Как да успея да превъзмогна негативните чувства, които изпитвам ?

В последно време пишеш, без изобщо да мислиш. Кой ти даде повод да правиш обобщения за ВСИЧКИ? Хората са различни и различно понасят тежестите, каквато  е отсъствието на любов. Защо да не може при някой тази липса да се изроди в завист и злоба? Пък църквата изобщо не е мястото, където ще те научат на доброта, не че това се учи.... А в най-злобарския форум може поне да се огледаш в очите на другите, това е предостатъчно.

Много хубаво,че момичето осъзнава проблема. Човек е такъв, какъвто иска да бъде, но невинаги се получава. Понякога чувствата са по-силни и трябва воля ,за да ги преодолееш. Авторката може би ще успее,щом е осъзнала ,че нещата не отиват на добре. Защото много често злобните не го осъзнават и за всичко другите са им виновни.

Съгласна съм с Lizet. Ако имаш партньор, то това значи, че сама
си се превърнала в позитовен човек и си го привлякла. В черната
фаза ако ще и ангел да слезе на земята и да ти носи рози, няма да
те впечатли. Трябва сама да се трансформираш, а после може и любов,
може и не.

При мен беше обратното- оказа се, че наличието на човек, който
да е впечатлен от мен, още повече ме дърпа към депресия. Това е
защото имам напълно различен източник на мотивация и дори
майчинство и ябълков пай не могат да ме спасят, ако го загубя.
Загубя ли го, мога да изкарам максимум 5 години на "батерии", преди
да полудея. Пробвано е. Ако го няма, нищо не ме прави щастлива.
Ако го има- всичко ме прави щастлива. Но да очаквам друг човек да ме
направи щастлива, или други неща извън мен- това е самоубийство.
Доказано не действа, или действа временно, докато един ден пак
не се изправиш пред безсмислието.

Въпросът е дали авторката на темата ще се сети да стигне до този
източник на сили. Дали ще намери единствения изход от безсмислието.

А ако си намериш мъжле, което да ти е като "притежание", както си
кисела, още по-кисела ще станеш, щото вече ще има и завист, и
ревност, и битовизми.

Църквата може да е добро начало. А за работа се оглеждай отсега,
мисли какво може да откажеш и кое ще е удобно за целите ти.

С времето ще спре да ти пука и да се сравняваш с хората. Всъщност
целенасочено трябва да се опиташ да стигнеш до такова състояние.
Започни от това: какво точно са постигнали и имат познатите ти? Какви
сили и способности биха изкарали, ако са в твоето състояние, с дете и без
работа? Щото и аз имам сума ти лъскави девойки около мен- но се питам дали
не са инвестирали толкова много в имиджа си, че друго не им е останало и
в момент на истинска криза биха се сринали.

Зима е, известна депресия е дори естествена. Гледай да излизаш на слънце.
И не си прави големи планове- по-скоро прави малки стъпки, с които да
вървиш нагоре. Големите планове лесно пропадат. Малките стъпки се натрупват
и един ден постигат несъизмеримо голям резултат.

Когато си на дъното и не притежаваш способностите на барон Мюнхаузен да се издърпаш сам за косата, ти трябва някакъв катализатор. Не се сещам за по-добър от това някой да те обича. Да, трудно се намира такъв, особено в труден период, когато сам не се понасяш, но се случва. Стига този някой да е достатъчно наблюдателен, за да разбере, че в момента ти е трудно и разсъдлив да прецени до каква степен това ти влияе и доколко си самият ти.
Не съм забелязала прекалено голяма зависимост между позитивизма и наличието на добър партньор....

Това ли е големият проблем? И ти ще имаш. Обаче първо трябва да осъзнаеш, че за да си щастлива не ти трябва партньор. Партньорът не е условие за щастие. Има щастливо разведени жени, които не искат да се обвързват повече. Радвай се на свободата си, докато я имаш. Човек за да е истински щастлив, трябва да може да си е самодостатъчен и във връзка, и сам. А светът е пълен със самотни обвързани жени.
Освен това ти имаш това, за което други мечтаят- дете. Или майка. Или младост... здраве, подкрепа, дом... Много е вероятно тези, на които завиждаш, да завиждат на теб. А и утре палачинката може да се обърне. Завистта е най-глупавото чувството.

Истина е. И ако преследваш големите неща, без да забелязваш малките, пропускаш най-важното.
Животът е ужасно кратък и отминава безвъзвратно, за това трябва да се радваме на всяко вдишване.

Кими, прекалено много си се втренчила в ситуацията - самотна майка, зависеща финансово от други хора, без мъж, с неясно бъдеще. Според мен проблема ти е точно това втренчване. От постоянното повтаряне и зацикляне на едно място се получава омагьосан кръг.
По-лесно ще ти е ако си промениш погледа/мирогледа.
Ако по някакъв начин картинката се промени към по-лошо /тоест нещата се раздвижат/ и спреш с фиксацията, ще осъзнаеш че нещата не са чак толкова лоши.

Morphea, за съжаление в работата ми се работи само нощно време. Няма кой да гледа детето вечер. Даже нямам възможност да започна и нещо почасово. До септември месец нямам никакъв вариант да започна работа. Нещо от вкъщи не мисля, че ще намеря. По интернет общувам с доста хора. Повечето с чужденци. Не е целенасочено. Просто така се случва. Имам един по специален човек, но едва ли някога ще се срещнем с него. Това също ме изнервя. Много пъти съм се опитвала да прекратя с него, но общуването с него е едно от малкото неща, които ме разтоварват.



Аз явно не съм от хората, които  не могат да са си самодостатъчни. Не че намирането на нов мъж ми е най - висшата цел, но ако ми се отвори шанс за нова връзка не бих се колебала. Май най- много завиждам на хората, които си имат партньор и спокойни деца. Примерно страшно злобея на най - близката ми приятелка, че си има семейство, че нейните родители не я изнервят . А същевременно знам, че отношенията и с мъжа и никак не са идеални и розови. Обаче въпреки това се дразня. Защо при нея се е получило, а при мен не.

Тъжно...Липсва ти любов,взаимност,секс.Според мен от това произлизат лошите настроения и мисли.Детето поне не те ли радва?
Колкото до злобата и завистта-едва ли има човек,който да не е изпитвал и да не се е поддавал на тези чувства в определени ситуации.Въпросът е да осъзнаеш какво имаш и да се фокусираш върху хубавите неща в живота ти.Защото,сигурна съм ,че имаш много такива В момента си подтисната и угнетена,не виждаш светлина в тунела.Промяната трябва да започне от теб самата.Намери си хоби,спорт някакъв,книги.И най-важното-обичай се и си повярвай!

О, горкото!

Хайде стига, моля ти се! Защо тя, а не аз, мрън!

Споко, всички сме били така. Има начин да се справиш със самосъжалението.

А пък около мен е пълно с хора с лексуси, а са учили по-малко,
и с мацки с по-хубави мъже, а не им готвят дори и ги носят на ръце.
И са по-тъпи и изглеждат вулгарно, ама на- вървежни са...
Да взема да се гръмна...

Радва ме разбира се, но той е палав и много ме изнервя. Цял ден тичам по него да не направи някоя пакост. Даже пуснах тема в бебешкия подфорум да попитам как поне малко да започне да ме слуша. Осъзнавам, че е още дете , че характерът му е може би такъв и няма как да се промени. Когато много ме ядоса ми идват едни страшни мисли, които са недопустими за една майка. После с дни се обвинявам за тези си мисли. Страхувам се да не съм предизвикала съдбата и на детето да му се случи нещо.

Явно аз съм си такава. Тия неща ме глождят. Поне се радвам, че не съм единствената, която е така. Имало и други, макар и в определени периоди от живота си, които са се чувствали така.

Има неща, които бих искала да постигна в живота. Набелязала съм си няколко цели. Лошото е че като се замисля сериозно над тях някои ми изглеждат нереални  и това ме скапва. Още повече, че като споделя тези планове със семейството или с приятели и голяма част от тях ми казват, че тези неща няма как да станат. Не съм някоя лигла, която ей така от немай си къде да започне да опява и да рони сълзи защо този еди какво си, а аз не. Осъзнавам, че имам проблем. Както писах в началото на темата смятам да потърся професионална помощ, но чак от септември нататък.

Еми затова такива цели не се казват на глас. Просто
лекичко си постилаш в тази насока и дори да не станат,
пак нещо ще е станало.

Споко, нормално е- доста хора са се отказали от
трудни и невъзможни цели, постигнали са комфорт, но
никой не знае в какъв ад се намират.

Така че ти ги почвай едно по едно и ако наистина не се
целиш на едро и не чакаш всичко да се нареди само,
може и да стане. Малките постижения се трупат неусетно.

Напротив, лизет, напротив! Ти си ярко доказателство, в какво се превръща човек, без да бъде обичан. Ама не чу.ане, нали правиш разлика. Поне по такива сериозни въпроси спри да се о.кваш. Като гледам на църква отдавна не си ходила, все по злобарски форуми седиш.

kimmy , период е, ще го преодолееш. Депресията има различни прояви. Като започнеш работа, смениш обстановката, постепенно нещата ще се изгладят.

Напротив, казват се на висок глас, обаче пред себе си и освен да казваш, трябва да вярваш в тях. Ако се промъква съмнение, не се получава.

Какво не й харесвате на Лизет, аз пък чакам новите сентенции от житейската й философия - даже си изваждам цитати.