Радват се на пролетта ЯНУАРСКИТЕ деца

Здравейте,

Дани, честита ти беболина 
Ралче, прочетох през какво си минала  , стискам палци бързо да се възстановиш
Елена, лека да ти е бремеността, въпреки неудобствата сигурна съм, че е прекрасно да усещаш новият живот в теб
Дони, не се бях замислила, че може да няма група от 5 години за предучилищна в училището, мислех си, че ако детето ще тръгне при навършени 6 в първи клас, няма значение, че е на 5 при тръгването в предучилищна. Ще проуча набелязаните училища. В същност не съм убедена, че ще пуснем Сами на училише като е навършил 6 г и 9 месеца, проучвам, обмислям. Трябва му повече контакти с деца. Още не говори чисто, въпреки 3 те пъти седмично логопед, на детската площадка се разбира чудесно със себеподобните, но в училище ще е друго... мислех си предучилищната ще е добър преход. Логопеда помага, като се има в предвид, че на 3 имаше речников запас от 20 думи, при това бебешки. Но за година и половина, съм що годе доволна от напредъка, имайки в предвид нивото, от което тръгна. В момента не млъква, бебешки думи няма, но има да чисти всички звуци - сега е на С. Що хитрости прилагам за да се упражняваме редовно и в същото време да го приема като игра, не като задържение. На ден минимум 2 часа упражнявам с него език, цифри, рисуваме лабиринти, броим или поне се опитваме. При него числовата редица е абсолютно относителна - брои 1,2,3 и после 4,6 и 7 изчезват, може туко що да ги е казал - изпаряват се, забравя ги като му покажа числото, все едно никога не го е виждал  - пита - какво е това. Песнички и стихчета са кошмар - не може да запомни последователността от думите и си измисля - прави направо нова песничка или стихче...логопедката спомена симптоми на дислексия, че проявява но било рано още, за да се определи точно....от друга страна се справя много добре с много трудни логически задачи, които ме затрудняват мен, има учудваща зрителна памет, но не и когато става дума за числа и поредици и за говорене.....Та съм се вкарала във филм от известно време и само се щурам между пълна паника и успокоение....
Училището, за което говориш, със специлна паралелка за деца със Соп държавно или частно е? 5-6 деца в паралелка звучи много добре, ще успяват да обърнат достатъчно внимание на Гого и в същото време ще има деца на неговата възраст, с които да общува. Къде ходите на логопед? Доволна ли си?

При мен нищо кой знае колко ново - много работа, чести и дълги командировки, от както Сами поотрасна пътуваме заедно - тази година бях 3 месеца в Румъния по работа, взех малкия и мъжът ми и цяла пролет аз на бач, те по Букурещските детски площадки, добре че мъж ми има свободна професия и се навиваше да бачка по нощите, а през деня беше детска бавачка на Сами, каране на камиончета из хотела, разходки, люлки ... Жив и здрав да е мъж ми, че ми е такава упора.
Започнах да снимам много, предимно детето и храна  Страшно разтоварващо хоби е, зарежда ме с много положителни емоции

Дони, видях че споменаваш книгата - Как без крясъци и шамари.... четох я на скоро - много ми допадна, редвоно упражнявам съветите от там, но на живо не е като на книга    Аз много харесвам и "Как да общунаме с детето" на  Юлия Гипенрейтер, четох я отдавна, когато Сами беше на 1 трябва да си я препрочета отново

Ох, стана много дълъг поста, ама като не съм писала отдавна и сега не мога да се спра

Една нова снимка, на Сами, че тази на аватара ми е от 2 години
http://farm8.staticflickr.com/7446/9223945675_800d8cb20c_z.jpg
Ще ми е интересно да видя колко са пораснали наборчетата и братчетата и сестричетата им, на някои от вас видях снимки на зад, на други не, ако имате желание дайте линкове, ще ми е много приятно

Хубав и усмихнат ден 

Охооо, Дани  И другото Дани   

Отзад напред - Еспа, Калоян също е доста зле с числата, съвсем скоро се научи да брои до 10, преди това все пропускаше я 3, я 7.. Също като теб бях почнала да се притеснявам, че не е нормално на 4 да не може да брои, особено при положение, че съседчето (с разлика от няколко дни са) и отзад-напред го прави, и на пиано свири (съвсем сериозно - Одата на радостта!), и куп други неща умее. Пък на моя му дай само пръчки и топки и да бяга и крещи  . Е, с логическите неща също добре се справя де - лабиринти му дай да прави, обожава и е учудващо (за мен поне) добър. А с песнички и стихчета - също е трагедия, едва сега понаучи 1-2 бебешки песнички - покрай малката  .
Колкото до предучилищна - не им ли е рано още?? Та те другата година ще са на 5 и.. кога да тръгват на училище, ако сега са на предучилищна - на 5.9??? Нещо не ми се получават същите сметки като вашите  . Кало си върви с набора и ще тръгне на училище на 7.9 г., за което сега съм си доволна .
Да го нагушкаш Сами - много сладък! Аз снимки на моите из Фейса имам - ти там май нямаш профил??

Данинце, много добре звучиш и много ти се радвам  . И време ти беше за едно по-кротко бебе  .

Колкото до книгите - прочетох "Как да говорим така, че децата да слушат и да ги слушаме така, че да говорят", сега почти съм изчела "Твоето компетентно дете", ама..... много ми е трудно на практика  . Но лека-полека ще се науча, аз съм упорита и ще стане 

Дани, Гого ходи в Пумпелина. В момента дори е налетни целодневни занимания за деца с говорно нарушение. Между другото почна да му харесва престоя там целодневния имам в предвид. Всеки петък ходят на езда. Отделно веднъж седмично го водя при една логопедка, която е практикувала в щатите и работи само с деца аутисти. Той е като влюбен в нея, но има само 1 свободен час. Много се надявам с новия сезон да се вредим и с втори. На двете места работят по коренно различни системи и се допълват. Дори Пумпелинската логопедка започна да отбелязва напредъка (там не знаят за другата логопедка ) Той ходи от както навърши година и 10 месеца. Почнахме уж превантивно...пък от година е официално диагностициран с ГРР Сами с разтройство на екпресивната реч ли е? Щом са останали само звукове за чистене е много добре. Хриси за 3г ходене на логопед ги изчисти, но си има все още малка нужда от посещения.
Училището е частно. Мисля да се пробвам в държавно, но знам ли. В градината са ме докарали до лудост и ако трябва да го преживея още веднъж не знам дали ще издържа. И най се дразня на държавни заведения, на които им е все едно детето ще научи ли нещо или не. "Е, какво сте се впрегнали - 4ти клас ще избута, нали не повтарят" Това са думи на учител
Сис, предучилищната е 2г вече Трета и четвърта градинска група. Аз съм казала, че тази година Гого ще стои там на пук, че  Ако и сега няма прогрес обаче ще го махам.
Ето ги моите циганета

Здравейте хубавици!!! 
Четох ви ,но през телефона ми е трудно да пиша.
Прибрахме се най-после.
Дечко хич не чува,спря да яде-кара го на филии  и сок.Не  иска да учи стихчета и песни ,не се вълнува от приказки-слуша като му чета ,но после не разказва.Впечатлява се от музика-явно след като не слушаме поп-фолк и той не отразява стила-което ме радва.Дай му да готви с пластелин и да храни една камара плюшковци
Тази година ще е 2ра група ,така че на училище чак на 7,9 години.
Иначе изкарахме страхотно при дядо-по цял ден на двора  и сега ни  е тясно в апартамента .
За каране с половинката -няма как да стане нали все го няма,но в кратките ни срещи повече се цупя аз ,той  пък все не загрял за какво става реч За втори номер мерак имаме,че аз още малко и ще изпусна влака.Само се притеснявам да не се появи някоя лудетина ,че свикнах на кротко дете,но каквото дойде.

 

Добрютро!
И пред мен стои такава дилема - на 6г и 8м или на 7г и 8м. Като наближи ще мисля.
Сватбата мина добре. Карина беше с нас до ресторанта. После Венци отиде да я остави на майка ми с колата и се върна с такси. Голямо разтакаване беше. От 11 без нещо излязохме, а ритуала беше в 16ч. Като добавим и жегичката, стана чудно. Прибрахме се в 0 ч.
Дани, радвам се да те "видя". Разбира се, че те помним. 
Тези книги трябва и аз да ги прочета. На моменти се тръшка ужасно и не знам какво да я правя.  Като 2- годишна.
Тези 2 седмици ще има гърч на работа - половината колежки ще са в отпуск, но няма как. Всички трябва да си починат.
Хайде ще бягам, че трябва да влизам в банята. Хубава седмица!

Люби, много си ранобудна.
Аз от топлина по цяла нощ не мога да спя и едва когато заспивам сутрин, трябва да ставам, за да приготвя Мартин за градина.
Той пък както искаше да си играе с приятелчетата от градина, така взе да иска да си остава в къщи за почивка  . Ааааа, 2 месеца ме съсипа в Ракитово да ми говори по 100 пъти на ден как искал във Варна, а сега почва да се пазари.
 Колкото до училище - по-добре най-голям от всички, отколкото най-малък. ГОлямата простотия е с тези 12 класа, дето човек за женене още ходи да слуша разни поизкуфели даскали  . Аз съм от 6 годишните паралелки, ами имаше разлика до 5-6 клас сега като се замисля. Най-добре с набора си да върви.
Яденето и при нас е основно филии. "Мамо, давай ми!" . Ако аз съм в периметъра, не ще да се храни сам  . Каквото и когато иска да яде изобщо не насилвам, не го правя на въпрос. Редовно отваря хладилника да търси нещо, незнайно какво.
И имаме голям проблем с детските филмчета  . Може да ги гледа без прекъсване - по цял ден и по цяла нощ. Опитвам да ги ограничавам като го занимавам с други неща, но той пак към тях се връща. Най-голямата драма е ако спрат кабелната /една вечер я спряха - е не искам да ви казвам колко рева, кара баща си да върви да търси човека да му плащал, голяма драма с този телевизор  /.
Той и затова не ще да ходи много в градината, защото там от сутринта ги държат на двора - даже там им носят да ядат /само за обяд ги прибират/. А той иска да седи вътре и да блее пред телевизора  или на пода с играчките.
Тръшкането отдавна не ми минава. Но пък и той все нещо ново измисля, а най-обича да се пазари как ще направи еди-какво си, ако аз направя нещо-си  .
Изписах роман, ай до скоро.

Добро утро,
Много се радвам, че се е раздвижила темата. Аз тъкмо днес се канех и аз да пиша романи за Йоанка, ама вие сте ме изпреварили. Та и ние с нея в отбора. Все едно нея описвате- започнала е да се тръшка за щяло и не щяло. Бяхме вчера на басейн, спука й се едната надуваема ръкавичка за ръчичката, други такива нямаме, имаше свободни пояси, които могат да се ползват от дечицата на самия басейн, но сега ги нямаше. И нашата като писна, като ревна за тоя ми ти пояс, целия басейн нас гледаше . Обясних и аз, че не мога в момента да й купя и ще е по-нататък, за другия път, като идваме, обаче не, тя не чува и рееев:tired:.  После ще обядваме, тя си изрязваше нещо с една ножичка, взех й я, защото й казвам, че ще я водя да яде, тя пак ревна, защо съм и била взимала от ръцете ножичката- рееев, чак сополи извади . Явно пак е някакъв период, зимата нямаше такива драми.
Иначе брой до десет без проблеми, и разни песнички от баба си рецитира, чак концерти изнася, от скоро обича и да оцветява и то доста добре. Пъзели и други такива, обаче, не й правят впечатление. Категорична съм, че на училище ще си тръгне с набора си, тоест на 7 годинки и 9 месеца. Аз самата съм тръгнала на прясно направени 6 годинки, и помня колко ми беше тегаво и трудно, записвала съм на масата, докато решаваме с майка ми задачи и упражнения . Мисля това да й го отложа, поне с тази година, има време, по-нататък все ще учи и какви ли не неща и задачи ще преследва.
Яденето- и тя прави физиономии за доста неща, но аз казвам да внимават и почти да не дават бабите боклуци, защото не искам да изпуснем положението с нормите за теглото . Че тя си дърпа нависоко, но си е и едричка, сигурно е минала отдавна 20-те кг, още не съм я мерила за градината и не искам да става това, което е станало после при мен, защото навсякъде чета, че още от сега трябва да се внимава в това отношение .
Еспа- радвам се, че се разписа, Сами е прекрасен Косичката му е супер, на Йоанка не може още да й порасне толкова . Иначе, да, при мен така се развиха нещата, явно така е трябвало да стане. Обаче сега вече с всеки изминал ден се чувствам все по-добре.
Дани- радвам се, че Симонка е кротичка . Целувки
Сиси- ти и втората година ли си вземаш майчинство за госпожицата или я пускаш на ясла?
Люби- на сватбата си била супер, не знам какво толкова не се харесваш, посре мен си изглеждаш супер Ела мен виж мен в по-едрия период след Йоанка, това е дебело вече .
Дони- във фейса прочетох един коментар за теб, че си супер майка, само ще кажа, че категорично го подкрепям, друго няма да казвам
И аз изписах роман...

Еспа  , много се радвам да ви " видя" със Сами, който е станал още по-чаровен и прекрасен  
Дани, звучиш много свежо   Ама пусни някоя снимка да ги видим и двете девойки, че във фейса май отдавна не си качвала.
Ооо пубертета на 4,5 годишните и ние си го караме  , то май от това чудо излизане няма, пубертета де, само влиза от една фаза в друга  . За тръшкане не се тръшка, но пък такива артистични етюди с тихичко реване и драматично нареждане ни спретва, от камък да си, ще се разтопиш. Къде успявам да й удържа, къде, признавам си, не - аз съм ти дете, най-милото, нали така ми казваш, защо ми се караш, защо не ми купиш тази последно беше кафемашина, защо това, онова и т.н. Виж баща й сдава багажа на първата минута, аз уж повече държа, ама  . Манипулаторче си пада, а Ники как го действа, как успява да го убеди да даде играчка, да направи нещо, не мога да й отрека има подход - хайде кака, дай на кака, миличко, искаш ли как еди какво си, все в тоя дух и той пухчото я слуша  .

За храненето - яде избирателно, но според моите стандарти се храни добре и здравословно. Сега че не ни е любима супата, не е, и спрях да я насилвам да я яде, защото пък си хапва доволно месо и зеленчуци. Боклучки не ядат, май само дъвки и шоколадчетата на Милка. Много съм доволна, че разните му там вафли, десертчета, пуканки не ядат. Виж Ники е друга билка   - яда със замах, но и много енергия изразходва. като кг - тя е 18 при ръст 110, той 15, ръст - неизмерен  , но видимо почти настига кака си.

За уменията - каката брои до 20, на английски до 10, знае 20-на думи, които аз съм й подхвърляла, на есен ще я запиша на уроци, защото определено има афинитет, според мен де, към езика. Може да пише няколко думички - Али, Ники, мама, тати, баба и пр., познава буквите, интересно й и все пита - това коя буква е, как се чете. Пъзели реди, баща й си идва в петък, донесе й такъв от 100 части, първо го наредихме заедно след това сама, доста бързо. Рисува, знаете, много добре, пращаме рисунки по разни списания, печели наградки и е много доволна. Разбира се по-важното е, че й доставя удоволствие.
На училище, живот и здраве, на 6 и 8 месеца. И според учителките й от градината, и според мен ще е грешка да я пускам още една година на предучилищна. Справя се доста добре, а и самата аз съм тръгнала в първи клас на 6 години и 3 месеца, не съм имала никакви проблеми.

Никчото и той брои до десет - едно, три, пет, осем, десетттт   и е хипер щастлив, че е успял. Правейки сравнение между двамата тя беше по-напред на тази възраст, но при него пък нещата се случват бързо - до преди 3-4 месеца говореше като бебе, сега такива дълбокомислени и естествено смешни изречения прави  . Обаче имаме проблем с памперса - т.е носим си го с кеф и нямаме никакво намерение да го изоставяме. А на есен, живот и здраве, е в първа група на градина, а там знаете недолюбват памперсоносещи  . Макар че ми казаха да не се притеснявам дори и да е с памперс, но просто и за него ще е по-добре да го махнем до тогава.

Люби, за второ дете - важното е ти да си наясно със себе си дали и евентуално кога искаш второ. Не знам какви минуси си претеглила, за себе си винаги съм знаела, че искам две деца и благодаря на Господ, че така стана. Дори и след ин-витрото бяхме напълно убедени, че ако се наложи, пак ще минем през това изпитание, то пък взе, че чудото стана и без лекарска намеса  . Като ги гледам моите колко са си близки, как хубаво се разбират и побийват де, каква веселба е с двамата,  и каква несравнима емоция и щастие ни носят, веднага бих почнала да те агитирам за второ, но разбира се най-важното е вие да сте наясно с желанията и потребностите си.

Ами от 59 миналото лято, вчера се теглих - 72.  На сватбата съм в черно, за това не ти е направило впечатление.
И аз съм тръгнала на 6 и половина на училище. По принцип съм за децата да тръгват на 7 навършени , но нашите ще са почти на 8..
Като ви чета все едно аз съм писала - за детските особено. Маниак е. И Карина иска аз да и давам да яде. Не, че не може сама, ама така е по-лесно. Брои, пее, стихчета казва и много помни.

Хопа, дружина привет!

Друго си е като се подхване тема по-различна от злободневните - всичко живва.

Да похваля първо донаборниците - в събота са извървяли 13 км по една пътека, коларски път да речем от Триград до Ягодина. Не вярвахме, че ще се получи и тръгнахме докъдето го докараме, пък после обратно. То взехме, че си извървяхме маршрута т.е. малките и особено 4-годишният, че дори се върнахме. А в петък ходихме до Черни връх и пак геройски ги похвалвам, защото аз нито на 4, нито на 7 съм ходила толкова, ама те родителите ми по планини не ходят. 

Безкрайно съм доволна от учителката, която води само предучилищна група в 118 СОУ, Младост 1 - спокойна, вдъхваща респект, увереност и към всички деца еднаква. Не ги дели на лоши и добри, създава великолепна атмосфера на приятелство и се справя деликатно с всички възникнали ситуации. Пепоръчвам я горещо, на всеки, които се замисля дали да не запише детето си в предучилищна в училище и Младост му е удобен район, разбира се. Принципно е до обед и само първа смяна, но има възможност и за безплатна занималня. Г-жа Банкова се казва, за жалост е пенсионер и води само предучилищната група. И Никола и Матей я помнят, единият с носталгия, а другият с нетърпение (хич не преувеличавам) да отиде от септември 2014 при нея.
Всъщност Матей е супер общителен, душата-на-компанията, не е ходил в детско заведение, но просто много лесно и естествено общува с малки и големи. Такова гушливо и обичливо същество, но пък и лесно подпалва фитила. За момента има един безотказен лек за всякакви драми - да го гушнеш, целунеш и като си припомни, че е обичан - всичко му минава. Безброй пъти на ден ми казва, че ме обича, но обича и татко си и Никола и бабите си, и дядовците, и се изрежда цялата рода, а накрая заключва - "обичам всички". Та у нас Матей има подход - то човек не може да го накаже - знае какво иска и как да го получи, а и от наказания се спасява винаги с усмивка.

За трето хич не се и колебая. Сезонът е открит отдавна, но с безкрайните "Ледени епохи" нещата се получават по-бавно. Е все някога ще стане - нямам съмнение. Дори свикнах с перспективата за 4-ти мъж у дома, та да не се налага да преживявам душевен катарзис.  Това много в кръга на шегата, разбира се.

Толкоз. И нека силата бъде с вас! Донаборниците гледат "Междузвездни войни", та затуй...

Добра вечер, дами!

Дони, чудни са и двамата! Сами е с експресивно речево нарушение, речников запас има голям, философства за живота, само дето трудно му се разбира.
Потресе ме, това, което ти е казал учителя - че детето няма да повтаря - все едно това ти е най-голямата грижа, пфуууу, понякога ме изкарва тоя свят от равновесие и безочието и непукизма на хората и безпардоността им....Нервирах се, извинявай. Дано се освободи още някой час при логопедката, която харесваш и нещата потръгнат все по на добре
Сиси, не ползвам фейсбук - имам само някакъв стар акаунт, който си направих, за да видя що чудо е това навремето, ама така и не ме грабна, не виждам полза от него и го зарязах, най-вероятно ЕГН-то ми е виновно:) Сиси, аки имаш някоя от книгите в електронен формат, и не ти представлява трудност, сподели моля те
lubito, имам Крясъците и шамарите в Epub формат, ако искаш, дай поща ще ти я мейлна. Има я и в читанка.
Ели, покажи някоя рисунка на Александра

Сега отчета, специално го мерих и теглих  - побъркана работа, сетих се за времето когато бяха бебета и тук споделяхме всеки сантиметър в повече и всяка наакана пелена  Сами е висок 115см и тежи 23 кила. Яде много, както си личи от мерките и теглилките, но е и страшно претенциозен. Ако яденето не му хареса на външен вид, няма сила на света да го накара да хапне - по тоя начин се лишава от благините на миш-маша, гъби във всякакъв вид и консистенция, крем супи, ястия с червен сос. Дай му месо, и задушени зеленчуци и много месо...отглеждам си вълк. Открих обаче, че за да го накарам да яде неща, които по принцип не харесва, много помага да го включа в готвенето - бъркане,чупене на яйца /от това се възторгва ужасно много/, белене с белачка на тиквички, сеене със сито, пасиране...тогава обяснява с гордост, че той го е готвил и че е "посто пекасно" и лапа с голяма лъжица . Тръшкането го прерязвам из основи с игнориране. В началото трудно се издържаше, после бързо се усети, че внимание с тръш няма да получи и набързо започна да се самоуспокоява.

Тръгнах да пиша и да питам как се справяте с отношението на родителите към поведението на децата им по площадките и толерирането на агресия между хлапетата или в най-добрият случай правенето, че не са видели, обаче твърде много се нервирах и го изтрих. Като започна да приемам спокойно това /сигурно никога / ще пиша пак по темата някой ден

Приятна и хубава вечер от мен 

От както беше съвсем малка избягвам тези места. Ми не ме кефят площадките - лоша майка. 
Предпочитам да излезем тримата на центъра, да седнем на пейка и да пием кафе от автомат. За нея съответно вземаме горещ шоколад или сладолед и си щъка около нас. Само ако много иска ходим за малко да се полюлее и до там.
Щом не ползваш Фейс ще се опитам довечера да дам някой линк да ти покажа моята девойка. Сами е станал голям сладур.  И като говорим за мерки - 116см и 18,5 кг беше на последната консултация през март.

За другите родители не ми се коментира. Слава богу ходим на места, където се познаваме и не се стига до ексцесии. Аз разказвах тук как през март една майка удари Гого и го свали от пързалката, защото бутал детето и по гърба за да се пусне, а то запречваше пътя му към пързалката. Спряла съм да се карам, защото според мъж ми ставам зла и не се усещам  какви ги говоря. Особено като чуя колко невъзпитан бил, защото ходи по масите и взима на момента това, което му хареса. Не казвам, че ми е приятно, ходя като квачка след него, което според Мартин е проблем, защото не съм го оставяла да се развива. И все какво ще кажат хората. От как спря да ми пука - и аз съм по-добре и детето се държи по-адекватно. Колко деца в норма съм виждала да правят така
Гого последния месец видимо напълня от аминокиселините и протеините, които пие. Замазни кожичката Може би е около 20-22 кг и 117 см. Дългуч върви, но няма на кой да се метне
А Сами при това естетично оформяне на храната от теб няма как да не е придирчив Менюто на Гого се състои само от филия с масло и шарена сол Бяхме единствените в хотела, които при АИ внасяха храна в хотела  - ми така де, масло предлагат само сутрин
От книгите много препоръчвам http://www.book.store.bg/p20430/deteto-i-nie-d-r-haim-ginyt-d-r- … uolas-godard.html Мнооого добра. Подхода действа да ви кажа стига да се усетя навреме да го използвам Имам в ел. вариант някои, но трябва да проверя за заглавията, че забравих

Еспа, добре си се завърнала! Много ти се зарадвах, а Сами е прекрасно момченце!

И аз ги наредих моите да ги меря и тегля Анджи е 115см. на 24кг. а Бела е скромните 11.5кг и 86 см.

За яденето- Анджи готвено не яде. Убеждавам я понякога да опита нещо ново, но й става толкова гадно, че чак жал ми става. Обожава сандвичи с пълнозърнест хляб с ядки и семки, което с супер, ориз, тофу, варени макарони с масло, но е желателно да са с форма на панделки, яде пица, откакто сама си я точи, домати, краставици,моркови и плодове всякакви в неограничени количества. Хапва кашкавал, сирене, баница, кисело мляко. Закусва мюсли с ядки и стафиди. Така като ги изброих, не е толкова зле Малкото опитва от всичко, което ние ядем, но хапва по малко, че пази линия. Само на плодове и домати няма наяждане.

За другите родители по площадките- за моя радост тук го няма този проблем, тъй като в Англия хората проявяват голям толеранс, особено по отношение на децата.

Еспа, ще може ли и аз да ти пратя имейл за книгата? Имам нужда от четиво, че особено малката ме побърква с това пищене и тръшкане. С Анджи се оправям, къде със заплахи, къде с убеждаване. Но обикновено като й кажа, че няма да отидем еди къде си и веднага върши работа. Но Белла като е сънена или крива и може да пищи с часове.

И накрая да се похваля- от Петък двете спят в една стая. Пак се буди за нощно кърмене и сутрин става в 6 Но поне вечер имам малко спокойствие... чета си в леглото преди съм...голям кеф.

Еспа- ами аз ако видя, че някое дете проявява агресия спрямо Йоанка, се намесвам, отивам и обяснявам, че така не може и правя забележка . И нея я уча, че трябва ако някое дете иска да я удря, да дойде и да ми каже на мен или на госпожата, ако е в градината. Тактиката да се правя, че не съм видяла не върви при мен. Или пък нея да уча, че трябва да отвръща със същото, абсурд . Имаше в началото на миналата година няколко момченца в групата й, които тя ми казваше, че са агресивни спрямо нея, казах й веднага да отива и да казва на госпожите, и бях решила, ако няма отзвук да говоря аз с тях, но Йоанка ми каза, че те са говорили с родителите им и проблема се реши, след това не е споменавала пак да я закачат.
Не толерирам агресията и между децата, и между дете и възрастен и като цяло . Не мисля, че това е начин да се стигне до някъде и изобщо на решение на каквото и да било, въпреки, че аз спрямо Йоанка, си признавам откровено, че ми се е случвало да си изпускам нервите, но това е друго, говоря за единични случаи, когато много вече ми е прикипяло и то обикновено заради съвършено друга ситуация. Имаше един период, зимата, заради всичките неща, които ми се бяха натрупали и в работата, и около сделката за новото жилище и се усещах как все по-често повишавам тон на Йоанка и й крещя за някакви най-елементарни неща от ежедневието . Е, спрях се, защото усетих, че така само аз вгорчавам отношенията ни и се спрях.
А специално за площадките за мен има и нещо друго- не мога да понасям това как ние сами не сме културни и не пазим тези места. Пример ми е градинката до нас на Ботев, голяма е, идват едни момчета всяка сутрин и чистят кошчетата и премитат, отделно си има поддръжка на люлките и има едни такива, каменни направени за цветя. Е, въпреки това, всяка вечер, като се прибирам от там и боклуците и фасовете са навсякъде, цветята в тези каменните са откъснати и вътре нахвърляни боклуци и фасове, а много често люлките са счупени . Е, как тогава с кеф аз да седна да си пия кафето, а Йоанка да играе, ми тъпо ми е, честно . Много често аз сама съм вдигала чужди боклуци, хвърлени до някоя от пейките. И аз съм била пушач преди нея, и аз съм пушила навън, но никога не съм си хвърляла, даже и фаса така. А и според мен не е кой знае какво усилие да се направи, все пак кошчетата са през няколко метра, ама на
Хайде и аз да се спра, че много задълбах.
Иначе, Ланг, браво за решението за трето, адмирации!
Люби- пак ти казвам, че си изглеждаш супер, аз доколкото помня, ти беше много висока, така че мнението ми не се променя . Вчера пак гледах снимки на Кари, е голяма е чаровница, а снимката, дето си я сложила на корицата е посто прекрасна.
Ели- браво на Александрина за рисунките й, страхотни са  . Йоанка и тя се опитва да рисува уж, но нейните човечета са още като извънземни все ощев сравнение с тези рисунки, с огромни глави, къси крачета и ръчички .
Дони- браво на Гого за мерките, и да, то и ти и баща му сте високи, та детето и то така Ще я видя аз тази книга.
И нещо за нея- говоря с майка ми по телефона  вчера и тя ми казва, знаеш ли че Йоанка си има гадже от ДГ, Боби? Аз останах така , казвам не. А тя разказала на баба си, че с Боби от детската градина са гаджета и ходят хванати за ръце и той я пуска първо тя да мине на пързалката , та ще трябва да я проуча аз тази история, на мен досега не ми е споменавала такова нещо.
И последно- взехме окончателно решение, тази година, море няма, ще караме отпуската на Орешака . Взех това решение, защото първо от финансова гледна точка, ако отидем, едната заплата, че и повече заминава там, а и после, моята най-добра приятелка с нейното момченце в момента са в болница, заради стомашен вирус, пипнат от морето . Е, не искам да отидем за примерно пет дни и Йоанка да ми направо този номер. А и така навих Стани, има промоции на интернет устройства и таблети, да си вземем, от мога си мечтая и аз за таблет