожите не се опънаха, дори го бяха облякли в костюмче, а музикалната госпожа го беше взела под нейното крило и го слагаше да седне на едно столче до нея докато другите деца казваха някакви стихчета. После като пуснеха песнички, на които да играят, тя го повеждаше, дори му намери другарче, с което да играе и аз бях на седмото небе от щастие. Още повече, че няколко по-буйни деца /в норма/ през цялото време търчаха напред-назад, ходеха при майките си, някои плачеха, а моето проблемно дете се държа сравнително добре. Така, че дерзай, бори се с госпожите и настоявай детето ти да е прието наравно с останалите. А Гого може и да те изненада  

С биберона не сме имали проблем, отказах го като беше на година и 5 месеца. После с пиенето на вода беше малко проблемно - идваше с шишето при мен и чакаше аз да му давам. Накрая ми писна и спрях да му угаждам. Още в края на деня започна сам да си го вдига и да пие. Похленчи, порева, но като видя, че няма да стане на неговата, просто го прие.

Тъкмо мислех днес да го похваля, че снощи 5-6 пъти нареди / с малко помощ от моя страна/ един пъзел от 30 части /за първи път му се случва/ и днес се събуди със спастична кашлица. Не го пуснах на градина и ги пратих с баба му на лекар. Оказа се ларингичен пристъп. Днес и логопеда ще пропусне, но се надявам в четвъртък да е пушка, че не ми се иска да правим големи паузи.

Гала, Мишо също знае около 40-50 думички, не винаги ги използва, но до сега още не е свързал две поне в изречение   Откакто започна да ми вика "мама", го карам като дойде да ме дърпа да каже "Мама, ела", но за сега без успех. Не спирам да се надявам обаче  

Тя знае доста думи, но не ги изговаря правилно някои от тях.Примерно - вместо фотоапарат, казва фотопарак или нещо подобно.
Примерно пее -две калинки като балелинки, друга приятелка ми казва, че не може да казва р, но не е точно така, защото казва името на мъжа ми без проблем, както и моето, а в двете има р.
Изречения прави доста, но забелязвам, че примерно като ми се обади по телефона трудно я разбирам, следва някакъв монолог от който не разбирам почти нищо освен мамо здравей и чао-чао, пък кой знае може и в мен да е причината, че съм си малко глухичка.
Явно с поправяне, повтаряне и четене на книжки ще се оправим, в това ми е надеждата.

Аха, разбрах Ами повтаряне и поправяне му е майката Аз така съм се деформирала, че разбирам на всякакъв говор - ще свикнеш

gitadam, Хриси също изговаря неправилно думите. Поне доста от тях. Тя на фотоапарата казва фотоапатат . И ние сме така с р-то ту го казва, ту не. Това, което ме притеснява е нежеланието да отговаря на въпросив повечето от случаите, дефицита на внимание. Много бързо се разсейва. Отказва да прави неща, които не стават бързо и без усилия, е не винаги, но често. Не разказва почти нищо. Няма желание да сътрудничи, поне с мен. Или аз не мога да и въздействам. Искам да се занимаваме с нещо, а тя скача на дивана измисля какво друго да се прави и не ме слуша   -Хайде да рисуваме Хриси
- АЗ не искам. Хайде компютъла. Искамммммммммм. Пусниииииии за зеленчуците.

За разсеяна не е, всичко си разбира, но много от нещата ги прави на инат.Тя си занимава с каквото си иска, или с някаква играчка или с гледане на телевизия.Да, и гледаме снимки на компютъра.Като ми каже пусни Леля Кали или Бебе Стефи откачам направо.А гледането й е само 5 минути и после пак телевизора.Явно ние сме си виновни за това, защото още от бебе телевизора ни все стои на музикалните канали за фон и просто е свикнала.

За разказване разказва-как ще ходи на морето, там има вълни, пясък ей такива неща, ще ходи на басейн.
Не ми довършва думите-примерно вместо плейцентър-казва плейнце.

Вие пък се притеснявате за изговора на дума като фотоапарат Аз какво да кажа като моя до скоро си викаше, че се казвал Ананасов /Атанасов е/.
Ох днес ще го водя на ортопед да видим какво ще каже за тази негова кофти походка. На мен като на виден хипохондрик ми се въртят какви ли не ужасии в главата, но се опитвам да се разсейвам и да не мисля за това.

.
Пиши после какво е станало на прегледа.

За разказите като я питаш казва, къде ще ходи (ако има желание) " На гости на баба Коца и Печно", но аз искам да има желание да ми разкаже в градината какво е станало. Някакви впечатления. Само един, два пъти се е опитвала "Мира плаче", "Защо плаче Мира " " Ооо не. Червилото се счупи" "Хриси кой счупи червилото?" " Вики счупи червилото".  И другото е, че "Семир има дормео"   Но знам как обясняват другите деца, а тя няма потребност сякаш или и аз не знам вече.
Вниманието и е нарушено, когато трябва да се занимаваме с нещо. Иначе да гледа филмчета може и цял час   Или да играе игри на компютъра. Но, ако трябва да направи нещо "образователно гледа на бързо и "Тотово. Браво на мен"

Привет, момичета!
Отдавна не съм се разписвала и имах да наваксам, но успях да ви изчета.

Аз бях в чужбина за малко повече от седмица и да ви кажа голяма травма за децата се оказа този дълъг период. Откакто съм си дошла, вече седмица, са като залепени за мен. Мрънкат си мама дори и когато седя до тях или съм ги гушнала, не искат да ходят на детска, с голям рев се разделяме сутрин. Направо се притеснявам от следващото си предстоящо пътуване. Ще трябва да ги слагам в куфара  

Ние бяхме на пролетно тържество в петък и беше много приятно. Водихме и малката за публика и беше много сладко като се провикна при пълна тишина - ето го бати Макси   Иначе баткото влезе в групата със страхотен рев, както всеки ден в последните няколко дни. Успяха да го успокоят обаче докато ние се настанявахме в публиката в съседна зала. Влязоха на влакче цялата група и той приклещен между една от госпожите и друго дете си участваше безропотно. Много ми стана хубаво като ни видя в публиката, първо татко си, че той снима с голям фотоапарат и се вижда веднага, а после и нас с Мона и така се зарадва. Успокои се, че сме там и за 30 мин представление направи само 2 опита да забегне към нас. Иначе си седеше на мястото. Не е казвал стихче, разбира се, но участваше в някои групови изяви като хорце и един танц по двама, като той танцуваше с логопедката   На една песничка се пляскаше с ръчички и той също пляскаше. Абе много беше приятно. И не беше единствения, който не участваше активно.

Много съм благодарна на госпожите, че правят всичко възможно да го включат в заниманията и не се спират пред трудностите. А той беше прекрасен, стоя си мирно отпред и не извика нито веднъж. Беше доста заинтригуван от това, че родителите са в детската и децата пеят и танцуват пред тях. За сестра му да не говорим. Едва я удържах в публиката, че искаше да ходи отпред при децата.
После имаше почерпка за всички. Доста хубаво се получи. Бяха се постарали да е приятно и да стане празник. Даже ни подариха картички за отминалия 8-ми март.

Макси вече започна да казва все повече думи. Повтаря почти всичко, което го помолиш да каже. Като показва по картинка сочи и казва думата без подканяне, явно го е научил  в детската или на някое от многобройните занимания. От онзи ден си казва двете имена. Хрумна ми да му ги кажа, той ги повтори веднага и оттогава само така се представяме. Започва да ползва все повече глаголи. Разбира се, за неща, които лично го касаят. От рода на - Мамо Гери ела да скачаме. Това звучи като Мамо Геге ела какам. Но все още сме на етап стимулиране на производството на подобни изречения. После ще усъвършенстваме правилното произношение. Започна да казва не, но да все още не го употребява. Ако го питам нещо и отговорът би трябвало да е да му казвам да с въпросителна интонация и той казва да. Но сам не го ползва. Когато го питам иска ли нещо и отговорът е да. просто повтаря думата. Надява се скоро да схванем изцяло концепцията за да и не и да ги ползва, защото с разбирането им няма проблем.
Макс няма проблем с отговарянето ако наистина знае отговора на въпроса. Но все още много малко говори с изречения и много бавно се случва всичко. Явно търпение му е майката и много игра. В момента гледам предимно да скачаме по леглото, да тича като на финала аз го хващам и вдигам във въздуха, да се гъделичкаме, да се правя, че го изяждам и крием под одеалото. Все забавни щуротии. Образователните занимания съм ги оставила изцяло в ръцете на специалистите. И нямам търпение да стане топло и да ходим на вилата през уикендите. Имаме нови съоръжения за двора за цяла детска градина. В събота сефтосахме батута, еми няма такъв кеф  

Галактическа принцеса, страхотни новини при вас. Все така да продължавате с говора, а притесненията ти с крачето да са напразни и да е лесно разрешим проблем 

wondergirl браво за вашето тържество, а и 30 мин не са малко време за едно дете да кротува  , поне съдейки по моето де  . А относно въпросите и отговорите, при нас също рядко се чува думичката "да" по му е лесно да отговори с друга думичка или тази от въпроса. Питам го гладен ли е, той отговаря - папа, после аз пак казвам - Гладен си? и пак аз отговарям въпросително "да" и той след мен повтаря "да" . Тихичко да се похваля, че сякъш ни се появи вече първия въпрос "къде"  .

Галактическа принцеса Ананасов а  , успех с преглада 

едно проучване за телевизията и децата http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5636671

да се побърка човек.

Привет на всички! Доника, учудвам се на отношението на тези учителки, аз също на тържество на малкия не бях ходила, то той като поведение прави същото като твоето синче, между другото също се казва Гого, но миналата седмица учителките ме поканиха, измолих шефа и отидох без никакви очаквания, със свито сърце, щото знам, че ще ме задърпа да си ходим, а то беше преди обед. Първата реакция наистина беше такава, но като видя че всички заедно пеем и пляскаме му стана интересно, естествено не слезе от мен, но поне започна да се усмихва. Моя Гого е  в група със 7 деца, всички с проблеми, но останах очарована от отношението на учителките и лелите, те ги прегръщаха, гушкаха,подканяха, хвалеха....благодарна съм им!

А имаме случай на тържеството за есента, всички деца от няколко групи седнали чинно, пеят, моя като свободен електрон се е движил насам натам и като му скимне, се криел под пуловера на музикалната учителка, докато тя свири. Една майка дето е присъствала ми вика умряхме от смях с тоя Гошко, а аз умрях от срам 

Малечка, това някаква специализирана градина ли е?