Тригодишно февруарчето е вече, пролетта не е далече (49)

Ехеее, честита стъклена сватба, Ла вида! Много обич и разбирателство!

Диди не е никак сръчна с ръцете - ножица още не може да схване как се хваща, а с рисуването е... да речем  на нивото, на което беше Акулата на Котича преди година и половина.   Но пък така като се замисля доста успешно разглобява/сглобява разни неща, отлепя и залепя стикери, храни се доста чисто, без да дава никаква фира (особено ако яде сладолед ), та може да не е чак г*зоръка, както понякога милите ми мама и татко наричаха мен самата (ма аз по-късно се научих да рисувам прилично, пък на 5-6 години доста правилно пишех собственото си име с печатни букви по домашния инвентар , та смятам за лека несправедливост тъз квалификация, която ми се приписваше   ).

Мяуче, Мяучеее.... ти хубу си чакаш водосвета, ама да н'тъ разочаровам, преди да се нанесем в новото вкъщи, ти вероятно ще си отбелязала и забра'ила рд-то си, та има време.  

La Vida, честита ви годишнина! Пожелавам ви още поне пет пъти по толкова годишнини да отбележите и все така щастливо влюбени да сте, както на първата си среща!!

Люся не я хваля - тя налита да реже и няма кой да я спре. Навремето, когато Калина прохождаше в рязане и прочие, баща ѝ рече, йок, ножица в ръцете на дете е като бомба в ръцете на терорист от близкия изток.

Ама сега Людката я изпусна той и тя си кръцка ли, кръцка, най-вече подстригват с кака ѝ кукли, творят хартиени спагети, парчета пици (почти иНдеален триъгълник) и квот им падне - въпросът е, добре го е усетила Никича, да се накълцат възможно най-ситните и непочистваеми парченца и да се разпилеят на възможно най-недостъпните места, както и на достъпните разбира се, с цел да се покрие възможно най-голяма площ от апартамента.

Дидиту я знаеме ние, че е образец за поведение, недей да скромничиш

Еее, Юхчева, разочаровах се уеееекинко, няма да крия, но какво пък са 2-3 месеца в лицето на Вселената. Ай ся, нали сме широко скроени. Ше почакаме...

Плюс туй търпението ми е един от уроците житейски. И съм мнол задобряла тия денове. 

Като стана дума, преди два месеца Акулата измайстори нещо, което поразително прилича на автопортрет:
Колкото до ножицата... с нея се борави чудесно, аналогично на Никиния случай – цели се максимална миниатюра (ама колко гот звучи само).

Момичета, благодаря ви за страхотните пожелания   Да ви се връщат стократно!!!

Ирина рисува ... колкото да се каже, че е рисунка ..., а ножица ... и аз като ЛъвЮ на Мяуска ... заедно с вилицата, ако ме питат ще ги връча чак на пълнолетие  Много ме е страх от остри предмети ... аз също боравя ... с тях по задължение, но е препоръчително да няма никой покрай мен, когато съм въоръжена с тях и да не ме стряскат, че мога без да осъзная да порежа някого

la vida loca Честита Годишнина и от нас!   

Ника за коритото ще питам пак и ще ти пиша,че ако не е намерила още да вземем твоето че си най-близичко 

Лека вечер мили дами 

Ника, и ние тогава го сътворихме Симеончо! Спомням си, че имаше един кратък, но отчетлив земетръс, преди да се приберем от вечеря с кумовете и да се отдадем един на друг...

Момичета, липсвате ми! Когато успявам да отворя и да попрочета, винаги ме изпълвате с топлина - вие и вашите приказни дечица...
Надявам се скоро да стана по-редовна. _{И тайно си мечтая да излъжа благоверния си за още някой и друг наследник/-ца...}
Бъдете здрави и доволни от живота!

А, честита ви възкресена тема!

Криси, още ли кърмиш?
То бива ентусиазъм, ама твоето...

Ха, честита да ни е! 
Криси, радвам се да те видя тук и изобщо. Даже  във ФБ напоследък не те мяркам много...  Как сте с Мони? Работата? Новият проект?
Аля напредва с рисуването- човечета, къщи, цветя, рибки, русалки, пише буквички. С рязането не е на ТИ, но пък много обича. По-скоро къса, но се занимава. 

Честито ви възкресение на темата! 

Криси, пожелавам ти съвсем скоро да решите с мъжа си да имате още едно детенце.  А краткия земетръс във Въшебната ви нощ предполагам може да е ознаменувал създаването на Никиния Максо. 

Диди до неотдавна предимно с книжки се занимаваше, рисуваше редовно, но в момента не пипа никакви книжки, а за рисуване няма почти никакво желание - 5-10 минути максимум. За сметка на това е на вълна ролеви игри - непрекъснато готви (на мен и на баща си), прави снимки (включително ме кара да ѝ позирам, явно много съм я изтормозила  ), лакира си ноктите (или моите  ), празнува рождени дни с едни дребни фигурки и разни подобни неща. И тъй като няма специални играчки за този вид игри (миниатюрни подобия на нещата от бита), използва всякакви подръчни средства и въобще ми е много интересно да гледам как дава воля на въображението си. 

Коте, Алекс е направо страхотен художник. 

п.с. Честит имен ден на Косьовци и Ленчета и честит ви парламент. Йей. 

Е, върнаха ни темата.

Крис, липсваха ни супер-позитивните ти постове.

Но да си дойдем на думата:

Честит имен ден на всички именяци (в т.ч. Елени, Константиновци и пр. и пр. и нашия кум, който е Константин) Бъдете здрави и носете с чест прекрасните си имена!


Люся също много рисува (но не съм сканирала още нищо от нейните произведения - сега е на етап главоноги, или май наскоро го подмина, щото в рисунките се забелязват вече и наченки на коремче/та), много играе (ролеви игри с кака ѝ и по-рядко с мен, може би защото са усетили, дето не съм чак такъв хентусиаст, колкото ми се ще да бъда, затва пък наблюдавам с удоволствие) -- ама те са двенки със сравнително малка разлика, играят откак Люси се помни и... няма как да е иначе.

Много са ми смешни, Калина като почне да подава на Лусинда реплики с фразата: „И все едно ти казваш [едиквоси]”. И ако Люда не внимава в картинката и не повтаря абсолютно дословно, да не си наоколо.

Доживях също тъй да ме оставят (при това нееднократно) от външната страна на вратата - не е толкова приятно, колкото очаквах, честно. Все още съм ревнива по отношение на игрите и заниманията им и искам във всичко да имам пръст (поне само пръст, ако не и пълноправно участие, което малко противоречи на гореказаното, но всъщност не чак толкова, кой друг ще ме разбере, ако не вие, другжки мои мили).

Значи предстои да внимавам повече на какво играят, както и да регистрирам в електронен вид по някоя от по-забележителните им творби. Все пак това е твърде амбициозен план, предвид моментното ми отнесено състояние, което не значи, че е неизпълнимо, ъф корц.

Започвам да се настройвам за море в края на август, началото на септември, вътрешно, и външно, и сякакси. Решила съм, че ще измисля всичко, евентуално ще резервирам и чак тогава ще сюрпризирам лъв ми, надявам се приятно, макар че като го познавам... Но всъщност важното е да приеме неизбежното и да се държи прилично впоследствие. 

Ух, колко подло и колко приятно същевременно - типично по котешки.

Хубав ви ден, мацки.

Аз може би ще успея да свърша трите неща, които съм си планирала. Или поне едното.

П.П. С Калина непрекъснато се пазарим в колко часа да я взема. Днес започнахме от три и наддаването приключи на 5, но това не е никак рано - отново е напълно във възможностите ми.

Привет и поздравления на именниците! 
Юхич, мерси за комплимона.
Мяуска, съвсем в реда на нещата си е това твойто. Всичко останало е ритник в муцуната на крехкото ни самолюбие.

Здравейте  и от мен!

Криси, и на мен ми липсваха постовете ти! Дано по-често ти остава време за форума. 
Честито на всички именници! Да ви се слави името, бъдете живи и здрави и много щастливи!

Към нас нищо ново - при мен много бачкане, до края на месеца ще е така. Но каквото - такова.
Децата са добре, аз и Софи с нетърпение чакаме края на учебната година, която ще е на 31.05. Види се вече.

Калина е добре, ходи на градина, станала е мааалко по-сговоричва, сякаш. Вече спора какво ще облече сутрин свършва за 10 мин, вместо за цееели 20 

Липсвате ми, но съм подхванала много неща - подреждам гардероби и прочее работи вечр, та не мога и да ви прочета...  А за групата въе фейса - не смея и да мечтая да ви прочета.

За море - ние няма да ходим, както съм споделяла. Децата искат, но ние с мъжа ми някак не се вписваме в лудницата, не можем да си починем от лудницата в хотела, на плажа, по крайбрежната алея. И пак на планина. Нищо не сме резервирали все още, но така или иначе отпуските ни и на двамата са под въпрос, та ще видим кога...

Много ми липсвате, ще се опитам да съм малко по-редовна! Хубава вечер!

Честита годишнина la vida. Много щастие и любов!
Честито и на други, които имат поводи. Позагубих се, но съм на работа и ми е голям кеф! Децата нон-стоп са болни, но ще мине и тоз период..
Дано при всички всичко е наред. Целувам ви!

Днес по случайност Диди имаше муза, та ще споделя най-актуалната ѝ творба: 

Това е лист от помагалата, дето ползват в яслата. Днес, за пореден път, ми дадоха непопълнен лист, но Диди като го видя и изяви желание да рисува вкъщи. На почти шедьовъра може да забележите две усмихнати личица (само очи и уста, други органи няма зася  ), балон (долу вляво), до него цвете, домат, морков и слънце (както и едно дребно кръгче, с което самата Диди не се гордее ). На другата страница може да се запознаете с уменията на мадмоазел в оцветяването. И това е когато се старае.  Иначе с боички когато рисува е произволна мацаница, с тях не рисува определени неща. 

На мен това ми звучи изморително дори и за без деца.  Да видим дали ние ще успеем да си починем на нашата почивка (на която ще работим и двамата с мъжа ми ). Но пък ние ще сме на заградено, тихо и сенчесто място, та имам още надежда.  За плажа иначе съм се настроила за средна по вид лудница. 

Мяуче, подло или не - заслужаваш си морето, особено като знам как те вУече натам, стане ли лято.  Та ще стискам палци.

Браво на Дидито за почти шедьовъра!
А вие ще си починете определено на това местенце.