Имам косвени наблюдения върху деца от начална степен, които имат леки проблеми и се чудя това масово ли е. Децата са интелигентни - това мога да кажа със сигурност. Но поведението им и начина на учене е много странен. Те сякаш не обръщат внимание какво се случва в час. Имат особено качество, нещо средно между любознателност и любопитство, което обаче е страшно краткотрайно. Друго тяхно качество, което забелязвам, и което също е трудно за описване, е някаква форма на мързел, която обаче произтича не от мързел за движение или за мисъл, а от почти пълната липса на интерес, която замества споменатото краткотрайно любознателно любопитство.
Имате ли някакви подобни наблюдения и как решавате проблемите, които произтичат от това поведение? Едното от хлапетата ми е роднина, другите са приятелски деца и се чувствам някак отговорна да им помогна да се научат. Защото, за мен поне, и го казвам без никаква обидна умисъл, учителите очевидно не се справят в часа и то не поради некадърност или необразованост, а... не знам всъщност как да го обясня. Това е някакво съвсем друго поколение, където методите, които са работили допреди 10-15 години, вече изобщо нямат ефект. Най-странното е, че тези деца нямат някакви пристрастия към компютри и интернет, т.е. проблемите им не идват от така раздувания напоследък "лесен достъп до информация", който педагози и психолози обвиняват за мързела на учениците. Изглежда причините са някаква комбинация от възпитание, ранно осъзнаване, друг тип авторитети в живота и още куп неща, за които вече не ми се мисли.
Виж целия пост
Имате ли някакви подобни наблюдения и как решавате проблемите, които произтичат от това поведение? Едното от хлапетата ми е роднина, другите са приятелски деца и се чувствам някак отговорна да им помогна да се научат. Защото, за мен поне, и го казвам без никаква обидна умисъл, учителите очевидно не се справят в часа и то не поради некадърност или необразованост, а... не знам всъщност как да го обясня. Това е някакво съвсем друго поколение, където методите, които са работили допреди 10-15 години, вече изобщо нямат ефект. Най-странното е, че тези деца нямат някакви пристрастия към компютри и интернет, т.е. проблемите им не идват от така раздувания напоследък "лесен достъп до информация", който педагози и психолози обвиняват за мързела на учениците. Изглежда причините са някаква комбинация от възпитание, ранно осъзнаване, друг тип авторитети в живота и още куп неща, за които вече не ми се мисли.
Хлапетата имат абсолютно собствено изградено мнение, дори казват неща от рода на "ха, мене учителката не ме кефи, защо да пиша/проверявам домашните, които тя ми дава" и нерядко се връщат към учебната тетрадка след голямо навикване (подозирам и 1-2 шамара). Ефект няма, те вече са отписали училището като заслужаваща уважение институция, а още дори не знаят какво значи думата "институция". 
