Отровните родители
- Публикувана: 12 фев. 2013, 06:22 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2013, 15:51 ч.
# 75
12 фев. 2013, 13:28 ч.
Ери, точно на същото мнение съм - според интересите.
С големия син допуснах грешка - позволих да бъде направен инертен. Зная точно как се получи, но го осъзнах твърде късно. Ужасно е за родител да види грешката, допусната от самия него. Няма по-тежка вина. Поне за мен.
Сега с четири очи следя точно тази грешка да не бъде повторена при малките. За сега оценявам положително развитие - и двамата не мирясват, докато не видят резултат. Предполагам, че за големия съм била отровен родител. Надявам се след година-две да се вземе в ръце и да преодолее инерцията.
Иначе за книгата - полза от нея ще имат само тези читатели, които извлекат есенцията на отровата и я преборят целенасочено. Прехвърлянето на вина на родители е оправдано до към 25-ата година. После е безволие. Лично.
Виж целия пост
С големия син допуснах грешка - позволих да бъде направен инертен. Зная точно как се получи, но го осъзнах твърде късно. Ужасно е за родител да види грешката, допусната от самия него. Няма по-тежка вина. Поне за мен.
Сега с четири очи следя точно тази грешка да не бъде повторена при малките. За сега оценявам положително развитие - и двамата не мирясват, докато не видят резултат. Предполагам, че за големия съм била отровен родител. Надявам се след година-две да се вземе в ръце и да преодолее инерцията.
Иначе за книгата - полза от нея ще имат само тези читатели, които извлекат есенцията на отровата и я преборят целенасочено. Прехвърлянето на вина на родители е оправдано до към 25-ата година. После е безволие. Лично.
# 76
12 фев. 2013, 13:29 ч.
На мен тези отровни родители са ми по-интересни. Прекомерната амбиция и грижа на майката /бащата какви ужасни последици причиняват на децата им. Някак сме свикнали да съчустваме на битите, тормозените, отхвърлените. Ами онези, които растат под похлупак, които ги хранят със сребърна лъжичка?
Виж целия пост
аз пък се отчуждавам от майки, пращащи децата на поне 3 кръжока и 5 спорта... 
# 77
12 фев. 2013, 13:35 ч.
Да, има вярно.
Аз пък не съм съгласна. Сигурно има и такива случаи, но аз си мисля, че дете расло в хармонична среда, сред спокойствие, стабилни авторитети и сигурност, става индивид, притежаващ в по-малки дози всички онези нервози и комплекси, които са толкова често срещани.
И аз нещо не мога да се доверя на тази теория. И никак не ми е логична. Никак.
Е, вие пък искате да грабнете една теория като правило. Аз затова казвам "има вярно", а не че е повече или по-малко вярно, или пък изцяло вярно или погрешно. Както и в обратната теория има вярно.
Специално за тази логиката е, че когато не се сблъскваш с проблеми, не се и научаваш да ги разрешаваш, когато всичко е розово и бяло и се сблъскаш с мрачните нюанси понякога не можеш или изпитваш трудност да реагираш адекватно.
Виж целия пост
Скоро четох за обратната теза, че децата израснали в щастливи и хармонични семейства се реализирали по-трудно в живото защото избягвали конфликтите и не били достатъчно амбициозни и борбени, за разлика от децата израснали в проблемни семейства. Иначе като се замисля , някои отрови в малки дози са лекарство и са полезни за организма, така че всичко зависи от мярката.
Да, има вярно.
Е, вие пък искате да грабнете една теория като правило. Аз затова казвам "има вярно", а не че е повече или по-малко вярно, или пък изцяло вярно или погрешно. Както и в обратната теория има вярно.
Специално за тази логиката е, че когато не се сблъскваш с проблеми, не се и научаваш да ги разрешаваш, когато всичко е розово и бяло и се сблъскаш с мрачните нюанси понякога не можеш или изпитваш трудност да реагираш адекватно.
# 78
12 фев. 2013, 13:38 ч.
Да, има вярно.
Аз пък не съм съгласна. Сигурно има и такива случаи, но аз си мисля, че дете расло в хармонична среда, сред спокойствие, стабилни авторитети и сигурност, става индивид, притежаващ в по-малки дози всички онези нервози и комплекси, които са толкова често срещани.
Съгласна, Жаве. Да не говорим колко по-спокойно приема заобикалящата го среда, по-толерантно, по-философски. Аз си говоря за себе си, де. Но и други наблюдения имам. Много си обичам родителите, добри хора и ако трябва пак да се родя, пак бих си ги избрала.
Виж целия пост
Скоро четох за обратната теза, че децата израснали в щастливи и хармонични семейства се реализирали по-трудно в живото защото избягвали конфликтите и не били достатъчно амбициозни и борбени, за разлика от децата израснали в проблемни семейства. Иначе като се замисля , някои отрови в малки дози са лекарство и са полезни за организма, така че всичко зависи от мярката.
Да, има вярно.
Съгласна, Жаве. Да не говорим колко по-спокойно приема заобикалящата го среда, по-толерантно, по-философски. Аз си говоря за себе си, де. Но и други наблюдения имам. Много си обичам родителите, добри хора и ако трябва пак да се родя, пак бих си ги избрала.
# 79
12 фев. 2013, 13:39 ч.
Намирам ги за отровни и вредни и двамата. Записвам се и отивам да обядвам, после ще чета...може и до довечера.
Виж целия пост
# 80
12 фев. 2013, 13:47 ч.
Ако трябва и други теории да намесваме - има ги и тези за второто, третото и н-тото дете и прочие.
Виж целия пост
# 81
12 фев. 2013, 13:52 ч.
...пол, етнос, зодиакален знак, дата на раждане, цвят на очите, съвместимости на темпераменти, кръвни групи....
Абе теории и книжки да търси човек... Днес поне у нас ги има с камарите. В останалия свят е така от много години.
Във всяка може да си намери истинка и оправданийце дори. Стига да има подходящата настройка. А почвата е тъй благодатна сред масите обществени.
Виж целия пост
Ако трябва и други теории да намесваме - има ги и тези за второто, третото и н-тото дете и прочие.
...пол, етнос, зодиакален знак, дата на раждане, цвят на очите, съвместимости на темпераменти, кръвни групи....
Абе теории и книжки да търси човек... Днес поне у нас ги има с камарите. В останалия свят е така от много години.
Във всяка може да си намери истинка и оправданийце дори. Стига да има подходящата настройка. А почвата е тъй благодатна сред масите обществени.
# 82
12 фев. 2013, 13:55 ч.
Аз до някаква степен съм пример за това как дете, което е отраснало в хармонично семейство, със свестни родители, и до известна степен се оказва неподготвено за гадната странна на човешката природа и отношения. Макар рационално да го зная защо и как се получава, да разпознавам някои признаци, все още не мога съвсем човешки да приема как е възможно някой да причини болка другиму ей така, нарочно, или родител да каже на детето си да си хваща пътя и да не го занимава, подмолните игрички за надмощие и алчност между членовете на едно семейство. Трябваше ми доста време и усилия да си изградя някаква защита в отношенията ми с другите хора. Ето, оказва се, че съм неблагодарна за това, че имам свестни родители, които макар всички грешни от моя гледна точка решения, засягащи мен са взели, те са го направили според разбиранията си и условията, които са били към момента на решението. Вероятостта към онзи момент да бяха взели други решение клони към нула, а и няма никакви доказателства, че всяко друго решение е щяло да бъде по-подходящо. Много са си добри родителите ми, не бих си избрала други, просто разликата в живота, характерите и поколенията си казва думата. Човек трудно или изобщо не може да надскочи себе си и се оказва пленник на вярванията си и на обстоятелствата.
Виж целия пост
# 83
12 фев. 2013, 13:57 ч.
Желани, нежелани, трудно дошли и т.н.т.
Виж целия пост
Ако трябва и други теории да намесваме - има ги и тези за второто, третото и н-тото дете и прочие.
Желани, нежелани, трудно дошли и т.н.т.
# 84
12 фев. 2013, 14:02 ч.
Никой за нищо не обвинявам. Онзи, който ми се води баща, не съм го виждала от 26-27 години. Има си друго семейство, дете и тъй. Не ми липсва, не ми е трябвал никога.
Майка ми си я гледам като писано яйце, защото само тя ми остана и ми е изключително скъпа.
Да споделя, че съм ходила на психоаналитик и ми надрънка едни фройдистки идиотщини. Имала съм свръхконтрол над емоциите си, дрън, дрън... Изпитвала съм силна нужда от майка си в детството, което е дало отражение на живота ми до ден днешен.
А, да си дойда на думата. Аз мисля, че се очертавам като отровен родител. Имам големи очаквания и планове за детето си. Не мога да се спра, по-силно е от мен. Детето ми ходи на танци, на арт работилница, от другата година - на език и плуване, сега ще я записвам на актьорско майсторство... Баси отровата съм.
Споменах ли, че ще учи в чужбина. (Успокоявам се, че ако я мързи да учи, поне може да се напъне за манекенка - има данни.)
Виж целия пост
Майка ми си я гледам като писано яйце, защото само тя ми остана и ми е изключително скъпа.
Да споделя, че съм ходила на психоаналитик и ми надрънка едни фройдистки идиотщини. Имала съм свръхконтрол над емоциите си, дрън, дрън... Изпитвала съм силна нужда от майка си в детството, което е дало отражение на живота ми до ден днешен.
А, да си дойда на думата. Аз мисля, че се очертавам като отровен родител. Имам големи очаквания и планове за детето си. Не мога да се спра, по-силно е от мен. Детето ми ходи на танци, на арт работилница, от другата година - на език и плуване, сега ще я записвам на актьорско майсторство... Баси отровата съм.
Споменах ли, че ще учи в чужбина. (Успокоявам се, че ако я мързи да учи, поне може да се напъне за манекенка - има данни.)
# 85
12 фев. 2013, 14:07 ч.
Тоня
Аз пък не, не бутам детето си никъде. Не ходи на плуване, нито на английски нито на рисуване. Камо ли пък манекенство
Даже подсъзнателно искам да я скрия и пазя далеч от моделски среди.
Виж целия пост
Аз пък не, не бутам детето си никъде. Не ходи на плуване, нито на английски нито на рисуване. Камо ли пък манекенство
Даже подсъзнателно искам да я скрия и пазя далеч от моделски среди.
# 86
12 фев. 2013, 14:11 ч.
Не всяко дете има заложби и не виждам в това проблем. Да научи език, комп, да има добри оценки - не е ли достатъчно като начало? Да е възпитано, усмихнато и състрадателно? Трябва ли да разкривам таланти у него, ами ако няма? Това ме притеснява...
Вили, можеш ли да караш самолет? Съвсем сериозно те питам.
Учудващо, но мисля, че тоя път схванах
Не мога, защото не съм се научила, нали Вероятно насърчаването вие наричате разкриване на таланти...Но аз пък се отчуждавам от майки, пращащи децата на поне 3 кръжока и 5 спорта...
Точно така, няма как да знаеш можеш ли да караш самолет или не- до като не пробваш
Както например синът ти може да е новата световна звезда по шортрек, но това така и никога да не се разбере, заради липсата на подкрепа у майка му/татко му
За това съм на мнение, че трябва стимулиране според интересите на детето.
Ма по тази логика – бая неща ще трябва да попробваме май, то полета за изява никак не са малко, а имам само един живот
В общи линии мисля, че трябва да му осигуря топъл дом, нормални отношения и прилично образование. Оттам насетне - каквото сабя покаже. Надявам се, че ще стане читав човек с възможности, които да си развива сам.
Виж целия пост
Не всяко дете има заложби и не виждам в това проблем. Да научи език, комп, да има добри оценки - не е ли достатъчно като начало? Да е възпитано, усмихнато и състрадателно? Трябва ли да разкривам таланти у него, ами ако няма? Това ме притеснява...
Вили, можеш ли да караш самолет? Съвсем сериозно те питам.
Учудващо, но мисля, че тоя път схванах
Не мога, защото не съм се научила, нали
Вероятно насърчаването вие наричате разкриване на таланти...Но аз пък се отчуждавам от майки, пращащи децата на поне 3 кръжока и 5 спорта... Точно така, няма как да знаеш можеш ли да караш самолет или не- до като не пробваш
Както например синът ти може да е новата световна звезда по шортрек, но това така и никога да не се разбере, заради липсата на подкрепа у майка му/татко му
За това съм на мнение, че трябва стимулиране според интересите на детето.
Ма по тази логика – бая неща ще трябва да попробваме май, то полета за изява никак не са малко, а имам само един живот
В общи линии мисля, че трябва да му осигуря топъл дом, нормални отношения и прилично образование. Оттам насетне - каквото сабя покаже. Надявам се, че ще стане читав човек с възможности, които да си развива сам.
# 87
12 фев. 2013, 14:18 ч.
На това родителите ти няма как да те научат си мисля. Човек се учи как да се оправя в социума още от най-ранна възраст - на детската площадка, в градината, в училище, в спортния отбор, в школата. Ако е стабилен психически, спокоен и с изградено чувство за собствено достойнство има по-големи шансове да се адаптира добре във "вражеската" среда. Именно тази настройка я получава в семейството си. Такива са ми наблюденията. Агресивното поведение говори за липси и проблеми и не е печелившо в дългосрочен план.
Виж целия пост
Трябваше ми доста време и усилия да си изградя някаква защита в отношенията ми с другите хора.
# 88
12 фев. 2013, 14:21 ч.
вилико, понякога децата/и хората като възрастни/ се нуждаят от малко побутване/желателно да е правилното, разбира се/.
ако братът на кръстьо сарафов не е бил понамесил някога , можело е един безспорен талант да бъде изгубен.
самата случка:
'' ....Когато Кръстьо кандидатствал за ролята на някакъв цар в Народния театър, Борис Сарафов влязал в стаята, където върви препитването на кандидатите (кастингът, както бихме се изразили сега). „Ке го игра ли наш Кръсте царот?”, обръща се той към директора на театъра с израз, нетърпящ никакво възражение, след което разтваря сакото си, за да се видят ясно пищовите и камите му. На вратата в това време се показват двамата му охранители и питат: „Войводо, да улазиме ли?” Отговорът е: „Немойте, ке склони!” Така Кръстьо Сарафов става актьор в Народния и, както се знае впоследствие, невероятен.''
Виж целия пост
ако братът на кръстьо сарафов не е бил понамесил някога , можело е един безспорен талант да бъде изгубен.
самата случка:
'' ....Когато Кръстьо кандидатствал за ролята на някакъв цар в Народния театър, Борис Сарафов влязал в стаята, където върви препитването на кандидатите (кастингът, както бихме се изразили сега). „Ке го игра ли наш Кръсте царот?”, обръща се той към директора на театъра с израз, нетърпящ никакво възражение, след което разтваря сакото си, за да се видят ясно пищовите и камите му. На вратата в това време се показват двамата му охранители и питат: „Войводо, да улазиме ли?” Отговорът е: „Немойте, ке склони!” Така Кръстьо Сарафов става актьор в Народния и, както се знае впоследствие, невероятен.''
# 89
12 фев. 2013, 14:24 ч.
Примерът ти доказва точно обратното
Би бил подходящ, ако воеводата го беше завел до театъра, а братът никога не беше стъпвал там.
Виж целия пост
Би бил подходящ, ако воеводата го беше завел до театъра, а братът никога не беше стъпвал там.
Препоръчани теми