Тригодишно февруарчето е вече, пролетта не е далече (49)

Коте дай знак ако си я получила.

 

Коте, приятно място за почивка си намерила, дано да се получи за повече дни от планираното!  

И ние тази година смятаме да направим едно море, че не сме ходили отдавна. С ремонта на новото жилище не знам как ще се получи, но аз съм позитивна.   Не съм фен на AI, избрали сме си място в една борова гора, на съвсем кратко разстояние до плажа.

Пак ви благодаря, момичета, за пожеланията и споделеното щастие от новината, ама, Балеринке, това:

да не съм на мъж ти да го прочета, особено ако е по-чувствителен, така...  

п.с. Камбанчо, спокойно, не е задължително да се опъпчи дребното, пък ако се случи - ще я изкара пустата шарка в съвсем подходящо време. 

  Котич, мерси за линка!   
Нещо мозъка ми никъф го нема, много работа, много чудо днес.  Тия дни като съм почивка ще го разгледам на спокойствие.

ДУ!

Съвсем изтървах влака  ! Почивки се обсъждат вече  , чудесно !

 

Здравей те и аз по изтървах влака 

 

Дръж се, Мерка, ще оцелееш.
Сега прочетох и останалото - дай някой Skype.

Стели, що за включване?
След подобно отсъствие няма да минеш толкова лесно метър.
Очаквам подробен отчет какво правят децата, придружен със снимки.

Уф ... Мери ... Не знам какво да ти кажа ... Дръж се ... пък каквото сабя покаже ... Както го чувстваш най-добре - така го направи ... Премисли ... Как ще е най-добре за теб ... Подчертавам за теб, защото  да има семейство само заради децата според мен не си струва ...

Мери,понякога точно това е проблемът,че всичко е наред като погледнеш едно семейство-има всичко,но хората са се отдалечили един от друг,а и  липсата на цел,за която да се борите заедно,да се стремите силно към нея също ви е отдалечила
Защо нте излизате заедно,наемете си детегледачка събота и неделя например и прекарвайте време заедно,дори и с децата,но някой друг да се грижи за тях.Знам че мъжът ти е против,че нямаш нужда от помощ,но трябва да имам някакъв начин да разбере нуждата ти да се откъснеш от непрестанните грижи по децата и да бъдеш жена му!
Моя приятелка беше дала пълна свобода на мъжа си-излизаше с колеги всяка седмица,до ранни зори,напиваше се,напушваше се,а тя си гледаше детето,дома,гладеше му ризите,абе идеалната домакиня и майка.И накрая той я изостави заради друга.Сега пак се събраха след повече от половин година.Той ходи и  на психолог и психоложката му каза,че това едва ли не било нормално,че това,че жена му е перфектната съпруга убива страстта и отдалечава мъжа и от нея.
Сега вече се е осъзнал,че семейството му е най-важното в живота му!
Не позволявай да стигнете до там,да се осъзнаете след като сте си причинили толкова много страдание!По-добре потърсете семеен консултант,настоявай за това,убеди го че наистина се нуждаете от помощ!

...

Благодаря ви за думите...Ще се справя, няма де да ида....
Абе трудно е много...Бабите ми помагат, ама в повечето случаи все едното дете си остава у дома...И всеки мрънка, че иска почивен ден, само аз си нямам...Но майната му на това..
Ето сега ще ви дам пример...От четвъртък Тино е у майка ми. Така у нас е направо идилия, защото Радина заспива в 21 часа, а аз около 21:30, защото тя става в 5:30, без да заспива после, та ставам и аз с нея...Та мисълта ми е, че след 21 всеки прави каквото си иска, а инак мъжа ми ми помага за къпането на Радина и с това му приключват ангажиментите по нея...Та вчера свекърва ми взе Радина за няколко часа, Тино у майка ми, та аз си отидох на редовната съботна сауна (наистина всяка събота си ходя на сауна и ме няма у дома по 2 часа). Ама преди това изчистих, изпрах, оправих къщата, после сауна, после у дома и си взех Радина. Мъжът ми е на работа до 13:00 (фирмата е семейна   - майка му, баща му, брат му и той - и нещата са им доста добре, направо са си богати хора...). След 13 часа той отиде на барбекю...Прибра се към 18 часа и ...реши, че ще излиза. А мен ужасно ме дразни факта, че като излезе няма мярка, задължително си идва адски пиян, бебето спи при нас и не искам да му диша гадния дъх....Може и да съм луда, но тази миризма ме влудява. Не, че не пия..Напротив, всяка вечер поне по 1 чаша вино си гълтам....В четвъртък следобед заминавам за Истанбул (мъжа ми ми подари тази екскурзия спонтанно...аз си я харесах, той я плати). Майка ми взима децата и мен няма да ме има от четвъртък до понеделник сутрин. Та му викам да излезе като няма никой у дома...Ще има време и да пие, и да изтрезнее, ама няма да дразни никой ни с дъх, ни с поведение, ни с хъркане, ни с пърдене и т.н....И от там стана едно напрежение...Изведнъж полудя, скарахме се, нагла съм била и т.н. Днес станахме с Радина в 5:30, оправих я, изчистих, оправих себе си и на разходка (той тъкмо стана ние като излязохме). Прибрахме се, направих ѝ сок, нахраних я, измих я, той отиде на риба, аз напазарих, наготвих 2 манджи, приспах я, събуди се, нахраних я и той си дойде. Наяде се и си легна да гледа телевизия и да дреме (нищо, че беше 18 часа)...Дойде си Тино, изкъпах го..., изкъпахме Радина заедно, нахраних я, приспах я, пуснах пералнята.....и сега разгеле си играе с него в детската....Не е винаги лош моя благоверен. Просто е адски труден характер...Един със самочувствие, велик е, знае всичко, може всичко и другите са му в краката...Понякога като го погледна и се сещам за една мисъл..."Мъдрият се учи да може, умният да знае...само на глупака всичко му е ясно...." Той често не мисли, а само, за да не е на моята. Крещи по децата, груб...Абе тъп галош смотан, дето ако не са майка му и баща му нема да го вземат и за хамалин..., ама нейсе...Разбира си от работата де. Фирмата върви добре и то в голяма част благодарение на него....Ама да не говорим, че 100 пъти тряя да му кажа да се изкъпе, че да иде...Не е суетен, но се мисли за безсмъртен..., особено като пийне 2 ракии...Хем не мога да го понасям и му виждам всичките кусури, хем си го обичам. Даже си мисля, че аз го обичам повече, отколкото той мен...Просто не намираме пътя. Преди да забременея с Тино беше перфектно всичко. Изведнъж деца, ангажименти, обсебване...Явно това е неговия начин на протест, ама не мисли, че ако и аз почна да протестирам тез деца какво ще правят. Мисли първо за себе си и после за децата...Не знам...Може и аз да откачам вече...Мале, толкоз не съм писала никога....Отивам да пуша 1 фас и да пийна едно вино, преди да ми е свършила свободата...

Рева, смея се, рева, смея се....Шизофрения пълна. А съм и в цикъл...Ще взема да напиша книга..."Неволите на една откачалка"...
Сигурно ще си кажете...Тая пък какво се оплаква...Мъжа ѝ екскурзии ѝ подарява, в Китай я води...Кво иска...Искам си мъжа, а не това, в което се е превърнал...Сигурно и той си казва същото...Още малко да пораснат децата и сигурно ще се оправят нещата...Ако не се разведем до тогава..

Мери, извинявай, че така директно ти пиша, но ми е криво да гледам как се мъчиш (отчасти в собствен сос).
Разбирам те напълно и картинката ми е съвсем ясна, но явно двамата сте достигнали своеобразен апокалипсис на отношенията си. Приеми това като тест, като истинско изпитание за двама ви. Логично е като се появят децата всичко да се обърне нагоре с краката. От написаното извадих извод за две неща - 1. Мъж ти е съвсем удовлетворен от ситуацията в момента, да не кажа шапка на тояга. и 2. Ти не искаш нещата да се разпадат, просто си преуморена, пренебрегната, тъжна, и... и... Важното в случая е, че ти "още си го обичаш", както сама се изрази и трябва да наблегнеш на това. За да не разтеглям излишни локуми, ще те посъветвам следното - кажи му какви са проблемите незабавно и ги обсъдете или вървете на семеен терапевт, ако не можете/искате да ги оправите сами. В противен случай няма големи изгледи да оцелеете заедно, а това би било грешка. Борете се! Ама не само ти да буташ каруцата, пък той и децата да се возят...