Посрещаме бебчета в захлас, че месец МАРТ изисква го от нас! Тема №14

Секциото ми беше планирано за 26.02.

На 21.02. през деня всичко си беше обичайно, нямах никакви признаци, че скоро ще се случи нещо. Коремът от около седмица ми беше много надолу и имах неболезнени контрации, но още от петия месец.

Вечерта с мъжа ми си лягаме около 23:00 ч., гледаме си някакъв филм и след половин час ме прерязва силна контрация с болка. След малко пак, започвам да гледам часовника и до 00:30 ги засичам точно през 15 минути. По същото време започва нещо да ми тече – като урина, но с розово-червен оттенък. Тече не много силно, но ежедневни превръзки не са достатъчни. Гледаме се с мъжа ми като втрещени, хем ни е за втори път, хем не знаем какво става и какво да правим (първият път не съм видяла води, тапи и т.н.). В 1:00 ч. решаваме, че ще се оправя и отиваме в болницата. Мъжът ми казва: „По-добре да отидем и да ни се смеят, отколкото ние после да плачем”. Аз както бях много смела треперя от нерви и правя хаотични движения. Всичкото това се случва ужасно тихо, за да не събудим свеки, да започне и тя да подскача (тя дойде да помогне за чистенето за 2 дни и остана цяла седмица). Как съм си направила тоалета в банята с ужас установих след няколко дни (ако не друго, поне си е личало, че съм положила усилия). Сложих в багажа си още 2-3 неща и между 1:30 и 2:00 ч. вече сме в болницата. Мерят ми тоновете – контракции няма, тестват това, което ми тече – не са околоплодни води (така и не разбрах какво беше). Акушерките са готови да ме пратят вкъщи. Лекарят ми направи вагинален преглед – 1 см. разкритие, изгладена шийка, след което текнаха и водите. Оставиха ме в коридора на една количка, започнаха да събират екип за секциото и да ме подготвят.

Когато ме заведоха при анестезиолозите поисках пълна упойка, но те ми казаха, че и за бебето и за мен е по-добре епидурална. Аз се страхувах, че при нея ще ме боли много, но се оказа, че не е така. Първо слагат нещо подкожно и когато вкарат иглата в гръбначния стълб не се усеща нищо. Междувременно контракциите ми бяха на 4 минути.
 
Изваждането на бебето стана за 15 – 20 мин. Беше увито в пъпна връв, а имах и сраствания, та това ги забави. След като го извадиха, ми сложиха маска с „райски газ” и се бях унесла, докато приключат. Само по едно време ми донесоха бебчо и долепиха бузката му до мойта – няма такова щастие, пожелавам го на всяка от вас.

Така се роди моето второ съкровище – на 22.02. в 5:21 ч.

После започнах да се възстановявам много бързо. На вторият ден станах и още от първия път започнах да ходя доста добре. Коластрата ми дойде на третия ден, но още от втория ми даваха бебчо, да го държа на гърдите си. На четвъртия ден той започна да кара жълтеница, но в лека форма и на петия ден ни изписаха.

Пожелавам на всички, които ще раждат секцио, да мине като при мен леко и бързо да се възстановят.