Туба и Джансел в "Огнено сърце"-"Gönülçelen" и след това - Тема 182

Добро утро в съботния ден! 

Цвети, Никол  Заредили сте вече кафето, така че аз да сложа и нещо за похапване, че днес е дълъг ден  Ето някои вече са си взели- кой кафенце, кой за похапване


Днес е Голяма Задушница . Да споменем нашите близки, които са си заминали от този свят с добра дума 


Хубав ден ви желая!

Канти 

А, сега и от мен - хубав ден! 

Здравейте!

Хубава събота днес, времето навън вече е усмихнато и с настроение, нека вземем пример от него...
и се усмихнем широко и ние!

Никол, Канти, Цвети, 

Нямаше ме няколко дни из виртуала, ама задачите на реала искат своето/и аз им го дадох  /, та са се събрали няколко теми които предизвикват мненията ми, но ще карам по ред.


Като начало поздравления и от мен за новата и поредна тема! 
За всички които поддържат пламъчето от огнената стихия на Пленителката. Стихия която във времето претърпява своите и разгаряния и затихвания, но така и не беше потушена. И няма как да бъде потушена, защото е стихия с усещане на любов в сериала и на приятелство извън него!

Честит празник, 8-ми март и от мен с ден закъснение!
За хубавите пожелания,  времето не би трябвало да е фактор/поне според мен/
Затова...

Бъдете щастливи, обичани и обичайте!

Канти, 
Имаш страхотни колажи, поздравления!
Под липите, гледах го само за обща сериална култура, не знам, но не ми привлича интереса извън само зрител.
Може би след време, знам ли, ето скоро загледах сериал/Млечният път/ който бях гледала преди и не намирах за интересен извън позицията "само зрител"
Както казват апетита идва с храненето, ако тръгнат коментари по него, може и да се включа.

За Джансел и туитър...
Аз не следя тази соц. мража, обаче нещо друго ми прави впечатление/като чета тук какво споделя той в нея/
И преди да го споделя, искам да стане ясно, че е с добро чувство към Джансел.
Явно той предпочита не само ролите му да "говорят" за него, активен е в "разговора" за себе си със своите фенове. Няма лошо, така му харесва-прави го. А и тези соц. мрежи са точно за това, нали?
Само дето някак това лекооо ми се разминава с много от нещата казани в интервюта/поне тези които съм чела/    но пак казвам, така е решил за себе си-приемам го като негов избор. 


И си го харесвам, като артист изпълнил главната роля в един специален за мен сериал-Запленяваща сърцето!



Имам си две теми-въпроси от преди няколко дни за Мурат-повдигнати от Лина,    и Баги,  за тях по-късно днес.

Хубава събота ви пожелавам за сега!

Добро утро

Добро ще е, когато навън грее слънце, когато някои получават цветя, а други - прегръдка:
За стола  няма да придирям - Хасрет е щастлива


Днес и ден на помен. Да запалим светлинка за хората, които не са между нас:


ПП
Марги  
Приготвила съм ти и още теми, ама друг път.  
Млечният път съм го гледала (слушала), защото са го давали по Нова. Доста ми напомня на ПС, но там жанрът е тежка семейна драма, типично по турски.
А за ПЛ ще те зарибим  

Хубав ден! Нещо с днешна дата Аз не обичам музика "арабеска", затова го изгледах с един голям X Много може да се види от израженията на Мелек и Али

Днес не съм много в настроение, но... тук  мога и да го подобря. 

Марги  радвам се, че се появи отново  - сега очаквам и някое от твоите писания! 
А, за ПЛ, както казва Баги  - ще те зарибим,  нали помниш - колектива увлича. 

И да добавя малко хубави моменти от дизито. 

ЗАЩО ТАКА СМЕ ЗЛЕ РАЗПРЕДЕЛЕНИ

Елен  ако има умисъл в използването на тази песен  - ...защото едното е филм, а другото... истина, нищо  че някои смесват нещата - хората си живеят живота и са щастливи! 

Надин, аз пък издържах музиката - инструментала
 Много бяхте скептични по отношение на Илкер. Пък и той се разминава  с представите на масовата женската публика за романтичния мъж-мечта.  Туба и Илкер си пасват толкова добре на екрана и са много убедителна двойка. А като ги гледам, си казвам - той е Не че съм се съмнявала.
А това са резултатите за момента на анкетата:
http://www.siyasetdergisi.com.tr/AnketSonuc/Yilin-Tv-Kadin-Oyuncusu/207

А това е от награждаването на Туба през 2010 пак на анкета на това списание:

А иначе нищо ново под слънцето - луд никумора няма

Баги, Надин,  Цвети, elen4i6,  

Връщам се на въпроса-защо беше заключил вратата Мурат?
После и за танца...
Гледах няколко пъти епизода/48-ми оригинален/, обаче еднозначен отговор-нямам.  

Затова само като предположение:
- Така му е скимнало-заключил се, все пак това бе Мурат-очаквай и неочакваното и в този смисъл е напълно логично-да няма логика в действията му. Достатъчно е да се констатират, защото да се разберат или проумеят е мисия-невъзможна. Е, разбира се-не винаги, но често и особено що се отнася до Хасрет.

Това по повод заключената врата. Сега и нещо друго около епизода и танца.


Той за втори път отсядаше с нея в този хотел, но за разлика от първия когато бяха учителят Мурат и Хасрет ученичката, сега бяха Мурат-мъжът и жената Хасрет.
Нещата имаха вече съвсем друг смисъл и контекст.

Първата вечер/когато пристигнаха втория път/ той доста смело й обеща подкрепата си, провокиран не само от силните си чувства които до този момент прикриваше/незнайно защо точно/, но и от споделената несигурност и неувереност у Хасрет, че този път ще се справи с песента която подготвяха с него за Левент. Това което се случи и между него и майка му също му повлия за тази невиждана решителност и категоричност у него./поне в думите му/
Беше повече от щедър в уверението си, че ще е до нея, че тя трябва да вярва в себе си, че този път може да разчита и на него, защото вече е до нея, появи се множественото число в думите му...ако се провалим, ще започнем отначало и отново. Предполагам включваше и в известна степен професионалните им отношения и планове, но нямам съмнения, че това се отнасяше и до личните му намерения към нея, извън музиката.
Така умееше да ги казва нещата Мурат свързани лично с него или чувствата му...не директно, а косвено. Трудно му беше да е открит, така беше възпитан, такъв си беше.
Но за първи път след големия концерт беше така откровен с нея.
Оптимизъм преливаше от него и дори успя да го пренесе и у Хасрет. Самата тя очакваше да бъде навярно по-буквален, по-конкретен що се отнасяше до тях двамата, но определено и това й бе достатъчно за да се усмихне.

И тук нещо наистина в стил "Мурат"...следващите сцени, след разговора им, той слезе във фоайето на хотела на пианото-един съвсем различен Мурат, да се питаш какво се случи с онзи Мурат само от преди минути?

Отново търсещ, но не намиращ, отново онзи само критикуващ се композитор, музикант и мъж зад този му образ, появи се и самата Хасрет, но вече нямаше и помен от онзи Мурат от разговора им в стаята, онзи който я уверяваше да вярва, защото той сам също вярваше и не само в нея, а и в тях.
И както много вярно й каза на другата сутрин/пак не директно/...Хасрет проблема не е в теб, в композицията е, т.е. в него самия.
За него/за Мурат/ факта, че бе осъзнал това е много голяма стъпка към него самия. Той вече беше наясно, че голяма част от проблемите му се дължат на него, на невъзможността му да отреагира адекватно и както навярно искаше, ама не му се отдаваше поне за момента.

Онези негови стереотипи с които бе живял до момента бяха силни и само желанието му, осъзнаването му, че е нужен нов негов поглед не бе достатъчно за да направи и новите стъпки към новите си намерения за живота си.
Беше достатъчно силен да вярва във възможностите си, но да повярва и в мечтите си, особено онези нови които Хасрет и любовта му към нея роди у него-уви...не.

Не знам какво или кое му бе трудно, да се промени или да не загуби сам себе си в промяната, която разбираше, че е належаща?
И всъщност да се промениш не означава винаги да се откажеш/загубиш/ от нещо което си бил до момента, не, може да означава и да прибавиш нещо което можеш и да бъдеш запазвайки уникалната си идентичност.

Може би беше готов, но не знаеш как?
Защо ли това което искаш да промениш сам у себе си и да го направиш, да знаеш как точно не е толкова просто и лесно... като да събуеш обувки и да тръгнеш бос...но понякога не е достатъчно само това...така е, не е лесно...
Между Мурат който можеше да го направи/и го направи/ и онзи другият все още имаше крачки за извървяване един към друг.

И отново в този момент именно Хасрет му подаде ръка, Хасрет която бе не по-малко объркана и от него, но която бе научена да вярва в мечтите си, живота й досега беше я научил на това.
И поканата за разходката в гората и изненадата вечерта-вечерята, бяха нейния начин да му помогне да повярва, в него си, в нея, в тях...

Хасрет която успя до момента хем да съхрани голяма част от своята неповторимост, хем в същото време да се промени.
Двете сцени...едната в гората в която Хасрет просто събу ботуши и тръгна боса, това само онази Хасрет от махалата можеше да го направи, защото беше естествена, импулсивна, непринудена, истинска. И ето, че нея още я имаше, настъпилите промени, не промениха тази част от нея.
И Хасрет вечерта на вечерята, Хасрет която сама подготвя изненади, изглеждаща вече съвсем различно, напълно отговаряща не само с визия, но и с маниери на соц. среда на Мурат. Една променена вече Хасрет донякъде и в следствие на живота й който се промени.

На пръв поглед две сцени с две различно изглеждащи лица на Хасрет, но и двете бяха нейните, това си беше отново онова момиче от махалата, но вече приело промяната не като начин да се откаже от себе си, а като начин да развие себе си, да добавиш нещо за едно по-добро твое днес и утре, за стъпка по-близо до мечтите си...

Не бих казала за себе си, че тази вечеря е като "кръпка" в сценария, и не само що се отнася до отношенията между Мурат и Хасрет, на фона и на останалите вечерящи герои...Джерен, Левент и Етем заедно, от друга страна и Несрин...

Тези дни нали бях заета с други задачи, та малко се откъснах от сериалите...
в които по принцип не излизам...
Възможно е от прекалена близост с тях да няма нищо вярно в това което пиша за тях...
обективността ми с стигнала до нулата...
Забравих да си отговарям на въпроса-какво е искал да каже/покаже/ екипа, обърнах го само на това какво виждам и разбирам аз.

Марги, знаеш че съм ти фен, нали? Сега ако ми кажеш и дали Хасрет носи ботуши на бос крак...признах тЪ
И едно любимо клипче за поздрав Има Париж, има танц...ама по тревата ходят с балетни пантофки Лиготии  Аз си харесвам нашите

Надин, 

Мислих си за това, защото си спомням колко много и надълго коментирахме именно това когато се излъчи епизода, а и винаги когато ставаше дума за тази сцена....
Наистина на пръв поглед недоглеждане, обаче, какво си мисля в момента по този повод.

Важното е, че ни показаха, че Мурат не беше бос в обувките си, беше си с чорапи и си ги събу най-прилежно, при това оператора наблегна на това.
Защото, ако за Хасрет по мога да го приема да обуе на бос крак ботуши, то за Мурат...в никакъв случай без чорапи в обувките. 
Защото в противен случай цялата възпитателна с-ма на г-жа Несрин би отишла по дяволите.


Имаше дори колажи с тази сцена...двамата боси, ама не открих...
Затова един Мурат с неговите любими мои физиономии...

Марги 

И специално за  нагледност -  боси Мурат и Хасрет! 

Цвети, 
Браво на теб, точно за тези колажи си мислих.
Благодаря!