Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - XXXVII

Търсейки в замунда Анна Каренина 2012, попаднах на http://www.imdb.com/title/tt0118623/?ref_=sr_2 , т.е Ана Каренина 1997 и сега се чудя дали да не изгледам първо по-стария? Моля, за съвет. Съблазнява ме това, че и Русия участва в създаването на по-старата версия.
Ще очаквам коментари с нетърпение.

мяч, нали знаеш, че всяко правило си има изключения. И аз харесвам Людмил Тодоров. Но масата е далеч от него.
Обаче за бай Рангел няма да се разберем, ама никак. За мен той е един от малкото, които усещат и могат да правят точно такъв тип кино. Уникален е и като човек. Абе фен съм му.
stenly, моят съвет е да гледаш и двете версии. Различни са и вероятно във всяка ще намериш какво да ти хареса и какво да не ти хареса. На мен много ми допадна режисьорското решение и театралния подход и разработка на мизансцена в по-новата. Но пък в по-старата Вронски е Шон Бийн, който аз лично много харесвам като актьор.

И аз съм му фен на бай Рангел (като режисьор май повече на ранните му филми), но и той си има "подхлъзванията".
Мога да се възхищавам дълго и напоително на "Слънцето и сянката" или на "Следователят и гората"... Не чак толкоз на "Лачените обувки..."...
Обаче с целия си фенски плам няма да ме убедите, че "А сега накъде?" може да бъде наречен нещо повече от напън. 
Sorry.

Ха-ха, "А сега накъде?" си има една друга история. Той е сниман в моите студентски години. Показва разни неща, които са по-скоро вътрешни и могат да ги схванат единствено хора, минали през техникума (академията имам предвид). Има разни закачки, които са доста специфични. По принцип участниците са предимно от випуска на дъщеря му Ани, с много малко изключения. Определено е далеч от арт понятията този филм, но пък е много сантиментален за всички, минали през въпросното учебно заведение. Трудно може да се обясни.

Понеже вчера дискусията продължи и в Скайп, доста се напъвах да се сетя как се казваше единствения бг филм, който ми харесва. И се сетих - "Слънцето и сянката". Филм без патос, без нравоучения, без назидание. Много естествена игра /просто впечатляващо нормално изглеждат тези хора/, без да се напъват, без да се "мъчат" да са арт.

Ех, Рангел Вълчанов няма празно Всичко му харесвам на него, даже и А сега накъде Бях сигурна, че има история, но никъде не съм чела как и защо го е снимал, а и той не е разказвал в интервюта.

Голяма полемика е паднала за филмите българско производство. Бях мярнала нещо, но нямах време да се задълбочавам, а сега се върнах 4-5 страници назад, за да проследя нишката.

Обичам да гледам български филми и някакси знам кой е Рангел Вълчанов, а пък като гледам филмите, които сте дали - не съм гледала ни един. Веднага ги отбелязах, да наваксам...

Иначе аз съм от онези традиционисти, които доживот ще си обичат "Вчера", "Маргарит и Маргарита", "Да обичаш на инат", "Всичко е любов", "Лавина", "Време разделно"..., сигурно изтървам някои, да ме простят. Който и от тези да засека, колкото и пъти да съм ги гледала, зарязвам всичко друго и се лепя на телевизора. Действат ми като магия.

А колко любими са ми тези с детско участие? Как се оправяха тези деца, с тези роли - веднага ми избива в главата - "Митко Миташки", "Татко ще ми купи колело, ама друг път", "Аз съм късоглед и пея в хора"  .

Гледам да ходя да гледам и новите БГ филми на кино, та дано помогна на тези, които се опитват в тази невъзможна ситуация да ги правят. Според мен има добри попадения, каквито са примерно "Стъпки в пясъка" и "Тилт". Да, не са нещо велико. Да, тематиката носталгично ни връща назад. Да, това вече започва да писва..., ама не мога да кажа, че хич не ми харесаха. Напротив, излязох доста доволна от киното.

Относно това, че гледаме едни и същи лица, явно държавата ни е много малка и бързо си правим "звезди", които стават съответно и много търсени.

Радвам се, че в последно време обаче нещата се раздвижиха, та дори и като ТВ сериали, защото по-добре да гледаме български такива, отколкото да трябва да купуваме турски продукции, които смениха предните латино - американски такива. 

Това е моят наивен и непрофесионален поглед за нещата 

 

То всъщност всеки епизод си има някаква закачка. Но са неща, които наистина трудно ще се обяснят. Става дума за емоции, свързани с ежедневието там, с кандидатстването и т.н. Ето една много типична задачка, която бе част от обучението - изиграй пържено яйце или пък паднал есенен лист на горещия асфалт. 

За почитателите на Рангел Вълчанов:

http://www.dnes.bg/knigi/2013/04/05/rangel-vylchanov-s-hem-sym-s … iama-nikoi.184710

Отметнах го The Master. Не съм навътре в сциентологията и няма да коментирам с такъв уклон и да задълбавам. Само повърхностно ще отбележа, че филма ми хареса. С една такава рееща и леко удивена усмивчица го изгледах. През цялото време се чудех кой е по-луд. Хоакин безспорно игра забележително, но докато неговия герой  от едно време започна да ми доскучава, то този на Филип ми беше изключително забавен и любопитен. Имам си и 2 любими сцени - голите танци и като ги прибраха в килиите, смях и задоволство в стабилно количество.

Гледах Ginger&Rosa и чувството ми за справедливост беше силно неудовлетворено. През половината филм исках нещо тежко и по възможност остро да се стовари върху малката фльорца Роза. Ама много тежко и много остро. Отдавна не съм се дразнила така на филмов герой, но това създание беше просто противно . Нищо че обективно се водеше жертва.
Самият филм е много поетичен, някак вълшебен. Припомня онези отдавна забравени вълнения на младостта, когато всичко е ново, непознато и интригуващо. И в същото време странно, плашещо и враждебно. Ел Фанинг е прекрасна, като червенокоса фея. Но, знаейки, че това е малката сестричка на все още гравитиращата около пълнолетие Дакота, ми беше някак смущаващо да я гледам в подобна обстановка.

Аз пък останах безкрайно разочарована от  The Master.
Едва го изтраях на моменти, само заради Хоакин го оставих.

За мен The Master беше разтърсващо преживяване. Няма да се повтарям, преди време прекалих със словоизлиянията по повод този филм, само ще кажа, че разбирам защо не всеки би го харесал. Много беше директен, на моменти прекалено.

Джой, дали ще те затрудня да ми дадеш линк към твоя коментар?

Лулумба, предполагам. На мен Рангел Вълчанов винаги ми е бил интересен - и като личност, и като творчество. Дори само като го видя и ме кара да се усмихвам
Кики, мерси, звучи интересно, като се прибера ще я потърся
Между другото много харесвам баща и син Финци и много се радвам на Самуел. Има прекрасна кариера в Германия. Пропуснах обаче новия му филм и се надявам скоро да успея да го гледам - невероятен актьор е. Ето, че и наши актьори могат да се реализират навън