Тригодишно февруарчето е вече, пролетта не е далече (49)

Не знам колко е удачно, ама нали сме във форум, да взема и аз да се изкажа по проблема. 

Мери, според мен дори нямате нужда от семеен терапевт.  Проблемите ви са ясни дори за теб. Аз смятам, че няма нищо драматично при вас и то не защото сте добре финансово, а защото никой външен не ви се бърка. Имате две малки деца – тежко е. Бабите помагат с каквото могат, отпускат ти се часове и дни за себе си. Не забравяй, че някои от нас нямат това удоволствие.  Не ти го казвам, за да се чувстваш зле.

Иначе - тривиално състояние между двама съпрузи – обичат се, но не се понасят.  Бас хващам, че почти всяка от нас е била на твоето дередже. Ти си в майчинство, разкъсана между децата, антисоциална може би пак отчасти заради тях, върху теб е бремето на очакванията от страна на съпруга ти. Последният пък, милия той, работи усилено и смята, че с това се изчерпват задълженията му. През останалото време му се полага почивка и как може (ха-ха) да очакваш след работа да поеме децата, като ти си почиваш вкъщи (намиг-намиг ). Забелязваш ли колко удобно се залисва благоверния ти с телевизия, с приятели, с други занимания (риболов) и как рядко се залисва в игра с дребните? 

Да натякваш непрекъснато колко работа вършиш няма успех, защото, ако съдя по моя мил съпруг, всичко това е невидимо и се приема за даденост . Това, което се вижда и чува, е мрънкането. Със сигурност нещата ще се променят щом и ти тръгнеш на работа, но дотогава… много чаши вино ще трябва да изпиеш докато си калиш търпението. 

Аз ще ти дам малко практични съвети:

1. Обясни спокойно, че ако се връща почерпен и понамирисващ милият, ако обича, да легне на диван/друго място, а не при вас с бебето. Това е важно.

2. Спри с мрънкането, дори да е основателно. Няма смисъл, що да се хабиш тогава.

3. Като се връщаш от сауна казвай по пет пъти колко добре ти се е отразило. 

4. Благодари му за подаръците, даже бъди по-щедра на благодарности, отколкото заслужава. Вярвай ми сляпо за тази точка. 

5. Вместо да обясняваш колко много неща си свършила (да бяхме ние, щяхме да ти сваляме шапка ежедневно за това, че въртиш домакинството, ама от мъж-консерва какво очакваш… ), прави тъкмо обратното. Казвай му да си почине след работа. Остави го на мира да дреме пред ТВ-то (нали това иска?), ако си в добро настроение може да му направиш нещо специално – питие, десерт (моя обича такива неща). Като му влезеш в положение, може и той да ти влезе. Евентуално . Аз в такива моменти тънко вмятам да не ме приема за даденост, аз съм същия човек като преди, просто с малко дете съм преди всичко майка и чак след това човек, съпруга, професионалист и т.н. Не очаквам медал, само разбиране.

Не казвам да ставаш робиня, прислуга или нещо подобно. Просто за малко спри да навираш в мъжа си каква домакиня и майка си. Ясно е, че той е темерут, ама такива са повечето български мъже, че и по-зле. Това, което ти искаш от него (никакви прекалени очаквания и добро отношение), първо му го дай. Ей така, подари му го, заради хубавите му очи (пха-ха) . Така хем ще си пестиш нервите, хем няма да изглеждаш като „вещица”. 

Коте, работата е там, че той не мисли, че само аз бутам каруцата. Според него ми помага достатъчно и аз едва ли не си почивам денем с малката. Мисли, че преигравам, а реално нямам проблем. Това, че се грижа за децата не ми е основният проблем, беше ми преди време, но явно свикнах...Проблемът ми е там, че искам да имам живот извън апартамента ни. Направо имам усещането, че вече останалите ме имат за тъпа, дори и той така мисли вече. Може и да съм затъпяла от седенето в къщи, доста са ми близки бременностите...Значи от нас двамата само аз имам проблем, защото той не разбира моето ежедневие и напрежение. На всичкото отгоре не спя нощем, ами отново задоволявам потребности - кой завит, кой не, кой иска вода, на кой му се пикае, кой иска да го гушна, ...а моя убавец не само, че не го касаят тези неща нощем, ами и хърка, колкото му дробове държат, та и това ме дразни и буди, както мен, така и Радина. Е тука куца положението...Ако той реално осъзнае, че на мен ми идва в повече, ще ми помага, ама няма как да го убедя. Решил е, че преигравам и толкоз. А това, че искам романтика и изненади, че искам да съм мацка и да се чувствам отново жена...направо да забравя....Опитвам се да се мобилизирам и си повтарям, че като тръгна отново на работа, (това ще е септември, не е толкова далеко) ще се променят нещата...На първо място аз ще се променя, ще имам повече самочувствие, ще ходя облечена, както трябва и гримирана, ще имам график, извън дома...Та вероятно тогава ще ме погледне с други очи и се надявам, че всичко ще се нареди...Оправданието, че е бил цял ден на работа, а аз съм си седяла у нас и той има нужда от почивка и разбиране, а аз съм си почивала, вече няма да важи....Ще видим тогава как ще е....

Дааа, Юху, доста си права за нещата, ще се пробвам. Напипваш ми проблема. Дано не ми личи колко ми се иска да го фрасна, докато му казвам да си почине....Мисля, че наистина ще хване декиш тая тактика...Ще споделя да кажа какво се е получило...

Много ви благодаря! Безценни сте ми...

Мяуче, къв е тоя подпис? Не съм си пила кафето още, тъпа съм.

Ииии каква свежарска закуска!
Само кафето не ми е по вкуса, ама си имам и няма да мрънкам.

Аз залагам, че е за почивка, заминаване или завръщане.
Мяуската сигурно се е вдъхновила от моите безброй очаквания.

Мери, да не се бъркам твърде много, ама при положение че човекът смята всичко за чудесно, милото и внимателно отношение само ще затвърди това му убеждение. Кроткият и благ метод едва ли ще даде плодове (обикновено върши работа за издействане на почивки или нещо подобно). За разрешаване на проблемите трябва да се говори направо.

Е, как къв - гениален. Не е ли?

Пуууу, видяхте го. Аз мислех кротичко да си бройкам дните.

Да, Котич, от теб се вдъхнових, признавам си.

Само леко ще открехна вратичката. Не иде реч за отслабване, отказване на цигарите, забременяване или концерт...

Който ме познава, ще му стане ясно горе-долу.

...ако има кой да те слуша. С моя скромен опит с темерути предложих по-горе описаната тактика, за да се стигне до това състояние. 

Изпих си кафето и ми се проясни.   

Как ми се иска и аз да си пусна два такива брояча. Даже три. Ама всичко е толкова относително...  Седя си и си чакам без да знам колко точно време ще отнеме. Но пак така тръпна, де. 

'Ми, пусни си, де. Трябва ти само произволна дата - Великден, началото на лятото, не е нужно да е някой специален ден, важното е да се чака нещо.
И в този ред на мисли:
Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.
Умберто Еко

Ам аз щото чакам три определени неща, но конкретна дата не мога да кажа... Освен да ги фиксирам така както идеално би станало... 

Човек трябва да бъде идеалист.

Мяу, аз па изобщо немоя зацепя за ко иде реч...
Чайте, че се сетих...Юхич нали вика, че сме нямали финансови проблеми...аз забравих да уточня, че той няма, аз имам...У дома сме на два бюджета. Той верно, че плаща сметките, плаща почивките и като излизаме - плаща вечерите...Ама до там. Нема дрехи за децата, нема обувки, нема завивки, чаршафи и т.н. Марчето мисли за тез работи. Детската стая аз я платих, новото легло също...Дава ми пари, ама на заем...Та така...Той има депозит в банката, а аз надвишен кредитен лимит по картата в същата банка...Направо сме си за виц 

Е те тука изгубих и ума и дума...

Това съм баш аз!

Мери, аз бих коментирала уточнението, ама те съветвам да го отнесеш към някой по-компетентен - близък с повече информация или направо професионалист (семеен терапевт, консултант, каквито се водят там).  Преди всичко - приятно изкарване на почивката! 

Благодаря! Със сигурност ще си изкарам добре. 

Мери, и от мен приятно изкарване! Дано успееш да разпуснеш! За двата бюджета- за мен наличието на такива в едно семейство е много показателно и то не в добър смисъл.
Мяуче, човъркаш ме сега с тоя подпис. Пуста ми глава- нищо не ражда.