Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - XXXVII

Много хубав диалог сте направили в последните страници.   Рядко се случва във форума да се спори аргументирано, спокойно и без обиди.  
Аз към бг киното от преди промените съм силно пристрастна. От една страна съм съпреживяла онова време, носталгия имам, а от друга - доста от заглавията съм ги усетила и лично като допир (израснала съм по снимачни площадки и сцени, тъй като татко, Бог да го прости бе един от популярните актьори). По онова време се правеха много стойностни филми - и драми, и комедии. Не всички могат да бъдат разбрани от чужденците, но има и такива, които са докоснали хората с по-различно от нашето (тогава соц) мислене. За детските пък да не говоря.
Основният проблем на днешното кино според мен не е дребнотемието. Проблемът сега е, че режисьорът обикновено е и продуцент, сценарист, понякога и оператор даже (понятие като диалогисти в родното кино няма, а тези хора са много важни). Въпросната полифункционална личност трябва да се занимава освен с творческия процес, така и с административни неволи (намирането на пари за кино у нас все още е мисия, хайде не невъзможна, ами доста трудна и трудоемка). На всичко отгоре всеки творец гледа в двата часа екранно време да набута всичките си идеи, тъй като не е сигурен, че ще получи втори шанс да снима пак филм. Така че се получава една манджа с грозде, защото той години наред е трупал идеи за филми и сега трябва да ги вкара всичките в една тема. Има и нещо друго - като цяло голяма част от съвременните режисьори се стремят да правят филми за фестивали, арт кино (така както те го разбират), да разработват големи и тежки теми, важни за цялата нация (например спасяване на евреите, мутрите, тежкото минало на соца и т.н.). За тях е някак обидно и под нивото да правят филми за някаква си елементарна и най-вече битова темичка (каквато бе основната линия в "Топло" или "Оркестър без име"). И трето - на мен лично ми омръзна да гледам все едни и същи лица от филм във филм, от тв сериал в тв предаване, и т.н. Наскоро четох някъде, че Р.Гослинг решил временно да се оттегли от киното - не за друго, а за да не омръзне на зрителите. Този тип мислене у нас все още е химера.

Лулумба Много си права за това, че режисьорите сега се опитват да съчетаят всичко. Просто помощта, която я имаше преди това, даваше чудесни резултати. А сега за кино няма пари и те се опитват да направят каквото могат. И въпреки това се получават хубави неща - Стъпки в пясъка ми е много любим филм от новите.
mijjjka, прочетох всичко до тук. Дори и това, че са чужденци, не го прави по-лош или по-малко специален. Нали все пак режисьора е решил да е така, да не говорим, че е направено по българска книга. Има невероятни неща в киното, не може с лека ръка да ги отхвърлим и да кажем не стават...

Лулумба, винаги те чета с интерес, а в случая споделям мнеието ти напълно.

От последните години ме трогна "Писмо до Америка" и май нищо друго, но той наистина ме трогна. Гледах го като студентка.

Бутински, този филм ми стои в уочлистата от много време. Радвам се, че повдигна въпроса и някак ме стимулира да го гледам. Направо съжалявам, че тези дни нямам абсолютно никакво време за филм.  

Причините за смесените ти емоции са в жанра на филма, изпълнен с изкусен черен и парадоксален хумор, в изчанчения сюжет и във възхитителния сценарий. Искам да кажа, че режисьора (който е и сценарист) е "виновен", не скандинавското кино по принцип да е такова.
Ако ти беше трудно "да продължаваш" в този филм, никога не си пускай De grønne slagtere (2003)  

Не се заяждам, ама какво искаш да изтъкнеш с това?

Просто отбелязах факта. Пак ли проблем възникна??  
Честно, толкова не съм се обяснявала и с любовник 
Не разбирам нервните ви реакции и нетърпимостта към мнение, различно от вашето.
С това наистина мисля да приключа по темата.

Прекрасен филм. 

Mijjjka, хайде поеми си дъх и се успокой . Да не те заболи челото от толкова ненужно пляскане.
Не те разбрах, попитах. Без задна мисъл. Ти обаче явно си си наумила, че днес трябва да развалиш атмосферата в темата .

Ако това е вярно, евала!!! Беше ги подкарал и той продукциите на поточна лента... Де да можеха повечко актьори да извадят такъв усет... Ех, мечти...

И аз го четох това за Раян Гослинг 

Гледам, че се забавлявате днес, а 
Захванах се да чета всичко, което съм пропуснала в КиТ за последните две седмици и тази тема си я оставих "за десерт". И тя верно стана десертна 

Не искам да се намъквам с подковани ботуши в дискусията ви... но все пак не мога да се въздържа да не опонирам на един пункт от мнението на lulumba, с което не искам да го оспорвам генерално, а само да подчертая, че винаги предпочитам да подхождам индивидуално и че всяко правило си има изключения.

Става дума за тази нейна теза:

на която съм готова да дам контра-пример с Людмил Тодоров, който почти винаги снима филмите си по свои собствени сценарии (част от тях по вече издавани разкази и повести), сам се бори за финансирането им, сам взима решения за разпространението им...
А за мен лично няма слаб филм (от всичко, което е снимал, не съм гледала само един-два филма). Дори "Шивачки" харесах, макар да признавам, че вероятно е най-слабия от филмите му, който съм гледала...

---

Иначе най-общо казано:
- в старото българско кино има много качествени неща;
- ако не е бил соц-а и желязната завеса, Катя Паскалева можеше и да се снима някога в холивудска продукция или поне в европейска; същото важи и за Невена Коканова;
- българските комедии са цяла школа, въпреки че са били посветени предимно на нашенски си битови драми и проблеми;
- "Москва не вярва на сълзи" за мен лично е прекалено конюнктурен и отдавна вече му личи - не бих го дала като положителен пример на никого за нищо;
- напъни за арт-кино винаги е имало (аз лично не виждам особена разлика между опитите на Рангел Вълчанов и на някои днешни режисьори);
- историческите ни филми по случай 1300-годишнината си бяха правени по всички правила на комерсиалните мащабни "блокбастъри"...
и т.д., и т.п.   

---

П.П. - иначе няма какво да препоръчам, че по обективни причини нищичко не съм гледала през последните две седмици. Пробвах само "Духless", но някъде към средата взе да не ми харесва и го зарязах... или просто много ми се е приспало 

Преди малко изгледах и "Ключът на Сара"
Мнооого симпатичен актьорски състав, много примерено беше всичко, без излишен патос и въпреки ужасяващия исторически фон, бих казала, че се е получил един много красив филм.
Кристин Скот Томас започва да ми става любима актриса напоследък: много топло излъчване има тази жена и ми е много приятна за гледане

О, не приятна за гледане, тя е направо красива . Любимка ми е още от "Четири сватби и едно погребение", а и е титулярка в най-най-най-любимия ми филм

И аз много я харесвам.

Снощи почнах "The master". Още съм в началото, но бързам да се възхитя от Хоакин. Не изглежда красив, а аз по принцип доста си падам по него, но е адски, адски добър в тази роля.

Според мен Р. Вълчановите неща не са напъни и опити, направо му се е получило на човека. Докато доста от продукциите през последните години са си баш напъни.