Отровните родители
- Публикувана: 12 фев. 2013, 06:22 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2013, 15:51 ч.
# 240
13 фев. 2013, 23:08 ч.
...и аз така!!!!
Не може в зряла възраст да виниш друг за собствената си малоценност
Виж целия пост
Последна опция!
Каквото и да са правили родителите ми, е било за наше добро. Който оценил - оценил. Това е. Обичам ги, въпреки че не са били идеалното семейство и съвсем не е бил безоблачен животът ни. По никакъв начин техният живот не е повлиял на моя.
Каквото и да са правили родителите ми, е било за наше добро. Който оценил - оценил. Това е. Обичам ги, въпреки че не са били идеалното семейство и съвсем не е бил безоблачен животът ни. По никакъв начин техният живот не е повлиял на моя.
...и аз така!!!!Не може в зряла възраст да виниш друг за собствената си малоценност
# 241
14 фев. 2013, 04:39 ч.
не те познавам, така че просто се закачам да тези думи, за да попитам - а каква е все пак вероятността да си такава? Ти, или всички, обвинявани от отровните си родители? Защото всички ние срещаме всекидневно хора, дето според личната ни преценка за чеп за зеле не стават....
Виж целия пост
да съм се погледнала себе си и да съм видела моите многобройни грешки. ................
....................аз съм лошата, невъзпитана, наивна и неблагодарна дъщеря бунтарка, а те са прекрасните, мили, жертващи се и безкрайно обичащи ме хорица. Уви, истината е съвсем различна.
....................аз съм лошата, невъзпитана, наивна и неблагодарна дъщеря бунтарка, а те са прекрасните, мили, жертващи се и безкрайно обичащи ме хорица. Уви, истината е съвсем различна.
не те познавам, така че просто се закачам да тези думи, за да попитам - а каква е все пак вероятността да си такава? Ти, или всички, обвинявани от отровните си родители? Защото всички ние срещаме всекидневно хора, дето според личната ни преценка за чеп за зеле не стават....
# 242
14 фев. 2013, 05:51 ч.
Нямам подобни негативни емоции с моите родители, но отровните родители на мъжът ми.......
Виж целия пост
# 243
14 фев. 2013, 06:57 ч.
не те познавам, така че просто се закачам да тези думи, за да попитам - а каква е все пак вероятността да си такава? Ти, или всички, обвинявани от отровните си родители? Защото всички ние срещаме всекидневно хора, дето според личната ни преценка за чеп за зеле не стават....
Да, възможно е. Но такива родители са отровни още в най-ранното детство на децата си. Какво, и 4-годишното ли е лошо и невъзпитано, или е просто дете, което не усеща обичта на родителите си?
И аз съм чувала изказвания как, видиш ли, си позволявам на моменти да отговарям и каква съм неблагодарна. Ми, неблагодарна съм, за кое да съм благодарна - за побоищата, скубанията на косата ми и обидите? Е, след тях ми е все тая дали съм гушкана и лигавена, щом 5 часа по-рано съм се чувствала като парцал. Ебаси, на 10 години се разревах с думите "аз съм нищожество"
Кое нормално дете с нормален родител казва такива думи? А аз значението го знаех прекрасно!
А за потъпкването на всякакви мои детски успехи колко мога да говоря Примерно учителката ми по рисуване забелязва, че особено ме бива в пейзажите, а и другите неща ги правя добре, просто трябва да ми се обърне внимание и да се развие. Постоянно ми се говореше да се замисля за художествено училище. Това още от 4-ти клас, а учителката ми колкото и да беше мека Мара, далеч не признаваше такъв талант на всички. А и аз бях много отдадена на рисуването, имахме ли блок, дори в междучасие не излизах. Е не, вкъщи ми се говореше, че това не го мога, пък виж, аз на твоите години рисувах прекрасно. А, учителката така говори, защото ти можеш да начертаеш права линия и да нарисуваш листо 
Някакви такива идиотски доводи се изкарваха. И аз вярвах...
Виж целия пост
да съм се погледнала себе си и да съм видела моите многобройни грешки. ................
....................аз съм лошата, невъзпитана, наивна и неблагодарна дъщеря бунтарка, а те са прекрасните, мили, жертващи се и безкрайно обичащи ме хорица. Уви, истината е съвсем различна.
....................аз съм лошата, невъзпитана, наивна и неблагодарна дъщеря бунтарка, а те са прекрасните, мили, жертващи се и безкрайно обичащи ме хорица. Уви, истината е съвсем различна.
не те познавам, така че просто се закачам да тези думи, за да попитам - а каква е все пак вероятността да си такава? Ти, или всички, обвинявани от отровните си родители? Защото всички ние срещаме всекидневно хора, дето според личната ни преценка за чеп за зеле не стават....
И аз съм чувала изказвания как, видиш ли, си позволявам на моменти да отговарям и каква съм неблагодарна. Ми, неблагодарна съм, за кое да съм благодарна - за побоищата, скубанията на косата ми и обидите? Е, след тях ми е все тая дали съм гушкана и лигавена, щом 5 часа по-рано съм се чувствала като парцал. Ебаси, на 10 години се разревах с думите "аз съм нищожество"
Кое нормално дете с нормален родител казва такива думи? А аз значението го знаех прекрасно!А за потъпкването на всякакви мои детски успехи колко мога да говоря
Примерно учителката ми по рисуване забелязва, че особено ме бива в пейзажите, а и другите неща ги правя добре, просто трябва да ми се обърне внимание и да се развие. Постоянно ми се говореше да се замисля за художествено училище. Това още от 4-ти клас, а учителката ми колкото и да беше мека Мара, далеч не признаваше такъв талант на всички. А и аз бях много отдадена на рисуването, имахме ли блок, дори в междучасие не излизах. Е не, вкъщи ми се говореше, че това не го мога, пък виж, аз на твоите години рисувах прекрасно. А, учителката така говори, защото ти можеш да начертаеш права линия и да нарисуваш листо Някакви такива идиотски доводи се изкарваха. И аз вярвах...
# 244
14 фев. 2013, 07:20 ч.
Точно тук има нещо изначално сбъркано, някои родители се състезават с децата си и на всичкото отгоре използват нечестни методи за победа. Потискат, спират пориви, омаловажават успехи, създават комплекси само и само, за да не може това дете да стане себеуважаващ себе си човек след време, който е неподвластен на манипулациите им. Мога да дам доста конкретни примери, но и без това много взеха да ме разпознават. 
Нормално ми се вижда някак точно за детето си да можеш да се радваш искрено и да искаш да те надмине. Но има хора, при които личностната им самооценка се гради на това не какво са постигнали нравствено и интелектуално, а над колко хора упражняват някакъв вид власт. Като не може да го прави навън, единственият когото му остава да командва, моделира и пред когото да се прави на велик е собственото дете. И става тъжна картинка и за двамата, когато това дете осъзнае, че винаги е било повече от довчерашния си авторитет.
Виж целия пост
Потискат, спират пориви, омаловажават успехи, създават комплекси само и само, за да не може това дете да стане себеуважаващ себе си човек след време, който е неподвластен на манипулациите им. Мога да дам доста конкретни примери, но и без това много взеха да ме разпознават. Нормално ми се вижда някак точно за детето си да можеш да се радваш искрено и да искаш да те надмине. Но има хора, при които личностната им самооценка се гради на това не какво са постигнали нравствено и интелектуално, а над колко хора упражняват някакъв вид власт. Като не може да го прави навън, единственият когото му остава да командва, моделира и пред когото да се прави на велик е собственото дете. И става тъжна картинка и за двамата, когато това дете осъзнае, че винаги е било повече от довчерашния си авторитет.
# 245
14 фев. 2013, 07:32 ч.
не те познавам, така че просто се закачам да тези думи, за да попитам - а каква е все пак вероятността да си такава? Ти, или всички, обвинявани от отровните си родители? Защото всички ние срещаме всекидневно хора, дето според личната ни преценка за чеп за зеле не стават....
В крайна сметка, вероятността отровният родител да създаде отровно дете не е малка. Избива в две посоки - или заприличваш на него или си коренна противоположност. А може да се случат и двете последователно.
Виж целия пост
да съм се погледнала себе си и да съм видела моите многобройни грешки. ................
....................аз съм лошата, невъзпитана, наивна и неблагодарна дъщеря бунтарка, а те са прекрасните, мили, жертващи се и безкрайно обичащи ме хорица. Уви, истината е съвсем различна.
....................аз съм лошата, невъзпитана, наивна и неблагодарна дъщеря бунтарка, а те са прекрасните, мили, жертващи се и безкрайно обичащи ме хорица. Уви, истината е съвсем различна.
не те познавам, така че просто се закачам да тези думи, за да попитам - а каква е все пак вероятността да си такава? Ти, или всички, обвинявани от отровните си родители? Защото всички ние срещаме всекидневно хора, дето според личната ни преценка за чеп за зеле не стават....
В крайна сметка, вероятността отровният родител да създаде отровно дете не е малка. Избива в две посоки - или заприличваш на него или си коренна противоположност. А може да се случат и двете последователно.
# 246
14 фев. 2013, 09:25 ч.
Не всеки успява да се справи с живота си, дори да има най-любящите и мъдри родители.....
И все пак.. несериозно е да се пренебрегва връзката между детство и зрялост....
Виж целия пост
Не всеки успява да се справи с живота си, дори да има най-любящите и мъдри родители.....
И все пак.. несериозно е да се пренебрегва връзката между детство и зрялост....
# 247
14 фев. 2013, 09:25 ч.
...и аз така!!!!
Не може в зряла възраст да виниш друг за собствената си малоценност
Много сладко. И как по-точно си виновен ти за собствената си малоценност, ако баща ти те е малтретирал сексуално откак си навършила три? Или ако майка ти нежно те нарича "чудовище", откак се помниш? Или ако според родителите си ще станеш проститутка, чистачка или в най-общия случай, боклук? А каква е точно твоята вина, ако никой никога не си прави труда да разговаря с теб и всеки твой въпрос се парира с "не ме занимавай"? Ако не ти дават да отваряш хладилника, защото си изял дневната си доза храна? Ами докато млатят десетгодишния ти задник с пръчка, тупалка, ботуш или четка за коса, кого да виниш, себе си ли? Не се излагайте. Нима си мислите, че тези работи са само по книгите и филмите? Да се ненадява човек, какви смели и бойки са всички на приказки... все едно може дете, подлагано на системен тормоз вкъщи, да стори нещо. Нищо не може да стори. Може да запази здравия си разум, а може и да го изгуби, това е. Така или инак обаче, представите му за нормалния свят и за нормалните взаимоотношения ще започнат да се развиват не на 2-3, както би следвало, а на 20-30, в най-добрия случай.
Виж целия пост
Последна опция!
Каквото и да са правили родителите ми, е било за наше добро. Който оценил - оценил. Това е. Обичам ги, въпреки че не са били идеалното семейство и съвсем не е бил безоблачен животът ни. По никакъв начин техният живот не е повлиял на моя.
Каквото и да са правили родителите ми, е било за наше добро. Който оценил - оценил. Това е. Обичам ги, въпреки че не са били идеалното семейство и съвсем не е бил безоблачен животът ни. По никакъв начин техният живот не е повлиял на моя.
...и аз така!!!!Не може в зряла възраст да виниш друг за собствената си малоценност
Много сладко. И как по-точно си виновен ти за собствената си малоценност, ако баща ти те е малтретирал сексуално откак си навършила три? Или ако майка ти нежно те нарича "чудовище", откак се помниш? Или ако според родителите си ще станеш проститутка, чистачка или в най-общия случай, боклук? А каква е точно твоята вина, ако никой никога не си прави труда да разговаря с теб и всеки твой въпрос се парира с "не ме занимавай"? Ако не ти дават да отваряш хладилника, защото си изял дневната си доза храна? Ами докато млатят десетгодишния ти задник с пръчка, тупалка, ботуш или четка за коса, кого да виниш, себе си ли? Не се излагайте. Нима си мислите, че тези работи са само по книгите и филмите? Да се ненадява човек, какви смели и бойки са всички на приказки... все едно може дете, подлагано на системен тормоз вкъщи, да стори нещо. Нищо не може да стори. Може да запази здравия си разум, а може и да го изгуби, това е. Така или инак обаче, представите му за нормалния свят и за нормалните взаимоотношения ще започнат да се развиват не на 2-3, както би следвало, а на 20-30, в най-добрия случай.
# 248
14 фев. 2013, 09:29 ч.
Някой преди няколко страници се изказа, че на възраст вече не
сме били деца, не можело да очакваме детска милост.Това не е напълно вярно.
В нас винаги си живее съществото, което е жадно за безусловна и нежна ласка.
Проблемът е там, че от един момент нататък човек трябва да се научи да е
родител на себе си. Да се гледа така, както се отглежда детенце- с търпение
и нежност. Това не е нито слабост, нито инфантилност.
Затова точно както давам внимание и нежност на сина си, давам и на себе си, точно
все едно имам още едно дете. Не изпитвам никаква вина от това. Отглеждам се наново-
с нови таланти и способности за следващите си периоди на живота. Не се смятам за загубена
кауза. Колкото повече от тази нежност давам на себе си, толкова повече има и за сина ми.
Това е и първият ми тест- върху себе си. Ако не съм токсична за себе си, значи е по-вероятно
да не попаря и сина си. Сега се уча да свиря на пиано като децата- с търпение и обич.
Познайте дали си потъпквам успехите. Знам, че съм жив зян, но пак и аз, и учителката ми,
даваме търпение и нежност. Може и да си остана жив зян, но без търпение и нежност
това ще стане със 100% вероятност.
Та това е ключът- след един период на живота си да родиш и отгледаш и себе си, сред
другите си деца.
Виж целия пост
сме били деца, не можело да очакваме детска милост.Това не е напълно вярно.
В нас винаги си живее съществото, което е жадно за безусловна и нежна ласка.
Проблемът е там, че от един момент нататък човек трябва да се научи да е
родител на себе си. Да се гледа така, както се отглежда детенце- с търпение
и нежност. Това не е нито слабост, нито инфантилност.
Затова точно както давам внимание и нежност на сина си, давам и на себе си, точно
все едно имам още едно дете. Не изпитвам никаква вина от това. Отглеждам се наново-
с нови таланти и способности за следващите си периоди на живота. Не се смятам за загубена
кауза. Колкото повече от тази нежност давам на себе си, толкова повече има и за сина ми.
Това е и първият ми тест- върху себе си. Ако не съм токсична за себе си, значи е по-вероятно
да не попаря и сина си. Сега се уча да свиря на пиано като децата- с търпение и обич.
Познайте дали си потъпквам успехите. Знам, че съм жив зян, но пак и аз, и учителката ми,
даваме търпение и нежност. Може и да си остана жив зян, но без търпение и нежност
това ще стане със 100% вероятност.
Та това е ключът- след един период на живота си да родиш и отгледаш и себе си, сред
другите си деца.
# 249
14 фев. 2013, 09:34 ч.
Да добавя, че не е необходимо дори чак такова "усилие" от родителите, за да те превърнат в плахо, объркано и нещастно същество.....
Както и да е......
Крейзи, понякога точно зад тая бойкост и оправност се спотайват чудовищни компенсатори....
Та това е ключът- след един период на живота си да родиш и отгледаш и себе си, сред
другите си деца.
Това много ми хареса!!!!
Виж целия пост
Цитат
Много сладко. И как по-точно си виновен ти за собствената си малоценност, ако баща ти те е малтретирал сексуално откак си навършила три? Или ако майка ти нежно те нарича "чудовище", откак се помниш? Или ако според родителите си ще станеш проститутка, чистачка или в най-общия случай, боклук? А каква е точно твоята вина, ако никой никога не си прави труда да разговаря с теб и всеки твой въпрос се парира с "не ме занимавай"? Ако не ти дават да отваряш хладилника, защото си изял дневната си доза храна? Ами докато млатят десетгодишния ти задник с пръчка, тупалка, ботуш или четка за коса, кого да виниш, себе си ли? Не се излагайте. Нима си мислите, че тези работи са само по книгите и филмите? Да се ненадява човек, какви смели и бойки са всички на приказки... все едно може дете, подлагано на системен тормоз вкъщи, да стори нещо. Нищо не може да стори. Може да запази здравия си разум, а може и да го изгуби, това е. Така или инак обаче, представите му за нормалния свят и за нормалните взаимоотношения ще започнат да се развиват не на 2-3, както би следвало, а на 20-30, в най-добрия случай.
Както и да е......
Крейзи, понякога точно зад тая бойкост и оправност се спотайват чудовищни компенсатори....
Та това е ключът- след един период на живота си да родиш и отгледаш и себе си, сред
другите си деца.
Това много ми хареса!!!!
# 250
14 фев. 2013, 09:44 ч.
Всъщност ефектът от токсичните родители може да е в това, че
когато дойде моментът да отгледаш себе си, и ти ще го правиш
по токсичен начин и ще страдаш от това. Така че е хубаво да се
замислиш какви навици си придобил и как да си по-добър родител
на себе си.
Иначе промяната при мен не дойде от книги за психология и фини
теории. Просто промених леко физическия подход- по-спокойно,
без бутане "а сега покажи какво знаеш и можеш". Повечето
способности трупам в тайна дълго време, докато имам какво да
покажа, докато родителите често искат детето веднага да покаже
нещо, като танцуваща мечка. Изобщо, правя за себе си онези неща,
които виждам, че родителите ми не са направили. Малко по малко дава
резултат, много приятно усещане.
Виж целия пост
когато дойде моментът да отгледаш себе си, и ти ще го правиш
по токсичен начин и ще страдаш от това. Така че е хубаво да се
замислиш какви навици си придобил и как да си по-добър родител
на себе си.
Иначе промяната при мен не дойде от книги за психология и фини
теории. Просто промених леко физическия подход- по-спокойно,
без бутане "а сега покажи какво знаеш и можеш". Повечето
способности трупам в тайна дълго време, докато имам какво да
покажа, докато родителите често искат детето веднага да покаже
нещо, като танцуваща мечка. Изобщо, правя за себе си онези неща,
които виждам, че родителите ми не са направили. Малко по малко дава
резултат, много приятно усещане.
# 251
14 фев. 2013, 09:51 ч.
То е ясно - ако те прецакат като дете, после години наред не можеш да се оправиш! Гадно си е. Дори да не са побоища и сексуален тормоз или откровени обиди, дори самото пренебрежение е като нож в сърцето за едно дете.
Виж целия пост
# 252
14 фев. 2013, 10:10 ч.
Родителите с открито сексуално или физическо насилие дори
не могат да се наричат "токсични", прекалено очевидно ми се струва.
Проблемът е ясен.
Интерес представляват невидимите случаи- там, където на
повърхността няма нищо неприемливо от обществото, но пък
има непрекъсната и перфидна вреда, невидима заплаха, ако щете.
А пренебрежението си има определена форма. Може детето да е
получавало всичко на физическо ниво, но човек има нужда от обединяващ
принцип, от една специфична поезия, лепило за елементите на живота.
Ако са те карали на уроци, дейности и са те презадоволявали материално,
всичко е някак бледо и незначително без този обединяващ принцип.
Много са страшни хората, които са слепи за този факт на живота.
Както казва Никос Казандзакис, тежко на човека, чийто живот
не е управляван от единна и всемогъща сила- неговият живот се разпилява
на вятъра. Понякога деца, които уж имат всичко, се чувстват разпилени.
После търсят цял живот "лепилото". Не е чудно, че някои избират секти
и култове, алтернативни религии или прекалено ревностна традиционна религия.
Виж целия пост
не могат да се наричат "токсични", прекалено очевидно ми се струва.
Проблемът е ясен.
Интерес представляват невидимите случаи- там, където на
повърхността няма нищо неприемливо от обществото, но пък
има непрекъсната и перфидна вреда, невидима заплаха, ако щете.
А пренебрежението си има определена форма. Може детето да е
получавало всичко на физическо ниво, но човек има нужда от обединяващ
принцип, от една специфична поезия, лепило за елементите на живота.
Ако са те карали на уроци, дейности и са те презадоволявали материално,
всичко е някак бледо и незначително без този обединяващ принцип.
Много са страшни хората, които са слепи за този факт на живота.
Както казва Никос Казандзакис, тежко на човека, чийто живот
не е управляван от единна и всемогъща сила- неговият живот се разпилява
на вятъра. Понякога деца, които уж имат всичко, се чувстват разпилени.
После търсят цял живот "лепилото". Не е чудно, че някои избират секти
и култове, алтернативни религии или прекалено ревностна традиционна религия.
# 253
14 фев. 2013, 10:21 ч.
Ох, я и аз да се оплача за рисуването.
И до ден днешен, някой като ме види да рисувам, ми казва, че го мога.
Навремето се получи много странно.
Естествено, при баща ми всичко е странно и идиотско.
От една страна, ме стимулираше да рисувам, защото и той е рисувал.
От друга страна, дойде времето да се кандидатства в гимназия.
Аз поисках да кандидатствам в т.нар. Приложно.
И като се почна оттам едно набиване на канчето, едни конски по няколко часа как художник къща не храни и пр.
И тази мечта се смаза.
Крейзи, и мен ме пращаха да ставам чистачка, продавачка или шофьорка на тролей!
Или в затвора!
Ох, сега ми е смешно...
Впрочем, ако ми се отвори някъде безплатен курс за уеб-дизайн или нещо подобно, веднага се записвам!
Виж целия пост
И до ден днешен, някой като ме види да рисувам, ми казва, че го мога.
Навремето се получи много странно.
Естествено, при баща ми всичко е странно и идиотско.
От една страна, ме стимулираше да рисувам, защото и той е рисувал.
От друга страна, дойде времето да се кандидатства в гимназия.
Аз поисках да кандидатствам в т.нар. Приложно.
И като се почна оттам едно набиване на канчето, едни конски по няколко часа как художник къща не храни и пр.
И тази мечта се смаза.
Крейзи, и мен ме пращаха да ставам чистачка, продавачка или шофьорка на тролей!
Или в затвора!
Ох, сега ми е смешно...
Впрочем, ако ми се отвори някъде безплатен курс за уеб-дизайн или нещо подобно, веднага се записвам!
# 254
14 фев. 2013, 10:29 ч.
Абсолютно.
А после идват едни пишман "знаещи" и те обвиняват в малоценност и безсилие
Това е най-тъпото изказване и ме е страх да си помисля за детето, отгледано с тоя принцип.
Като че ли умението да си добър родител идва по дефолт заедно със способността за размножаване
Виж целия пост
То е ясно - ако те прецакат като дете, после години наред не можеш да се оправиш! Гадно си е. Дори да не са побоища и сексуален тормоз или откровени обиди, дори самото пренебрежение е като нож в сърцето за едно дете.
А после идват едни пишман "знаещи" и те обвиняват в малоценност и безсилие
Последна опция!
Каквото и да са правили родителите ми, е било за наше добро. Който оценил - оценил. Това е.
Каквото и да са правили родителите ми, е било за наше добро. Който оценил - оценил. Това е.
Като че ли умението да си добър родител идва по дефолт заедно със способността за размножаване
Препоръчани теми