Ежедневието на идеалното семейство

 
Децата, току що завършили с чистенето на стаята си, прилежно пишат домашни. Жената притеснено хвърля последен поглед към огледалото и часовника, защото ТОЙ всеки момент ще се върне. Ето най-после - идва си, усмихнат до ушите с голям букет от рози. Следва нежна целувка, прегръдки с децата. После всички заедно си говорят мили думи, вечерят прекрасна храна, пеят песни и не спират да се прегръщат мило и да се усмихват широко...
Уф, потече ми захар от екрана, докато пиша глупости. В крайна сметка добре, че няма идеални семейства. Би било прекалено скучно.

Хихи, и аз така си казвам, ще стане много скучно
За мен моето ежедневие се доближава до това на идеалното семейство, с разни изключения от рода на прекалено много домакинска работа, умора след прибирането от офиса, трансформирана в нерви... Но това мисля че са нещата, които ни карат да не се захаросаме тотално

Иначе аз съм от щастливките, които от време на време работят на смени и могат да си позволят да имат повечко почивни дни от половинката. Това свободно време се обръща в лакиране, ходене на фитнес, пазар, готвене на засукани манджи...
Но като цяло за мен идеалното ежедневие е почти като гореописаното... Само без букета рози, че не обичам откъснати цветя.
Аз съм се наспала, вкъщи е подредено, пия кафе, отивам на фитнес, разхождам се с приятелки, прибирам се, врътвам една манджа, милия се прибира усмихнат, прегръщаме се, целуваме се, сипваме си по чаша вино.... говорим си и се веселим.

Идеалното семейство за мен:
През работен ден всеки си гледа неговите си задачи-работа, училище...
Вечер-заедно, всички в къщи.
Децата, като тръгнат по гаджета, поне две вечери да са си у дома.Великодушно им предоставям останалите 5 да са с гаджето.    
Претенции от рода на :"Имам нужда от лично пространство, което се изразява в това 3-4 пъти седмично да кисна по дискотеки/кръчми/барове с приятели/колеги!"  не се толерира.Дори когато бях на 15, с първото си гадже...  
Хобитата на моя мъж са риболов, Формула 1 и музика.Музика слуша всяка вечер след работа.Когато има състезания, обикновено гледаме заедно, запали и мен.На риболов ходи няколко пъти годишно, винаги придружен от децата.Момчета са и ....бяха като залепени за баща си.  
Често съм ходила и аз, като съвместяваме риболов и пикник.Общо взето, любимо занимание ни е.А и той е споделял, че ходи повече заради водата, не толкова заради риболова...обича да е до вода....сигурно и затова все повече се замисля за пенсиониране в Нова Зеландия.    
Моето хоби е ясно.На него всички му се радват и наслаждават.
Лично мое-обожавам да чета.Осъмвала съм с книгата....Откакто съм се научила да чета, вече 40 години, не ми омръзва и няма изгледи да стане.
По купонджийски вечери с приятелки никога не съм си падала особено.И тогавашните , и сегашните дискотеки не ме предразполагат към забавления.Никога не съм харесвала данданията, от която три дни след това си като глух, пушека и миризмата на цигари, въпреки че съм пушачка, тълпите народ, които ти ходят по краката .....подобни стълпотворения са ми всичко друго, но не и купон.
Слава Богу, събрала съм се с чешит от моята порода и изобщо не са ни липсвали подобни ....катаклизми.
Откакто сме заедно, и двамата предпочитаме събирания с приятели/познати да са в домашна обстановка или в някое малко, тихо, спокойно и уютно заведение с добра кухня, тиха музика и дискретен персонал.

И к'во излезе, че да е идеално едно семейство, жената не трябва да работи? ...т'ва не е у нас...

Ставане в 7.20 ( е, аз ставам един час преди това и будя малкия, че сме с астма и сме на Сталорал, което е едно капене на капки 35 минути...). Бърза закуска, който му се яде (у нас това е само дребния). Откарване на училище и нас си на работа, преди работата 1 час фитнес (ММ всеки ден, аз 2 пъти седмично, ама 'щото ме мързи). В 5 следобед прибиране вкъщи, дребния малко игра на компа, аз и мъжо в кухнята - правим салата и нещо за вечеря. В 6 вечеря и после караме дребния да преписва красиво текст (уфф, много грозно пише), ние сме по таблетите. И си бъбрим,ако има какво, иначе с кеф си мълчим. Един-два пъти седмично на кино и вечеря в киното след това, което ми пропуска едно-две готвения вкъщи. Събота и неделя се изнасяме по спа или до бабата (350 км). Вилата сме я разлюбили откак баткото повреди канализацията, сега го чакаме да порасне още малко и сам да си живее в нея и да се оправя с поразиите, дето й е натворил.

Нерви вкъщи от работата не нося, освен ако някой нелоялен служител и действията му не са ме разревали, а предпочитам да си поплача вкъщи, а не в офиса пред колегите.

Аз също не обичам откъснати цветя, но пък и саксиите вкъщи не са решение. Имам си 4 големи растения, хем знам, че и тях трябва да разкарам заради астмата, обаче още не мога да се навия.

За чистенето отговаря чистачката, идва 2 пъти седмично, аз пускам пералнята, простираме или аз или ММ, глади чистачката (смятам, че 200 лева месечно са ми по-маловажни от спестените по този начин нерви и сополи //аз съм с алергичен ринит към прах, при по-основно почистване и до ангина го докарвам за няколко часа). Миялната зареждаме пак който свари, ама по-често ММ. В готвенето съм по-силна аз, не че прекалявам като честота, обаче аз май съм капризна с храната и обичам да ми е вкусно, а като че ли аз готвя най-вкусно (и здравословно)...По отношение на алкохола - не е задължително всяка вечер, по-скоро 2-3 пъти седмично, по една бира ако сме навън вечерта  или по една чаша вино, ако сме вкъщи.

Аз лично обичам да ми е тихо - обяснявам си го с Хашимотото - така че шумните игри и музики у нас са поединично по стаите. Не обичам бърборенето заради самото бърборене, когато няма какво смислено да се каже, но нито аз, нито ММ сме мълчаливи, по-скоро обратното.

От пълното щастие ме дели едно бебе, обаче Ония горе се е запекъл и не ми го пуща, а българското законодателство не ми помага.

Докато бяхме деца: майка ми не ходи на работа. Ставаме рано, да пийнем кафе
заедно и да закусим. И котката (мир на праха й!) идва да пие кафе.

Вечер си стоим у дома, тихи занимания или почти тихи, ако аз свиря.
ТВ работи, мъжете запояват разни дребни неща, които няма да може
да поправим и след 100 години усилия. Почти не се ходи по кръчми и
кафета, домошари сме.

Докато бях омъжена: ОК, спокойствие и комуникация, докато
благоверният не го изби прекалено на окулзитъм и медитация с кристали
на главата вечер, упражнения на Норбеков и какво ли не...

Идеалното семейство е моето, без компютърните игри на мъжа ми, плюс 4-5 екскурзии годишно в чужбина и две почивки на море.  
Малко обобщих, тъй като за ежедневие става дума, но карай да върви.

Ежедневието на идеалното семейство е това, което е желаното и от двамата, без да правят драстични компромиси.
А какво точно, вече зависи от двойката, комбинациите са колкото и двойките. Идеалното за един е кошмар за друг. Нещо, което за нас е налудничаво, перфектно устройва друга двойка, и обратното.

Идеалното...добре, значи - живеят в къща с голям двор, той ходи с костюм, тя е спортно елегантна, той работи сериозно и докарва сериозни доходи - тя също има кариера, но е повече за удоволствие, детето, разбира се - учи в частно училище, взимат го и го водят организирано, което осигурява повече свободно време на родителите. Тя се прибира първа и посреща мъжа си след няколко часа - с готова вечеря. Имат голям хол с работен кът, където детето си учи, само, защото е умно, докато тя реди чиниите по масата. Два пъти седмично той носи храна готова, веднъж се хранят в близкия ресторант, където, разбира се - познават собственика и той им сервира винаги лично. Събота и неделя с колата, която е достатъчно голяма и комфортна - са обикновено на път. Карат ски, ходят на риба, имат дървена вила в планината, да, там има иконом и едно малко пони за детето. Подаръците са големи, с огромни панделки, винаги изненада. Както и партита по поводи - обикновено единия бива сюрпризиран. Той спортува тенис, тя ходи на фитнес. Приземния етаж е механа за гости. В двора, задължително - беседка с барбекю. Има място и за басейн, но още не е готов. Тя избира дизайна...Той не се вълнува от тия неща много. Та така...

Свързвам ежедневието с рутината, така че нищо ежедневно не може да се впише в представата ми за идеал. За съжаление от рутината с работа/детска градина не можем да избягаме, но свободното ми време след работа не обичам да се превръща в ежедневие. След работа имам грубо 5 часа, в които съм в кондиция. Кафе/бира/хапване с приятелки с/без деца, срещи със семейни приятели, спорт, за почивка от излизанията - серийка от любимия сериал или питие на терасата. Уикендите - пикници, преходи, риболов, вече нямам търпение да свърши зимата.

Според мен идеалното ежедневие е това, с което не търсиш външни забавления
и дори да седнеш и нищо да не правиш, пак ти е приятно.

Малко ми е невротичен този "динамичен живот" с разнообразие. Обичам да
вкарвам смисъл в старите неща, не да го търся в нови и нови. Понякога рутината
е по-креативна от гоненето на новости.

В такъв смисъл съществуването в битово заможно семейство от горното описание
би ми дошло в повече, особено ако ми дойде на ума да си дам дни за размисъл, когато
не трябва да участвам в перфектния маскарад.

E, Mamacita, защо така злобно? Защо маскарад? Вилико вероятно не знае, че икономът на вилата е един човек в повече, който те натоварва с присъствието си (затова хотелите са за предпочитане), както и че басейнът иска сериозна поддържка, а на нашите ширини и подгряване. Ако аз съм си описала ежедневието, тя си е описала идеала, а някои неща в "идеала", ако не си ги изпитал на практика, няма да знаеш дали ти помагат или ти пречат...

А "динамичният" живот в големия град го имаме, не защото искаме, а заради големите разстояния и гадните задръствания.

В моя идеал има и посещение на театър, ама аз на български театър не стъпвам, много съм разочарована от театралничането (иначе през няколко години проверявам дали не е настъпила промяна), на театър се ходи или в Лондон, или в Ню Йорк - плащаш много, но получаваш много повече.

Ежедневието на идеалното семейство е ежедневието на моето семейство. И нито искам да ви го обаждам, нито да го разбирате, нито да ви насърчавам го прилагате във вашите.

И аз така мисля.
Тук се очаква всеки да опише ситуацията в собственото си семейство, или идеята му за такова, или какво?

да, идеята е да се опише ежедневието на идеалното семейство, все едно стои пред нас, от живи, материални хора, а не обобщения от вида "за един може идеалното да е едно - за другия друго" или "моето е идеално, обаче няма да описвам, защото не е ваша работа". Ми, нека да видим за кого какво е! Иначе защо ще пускам тема!