СЕДМИ клас - втори срок - 10 тема

От името на неутрален разказвач

Сдружавам се с Анян

Исках да изляза да си поиграя с приятелчетата, обаче мама не разреши, не можело в никакъв случай, тя не одобрявала децата, с които съм се сдружил — винаги сме правели бели, като се съберем. Сега съм бил канен на гости у Анян, който бил много симпатичен и възпитан и трябвало да взема пример от него.
На мен хич не ми се щеше да ходя на гости у Анян и да вземам пример от него. Анян е първенец в класа и любимец на учителката, не е приятелче, обаче не го бием често, защото е с очила. Предпочитах да отида до басейна с Алсест, Жофроа, Йодес и останалите, обаче нямаше как, мама явно не се шегуваше, пък и аз винаги слушам мама, особено когато тя явно не се шегува.
Мама ме накара да се изкъпя, да се среша, каза ми да си сложа морскосиньото костюмче, дето има ръб на панталона, бялата копринена риза и вратовръзката на точици. Въобще бях облечен като на сватбата на братовчедка ми Елвир, когато ми стана лошо след яденето.
— Няма какво да се мусиш — каза мама, — ще има да си играете с Анян!
После излязохме. Най ме беше страх да не срещна някъде приятелчетата. Хубаво щяха да ми се смеят, ако ме бяха видели с тия дрехи!
На вратата излезе да ни отвори, майката на Анян.
— Ау, какъв е сладък! — каза тя и ме целуна.
После извика Анян:
— Анян! Ела бързо тука! Я виж кой е дошъл!
Анян пристигна също с някакви страхотни дрехи — кадифен панталон, бели чорапи и едни страхотни сандали, които блестяха ли, блестяха. И двамата изглеждахме като палячовци.
Анян май не ми се израдва особено, подаде ми ръка — беше много мека.
— Оставям ви го — каза мама, — дано не прави много бели, ще дойда да го прибера в шест.
Майката на Анян каза, че сигурно ще се забавляваме чудесно и аз ще бъда много послушен. Мама си тръгна, обаче ме изгледа малко разтревожено.
Най-напред закусихме. Беше вкусно, имаше шоколад, конфитюр, сладкиши и препечен хляб и не си слагахме лактите на масата. После майката на Анян ни каза да отидем и да си поиграем кротичко в стаята му.
В стаята Анян веднага ме предупреди, че не бива да го удрям, защото е с очила и ще вика, а майка му ще дойде и ще ме изпрати в затвора. Отвърнах му, че много ми се ще да го ударя, обаче няма, защото бях обещал на мама да се държа прилично. Анян, изглежда, се зарадва и ми каза да си поиграем. Наизвади сума ти учебници по география, по естествени науки и по аритметика и ми предложи да си почетем и да порешаваме задачи, за да мине по-бързо времето. Каза, че имал много щури задачи за едни чешми, които течали в незапушена вана, та ваната хем се изпразвала, хем се пълнела.
Това не беше лошо и попитах Анян дали мога да видя ваната, та да се позабавляваме. Анян ме изгледа, свали си очилата, изтри ги, помисли малко и ми каза да вървя след него.
В банята имаше голяма вана и аз рекох на Анян, че можем да я напълним и да пускаме вътре корабчета. Анян ми отвърна, че това не му било идвало наум, обаче не било лошо. Ваната бързо се напълни догоре, защото ние, честно казано, я запушихме. Обаче тогава Анян се хвана за главата, защото нямал корабчета. Обясни ми, че изобщо имал много малко играчки, повечето било все книги. За щастие, аз знам да правя корабчета от хартия и откъснахме листове от сборника по аритметика. Разбира се, гледахме да внимаваме, та Анян после пак да залепи страниците в сборника, защото е много лошо човек да повреди книга, да нарани дръвче или животно.
Забавлявахме се чудесно. Анян си натопи ръката във водата и правеше вълни. Жалко, дето не си запретна ръкава на ризата и не си свали ръчния часовник, който му бяха подарили за отличния успех на последното контролно по история и който сега показва все четири и двайсет. След някое време, не знам след колко, понеже часовникът вече не работеше, ни омръзна, пък и навсякъде се беше разляла вода и не искахме да правим голяма бъркотия, още повече, че подът се беше разкалял, та сандалите на Анян вече не блестяха толкова.
Върнахме се в стаята и Анян ми посочи глобуса. Той представлява голяма метална топка, на която са изрисувани моретата и сушата. Анян ми обясни, че служел, за да учи човек география и да гледа коя страна къде е. Аз това го знаех, защото такъв глобус имаме в училище и учителката ни беше показала как работи. Анян ми каза, че глобусът се отвъртал и тогава приличал на голяма топка. Май на мен ми хрумна да си играем с него, обаче това не беше хубаво хрумване. Играехме си, като си подхвърляхме глобуса, само че Анян си свали очилата, за да не ги счупи, пък той без очила не вижда добре, затова изпусна глобуса и той се трясна с Австралия напред в огледалото и го счупи. Анян си сложи очилата, за да види какво е станало, и се попритесни. Върнахме обратно глобуса и решихме да внимаваме, защото майките ни можеха да се ядосат.
Зачудихме се какво да правим и Анян ми каза, че татко му му бил купил една химическа игра, за да учи по нея естествени науки. Показа ми я, беше много щура. Такава една голяма кутия с разни тръбички, с едни тумбести шишета и с малки шишенца с разноцветни течности, а имаше и спиртовка. Анян каза, че с тия работи човек можело да прави много поучителни опити.
Анян започна да сипва разни прахчета и течности в тръбичките и цветовете им се меняха, ставаха ту червени, ту сини, а от време на време излизаше и малко бял дим. Много поучително беше! Казах на Анян, че трябва да вземем да направим разни още по-поучителни опити, и той се съгласи. Взехме най-голямото шише, сипахме вътре всички прахчета и всички течности, а после взехме спиртовката и загряхме шишето. В началото как да е: започна да се пени, а после взе да излиза един много черен дим. Само беше гадно, дето димът миришеше лошо и цапаше всичко. Прекратихме опита, след като шишето се пръсна.
Анян се развика, че нищо не виждал, но за щастие просто стъклата на очилата му бяха почернели, а докато ги бършехме отворих прозореца, защото се бяхме разкашляли от дима. Пяната по килима издаваше странни звуци, като вряща вода, стените бяха целите черни, и ние не бяхме много чисти.
Тогава влезе майката на Анян. Отначало за малко тя нищо не можа да каже, само си отвори широко очите и устата, а след това се развика, свали очилата на Анян и му лепна един шамар. После ни хвана за ръцете и ни поведе към банята, за да се измием. Обаче пък като видя банята, съвсем се ядоса.
Анян се държеше здраво за очилата, защото не му се щеше да получи още някой шамар. Тогава майката на Анян излезе тичешком, като каза, че щяла да се обади по телефона на майка ми да дойде веднага да ме прибере и че никога не била виждала такова нещо, и че това било направо невероятно.
Мама много бързо дойде да ме прибере и аз се радвах, защото в къщата на Анян вече хич не ми беше весело, още повече, че майка му на Анян изглеждаше доста ядосана. Мама ме заведе обратно в къщи и все повтаряше, че много хубаво съм се проявил и че тая вечер хич да не съм си и помислил за десерт. Честно казано, беше справедливо, защото с Анян тъй или иначе направихме сума ти бели. Общо взето, мама както винаги излезе права — добре си играхме с Анян. Аз пак бих му отишъл на гости, обаче сега майката на Анян не иска той да дружи с мене.
Няма ли най-после майките да се разберат какво искат, човек вече не знае с кого да дружи!