Егати периода, вече пролет стана, а ОКТОМВРИйчетата още са на "не" и "няма"

Но самите училища вземат допълнително финансиране когато имат такива деца. Учителите получават допълнително заплащане и към всяко дете има т.н. ресурсен учител, който трябва да влиза в определени часове с детето за да не пречи на другите деца. За децата има ресурни центрове, има училищен психолог, за учителите се проверждат обучителни курсове  и  всичко изглежда песен докато не се появи  като реалност. Самите училища и учители се включват с единственната идея за да вземат парите , после се дразнят в по -голяма степен от децата. Ресурсни учител най-често се оказва учител дето е с такава компетентност, че не си е намерил никаква друга работа .  Та проблема за мен е определено са учителите. Ето вижте тук повечето деца са само със специални потребности http://karindom.org . Водих Митака веднъж седмично , нито се е върнал насинен , нито ударен . Не съм чула да се  крещи даже дете вътре. Както е на снимките , така си е зад кадър. Децата тихо и кротко си седят и правят нещо си.  Но пък  почти всяка учителка която говори с дете съм я видяла да клекне до него. С повечето родители с които съм говорила децата им посещават обикновенни училища и градини. Въпрос на подход на учителя е как детето ще се държи. Едно е да си учител по диплома, друго е да си по призвание. Даже си мисля, че за самато държане вътре в сградата няма такова значение и семейтната среда - там име деца циганчета , бедни , богати родители, интелигентни , не чак толкова. Децата много добре правят разлика от това вкъщи ли са или са в дадена институция /ясла,  градина, училище/ и поведението им е коренно различно.  Някои се притесняват и странят от такива деца, хората някак си като видят инвалид се обръщат. С посещаването на обикновенин училища и другите деца се научават да бъдат състрадателни. Приемането е взаймно. Как ще се държи детето в инистуцията определя подхода на учителката. Съжелявам ако има учителки и не приемат идеята ми, но нямам друго обяснение защо едно дете в една среда ще е тихо и кротко и в друга ще се бие. Да по -трудно е , да трябва да проявят повече старание и изобретателност, но живота не е  изтъкан от лесни неща. Майката на едно хиперактивно дете обяснява ,че учителката в училище примерно е измислила подход да го кара да чисти дъската с гъбата,  да  и асистира и т.н. така то цял час има занимание да става и сяда, не пречи на децата . Знам, че Надето се притеснява и не е приятно когато се случват аткива неща, но лично аз се дразня когато всеки прехвърля отговорността към самото дете с обяснението то е такова и да се изнася на байра както в комунизма. Да не са пред очите ни и съвестта ни е чиста. Те са факт, процент от ражданията са и всеки просто да се радва, и да не забравя, че не е в този процент като уважи мъката на родителите който не са имали този късмет. Това не зависи от нищо друго а само и единиственн от късмета , защото за да стане от две клетки цяло човече все някъде дава грешка системата. Да помним , че съдбата е изменчива и гаранция - франция за здавето няма, медала лесно се обръща и винаги има две страни. Извинявам с е за дългия пост.