Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 186

Не вярвам, че сценариите се пишат на части и се довършват, ако има интерес или да бъдат завършени набързо. Поне този не е писан така. След поредното изглеждане на престъплението, виждам колко до най-малки детайли началото е стиковано с края, всеки елемент си има своя въпрос и отговор. Всичко, което гледахме започва и завършва там, на плажа. Престъплението, вините и наказанията.
И в Бодрум, и в ПБН самото тръгване към телесния контакт при двамата възвръщаше спомена за еп.1. Това е травматизираното при тях телесно общуване. С това сценарият подсещя, че и "лечението" трябва да мине през същите елементи. Оттук репликите на елементите от 1 еп., но вече "излекувани" в ПБН: Ердоан я хваща през кръста, слага я на земята - Керим я издига; на  сутринта слънцето огрява сгърченото тяло в червената рокля на Ф. в гръб - в ПБН слънцето огрява бялата рокля.
Тук е мястото и на сълзата. След изнасилването от Ердоан видяхме една огромна сълза да се стича от окото на Ф. Никъде не ни показаха кръв, това видя само Мерием. Дълбоката рана за Фатмагюл има друго измерение, това е раната в душата. Керим плака на следващия ден, отивайки към плажа, плака месеци наред в сериала. Но истинският отговор на нейната сълза е неговата в ПБН. Свързана с изливането на душата му и въпросите за вината - неговата, на Фатмагюл. Не мисля, че сълзата и погледът, както и всичко в сцената, трябва да бъдат тълкувани като такива на обикновени мъж и жена и да се очаква от нея нежност, състрадание или нещо от този порядък. Всичко се развива в един по-друг план. Погледът и сълзата са по-скоро знаци все в същия контекст, търсещ диалог между изнасилването и неговото преодоляване при първото общуване. След изнасилването той застана над нея и се взря от най-близко разстояние, но не видя телесните щети, а духовното измерение на нещастието за нея. И сега ни казва неговата преценка. Този момент трябваше да бъде отделен. Този поглед показа, че:тя забеляза сълзата, оцени я и очакваше неговото излияние, дори може би го подкани. Неговата сълза беше отговор на нейната сълза. Тук за тях завърши - поне според мен - кошмарът на изнасилването. Тя самата каза:"Беше като пречистване". Въпреки че беше част от тяхната любовна нощ, вниманието на зрителите трябваше да бъде насочено натам, откъдето тръгна историята. Моментът е много важен. Малко след него ще бъде заченато тяхното дете. Мисля, че тука пред леглото се разиграва сцената с поуките за зрителите. Ще се върна да погледна кой точно беше писал, но самото зачеване на дете е прошката на Фатмагюл към Керим, детето, с което тя седи в съдебната зала - другият отговор на престъплението. Точно преди зачеването Керим получава прошката в този техен разговор. Не може да се очаква от една изнасилена жена да даде прошка, дори и на само присъствал там мъж, чрез думи: "Прощавам ти...". Тя го направи на един друг език на тяхното общуване, телесната им принадлежност. Това също беше казано в поста, който ще видя къде беше. Извинявам се, че не помня това. Затова аз мисля, че сцената, вкл. и погледът бяха много добре направени.

Интелектът,емоцията и естетиката са нещата, които привличат като магнит в тази тема.Независимо, че в мненията си сте разнолики като самия живот, общото между вас е изострената сетивност към стойностното, духовното и красивото.  Само ще допълня - който  веднъж е видял играта на Енгин А. никога няма да я забрави. Надявям се,  че ще ме приемете в задружното си семейство,за да съпреживяваме заедно КВФ,АБО и...разбира се енигмата ЕНГИН. И - "Джевдет бей и синове" / дай боже,наесен/.