. 
Нашите са се развели като съм била бебе. Баща ми се ожени повторно и има още 2 деца. За това казвам, че съм една на майка и трима на баща. 
Шегувам се разбира се. Понякога си мечтая за трето нормално развиващо се дете, че и аз да вида как е, ама... 
Понякога се получава А сега сериозно- основно исках второ дете, защото това е още едно същество на тази земя, което да обичаш и то теб. А и е инвестиция. Един вид, бременност, раждане, безсънни нощи и тн. сега, а след години черпиш удовлетворение от техните успехи, потупваш се с половинката по рамото и казваш, браво на нас, радваш се на внуци, ходиш на гости да досаждаш А и на мен много ми харесва да гледам бебе. Такава хармония ми носи! Първата година е песен. Втората и третата година са доста трудни, със зъбите и тръшкането, но са само период. Така че, общо погледнато: 2-3 години зор, после цял живот удовлетворение. А и самата идея от нищото, да създаваш качествени хора, с идеи и амбиции да променят света към по-добро. Не се сещам за нещо по-удовлетворяващо. Другият ми довод беше, че исках Анджи да си има най-добро приятелче за цял живот, да се обичат и да си помагат. . И на мен ми се промени и мисленето. В смисъл, че сега се чувствам много по-спокойна, като зная какво ми предстой в най-кратко бъдеше, грижа се за себе си, пия си лекарствата и се кротнах. Не съм се отказала от мечтата си за второ бебе де. Искам го, пак превъртам в съзнанието си плюсове и минуси, но явно не му беше сега момента . И сега поне още година няма да дойде на дневен ред, било и само заради лечението ми. А и осъзнах, че в крайна сметка най-важното е моето здраве и това Йоанка да има майка до себе си. И тя да ми е жива и здрава . . То ще си покаже. А след това какво ще стане, това няма как да знаеш със сигурност. Ако надделява, въпреки всички други аргументи, мечтата ти, действаш. А то винаги ще има и някакви други аргументи против, няма от тях глупави, при един човек за едни, при друг- други, а и няма и как да е иначе, нищо в живота на човек не се напасва идеално за всяко нещо.
. Въпреки всичко, което написах. 
),а аз съм с бебе.Симоната е доста по-кротка от сестра й (или аз съм свикнала или пък съм обиграна) и по-лесно се справям с нея,яде,спи,вози се в количка и спи в нея!!!!Това с Йоана никога не ми се е случвало,така че като не може да заспи вкъщи я мятам в количката и се омагьосва на мига.Хапва си добре и е отпрала едни бузи.Носи дрехите от кака си за 3-6 месеца.Йоана е същото катилче,обожава да ми лази по нервите,но пък е доста забавна и музикална и постоянно ни прави спектакли.Пак нищо не яде и мноооого обича да мрънка.Снощи не пропусна да се изяви и в хотела с истеричния си рев,че нещо не е по нейния сценарий,но ние с баща й не се вживяваме много и я оставяме да се потръшка докато види,че няма да стане на нейната и така.Поне към Симона е много внимателна и бих казала много целувателна,има ревност само когато дойдат гости и се хвърлят да гледат бебето и не й обръщат внимание на нея,иначе към мен и баща й няма.. И моя мъж се гласи за трето,ама много поздрави ще има (поне за сега )
Притеснява ме и ревността между двете деца и финансовият аспект. Но от друга страна годините минават, наближавам 40 и много време няма...Пък и удоволствието от това да видиш как пораства детето ти е незаменима, та при нас е малко хем сърби, хем боли.
Благодаря ви за вниманието, много ме трогнахте Не съм влизала във форума от сто години, пуста работа и ангажименти... .
. Пък и периода е от 1 до 3 години - кошмар ама какво да правиш, няма да се вживяваш както при първото това е сигурно .
Препоръчани теми
