Отровните родители

  • 25 071
  • 334
# 90
може  Hug
от моя гледна точка ми се струва много добро побутване, и много успешно.
Виж целия пост
# 91
Обвинявам може би малко баща ми,че за него бащинството се състоеше във финансовото ни презадоволяване.С брат ми не успяхме да изградим оноза силна връзка с него,каквато имаме с майка ни.Никога не ни е казвал,че ни обича,но в същото време по свой начин го е показвал.Общо взето не ни обръщаше много внимание като деца и компенсираше с подаръци.
Виж целия пост
# 92
Тоня Laughing
Аз пък не, не бутам детето си никъде. Не ходи на плуване, нито на английски нито на рисуване. 

За това "бутане" не съм много съгласна само. Да насърчаваш детето си да спортува, да се образова, да потърси ако има нещо творческо у себе си, аз го отнасям към доброто родителство.
Виж целия пост
# 93


Не всяко дете има заложби и не виждам в това проблем. Да научи език, комп, да има добри оценки - не е ли достатъчно като начало? Да е възпитано, усмихнато и състрадателно?  Трябва ли да разкривам таланти у него, ами ако няма? Това ме притеснява...

Вили, можеш ли да караш самолет? Съвсем сериозно те питам.

Учудващо, но мисля, че тоя път схванах  Joy
Не мога, защото не съм се научила, нали  Laughing Вероятно насърчаването вие наричате разкриване на таланти...Но аз пък се отчуждавам от майки, пращащи децата на поне 3 кръжока и 5 спорта... Thinking

Точно така, няма как да знаеш можеш ли да караш самолет или не- до като не пробваш  Simple Smile
Както например синът ти може да е новата световна звезда по шортрек, но това така и никога да не се разбере, заради липсата на подкрепа у майка му/татко му  Simple Smile

За това съм на мнение, че трябва стимулиране според интересите на дететоSimple Smile

Ма по тази логика – бая неща ще трябва да попробваме май, то полета за изява никак не са малко, а имам само един живот  Joy
В общи линии мисля, че трябва да му осигуря топъл дом, нормални отношения и прилично образование. Оттам насетне - каквото сабя покаже. Надявам се, че ще стане читав човек с възможности, които да си развива сам.

Вили, да го болдна тогава, м?  Laughing
Не вярвам твоят синковец да се интересува от всичко- от модерен петобой, през риболов и скално катерене, до плетене на една кука.
Топлият дом и милото отношение няма какво да се коментират.
Виж целия пост
# 94
Тази книга я прочетох още в гимназията, после и майка ми я чете.

Аз имам отровен баща - оставил е майка ми като съм била бебе, никаква издръжка не е плащал, а има много пари и хубава професия. Голям циция е. Като съм му ходила на гости ме тормозеше с обиди, шамари и най-гадни наказания, за да съм станела умна и трудолюбива. Като получех 5тица ми с обясняваше колко съм тъпа и бой... А иначе на външен вид е супер симпатичен, забавен и сладкодумен. Успя да направи още няколко деца на още няколко жени и сега си живее сам с паричките си, не си говорим.

Да, това ми е повлияло. 6.00 диплома, висше, магистратура и във всеки мъж търся баща си.

Що се отнася до сина ми, май го глезя  Heart Eyes
Виж целия пост
# 95
Тоня Laughing
Аз пък не, не бутам детето си никъде. Не ходи на плуване, нито на английски нито на рисуване. 

За това "бутане" не съм много съгласна само. Да насърчаваш детето си да спортува, да се образова, да потърси ако има нещо творческо у себе си, аз го отнасям към доброто родителство.
Съгласна. Не използвах правилния глагол и е прозвучало не така като исках, но не мене често ми се случва. Simple Smile Blush
Виж целия пост
# 96
Е, кажете ми как в ежедневието да му намеря таланта, хайде!
Ако той самия прояви особен интерес към нещо – ясно, ще го побутна на уроци. Но тук иде реч за заложби повече, интерес силен, хоби. Децата масово са лишени от такива обаче, това не ги прави по-малко добри или успешни.
В момента знам кое не го влече – футбол,йога и баскетбол – не пожела да го запиша в детската. За английския – въобще не съм го питала, ходи си. Как да стимулирам нещо още...
Виж целия пост
# 97
като го оставиш някакви часове да прави или да говори за това, което иска. Като го наблюдаваш някакво по-длъжко време, сама ще усетиш накъде го влече. Често от правенето на едно, се прелива интерес в друго, но свързано и използващо вече натрупаните знания и умения от първото. Примерно, ако като го оставиш на спокойствие, той все се хваща за конструктора, майстори някакви неща с него, явно го влекат по-инженерни и с фини движения дейности. За мен като родител разковничето е наблюдението на  детето, обсъждането с него на разнообразието от човешко знание. За физическите данни като че ли е по-лесно - гледаш го едно, дребничко и повратливо, не го е страх от високо, обича да се катери - логично е да го заведеш в залата по гимнастика.
Виж целия пост
# 98
Асоциациите ти, Анди - нямат нищо общо с действителността, поне в частта конструктор - инженер, катерене - гимнастика. Това е само предположение и често се ползва от амбициозните майки, да.
Синът ми рисува с охота, играе с лего, попълва тетрадки, лепи и изрязва, реди пъзели, играе с кукли и какво ли не. Да, само с коли не иска и нямаме вече.
Виж целия пост
# 99
Вили, твоята работа става "не знам как е, ама и така не е"! Като всичко си знаеш, защо тогава питаш? Ти какво очакваш, втори Моцарт, дето да те дръпне за полата и да ти каже "мамо, запиши ме на пиано или в музикалното", та да не ти се налага да се напънеш малко? Явно нямаш втори Моцарт, и се налага да гледаш, слушаш, говориш и разсъждаваш! И да, обикновено каквото е дала природата, с това работиш. Едва ли синът ти ще е най-високият от връстниците си, леко тромавичъкил или без особено чувство за ритъм, и ти ще го заведеш в гимнастическата зала или на уроци по балет.  Или дете, което е с по-груби фини движения да свири на цигулка и да се явява на конкурси. То може и да играе гимнастика или балет, и да свири на цигулка, но като при рехабилитация и да не се задълбочават тези особености.
Виж целия пост
# 100
Не, "моята работа" наистина пита  Peace
Според мен това с талантите и необятните им възможности е просто преекспонирано. Има различни натури, разбира се, но най-вече самото дете казва/показва какво може и иска да развие. Няма дете с тотална липса на ритъм, което да умира да се запише на танци или такова, което не умее да пее, а да иска да ходи на вокални уроци. Примерно.

Иначе - за да ме разбереш - иди в подфорума за бебетата - ми от годинка на английски, от две - на три кръжока дневно и тн...ей това насърчаване ми идва в повече. Накрая стават лигави и кекави деца, занимаващи се със сто неща и с нищо сериозно и конкретно.

Виж целия пост
# 101
Е, кажете ми как в ежедневието да му намеря таланта, хайде!
Ако той самия прояви особен интерес към нещо – ясно, ще го побутна на уроци. Но тук иде реч за заложби повече, интерес силен, хоби. Децата масово са лишени от такива обаче, това не ги прави по-малко добри или успешни.
В момента знам кое не го влече – футбол,йога и баскетбол – не пожела да го запиша в детската. За английския – въобще не съм го питала, ходи си. Как да стимулирам нещо още...


Вили, не е нужно да има талант, може да има просто дадена наклонност. Също така няма срок за проявяването й, може и на 14 да стане и тогава да се прояви дадена способност.

Например, дъщеря ми се научи да плува доста прилично още на 3 г, с времето стана изключително добра, без някой специално да се е занимавал с нея. В първи клас се появи възможност да я запиша на скокове във вода. След няма и 2 години почна да носи медали от състезания, така е и до днес.

Наблюдение му е майката и подкрепа в точния момент. Няма нужда да бързаш още от сега ако не забелязваш някакви индикации на този етап.  Simple Smile
Всичко е наред!  Peace
Виж целия пост
# 102
Е, кажете ми как в ежедневието да му намеря таланта, хайде!
Ако той самия прояви особен интерес към нещо – ясно, ще го побутна на уроци. Но тук иде реч за заложби повече, интерес силен, хоби. Децата масово са лишени от такива обаче, това не ги прави по-малко добри или успешни.
В момента знам кое не го влече – футбол,йога и баскетбол – не пожела да го запиша в детската. За английския – въобще не съм го питала, ходи си. Как да стимулирам нещо още...



Децата обикновено проявяват таланта си от рано. Малкото ми дете рисува удивително за възрастта си. Не ходеше, но държеше молив в ръка и драскаше, където му падне. Сега, на три години и осем месеца е, е способно на рисува от сутрин до вечер.
Първите ми спомени са свързани с благоговението ми към художествената гимнастика. Определено проявявах афинитет и имах понтенциял, който развих до определена степен.
Едва ли у някое дете на 7, да речем, непроявило до момента музикален талант, се крие Моцарт.
Виж целия пост
# 103
Значи- има и отровни деца- мълчат като партизани на разпит и с нищо не показват какво да ги правиш, за да ти облекчат положението!  Crossing Arms Каквото и да сториш- все е грешно и все ти мърморят или ще ти мърморят после и ще те пишат из теми. Защо ги натискаш.... защо не си ги натиснал навреме... защо си си наврял носа... защо не си обърнал внимание... защо се месиш в кавгата... защо не си ги защитил навреме...ако беше... ако не беше...
А де?
Отровна работа са туй!
Пък и виновни са. Също като отровните родители.
Виж целия пост
# 104
Тотално без ритъм не, но на такова ниско ниво, че едно такова дете да го запишеш на пиано, на състезателни танци и др., и да очакваш да ходи на състезания, ще е издевателство. В бебешкия форум избягвам да влизам, че ще ми се иска да ги въдворя някъде две-трети от майките.  Laughing На шест-седем години детето вече е показало някаква диференциация като интереси и способности.  Може би най-важният въпрос пред един родител в този момент е как да балансира между развиването на по-очевидните способности, и как да побутва и развиването на по-неочевидните или направо на почти липсващите. Лично аз съм привърженик на идеята, че човекът е цялостна личност, ум и тяло, които е добре да се развиват хармонично, а не само да се набляга на носещите очевидно предимство способности, и изоставянето на тези на относително по-ниско ниво (аз дори бих се изразила като леки дефицити, ама много хора ще вземат да се обидят на тема съвършенство на отрочето (не става въпрос за теб)).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия