Баги, 
В полунощ и аз да се включа.
Нали бяха решили уж да не казват на никой, че заминават, но според мен Сайме заслужаваше по-голямо внимание.
Толкова търпелива, така добре показа болката, че не знаеше за това заминаване.
Много добре пресъздаден образ. Откъсването й от тази среда я е направила такава внимателна, учтива, жена с финес, интелигентна, знаеща и можеща. Голямото й желание да открие детето си и вече станали много близки и силно привързани, я караше търпеливо да приема всичко заради доброто за детето й.
Дали не е време вече за лека нощ?
Ами, до утре.
Виж целия пост
В полунощ и аз да се включа.
Нали бяха решили уж да не казват на никой, че заминават, но според мен Сайме заслужаваше по-голямо внимание.
Толкова търпелива, така добре показа болката, че не знаеше за това заминаване.
Много добре пресъздаден образ. Откъсването й от тази среда я е направила такава внимателна, учтива, жена с финес, интелигентна, знаеща и можеща. Голямото й желание да открие детето си и вече станали много близки и силно привързани, я караше търпеливо да приема всичко заради доброто за детето й.
Дали не е време вече за лека нощ?
Ами, до утре.
до утре може и да забравя какво точно ми се върти в главата. 
дали не е свързано с мечтите и желанията на всички хора? Нали всички сме чували ''Човек е толкова голям, колкото са и мечтите му''! 
и аз все се питам - защо така решиха за Сайме, толкова ли е грешна, та трябваше да бъде наказана по този начин - да остана съвсем сама и дори в неведение за заминаването на останалите. Това решение - не ми хареса, ама... кой ме пита. 
душичката ми пак се стегна. Осъзнаваш, че ПРИКАЗКАТА за нас свърши, всеки поема по пътя си и... 
