Любители на кучета - 35

Sadeyes, провери вратлето на Реа. Може да има кожна реакция към тази каишка.

Бери   

Стела, много снажен тоз лигльо.

Аша, отсега започвам да стискам палци за мама Лора. Интересно ми е как ще я приемат котките след това - нали ще мирише различно...

Фея, мерси за съвета, сетих се за това и погледнах, но нямаше нищо. Козината на вратът й е бяла, а кожата от долу си е розовка и нераздразнена. От няколко часа не го е правила това с крачето, дано е ок.

Ах тази Бери! Страшна хитрушана е, неотразима!

Аша, стискаме всички палци и лапички с Бъди за Лора! Вярвам, че всичко ще мине добре!

Здравейте момичета
искаме да си вземем кученце померан само, че ако някой подарява/продава на минимална цена 
извинявам се за нахлуването, надявам се скоро да списвам и аз при вас :hug:

Оооо, Стелс    

И аз ще се включа за "табуретките"    
Малък Оскар, голям тумбак..  

Като борче е, вчера навършихме 2 месеца   Изглежда шишкав на снимките, но не е толкова зле. Взехме си бележка отакто вета ни навика и сега са намалени дажбите, но то си трупа..   Предните крачета са като на футболист, раздалечени и малко криви и гъзинката е много смешна..  
Не е проблем, тъй като родителите са тествани за диспплазия и макар да не са "породисти лабрадори" гена им е много добър. И при Алекс нямахме никакви проблеми в това отношение.
Безспорно е много важно да попаднеш на читав вет и на хора на които да им пука, че са избрали професията.

Ооо, ще ти го крада Оскар

Ще ти се Джак       Ти си имаш муцунка прекрасна  

Не давам на никой да го пипине малък Оскар. Няма майтап.
Алекс го извеждаха и баща ми, и дядото, и майка ми като си беше в БГ, дори една приятелка... сега толкова параноична съм станала..    Няма да се проваля с това кученце, няма да дам "косъм да падне от главата му".. метфорично..  
Много е трудно да започнеш всичко от начало, не го пожелавам на никой. Но сега сме по-силни.

 KiА , не се сдържах...така съм се смяла сега с тая бялата трътка. Сладур!
Гладника му с гладник, как е загладил косъма
Нали знаеш че лабитата са вечно гладни, лакоми и кЪт ни замотаят с едни трогателни погледи трудно казваме "Не".
Нацелувай розовата тумба

Зная миличка, благодаря ти 


Исках да ви покажа и гъзинката каква е смешна, тръгна да лае сега пред вратата, чу да се говори, пазач ми е голям..   

Киа, какъв е тоя тубарлак?!   Глей го, цвъцката му с цвъцка - пази  

Кокона, не мога да помогна.

Това "ходещо тумбаче" прекрасно знае, че той ще командва в къщи! Киа, напълно те разбирам, че не го даваш на никого. Аз бих си го гушкала непрекъснато ако можех

Абе според е разумно да се научи да слуша още някой . Какво ще стане ако на теб ти има нещо и не можеш да го извеждаш ? На мен ми се е налагало да я оставя при приятел за около месец и й беше голяма мъка , но ти си знаеш , де . Явно нещо сте препатили с Алекс .

Оскар е голям сладкиш

KiА, и при мен стана горе-долу същото. Моят мъж ми загуби едно кОли на 1,5 годинка, синче на нашето кОли, което не се реших да дам на никого и си го оставих вкъщи. И то ходеше, като залепено за мен. Когато ги извеждах двамата, водех вързан таткото, защото той не ме слушаше много-много, беше си харесал половинката и само него слушаше. А, когато мъжът ми ги извеждаше, и двете бяха пуснати, все се карах, че малкият ще се загуби, защото той пък него не слушаше (това беше в по-далечен период, дето имаше две улични кучета и почти нямаше домашни в нашия квартал). И.....стана, случи се. Върна се с таткото след една вечерна разходка към 22 ч, малкият му избягал, до 4 през нощта обикаляхме квартала и с колата ходихме по улиците по надалече - нищо. Обяви лепих по блоковете, в радиата пуснах, за пръв път в живота си отидох на врачка - една, че и при прословутоия Десислав от Пелово ходих, направо се поболях. Не можех да спя, по цели нощи висях на прозореца да гледам дали няма да се появи отнякъде. И досега не съм го прежалила, не се намери душицата. Когато таткото почина и взех сегашния Рекс, точно така казах: "само с мен, на никого не го давам". Бях с контузен крак (от него, нали ми е дивчо-слончо), само една сутрин го изведе мъжът ми, а аз висях на балкона да гледам. След това ме закара у майка, тя живее вкъща и там седяхме месец, докато се оправи коляното ми. После пак имах контузия, но ходех куцайки, аз си го извеждах - куцук-куцук, едва-едва, големи разходки бяха, но така карахме. И сега съм такава, където ходим, ако може - го вземаме, като не може, просто не ходим или аз не ходя. Отказах едно гости в Турция, защото нямам вяра на никого да го оставя. На шега  казах да ми намерят квартира с двор, че да го взема и него, ама не става естествено. Е, още ми се чудят познати, че заради кучето.........Ами, не мога да обяснявам, който разбира - разбира, който не, ако ще, то е нещо, дето се усеща.    

Стелс , сега видях и твоя хубавец, прекрасен е!  

Аз да си призная един път сам си загубих кучето   , по-точно тя изчезна изведнъж . Преди сестра ми имаше дакел и го извеждахме заедно на разходка в един парк на близо, но да подчертая, че за да стигнеш до него се минава през подлез и се пресичат 3-4 улици . Та един ден си се разхождаме из парка с кучовците, по принцип Рая я водя на каишка когато не сме далече от коли, защото има навика да поздравява де що види кучета , без да се оглежда какво става наоколо . Ама в парка нали няма коли и си търчаха пуснати животните . По едно време от някъде се появиха някакви деца с пистолет с капси . Гледам аз гадинките изчезнаха по едно време ,ама те си се гонят и се връщат по принцип , добре де ,ама по едно време само дакела се върна . А сега де ... Обикаляхме парка сигурно към 2 часа, даже някакви полицаи питахме и нищо . Накрая се прибирам аз и я гледам чака пред вратата   . Не знаех дали да й се карам или да я хваля , обаче сега няма сила дето да я накара да отиде в тоя парк . Правил съм опити, в момента , в който и откопчая повода се обръща и си тръгва  

И забравих да се похваля, днеска Рая става на 8 години