Бе, ко да ви кажа, аз съм се ослободила (уж) от комплекса „тая отвратителна квартира”. Даже няма да се престаравам да лъскам и подреждам. Нека пък да видят в ква кочина живеем .
Мисля само да погледна съветите на Бу за посрещане на неочаквани гости (ам тъй де, аз съм си изненадана и ще остана такава до последно) и да прихвана някои от най-експресните идеи от там.
Човекът лъв само рече „Не се притеснявай, аз ще си поема всичко!” Ха дано... ама надали.
Само ми е тъпо, че трябва да се напъвам да говоря на английски, ама и това ще мине, айде.
Ама, Далче, наистина - как ти даде сърцето да оставиш туй хубаво и нежно чедо баща му да го гледа!
Хаха, Диди добре е схванала всъщност материята - не бива да се бърза. Редно е първо да се започне, пък после - каквото сабя покаже.
Аре, че трябва полека полека да започвам да ставам от стола, че... раЛта ме чака извън пецето.