Отровните родители
- Публикувана: 12 фев. 2013, 06:22 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2013, 15:51 ч.
# 225
13 фев. 2013, 20:51 ч.
Чудесно е човек да прости, чудесно за него! Камък ще му падне от душичката! Пожелавам това на всеки и най-вече на себе си! 
Гневът и болката не са лек товар. 
Не вярвам, че разговорите с родителя помагат...Знам 1 майка, чието оправдание за това, че е лош родител е, че ''не е трябвало да има дете, особено такова лошо и трудно дете, с каквото е наказана...'' 
Виж целия пост
Гневът и болката не са лек товар. Не вярвам, че разговорите с родителя помагат...Знам 1 майка, чието оправдание за това, че е лош родител е, че ''не е трябвало да има дете, особено такова лошо и трудно дете, с каквото е наказана...'' 
# 226
13 фев. 2013, 20:52 ч.
Анди 
За жалост, наистина, не съжалиш ли в момента, в който виждаш последствията от постъпката си, или евентуално, след време осъзнавайки САМ, че си сбъркал, просто надали това ще стане.
Те са перфектни. А вината е у нас. По-интересното е, че такива хора към чуждите са особено внимателни - приятели, колеги и т.н. И оставят впечатление за прекрасни хора. Убедена съм, че мнението на 90% от приятелския им кръг нямаше да е такова, ако можеха да надникнат за 30 минути зад стените в дома им. И ме е боляло, наистина ме е боляло много, как може към приятелите отношението да е едно такова мило, загрижено и внимателно, а спрямо мен вкъщи определението "лайно вчерашно", когато бях на 5, да беше ръсено на килограм.
Какво като знам, че ме обича, щом държанието към мен е все едно съм точно кошче за емоционални отпадъци и изблици. На 20 години съм плакала като малко бебе, с глас, заради отношение към мен. Никой друг не ме е докарвал до такова състояние до момента.
Виж целия пост
За жалост, наистина, не съжалиш ли в момента, в който виждаш последствията от постъпката си, или евентуално, след време осъзнавайки САМ, че си сбъркал, просто надали това ще стане.Те са перфектни. А вината е у нас. По-интересното е, че такива хора към чуждите са особено внимателни - приятели, колеги и т.н. И оставят впечатление за прекрасни хора. Убедена съм, че мнението на 90% от приятелския им кръг нямаше да е такова, ако можеха да надникнат за 30 минути зад стените в дома им. И ме е боляло, наистина ме е боляло много, как може към приятелите отношението да е едно такова мило, загрижено и внимателно, а спрямо мен вкъщи определението "лайно вчерашно", когато бях на 5, да беше ръсено на килограм.
Какво като знам, че ме обича, щом държанието към мен е все едно съм точно кошче за емоционални отпадъци и изблици. На 20 години съм плакала като малко бебе, с глас, заради отношение към мен. Никой друг не ме е докарвал до такова състояние до момента.
# 227
13 фев. 2013, 21:01 ч.
Паси, има хора, които са без съвест, не изпитват съчувствие, вина, болка, и те избягват да си водят такива разговори, оглеждайки разни събития от едната и от другата страна. Те много се пазят от това да нарушат конфорта си. Такива и да ги молиш, обвиняваш , дори ноктите им да вадиш един по един, пак няма да се извинят. Най-самосъхраняващо е въпреки, че са родители, да станат затворена страница от емоционална гледна точка. За съжаление природата не иска сертификат за човечност преди да разреши създаване на потомство. Не си заслужава един човек цял живот да е жертва на родителите си, вместо да се концентрира върху най-любимите си хора, и които вероятно наистина заслужават любовта и грижата им.
Виж целия пост
# 228
13 фев. 2013, 21:04 ч.
Именно по тази причина изразих мнение , че отровните хора са психопати .
Виж целия пост
Паси, има хора, които са без съвест, не изпитват съчувствие, вина, болка, и те избягват да си водят такива разговори, оглеждайки разни събития от едната и от другата страна. Те много се пазят от това да нарушат конфорта си. Такива и да ги молиш, обвиняваш , дори ноктите им да вадиш един по един, пак няма да се извинят. Най-самосъхраняващо е въпреки, че са родители, да станат затворена страница от емоционална гледна точка. За съжаление природата не иска сертификат за човечност преди да разреши създаване на потомство. Не си заслужава един човек цял живот да е жертва на родителите си, вместо да се концентрира върху най-любимите си хора, и които вероятно наистина заслужават любовта и грижата им.
Именно по тази причина изразих мнение , че отровните хора са психопати .
# 229
13 фев. 2013, 21:05 ч.
Анди, много хубаво си го казала, но когато си от другата страна на барикадата, не можеш да разсъждаваш така трезво, защото не си живял нормално и не си имал възможност да си изградиш правилни възгледи за живота. Гледната ти точка е напълно изначално изкриввена. 
Виж целия пост
# 230
13 фев. 2013, 21:07 ч.
Естествено, но няма как да избягаш от тях , нали? Да откажеш на децата си да познават баба си, при положение, че е жива? Нали ще питат защо? Още повече, че това се повтаря при всеки контакт, тя не иска да спре да ме " спасява" ако мога така да се изразя. А аз не искам това " спасение". Човекът без съвест от нейна гледна точка съм аз. Тя е праведна, просветена и спасена...
Виж целия пост
Не си заслужава един човек цял живот да е жертва на родителите си, вместо да се концентрира върху най-любимите си хора, и които вероятно наистина заслужават любовта и грижата им.
# 231
13 фев. 2013, 21:18 ч.
а защо да не откажа, ако ми е направила живота черен, унижавала ме е и пр.? Значи, оказва се на теория поне, че е по-лесно да повериш най-скъпото си на човека, който ти е причинил толкова злини, вместо да намерриш начин да не се виждат! На големите деца може да се каже истината, ако са чак толкова настоятелни,а малките като невиждат някого, го забравят. Това, че някой им е роден дядо или баба, не му дава автоматично права над внуците. Разсъждавам просто, не е конкретно за теб. Както има една приказка "погреднИ ме с едното, за да те погледна с двете" - човек, ако иска да има любовта, уважението и доверието на децата си, за да си виждаа внуците, трябва да си го изработи.
Ми, естествено, че ти ще си човекът без съвест, как иначе! Играта е същата - преди те е манипулирала с едно, сега с децата ти! Но винаги там, където най боли.
Виж целия пост
Ми, естествено, че ти ще си човекът без съвест, как иначе! Играта е същата - преди те е манипулирала с едно, сега с децата ти! Но винаги там, където най боли.
# 232
13 фев. 2013, 21:18 ч.
Чудесна тема...
Има еднозначен отговор въпросът за влиянието, но факторите са комплексни, а процесите - твърде индивидуални, за да се обобщават.
От гледна точка на прераждането и причинноследствения вселенски ред, всичко ни връхлита точно така, както е привлечено в живота ни, включително родителите и децата ни. Малко е клиширано, но и проблемите, и решенията им са вътре в нас. Силата е важно да ни бъде достатъчна.
Ето нещо много интересно по въпроса: За тези, които не бягат с писъци от идеята за прераждането
Виж целия пост
Има еднозначен отговор въпросът за влиянието, но факторите са комплексни, а процесите - твърде индивидуални, за да се обобщават.
От гледна точка на прераждането и причинноследствения вселенски ред, всичко ни връхлита точно така, както е привлечено в живота ни, включително родителите и децата ни. Малко е клиширано, но и проблемите, и решенията им са вътре в нас. Силата е важно да ни бъде достатъчна.
Ето нещо много интересно по въпроса: За тези, които не бягат с писъци от идеята за прераждането
# 233
13 фев. 2013, 21:38 ч.
Истината е, че колкото и да са вгорчавали живота ни, си имаме една доживотна емоционална зависимост към тях. Не знам до каква степен е обич, чудила съм се как мога да обичам човек, причинил ми неща, които ако не ми беше родител, да съм сиктирдосала преди години още.
За съжаление са малко хората, които успяват да кажат "стига" и да прекъснат контакт. Преди месеци направих изказване, че моето не е обич дете към родител, а някаква семейна форма на стокхолмски синдром.
Виж целия пост
а защо да не откажа, ако ми е направила живота черен, унижавала ме е и пр.? Значи, оказва се на теория поне, че е по-лесно да повериш най-скъпото си на човека, който ти е причинил толкова злини, вместо да намерриш начин да не се виждат! На големите деца може да се каже истината, ако са чак толкова настоятелни,а малките като невиждат някого, го забравят. Това, че някой им е роден дядо или баба, не му дава автоматично права над внуците. Разсъждавам просто, не е конкретно за теб. Както има една приказка "погреднИ ме с едното, за да те погледна с двете" - човек, ако иска да има любовта, уважението и доверието на децата си, за да си виждаа внуците, трябва да си го изработи.
Ми, естествено, че ти ще си човекът без съвест, как иначе! Играта е същата - преди те е манипулирала с едно, сега с децата ти! Но винаги там, където най боли.
Ми, естествено, че ти ще си човекът без съвест, как иначе! Играта е същата - преди те е манипулирала с едно, сега с децата ти! Но винаги там, където най боли.
За съжаление са малко хората, които успяват да кажат "стига" и да прекъснат контакт. Преди месеци направих изказване, че моето не е обич дете към родител, а някаква семейна форма на стокхолмски синдром.
# 234
13 фев. 2013, 21:45 ч.
Реших да не засягам темата за прераждането и причинно-следствените връзки, че много хора не ги приемат, но без това обяснение аз лично не мога мина... 
Виж целия пост
# 235
13 фев. 2013, 21:47 ч.
Според мен това е същността, другото е битова драма в ограничението на конкретиката.
Виж целия пост
Реших да не засягам темата за прераждането и причинно-следствените връзки, че много хора не ги приемат, но без това обяснение аз лично не мога мина...
Според мен това е същността, другото е битова драма в ограничението на конкретиката.
# 236
13 фев. 2013, 22:06 ч.
Да, явно си остава някаква емоционална зависимост. Сещам се за думите на един последовател на Фройд, който казва, че хубавото на това, че ставаме възрастни е, че можем да обгрижим нараненото дете в себе си, да го приласкаем и успокоим, и това ни дава възможност да усетим, че сме пораснали и да гледаме на света като възрастни хора, които могат да се справят с раните от миналото и да градят спокойно и щастливо настояще. Това по-скоро го възприемам като философски поглед, но не пречи човек да поразмишлява за себе си.
Виж целия пост
# 237
13 фев. 2013, 22:07 ч.
Така е, и без това разбиране за нещата, човек не може да излезе от тъмното, даже не може да открехне вратата.
Виж целия пост
# 238
13 фев. 2013, 22:19 ч.
По скоро заложената нужда да изпиташ родителска обич те кара да се опитваш да запълниш тази празнота и да търсиш и най малката възможност за това, колкото и нереално да ти изглежда. Аз като възрастен не вярвам, че ще променя майка си, още по малко последиците от това, че точно тя е моята майка, но едно извинение от нейна страна и минимално разкаяние биха ми донесли известен мир. Всъщност аз от нея нищо друго не искам.
По погледа на мои близки хора, които ме познават съм изненадваща личност на фона на тези родители, но е възможно да съм такава, точно заради това, а не въпреки тях, така, че колкото и да ми е неприятно понякога и да копнея да би било друго яче, аз отдавна съм приела истината такава, каквато е.
Виж целия пост
Да, явно си остава някаква емоционална зависимост.
По погледа на мои близки хора, които ме познават съм изненадваща личност на фона на тези родители, но е възможно да съм такава, точно заради това, а не въпреки тях, така, че колкото и да ми е неприятно понякога и да копнея да би било друго яче, аз отдавна съм приела истината такава, каквато е.
# 239
13 фев. 2013, 22:56 ч.
Гледам, че пишете за това как трябва всичко, което ни тежи да се изкаже пред родителя или пред друг роднина от който сме огорчени. Аз съм го правила. Най - вече когато съм се ядосвала и един вид съм си избълвала каквото ми е било вътре в мен. И реакцията беше на нещо от сорта да съм се погледнала себе си и да съм видела моите многобройни грешки. Така, че при мен няма резултат.
Искам да попитам тези от вас с ,, отровните,, родители, дали отношенията ви с тях влияят по някакъв начин на отношенията с вашите деца. За в момента взаимоотношенията с моето семейство влияят много зле на взаимоотношенията с детето ми. Страшно зле се чувствам от факта, че каквото те ме ядосат, аз си го изкарвам върху сина ми. За в момента изнасянето ми от дома на семейството ми е невъзможно. Но за да се чувствам аз по спокойна и по добра майка мисля в най - скоро време да посетя психолог. Имам нужда да споделя с някой всичко, което ме измъчва.
То и моята така говори за мен, но никога няма да си признае, че е лош родител. И наистина от страни нещата изглеждат все едно аз съм лошата, невъзпитана, наивна и неблагодарна дъщеря бунтарка, а те са прекрасните, мили, жертващи се и безкрайно обичащи ме хорица. Уви, истината е съвсем различна.
Виж целия пост
Искам да попитам тези от вас с ,, отровните,, родители, дали отношенията ви с тях влияят по някакъв начин на отношенията с вашите деца. За в момента взаимоотношенията с моето семейство влияят много зле на взаимоотношенията с детето ми. Страшно зле се чувствам от факта, че каквото те ме ядосат, аз си го изкарвам върху сина ми. За в момента изнасянето ми от дома на семейството ми е невъзможно. Но за да се чувствам аз по спокойна и по добра майка мисля в най - скоро време да посетя психолог. Имам нужда да споделя с някой всичко, което ме измъчва.
.Знам 1 майка, чието оправдание за това, че е лош родител е, че ''не е трябвало да има дете, особено такова лошо и трудно дете, с каквото е наказана...''
То и моята така говори за мен, но никога няма да си признае, че е лош родител. И наистина от страни нещата изглеждат все едно аз съм лошата, невъзпитана, наивна и неблагодарна дъщеря бунтарка, а те са прекрасните, мили, жертващи се и безкрайно обичащи ме хорица. Уви, истината е съвсем различна.
Препоръчани теми