Няма тук за нас спасение, всички ще заминем в родилно отделение! Март 2013

Вчера сутринта в 9 отидох за запис на тонове (по препоръка на лекаря ми), без да имам предварително никакви симптоми и междувременно започнах да получавам регулярни контракции, по време на самите записи. Дойде дежурната лекарка и ме провери за разкритие, оказа се че имам 3-4см! Кога съм ги получила, не съм разбрала.  Както и да е, казаха че ме приемат в родилно отделение и ми включиха окситоцин, за да предизвикат уж по-бързо раждане. Започнах да получавам контракции първо на 7-8мин, след това на 4-5мин, бяха напълно поносими като болка, нищо особено. След около 2 часа ме провериха отново, имаше само 1 см прогрес и лекарката реши да спука мехура, за да може да се стимулира допълнително по-бързо раждане. Ами определено се стимулира, но и сухи контракции си бяха много по-болезнени, дори бих казала нетърпими в един момент - бяха на около 2 мин. Затова реших че не мога да ги издържа така още 4-5 часа до пълно разкритие и се съгласих на епидурална. За тези, които се чудят, наистина препоръчвам, след упойката всичко е много по-добре. И действително както бяхте споменали, когато наближи пълно разкритие намаляват дозата и няма причина да не усещате напъните. В един момент обаче тоновете на бебо започнаха да падат, което мен много ме уплаши. Сложиха ми кислородна маска, тъй като най-вероятната причина за това било недостиг на кислород(дали от увита пъпна връв или нещо друго, не се знае). Също така видяха че във водите се е появил мекониум, който за бебе 9 дни преди термин казаха, че не било нормално. Обикновено се случвало при преносени бебета. По това което лекарката обясни 2те неща - мекониума и падането на тоновете са признак, че бебето страда. Също се притесняваше, че бебето може да погълне от мекониума и да получи инфекция Проблема беше че получавах разкритие много бавно и риска за бебо да стои вътре още 5-6 часа докато дойде момента за раждане беше много голям. Съответно лекарката препоръча секцио и каза че по-добре сега в началния стадий на раждането да се направи, отколкото да изчакаме и вече когато главата на бебо е слязла много надолу, ще е много по-трудно. Обсъдихме с мъжа ми, аз принципно много се страхувах и не исках операция в никакъв случай, но в този момент исках само бебо да е добре и реших да послушам лекарката ми. Не съжалявам, операцията мина много бързо, нищо не усетих, възстановявам се също бързо, тази сутрин вече ставах от леглото без проблем, държа бебето. Още вчера ми го донесоха 1 час след операцията за кръмене, за сега всичко е успешно, имам коластра и бебо засуква добре(малко е поспалив, но това е нормално за първи ден:))